Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие
(А. Велиев, учредител на Независимото дружество „Виена `89”, края на април 1989 г., ролка № 130)
Изтегляне 1.07 Mb.
|
(А. Велиев, учредител на Независимото дружество „Виена `89”, края на април 1989 г., ролка № 130)Интервю с Гюлтен Османова Г. Османова: Баща ми е затворник в Стара Загора, политически затворник е. Р. Узунова: Как се казва? Г. Османова: Осман Османов. С него има още трима, или пет може би са. Р. Узунова: От село Пет могили? Г. Османова: Да. Махмуд Османов, Мехмед Адемов, Шефкет Мехмедов от с. Вълнаре, Юсуф - второто име не мога да ви кажа… също от Пет могили. Р. Узунова: Вие също сте от Пет могили, така ли? Г. Османова: От Нови Пазар съм. Баща ми е от Пет могили. Заявявам: моите писма баща ми не ги получава. Връщат ги, че съм член в Дружеството… Р. Узунова: Дружеството за защита на човешките права? Бихте ли си казали пак името, за да се запише на лентата? Г. Османова: Да. Гюлтен Османова. Р.Узунова: Да. Благодаря ви. Г. Османова: Чакайте, Румяна! Чакайте, Румяна Узунова! … Утре вечер искам… можете ли вие да ми звъннете? Р.Узунова: Не знам, кой е телефона? Г. Османова: (казва номер) - домашният ми. Р.Узунова: ... от град Нови Пазар. Г. Османова: Ще съобщя имена за гладна стачка. Р.Узунова: Добре, обаче мене ме е страх, че в Нови Пазар не мога да звъня? Един момент така, сега да видя дали мога… Вие в къщи ли сте в момента? Г. Османова: В момента съм в къщи. Р.Узунова: Сега, аз ще се опитам… Един момент, един момент, секунда… Ало, Гюлтен Османова? Румяна Узунова се обажда от радио "Свободна Европа". Бихте ли казали с няколко думи: какво е положението на българските граждани от турски произход? Какви са вашите проблеми? Г. Османова: Сега в момента държат нашето малцинство - турското население е … В гладна стачка сме… поради това, че не сме съгласни с името си. Р.Узунова: С промяната на имената? Г. Османова: С промяната на имената и със…, лишени сме от всичко, от правата си. Р.Узунова: А как стана тази промяна на имената: доброволно или не? Г. Османова: Никакво доброволно. Просто ни подадоха молби да си пишем имената. Просто ни… настояваха, нямаше как да се противопоставим, защото властта е по-силна от нас. Р.Узунова: И какво е вашето българско име? Г. Османова: Галя Орлинова. Р.Узунова: А на баща ви? Г. Османова: Баща ми е Орлин Орлинов - българското, турското име е Осман Османов. Р.Узунова: И къде е сега той? Г. Османова: Сега в момента е в затвора. Р.Узунова: Защо, по каква причина? Г. Османова: Търсеше правата си. Турските си права, гражданските си права. Р.Узунова: И какво беше обвинението срещу него? Г. Османова: Обвинението беше за три години и шест месеца. Наказан е по член 108-109. Р.Узунова: За какво? Г. Османова: Наказан е, че иска да съобщи на народа, на турския народ, че сме турци. Децата…, да си припомнят децата, ...че сме турци. Вие имате ли връзка с него? Г. Османова: С него - скоро бяхме на свиждане с баща си. И разбрах от свиждането, че моите девет писма не са дадени на баща ми. Не ги е получил въобще. И ако са дадени на други затворници писмата, са дадени само пликовете, не с писма. Плик е даден. Р.Узунова: Писма от роднините им? Г. Османова: От роднините. Р.Узунова: А той какво говори? Добре ли са условията в затвора? Г. Османова: На последното свиждане въобще нямаше настроение. Не можахме да разберем от какво е. Но нищо не можа да каже поради…, че те чакат: на всеки един затворник има един - да го чака на свиждането. Р.Узунова: И слуша какво говорите? Г. Османова: Да. Няма възможност излишни работи да приказваме. Просто мненията си да си изкаже… Р. Узунова: Вие сте член на НДЗПЧ. Защо? Г. Османова: Ще ви кажа с пример. Защото бях задържана, просто, от МВР- гр. Шумен. В Нови пазар, в РПК-то бях магазинерка, направиха ми ревизия с МВР, и аз не се съгласих, и подадох си молбата и за една седмица напуснах. Р. Узунова: Къде работихте? Г. Османова: Сега в момента никъде не работя. Р. Узунова: Къде работехте? Г. Османова: В РПК – гр. Нови пазар. Р. Узунова: Да, благодаря ви. (Г. Османова, активен участник в„майските събития” в Шуменско. По това време турците в България провеждат щафетни гладни стачки, за да обърнат внимание на световната общественост и специално на Симпозиума в края на май 1989 г. на ОССЕ за „човешкото измерение” в Париж върху положението си след т. нар. „Възродителен процес”. 11.05.1989 г., ролка № 382) Преразказ на статия във в. „Либерасион”, Франция (съобщение на Петър Бояджиев) Петър Бояджиев: „Либерасион”, брой… събота, девети, неделя - десети септември ... Р.Узунова: Значи уикенда, броя… П. Бояджиев: Да, точно така; пише: „България - дисидентство: български дисиденти са решили да направят „подарък” на милицията /т.