Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие
Р. Узунова: И този документ, неговият път така прекъснат?! Мисля, че няма да може да стигне до Народното събрание или ще стигне? Ж. Желев
Изтегляне 1.07 Mb.
|
Р. Узунова: И този документ, неговият път така прекъснат?! Мисля, че няма да може да стигне до Народното събрание или ще стигне? Ж. Желев: Предполагам, че ще стигне по един или друг начин; предполагам, че ще стигне…, те… На много хора това не им се вярва. Не знам, не мога да кажа със сигурност… Р. Узунова: И как си обяснявате тази враждебност, проявена към дейността на Клуба и към една такава обществена инициатива? Ж. Желев: Ами към всички неформални групи у нас враждебността е тотална. Освен туй те много очакваха, че с първите репресивни мерки Клубът ще изчезне. Но той се оказа много костелив. При това показа, че може да работи и без да му разрешават зала и ... защото продължава това обсъждане на първата тема от плана, който беше набелязан… Р. Узунова: Първата тема, която беше за преустройството? Ж. Желев: Да, първата беше за преустройството, особености на преустройството в България и то по начин, които е независим от официалните власти - чрез кореспонденция. Ръководството изпрати писма до всичките членове на Клуба, които желаят да участват в това обсъждане да изпратят материали, тезисни до 3 страници, които желаят могат да направят и много по-пространни и широки изложения, разработки и прочие. Р. Узунова: Но, както виждам, средствата за масова информация изобщо не проявяват интерес към тази дискусия? Ж. Желев: Те и да проявяват интерес, те не могат да публикуват нищо, тъй като над тях е осъществен тотален контрол. Р. Узунова: А вие предлагали ли сте някои теми, някои разработки, някои статии? Ж. Желев: Аз лично? Р. Узунова: Да. Ж.Желев: Аз лично не съм предлагал, защото знам, че тази работа предварително е осъдена на неуспех. От Клуба и да се предложи, всички смятаме, че също е безнадеждна история. Те не са ни разрешили още зала, макар че, доколкото знам, нашият председател Николай Василев е поставил ултиматом до 10 дни ако не ни дадат зала, ще се направи първото събиране на открито в София. Р. Узунова: Какви перспективи все пак виждате? Ж. Желев: Ами перспективите са такива, че в края на краищата трябва да се примирят с факта, че в България също ще съществуват неформални групи, неформални организации и обединения и те ще се увеличават и по брой, и по количество. И постепенно ще заемат мястото, което им се полага. Според мене, с никакви средства това не може да бъде спряно. Никакви репресивни средства и мерки не могат да преустановят този процес. Р. Узунова: Благодаря ви, Желю Желев. Впрочем, вие сте съгласен нашият разговор да бъде излъчен, нали? Ж. Желев: Разбира се. (недатирано, ролка № 187) 4. Насилието като управленска практика – 4 примера вместо обобщение Интервю с д-р Сиво Чопаров(?) Р. Узунова: Д-р Сиво Чопаров, Румяна Узунова се обажда от радио „Свободна Европа”. В началото на тази година четирима души, между които сте и Вие, написахте писмо, адресирано до Тодор Живков, във връзка с реабилитирането на Никола Петков. Какви бяха причините да се обърнете към Тодор Живков с това писмо? С. Чопаров: Ами, вижте какво, ние смятаме Никола Петков за герой на България. Ние имаме предвид неговите дела, ние имаме предвид, че Отечественият фронт в България, който дойде в името на свободата: свобода на словото, свобода на печата, на вероизповеданията… Това обаче не се изпълни. Комунистическата партия, подпомогната от СССР, притисна нашата родина и Никола Петков трябваше да се оттегли, понеже програмата на ОФ не беше изпълнена. Р. Узунова: Така, ами от кога Вие членувате в БЗНС? С. Чопаров: Аз членувам в БЗНС от 1930 година. Р. Узунова: Вашия живот е успореден с историята на Партията. Бихте ли разказали нещо повече за своя личен опит? С. Чопаров: Аз съм бил в `31а, `32а, `33а година председател на Околийското настоятелство в Стара Загора, бил съм подпредседател на Окръжното настоятелство на ЗЕМС-а и след това, какво да ви