е пише полицията/, като се въздържат от всякаква дейност на 15 септември – национален ден на милицията. За да спестят на полицаите следенията ли, как се казва, преследванията, телефонното подслушване и арестуванията, и за да може, по този начин, да им позволят те да ползват „спокойно” отпуска си за празника си. Е, това е. (Между 10 и 15.09.1989 г., ролка № 158) 3. Насилието като реакция на управленчески проблем Молба на Сабри Искандеров Румяна Узунова: Да, Започнете отначало, че толкова много се говори… Казахте, че сте в изолация… Сабри Искандеров: Толкова нашироко се говори за десталинизация, за престъпленията на Сталин, а тук българското правителство в момента знаете какво упражнява: насилие, особенно спрямо турското малцинство. И тримата сме изолирани. Дори Али Орманлиев… почина дядо му, и не го пуснаха на погребението му… Р. Узунова: Малко по-високо, малко по-високо… С. Искандеров: Ало, нещо прекъсват… Чувате ли? Р. Узунова: Да, да, чувам…. С. Искандеров: Дори не го пуснаха на погребение на дядо му… Това не ми е ясно: едно говорят, съвсем друго вършат. Да. И обръщам се към вас, някакси … повече да се спирате във връзка с нашите въпроси. Р. Узунова: Да, да, разбирам ви и ви съчуствам много /.../ Моля?! С. Искандеров: Ние денонощно ви слушаме по радиото, немаме друг, така да се каже, източник на… Р. Узунова: на информация, да… С. Искандеров: … да, на информация, и само седим край радиоапаратите, нямаме право да напускаме селата… от табела до табела… И това насилие продължава… И не знам до кога ще продължава. Р. Узунова: А колко души наброява вече вашата организация? С. Искандеров: Преди бехме съобщили - над 135; и засега има нови. Но, Румяна, се въздържаме поради съображения, поне за момента… Р. Узунова: Да, да. Разбирам. С. Искандеров: … затуй дори… въпреки че е риск от моя страна, ако може, да се излъчи по радиото директно моя глас… Р. Узунова: Добре, ще видя какво мога да направя... С. Искандеров: Ако е възможно. Рискувам и се обаждам, така да се каже, от други места… В пълна изолация съм, подписвам се и сутрин, и вечер… Подписи … и сталинските методи продължават… Р. Узунова: Добре, добре, ще видя какво мога да направя. (Сабри Искандеров, секретар на Демократичната лига за защита правата на човека в България, интерниран, 9.03.1989 г., ролка № 39) Съобщение на Петър Бояджиев: П. Бояджиев: Освен това: Филип Симеонов – пълномощник, и секретар Наум Наумов на НДЗПЧ в Разградски окръг протестират срещу незаконното нахлуване на репресивните органи по домовете им без прокурорско разрешение за обиск; срещу призоваване в общинското управление на МВР в Дулово на членове на НДЗПЧ и натиск да се отказват от Дружеството; срещу изземването на документи на Дружеството, както и Конституцията на НРБ, публикувана в бр. 33 от 24 май 1976 г. на „Държавен вестник”, изрезки от съветския вестник „Известия”, Всеобщата Декларация на правата на човека от `48 г.; срещу изземване Програмата на НД, както и страници от юридическата статия „Твоите права, гражданино” и други решения и международни пактове, в които участва и България. Пълномощникът и секретаря протестират също срещу иззетите заявления за членство в НДЗПЧ. ( 30.03.1989 г., ролка № 95) Интервю на Пламен Даракчиев с Янко Янков П. Даракчиев: Добър ден, г-н Янко Янков. Вие излязохте на свобода, след мисля, че пет години затвор. Научихте и хубавата вест, че сте член на Комитета „Хелзинки уоч”. Искам първо да ви честитя. И да ви попитам, да ви помоля просто да кажете с няколко думи: Какво се случи `84а година? Първо - няколко думи за Вас и след това - около Вашия процес - няколко думи за слушателите… Янко Янков: Добър ден. Работех като научен сътрудник първа степен в Института на науките за държавата и правото при БАН и като главен асистент в Юридическия факултет на Софийския университет “ Климент Охридски “. Специалист съм по теория на социалното управление. В професионално отношение влязох в научен, идеологически, политически конфликт първоначално с ръководството на двете научни звена, и по-късно с цялата политическа система и с представителите на нашата власт. В резултат на всичко това бях уволнен от работата в тези две научни звена, и по-късно бях осъден, през `84а год., по чл. 108, чл. 109 ал. 1 от Наказателния кодекс и чл. 113 от Наказателния кодекс - или за противодържавна агитацияи пропаганда, организиране и ръководене на противодържавна организация или група и разпространяване на клеветнически твърдения против НРБ, Съветския съюз и Чехословакия. Делото, според мен - и винаги съм го подържал това: и по време на делото, и винаги ще го поддържам - беше образец на брутално несъобразяване с българските закони. Не е доказано абсолютно нищо от обвинението, а онова, което е доказано, въобще не е престъпление. Искам да кажа и следното: че едва вчера, когато бях освободен от затвора, на мен ми бе дадено да видя текста на присъдата. През цялото това време аз пишех стотици молби и жалби, изложения да ми бъде даден текста на присъдата, за да мога да се защитя, да атакувам, но това не ми беше дадено. По време на делото се вършеха твърде много нарушения на законността, а пък по-късно, в затвора тези нарушения на законността достигаха до най-брутални драстични изяви – побоища, няколко пъти жестоки побоища, … поставяне при изключително тежки условия, сред криминални рецидивисти, които бяха подстрекавани да ми нанасят физическо насилие и многократни побоища от надзирателите, работещи в затвора. Условията в затвора са такива, че просто е много трудно… П. Даракчиев: Аз щях да ви питам за условията, но вие вече обяснихте. Бих ви помолил да коментирате обявяването на една от пресконференциите на Движенията цифра, число всъщност - 216 политически затворници в страната! Бихте ли коментирали до колко е достоверна…, доколко е достоверно това число? Я. Янков: Да. Преди всичко искам да кажа, че много е трудно да се каже точно колко са политическите затворници в нашата страна. И трудностите произтичат от специалната политика, която се провежда в това отношение. Управление „Затвори” при МВР се е ориентирало към един специален подход в това отношение: криминалните затворници служат като база, сред която се дислоцират политическите затворници и по този начин е много трудно да се каже сред колко криминални затворници колко политически се намират. Почти във всеки затвор у нас има политически затворници.(…) Но аз мисля, че цифрата е около 200 – 250, а може би и повече, но във всички случаи не по-малко от 200. П. Даракчиев: Г-н Янков, вие излязохте в една нова за страната ситуация, доста благоприятна и за гражданите, и за независимите движения. Бих искал да ви попитам: какви са ви плановете от тук нататък? Между впрочем разбрах, че вие сте усетили тази нова ситуация още при излизането ви от затвора, тъй като ви е върната цялата документация и вашите дневници. Бихте ли коментирали? Я. Янков: Не, не ми е върната цялата документация, върната е част от нея. Действително, има известна промяна в духовния климат на нашето общество. Докато бях в затвора в Пазарджик се срещнах с твърде много жестокости, за които аз настоявах да се търси наказателна отговорност от виновниците, и ще продължавам да настоявам в това отношение. Но в Софийския затвор срещнах един по-друг климат, едно по-друго отношение. Вярно е, че един отговорен служител от Главна прокуратура, от отдел „Изпълнения на наказанията” - мой познат от студентските години… и той ми каза, че това е с цел да бъдат намалени аргументите, които аз притежавах против Системата. Но независимо от това, все пак провеждането на една такава цел се отрази и се отразява благоприятно. Върнаха ми и ми предоставиха само онази част от материалите и документацията, която засяга проблемите ми в Софийския затвор и в това отношение аз разполагам с материали. Но все още не са ми върнати материалите, които съм изготвял и по повод на които съм поставял … в Пазарджишкия затвор. Освен това все още не са ми върнати материалите по време на делото. Едва вчера научих за какво точно съм осъден и можах да прочета присъдата си. Но аз съм написал твърде много материали по време на съдебния процес - 110 страници защита - възражение по отношение на присъдата, 50 страници защитна реч, озаглавена “Фарисеи в храма“, която не ми е върната. Тези материали аз настоявам да ми бъдат върнати и ще настоявам да ми бъдат върнати, за да мога да ги предоставя на обществеността, да видят по какъв начин е било правораздавано по това време. П. Даракчиев: А какви са вашите планове – това са лични, и за тия настоявания, а вашите обществени планове, ако мога така да се изразя, за участието ви в движенията? Я. Янков: Мойте лични и обществени планове са да направя всичко възможно да се промени тази деспотична система, която съществува у нас. П. Даракчиев: Благодаря ви, г-н Янков. Ние всички се радваме, че сте сред нас. И да си пожелаем всички успехи. (Янко Янков, юрист, политзатворник; Скоро след 5.09.1989 г., ролка № 358) А) Проблемът „Великден” Интервю с о. Христофор Събев по повод празнуването на предстоящия Великден Р. Узунова: Отец Христофор Събев? Хр. Събев: Да на телефона. Р. Узунова: Румяна Узунова Ви се обажда от радио Свободна Европа. Предстоят тези светли Великденски празници, как се чувстват членовете на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности? В какво настроение посрещате празника? Хр. Събев: Ние сме много радостни да посрещнем най-великия празник за християнина, пък и за човечеството с едно служение на Господа, с една възможност да изявим и нашата вяра и да я защитим и то на дело, като изпълняваме думите на Христа “Който ме изповядва пред човеците и аз ще го изповядам пред Моя Отец небесни, а който се отрича от мене при шествие и аз ще се отрека от него пред Моя Отец небесни”. Тоест, най-главното нещо, което, дълг на християнина е, изпълнявайки Божиите заповеди и да проповядва, да благовести за Христа и за неговото дело и да способства за разпространението на вярата и на Христовото учение в целия свят. Така че за нас този празник е т.да се каже, празник на Комитета, не само празник на всички християни, но и нещо особено е за нас, разбирате ли. Р. Узунова: И как възнамерявате да го празнувате? Хр. Събев: Ами, аз, така, говорих с членовете на Комитета. Мислим да се съберем на историческия хълм Света Гора, край Търново, извън града, за да не, нали да не пречиме на обществения ред или движението в града. Около 11 часа на 30 април, 11 часа сутринта, преди обяд сиреч. На 30 април, това е първият ден на Великден. Просто да се видим, да се поздравим с празника, да си раздадем по едно яйце, да изпеем Христос воскресе, тази песен, която се пее във всички църкви и навсякъде се пее в този ден, предполагам и в целия свят, където празнуват този ден. Най-светлия, най-прекрасния празник. Р. Узунова: Едно мило събиране на хора… Хр.Събев: Да, разбира се, но има слухове, че ще дойдат и западни кореспонденти, да видят, все пак, нали, дали свободно ние ще можем да се събираме. Сега, аз не знам доколко са оправдани тези слухове, но, разбира се, аз не мога да не поканя, не можах да се въздържа да не поканя и моя приятел Петър Манолов, на когото съм кръстил сина – скоро кръстих сина му, в дома му го кръстих и синът му, Манолчо, е християнин вече, и аз не мога, нали, да не видя това мое духовно чадо… Р. Узунова: Кръщелника… Хр. Събев: ... на Великден. Д-р Тренчев пък беше кръстник на детето и разбира се, и той също ще иска да бъде покрай Манолчо, и покрай Петър, и покрай мене в тия радостни часове, които вярвам, че никой не може да ни забрани и никой няма да дръзне да забрани на няколко християни да се съберат, и да се поздравят, и да се порадват малко, нали, да се почувстват свободни хора, поне по отношение на едно нещо, на религията. Нещо, което е аполитично, което е извън някакви стремежи, или нещо, което никой няма право да ни обвини, че търсиме някакво нарушение на власт, някакви амбиции и т.