кажа,… по-късно вземах участие, когато се сключи договора между Рибентроп и Молотов, вземахме участие една група тука, младежи-земеделци, против тоя договор, т. е. против нашествието на фашизма… Р. Узунова: И какво последва? С. Чопаров: Ми последва, нищо не последва…. защото диктатурата у нас се засили и ние трябваше да направим крачка назад. От `41а година съм от тази група, които разнасяха манифеста на д-р Г. М. Димитров: да се смятат империалистите, които пристигат в България, като окупатори. Р. Узунова: Вие познавахте ли се лично с него? С. Чопаров: Да. Р. Узунова: И какви са впечатленията ви за политическата му ...? С. Чопаров: Не мога да ... Какво да ви кажа, повече от добри са. Както с него, така и с Никола Петков. С Никола Петков бях по-близък. Р. Узунова: Бихте ли ми разказали? С. Чопаров: През време на диктатурата през `39а – `40а година съм се срещал неведнъж с Никола Петков… После, когато излезе в опозиция, също така съм се срещал. Р. Узунова: И какви са впечатленията Ви от политическата му платформа и от него като човек? С. Чопаров: Аз съм с отлични впечатления. С отлични впечатления, както от Програмата, така и от неговото държание. И затова именно, понеже неговото държание стана знаме - знаме на целия народ, ние искаме той да бъде реабилитиран. Да бъдат реабилитирани не само той, но всички негови съмишленици, които години наред, повече от 30 години бяха из затворите и из лагерите, и до днес. Р. Узунова: След 9 септември как се развиха събитията? С. Чопаров: След 9 септември? Р. Узунова: Да. С. Чопаров: Ми как, какво да ви кажа, те са развиха... От начало Н. Петков се помъчи да се изпълни програмата на ОФ. Р. Узунова: Обаче? С. Чопаров: Обаче противникът, т.е. комунистите, подпомогнати от руските войници тук в България се наложиха и не се..., въобще за програма нищо не.... Те искаха и можаха да наложат еднопартийния режим у нас… та Никола Петков, той отиде на бесилото. Р. Узунова: А обвиненията срещу него имаха ли основание? С. Чопаров: А, какви основания могат да имат обвиненията за него? Обвинението е - да сплашат българския народ, да тръгне назад и да приеме диктатурата. Няколко дена преди неговото задържане аз лично, д-р Чопаров, бях при него и знам много добре, че той не е правил никаква конспирация и не е съветвал никого за конспирация… А след няколко дена беше задържан и след това вече ви е известно какво стана с него. Р. Узунова: А върху вас лично някакъв натиск, някакви репресии? С. Чопаров: Върху мене? Р. Узунова: Да. С. Чопаров: Ами какво да ви кажа?! Аз бях на служба и след неговото обесване напуснах службата. На другата година влязох в затвора, след затвора в лагери лежах два пъти, след това като работник по строежите, докато навърша 60 години; т.е. 28 години. Чувате ли ме, из затворите, из лагерите и работих по строежите. Накрая, като навърших 60 години, напуснах, понеже не можех да работя тежка работа, бях интерниран извън Стара Загора – две години. Така че от `47а година фактически аз съм освободен в `75а година. Р. Узунова: Мислите ли, че е дошло времето, политическият момент за реабилитация на Никола Петков? С. Чопаров: Вижте какво сега: политическият момент за нас, това е борбата на полския и унгарски народи. Ние мислим, че след като те вече отиват към освобождение, време е и у нас да настане същото. Дейността на унгарския и полски народ ни вдъхновява… Р. Узунова: И тази надежда ви накара да напишете писмото? С. Чопаров: Кое ни накара ли? Р. Узунова: Тази надежда ли ви накара да напишете писмото, че е дошло времето за реабилитацията? С. Чопаров: Ами, времето точно, времето ни накара… да, как да ви кажа, мисля че времето е именно да поискаме тази реабилитация. Р. Узунова: И какво се случи след като написахте и изпратихте това писмо? С. Чопаров: Нищо не се е случило. Никой не ни е отговорил нищо. Не само това, тука от Стара Загора, сега напоследък, от… на 11 юли /…/ изпратихме писмо, до Държавния съвет. Обаче, всичко мълчи. Р. Узунова: Не са ви пратили някакъв знак, че поне са получили писмото, така