н. Просто да се съберем като хора. Дори аз бих казал, това не би било някакво религиозно събиране, едно традиционно народно събиране на няколко души за раздаване на великденски яйца, за една радост такава - тиха, кротка радост. Р. Узунова: И не сте имали затруднения от страна на властите във връзка с това? Хр. Събев: Аз не съм уведомявал властите, но днес бях извикан от г-н районния прокурор Саралиев, и той - по някаква призовка, разбира се, бях извикан - и той сподели с мен, че имало слухове, тъй като аз съм бил обиден от решението на Търновския съд за това, че не искат да ни регистрират Комитета, съм се гласял да правя някакви демонстрации в Търново точно в този ден и в това време. Аз го уверих, че такова нещо не може да стане, нали дадох му моята дума на свещеник, че аз няма да правя никакви и няма да допусна да стане демонстрация, тъй като ние ще се съберем извън града, първо. И второ, че аз не съм обиден от решението на съда, право се е на всеки съд е да взема решения както намери за добре, нали. В крайна сметка всеки си изпълнява задълженията както ги счита за правилно. Тъй че, това въобще пък ако бях, ако щях да правя такива демонстрации трябваше да го направя още, когато мина заседанието на 22 март, а защо чак на 30 април ще правя демонстрации по повод на едно решение на един съд. Освен туй чакаме обжалването, нали, то трябва да мине на 9 май. Р. Узунова: И се разделихте с разбирателство? Хр. Събев: С едно разбиране, аз видях един много разумен човек и се надявам, че в България такива не са малко също, и хора във властта, които ще проявят разбиране към неща, които не пречат, не са противодържавни, които не пречат и на никого, нито на обществото. Особено пък ние по началото не сме против държавата, не сме против, против обществото. Ние само искаме да се спазват законите. Малко по-съвършено да се спазват. Както и ние да ги спазваме, но и другите да ги спазват. Искаме просто да има разбирателство между хората, да има разумно отношение. Р. Узунова: Мир и любов. Хр. Събев: Да, мир и любов в името на Христа. И това разбира се, нашият Комитет е призван да подпомогне това нещо. Той е аполитичен и чисто религиозен комитет, а също и нашите братя пък от другите дружества за защита правата на човека, както и профсъюз Подкрепа, те нямат политически цели. Те желаят, нали доколкото аз знам програмата им, устава им, хората лично ги…, нали, на тези дружества. Моите впечатления са, че това са хора наистина благородни, с благородни цели и задачи. И хора, които нямат криминално минало, нямат някакви, нали, тъмни сенки върху биографията си. Тъй или иначе се надявам, че властите няма да проявят неразбиране. Трябва само да уведомя, по думите на г-н Саралиев, трябва да уведомя Общински съвет в Търново. Не да искам разрешение, трябва само да уведомя. Ще пусна сега след малко едно писмено уведомление, че ще се съберем. (26.04.1989 г., ролка № 119) Разказ на Стефан Комитов за задържането му Румяна Узунова: Ало, Стефан Комитов. Христос воскресе! Стефан Комитов: Воистина воскресе! Р. Узунова: Румяна Узунова се обажда от Радио “Свободна Европа”. Ст. Комитов: Заповядайте! Р. Узунова: Вие сте член на Независимото дружество за защита на човешките права, член сте също така и на Профсъюза “Подкрепа”. Член ли сте на Дружеството за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности? Ст. Комитов: Не, не съм член, но съм съмишленик на тез неща, защото те също са човешки проблеми и засягат правата на човека. Или - всички неща са в една посока. Р. Узунова: В неделя (30.05.) членове на Комитета за защита на човешките права, граждани, вярващи имаха намерение да се съберат, да си раздадат великденски яйца, да си кажат “Христос воскресе”. Как мина празникът? Ст. Комитов: Вижте сега, то нямаше празник действително, защото „нещата” тръгнаха още от сутринта рано. В къщи имах двама приятели, на които ще им кажа имената, единия беше дошъл за празника, а другия имаше проблеми, негови проблеми, които засягаха точно правата на човека и това е една много дълга история, която е и много трагична. (…) Тези хора снощи бяха в нас, също спаха в нас, и тази сутрин също бяха в нас. Сутрината в 8 часа в моя дом нахлуха 6 човека от Държавна сигурност, двама от Габрово, двама от Михайловград, двама от нашта КДС, Габровското КДС. Р. Узунова: Дойдоха у вас в неделя сутринта? Ст. Комитов: Нахлуха просто. Тяхен водач, който ми беше познат, е заместник- началникът на КДС Николай Димитров, полковник от Държавна сигурност. Дойдоха, влезнаха и веднага казаха “Тези двама другари ние ще ги задържим. Веднага да тръгват”. Аз казах “С какво право влизате в дома ми и с какво право вие моите гости искате да ги арестувате? На какво основание?”. Той казва: “Имаме нареждане от Прокуратурата”. “Добре, щом имате нареждане от Прокуратурата, дайте заповедта и постъпете според закона, както е реда”. Но те казват, че няма /…/, законите са в тях, силата е в тях и те да стават да тръгват. Двамата от Габрово ги прибраха - Пеньо Цветков от Габрово, моя приятел, и другия - Ангел Соколарски, който преди малко ви казах по какъв въпрос беше дошъл при мене, щот дойде много късно и съответно като говорихме, та преполови нощта и трябваше да спи в нас. Прибраха ги и те потеглиха, а заместник-началникът остана да си поговорим. Предупреди ме най-строго, че не трябва да напускам дома си да ходя на „сборището, което ний организираме”. Аз казах: “Това не е сборище. Ний сме граждани и християни, за нас това е един празник и ний имаме право. И няма такъв закон, който да ни забрани да отидем, да се срещнем с приятелите си и да си честитим празника”. Той повторно нареди, че аз не трябва да напускам дома. Аз казах, че въпреки всичко дома ще го напусна и ще отида. Никакъв документ не ми е даден писмен, значи, за мене тази устна заповед не е валидна и няма да стане това, което те искат от мене. Тогава той отправи нова закана спрямо мене, спрямо децата ми и съпругата ми. Сега, аз не мога да приема,… за мене може да отправят закани, но спрямо децата ми няма никога да ги приема тези закани. И това, което те извършиха, не е законно. Въпреки всичко те си отидоха, нали, с тези предупреждения, вземаха двамата ми приятели и ги отведоха. Къде отидоха не мога да ви кажа. В 10 часа аз излезнах от къщи, други двама приятели дойдоха, щото те разбрали, че има някакви…, нещо и дойдоха в нас. Заедно с тях аз тръгнах за срещата, която беше уговорена в 10 и половина. Докато вървехме по главната улица на града, близо до центъра спира служебна кола. В служебната кола имаше, … беше същия полковник Николай Димитров и двама от специалните части. Слезнаха от колата и ме спряха. Полковникът казва: “Гражданино Комитов, вие сте арестуван”. Казвам: “Кажете за какво основание вие ме арестувате”. Казва ми: “Няма много да знайте, вий сте арестувани”. Казвам му: “Дайте ми някакъв документ, нали, нареждане някакво писмено, че аз съм арестуван и за какво съм арестуван”. Но хората от Специалната служба хванаха ме под мишниците, хвърлиха ме в колата и ме закараха в МВРто. В МВРто просто аз разбрах защо са ме вземали. Два часа и половина с един тяхен служител си поприказвахме. Целта е била просто да не отида на срещата. Когато попитах тяхния служител от МВРто… Чакай да видя как се казваше, аз го записах някъде…, няма, в момента нямам точно тефтерчето, в което го записах името на този служител, той също е от Специалните служби. Попитах го: “Аз арестуван ли съм и за какво съм в МВРто”. Той казва: “Вие не сте арестуван”. Казвам: “Тогава на базата на какво основание съм при вас? Вие следовател ли сте, какъв сте?”. Той казва, че е служител на МВР и просто иска да си поговорим. Така че си поговорихме два часа и половина и бях освободен от МВРто. Сега, аз не мога да приема едни такива актове, защото за мен това е потъпкване на всякакви човешки права. В България някакви закони има, тези закони – и харни, или лоши, длъжни са да са спазват - и то най-вече от органите на МВР, а пък точно те нарушават всякакви закони. Сега, не знам какво друго мога да ви кажа. Единственото нещо е, че аз съм възмутен от тяхните закани, които се отправят спрямо мен и спрямо децата ми. И, нали, начина, по който се държат. Р. Узунова: Аз се опитах да се свържа с отец Христофор Събев, но майка му много разстроено ми каза, че в неделя в 11 часа е бил арестуван, задържан. Ст. Комитов: Аз разбрах също, че е арестуван. Р. Узунова: И към 6 часа вечерта в неделя той все още не беше пуснат? Вие нещо да знаете по този повод? Ст. Комитов: Аз звънях до тях, но не можах да разбера дали е пуснат. То не само отец Христофор е задържан, а и Иван Чолаков заедно с него е задържан. Задържани са хора от Стара Загора, които ги видях в МВРто и мене когато ме пускаха от МВРто, те бяха престояли 4 часа в МВРто и нямаха никакво решение, никакво обяснение на въпроса за какво са задържани. Просто бяха задържани в МВРто, обадиха ми се … те във фоайето бяха, имаше една преграда там. И не знам кога са ги пуснали, щото няма как да взема информация, не мога и да бъда пред МВРто да чакам кога ще ги освободят, а пък не са се и обадили да разберем какво е положението. Търсех моите съграждани Иван Чолаков и отец Христофор, но засега още нямам никаква информация дали са освободени и какво е станало с тях, и нямам никаква връзка.. При случая, когато бях арестуван, при мене имаше двама свидетели. Единият Красимир Кабакчиев, той работи в Института по български език на БАН, а другият мой приятел, с който се движехме по улицата заедно беше Георги Сотиров, артист от театъра „Константин Кисимов”. Те присъстваха на моето арестуване и по най-грубия начин бяха хвърлени в колата /…/ и грубите им обноски. Р. Узунова: Да им знаете случайно телефоните? Ст. Комитов: (чете телефонни номера) Кабакчиев, след като мен ме освободиха, той беше много възмутен и казва: “Стефане, не оставяй нещата, направи някаква декларация протестна и не оставяй нещата така. Аз ще свидетелствам за нещата, които са станали, на които присъствах”. Р. Узунова: Ами, добре. Ст. Комитов: Това са възмутителни неща, защото… какво да ви кажа?.... При нас вече безправието е нещо всекидневно. Р. Узунова: Благодаря ви, г-н Комитов, дано пък… Ст. Комитов: Моля ви, ако има някакви проблеми, моля ви, заповядайте. Р. Узунова: Да, разбира се. (1.05.1989 г., ролка 214) Разказ на о. Христофор Събев за задържането му Румяна Узунова: Един момент, един момент, че не съм изключила… Отец Христофор Събев, Румяна Узунова се обажда от Радио “Свободна Европа”. Христос воскресе, отец Христофор! Отец Христофор Събев: Во истина воскресе, г-жа Узунова! Р. Узунова: Хубав празник ли беше, успяхте ли да се съберете, да си размените великденски яйца, да си кажете “Христос воскресе!” с християните? О. Христофор Събев: От този по-хубав празник не можахме да си направим, защото можахме да изпитаме какво е почувствал сам Господ, когато са Го водили на Разпятието - като агне на заколение. И това нещо можахме да изпитаме всичките християни. А за един християнин няма по-голяма радост от туй да пострада за Господа, но разбира се, за тез, които станаха маши на дявола, те са, за жалост, тези хора... Р. Узунова: Нали прокурорът беше казал, че няма да имате никакви пречки? О. Христофор Събев: На 29 април аз отидох в Съвета, в Търновския съвет по внушение на този прокурор, не да се иска разрешение, а да се уведоми Съвета. Отидох при г-н Пуйчев, който е шеф в този Съвет, той беше единствен от тези шефове, който имат някаква власт. Но всъщност ние много добре знаем, че тия неща се решават от по-горе стоящи, отколкото един г-н Пуйчев, но няма никакво значение. Това са подробности. Аз го уведомих за разговора ми с районния прокурор. Р. Узунова: Във Велико Търново? О. Христофор Събев: Във Велико Търново. И той каза: „Ние няма да допуснем това ваше сборище да стане!” Аз го помолих да се коригира, че това не е сборище, а събиране на християни и т.н. Той каза: “В качеството си на какъв вие правите това сборище?” Аз му казах, че за това не се иска никакво качество, никакви прерогативи, никакви специални пълномощия, защото това е просто едно народно събиране от рода на седенките, които са се правели винаги с раздаване на яйца, което е традиционно и за които пише във вестниците. Аз мога да ви цитирам точно броя на вестника, в който писаха за този старобългарски обичай на раздаването на яйца между хората на Великден. Освен това ние не замисляхме да правим някаква специална религиозна служба, или процесии, или някакви шествия, за да искаме някакви разрешения от властта. Аз му казах, че съм длъжен само да го уведомя, но той каза, че няма да се допусне това нещо. Тогава му казах, че няма да го моля повече, щом е така. И се прибрах в къщи. Това беше на 28и. Р. Узунова: В събота или в петък? О. Христофор Събев: В петък беше, аз тука малко се обърках, това стана на 28 април следобед. И обадиха ми се тревожни гласове на някои, и свещеник дори ми се обади, които казаха: “Имаме информация - ще опорочат нашето мирно събиране!” И аз имах предчувствието за такова нещо. Затова реших да не нощувам в къщи. Говорих с д-р Тренчев, разбрах, че там са ги предупреждавали от Държавна сигурност. Петър Манолов не беше предупреждаван специално. И се разбрахме, че ще се съберем въпреки всичко. И на 29и, към 15 часа аз напуснах къщата си и отидох в града с чанта, пълна с моите принадлежности за служба. И не нощувах в къщи, щото предполагах, че сутринта ще ме приберат още пред дома ми. Затова нощувах в града, при приятели. На сутринта се помолихме за Великден, след като си честитихме “Христос Воскресе”. И някъде към 10 часа излязохме. Да, към 10.40 на 30 април. Преди това говорихме с г-н Комитов, на 29и, и аз ги предупредих, че ще има такива арести, но те, с един адвокат Пеньо, не мога да ви кажа фамилията в момента, те се съмняваха: че как няма да се допусне това нещо?! И се оказа, че правилно съм ги предупредил. На сутринта още на ранина са арестували Пеньо и Ангел Соколарски от къщата на Стефан Комитов, като са влезли в дома му. Стефан се обади по телефона до квартирата, където бяхме. Аз тръгнах с двама приятели за срещата – с Иван Чолаков и с още един приятел /Да ти кажа ли името?/, и с г-н Иван Катъров; и минахме по ул. Гурко, излязохме към „Интерхотела”, който е до Стамболовия мост. Това беше вече към 11 без нещо, без няколко минути. И аз случайно, леко видях как един мъж тича зад гърба ми. Спокойно продължих, разбира се, щото такъв хубав празник, аз няма какво да се притеснявам... Пък и в крайна сметка за един християнин нищо не може да бъде притеснително. И разбира се, той не беше сам, затичаха се цяла група мъже, доста народ бяха, бяха може би някъде към…, а бе две коли хора бяха. Р. Узунова: Униформени? О. Христофор Събев: Не, цивилни. И се затичаха към мене. И двама души ми хванаха ръцете, аз се съпротивлявах, но те във всеки случай здравата се вкопчиха в ръцете ми, единия даже му трепереха ръцете, кат ме хванаха. Аз бях абсолютно спокоен. Моите приятели - те видяха това нещо. И ме набутаха в една кола. Аз се обърнах да ги видя, обаче ми пречеха, тези мъже ми пречеха да видя какво става с моите приятели, но все пак видях, че и двамата ги вкараха в някаква кола, но единия го пуснаха, Иван Катъров не го задържаха, само Иван Чолаков го задържаха. И за жалост и до този момент неговата съдба е неизвестна за нас. И значи, точно в 11 часа и 2 минути – 3, ме подкараха с колата по пътя от Интерхотел “Велико Търново”, на 30 април, точно на връх Великден дет се казва, ме подкараха към новия пазар в Търново и после по ул. „Димитър Иванов”. Точно на новия пазар ми сложиха една кърпа на лицето, да не ме виждат хората и най-важното - аз да не виждам къде ме водят, като казаха, че ме отвличат за откуп, за пари. Аз им показах мойто расо - то има две кръпки още от миналата година, от предишното арестуване, на 26 октомври като ме арестуваха на Димитров ден, бях го изгорил на печката, понеже заваля сняг тогава и се топлех. И то си остана така, не се закърпи, защото аз не съм видял пари и няма и да видя, и нямам желание да видя, защото един християнин не се продава за пари, нали… Р. Узунова: Извинете, че ви прекъсвам, отец Христофор, тези хора представиха ли се, че са от Милицията? О. Христофор Събев: Да, аз помолих да ми се представят, помолих да ми покажат документ за задържане, те отказаха да ми дадат какъвто и да е документ. И като излязохме от Търново, аз все пак виждах малко през тази кърпа, и ме подкараха по пътя към София, към Ловеч, и някъде преди Ново село има една такава сграда на КАТ - новопостроена сграда, те слязоха, щото ми бяха вземали паспорт и т.н., документите, слязоха да ги занесат там, до тази сграда. Тъй като ме уверяваха, че ме отвличат и че нямат нищо общо с Милицията, аз им казах: “Господа, аз виждам, че всъщност вие спирате тука пред КАТ и ми предавате тук документите” и те тогава ми нахлузиха на главата едно списание „Огонек” допълнително към кърпата. Малко ми беше трудно да дишам, пък и беше горещо, но дадоха възможност отдолу така с пръст да си повдигам кърпата отдолу, но се изпотих обилно, защото около час пътувахме в тая кола докато стигнем до мястото - аз не трябваше да зная как се стига до това място. Беше някаква вила, разбира се. По пътя аз се опитах да им кажа някои работи. Казах им: “Аз не си знам часа, ама и вий като хора и вий не си знаете вашия ден и час. И в крайна сметка, аз съм се молил на Христа да умра за него, така че може би е дошъл този час и Великден е най-хубавият ден за смърт на един християнин. По-хубава дата не може да има за това нещо, по-хубав ден.” И те,… господина, един така господин с бяла коса, интелигентен мъж, нали, който с една година каза, че е по-голям от мене, като си сравнявахме наборите, понеже аз му виках “мойто момче”, както на всички други им виках “мойте момчета”, защото нали съм дядо поп; и той каза, че все пак е с една година по-голям от мене, но аз му казах, че това е професионално, разбира се; и той ми каза, че ще ме репресира, ако продължа да говоря, и аз се концентрирах в себе си и започнах да се моля под кърпата. Беше малко задушно и аз помълчах десетина минути. На него му стана тоя път криво и каза: “За какво си мислите, отче?”. И аз казах: “Разговарям с Господа, мойто момче”. И той пак почна, така, той самият вече подхвана да говорим, защото цял час пътувахме след това. И аз му казах няколко приказки…, но между другото им казах, че им прощавам пред Господа каквото и да направят, защото те не са виновни. Той каза, че знаел този цитат от Евангелието: “Прости им, Господи, не знаят какво вършат”. Те наистина не са виновни, те са оръдия в ръцете на други хора - по-високо стоящи, които си играят с тях и на които те са просто едни инструменти. И тия хора ме закараха в някаква вила, тогава ми махнаха кърпата, аз можах да си избърша лицето, целият бях плувнал в пот. Казах им “Господа, /показах им да видят колко са ми спокойни ръцете/ и им казах “Така е и със сърцето ми. Ако знаете как сияе сега сърцето ми и вика “Благодаря ти, Господи, че вървя по твоя път!”” Щото и Господ са го водили така, без да вижда, с трънения венец - разбира се, при него всичко е било много по-страшно. И те ме увериха, че няма да ми сторят нищо страшно. Приютиха ме, така, в тази вила. Въпреки моето желание трябваше да изкарам до 21 часа на 30 април. Р. Узунова: В неделя? Отец Христофор Събев: Да, в неделя, от 11 часа сутринта до 21 часа аз бях на тяхно разпореждане и като безполезно безсловесно животно бях просто лишен от свобода, без да ми се покаже документ. Няколко пъти аз молих да ми се покаже документ. Те не се държаха грубо, не се държаха брутално вече във вилата, стремяха се да ми услужват с вода, предлагаха ми вода, искаха и алкохол да ми предлагат, но аз не приех, разбира се. Р. Узунова: А, отец Христофор, продължиха ли тези заплахи за откупа, че ще искат пари за откуп? О. Христофор Събев: Не, тези заплахи не продължиха вече, щото аз им казах: “Господа, все пак нямате работа с вчерашен човек и тая версия не върви при мене”. И след като на КАТ дават моите документи - там ги носиха, в тая сграда на КАТ - значи това са просто детски работи. После той каза: … това беше някаква игра от страна на този човек… “Гледахте ли „Хикс”-а, там имаше едно такова отвличане”… Значи нещо такова, обаче както и да е. Но не се държаха грубо във вилата, просто ме лишиха от свобода, накараха ме да си предам всички лични вещи, накараха ме да се съблека до кръста гол, за да видят дали нямам нещо, някакво средство, нали, евентуално да не извърша самоубийство сигурно. Аз ги уверих, че като християнин такова нещо не мога да извърша, тъй като това е най-големият грях за християнина. Но те ми вземаха часовника, копчетата на ризата ми вземаха /за ръкавелите/, и стотинките дори - въобще неща, с които бих могъл да си причиня някаква вреда, кръста ми вземаха дори. Прибраха ги и ми казаха “Няма да ги записваме, няма да правим опис”. И там стоях, на вилата стоях някъде… до 20 часа бях в тази вила. Защото пък си бяха пуснали телевизора и точно Кеворк завършваше „Всяка неделя”. Р. Узунова: А, караха ли ви, отец Христофор, някакви показания да давате? О. Христофор Събев: Не, аз по начало ги предупредих, че аз не пиша, много си ценя автографа. Казах на този човек, който ръководеше операцията: “Вий сте офицер?” “Ах, не съм офицер, ний нямаме нищо общо с Милицията”, но аз му казах: “Господине, аз не пиша. Ето - и му показах към себе си - това сега е тяло, утре може да го направите на труп, обаче аз не съм научен да пиша, забравил съм да пиша. Всъщност истината е, че си ценя автографа, както и думата”. И той каза” “Ний разбрахме това нещо” и някак си се смекчиха, като… и едно мъжко държание ги накара да .. Те разбраха, че нямат работа с човек, който се страхува. Аз им показах, че ръцете ми са много спокойни и не треперят, както нищо не трепваше в мен. И когато ме „закопчаха” /и когато ме арестуваха, сиреч/, и през цялото време бях много спокоен. Но като християнин не оказвах съпротива - това е в разрез с…, въобще ние не сме политически някакви или криминални престъпници, за да оказваме…, да буйстване, нито пък сме хора ненормални, нали! В крайна сметка пред силата няма смисъл - това бяха 7-8 души, които ме вардеха на вилата, аз бях сами. Аз дори им казах: “А бе, какво, на един поп да скачате толкова много народ, когато 2 души бяха може би достатъчно”. Но не мога да си кривя душата - те нищо лошо не ми причиниха там и го повториха, и сами го казаха: “Ние нищо лошо не сме ви направили, нали?!”. Само това, дето ме лишиха от свобода в продължение на… Колко часа са?, Тъй като ме върнаха точно в 21 часа… значи точно 10 часа ме лишиха от свобода и то на най-големия мой празник, на Възкресение Христово. (1.05.1989 г., ролка № 214) Обобщение (о. Христофор Събев) Р.Узунова: Почваме сега… Отец Христофор Събев? След като така брутално не ви беше разрешено… Не, да почнем по-неутрално: А сега, когато вече това събитие отшумя, как преценявате отношението на властите към вашето решение, към вашето намерение да проведете едно мирно събиране на вярващи на Света гора? О. Христофор Събев: Вие имате в предвид нашето арестуване? Нашето желание да се съберем на 30 април за Великден на историческия хълм Света гора и просто да се поздравим с този най-велик празник, ... разбира се, това отношение на българските власти е под всякаква критика. Те просто, така да се каже, допуснаха грешка. Не грях, а грешка. По-лошо от грях. Защото ако бяха оставили ние да се събереме, те щяха да имат по-малко проблеми от колкото сега си създадоха и настроиха хората срещу себе си с това че посягат, че провалят едно съвсем мирно и безобидно събиране на хората. Освен това арест на свещеник по време на Великден, задържане… Р.Узунова: Пред очите на гражданството… О. Хр. Събев: Разбира се, всички хора са възмутени… и тоя начин на задържане, това водене с покрита глава, някой нещо ми спомена, че така водели конете, така убивали конете... Покриват им главата и отгоре с един чук ги удрят по главата. Но някои пък - различни мнения, разбира се, ми се казват по телефона - някои пък се чудят как аз съм споделял тяхното „добро отношение” по време на задържането ми, в това отдалечено място на един час път разстояние от Търново. Разбира се, това може да се оправдае само и единствено със страх от страна на тия хора за бъдещето им. Защото в Съветския Съюз много неща вече излизат на бял свят и се знае за престъпления, вършени от органите на властта и на сигурността там, и те знаят, че рано или късно всичко ще бъде открито. За това те се държаха, стремяха се да се държат в самата вила, в самото място на задържане, така, че да не си усложняват си нещата за бъдещето. Р.Узунова: Впрочем, претекстът да не допуснат гражданите, стичащи се към Света гора, претекстът е бил, че там се подготвя първомайското събиране, първомайското тържество. Провело ли се е то? О. Хр. Събев: Не. Това не е претекст за арестуване. Такъв претекст не може да има за арестуване. Хората, които бяха арестувани, бяха… по-скоро на голямо разстояние от мястото на събирането. Р.Узунова: Въпросът ми е дали първомайското тържество, първомайското честване се е състояло на следващия ден на същото място? О. Хр. Събев: Аз нямам информация по въпроса. И не съм се интересувал. За мен беше ясно, че арестът ми,… ето, ареста на Пеньо Цветков и на Ангел Соколарски стана в дома на Стефан Комитов, което е едно голямо разстояние… на колко може да се каже, може би на около километър или два, или два километра разстояние от мястото на събирането. Моето арестуване стана на най-малко петстотин метра, повече дори, седемстотин метра разстояние от мястото на събирането. Така че нямат никакво оправдание, нали. Това е било претекст. Така са казали на гражданите, за да ги връщат. Но всъщност навсякъде е било обсадено. Хълмът Света гора, от сведенията, които имам, е бил обграден отвсякъде, имало е кордон просто. Горе на хълма е имало, … имаше хора, които успяха да се съберат в момента, наши хора, които ми дадоха някоя сравнително достоверна информация, че… и ми изброиха колите, които са били там, милиционерските и също и присъствието на войски от тъй наречените „Червени барети” /и аз не знам точно как…, не ги разбирам тези неща, но тия, с шарените дрехи/. Тъй или иначе са били мобилизирани твърде много хора. То си е тяхна работа. Р.Узунова: Да. Благодаря ви, отец Христофор Събев. О. Хр. Събев: Мога да кажа в допълнение, прощавайте, само … всъщност това задържане, което е, и арестуванията, които се правиха по Великден само още веднъж показаха отрицателните страни на този режим. Защото той постъпва безогледно към всички, в които се съмнява… и без да се извършва някаква добра проверка на фактите, без да се интересуват... Просто ей такива страшни мерки за осигуряване, едни безогледни мерки за осигуряване, което говори за една паника в тях. Те постъпват по едни панически начин и според мене, без да са оценили реално какво щеше да стане, какво нямаше да стане. Може би липсата на информация - те не са получили своя собствена информация, това ги е уплашило и за това те са искали да предотвратят нещо, което е им се видяло опасно. Р.Узунова: Но нали вие бяхте уведомили прокурора на Велико Търново какви са намеренията… О. Хр. Събев: Да, но очевидно те не вярват на нашата дума и мисля, че от това недоверие, което изпитват към нас, естествено, последиците са за тях. Р.Узунова: Да. Благодаря ви, отец Христофор Събев. О. Хр. Събев: Моля. Благодаря ви и всичко добро… Не затваряйте… Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия rumyana uzunova -> Съкращения и означения rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове rumyana uzunova -> Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!” rumyana uzunova -> Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка Изтегляне 1.07 Mb. Сподели с приятели:
|