ли? С. Чопаров: Ами ние го пратихме препоръчано, нали… така, разбрахме, че то е получено в канцеларията на Държавния съвет. Р. Узунова: А за другите писма, които сте изпратили, не знаете нищо, така ли? С. Чопаров: За другите нищо не знаем. Разбрах само това, че тези, които го подписаха, те са викани в Държавна сигурност и други предприятия. Р. Узунова: А, вашта група, вие четиримата не сте викани никъде, така ли? С. Чопаров: Аз съм викан в Държавна сигурност. Р. Узунова: И какво говориха с вас? С. Чопаров: Ами, държаха се много добре, аз им казах какво искаме, каква е нашта цел, казах им, че вярвам в онова, което искаме, казах им, че в утрешния ден както Никола Петков, така и неговите другари, които са били десетки години в затворите и из лагерите, ще бъдат реабилитирани. Вярвам в свободата, в демокрацията. Р. Узунова: Бихте ли ми разказали малко повече за един друг от членовете на нашата група, за Железан Райков? С. Чопаров: С Железан малко се познавам. Ние подписахме обаче, сега напоследък, преди колко дена…, да ви кажа, имахме една среща в София и поговорихме малко, но повече не мога нищо да ви кажа. Мисля, нали, че и той споделя всичките наши желания, мисли. Въпреки че сега е народен представител и си получава ... Аз го запитах получава ли възнаграждението си като народен представител и той ми каза “да”. Р. Узунова: А вие знаете, че той остана в Швеция за известно време и след това се върна в България? Знаете ли какви са причините да остане в Швеция и след това да се върне в България? С. Чопаров: Железан ли? Р. Узунова: Да. С. Чопаров: Не, не! Не, вижте какво: част от нашите приятели, които подписахме това нещо и отстрани, които прочетоха и разбраха чрез вас, вашта радиостанция, ни обвиняват защо сме го земали. Р. Узунова: Защо сте взели Железан Райчев в групата? С. Чопаров: Да, да. Понеже, той сега, като се приобщи към ОФ, вече доста години покрай тях …, и в един даден момент пък ги напусна, и просто стои на два стола. Или нито е на едното место, нито на другото, според мен. За мене, неговата политическа кариера е привършила. Р. Узунова: Да, но все пак, той е един от подписалите писмото?! С. Чопаров: Той държи на написаното. Даже като говорихме каза, че ние сме закъсняли. Трябвало още ... два месеца поне по-рано да го подпишем. Нали става въпрос за писмото, което подписахме и пуснахме на 10 февруари? Р. Узунова: Да, да, точно така. А дали има много хора от вашата партия, репресирани след 9 септември? С. Чопаров: След 9 септември? Р. Узунова: Да. С. Чопаров: Е, бол! Това са много хиляди, много хиляди. Аз съм изкарал шест години в остров Персин, в Белене. Р. Узунова: И какви бяха обвиненията? С. Чопаров: Ми, те бяха хиляди, хиляди. Особено `51а-2а година, бяха хиляди, в `56а година, след унгарските събития, бяхме по-малко, това бяха само култур-трегерите на движението и малко други, така по-простовати. Обаче първият път бяха хиляди, после имайте предвид, че други хиляди минаха през затворите, а някои отидоха на бесилото. Р. Узунова: Д-р Чопаров, какви бяха обвиненията срещу вас? С. Чопаров: Ами, какви обвинения, какви обвинения? Никой не ме пита за нищо. Р. Узунова: Съд имаше ли? С. Чопаров: … събират ни, Държавна сигурност. Първия път, `51 година, бях пет месеца следствен, питаха ме защо, какво, в какво вярваш и искаха да изтръгнат показания против ония, които готвеха през `52 година, т.е. членовете на Постоянното присъствие, да свидетелствам против тях. И понеже нищо не можаха да вземат от мен, ме пратиха в Белене. Р. Узунова: С каква присъда? С каква присъда и с какви обвинения в присъдата? С. Чопаров: Абе, с никакви обвинения, никой не ми каза обвиненията. Р. Узунова: Присъдата си поне видяхте ли? Какво пише в нея? С. Чопаров: Абе никакви, нищо не ми каза никой. Присъдата я взех… все още `51а-`52а година, `52а година наесен, след като бях две години цели, ми дадоха още пет години. И на другата година пък започнаха освобождаването, закриха лагера. `53а година наесен мен ме върнаха в Стара Загора от Държавна сигурност, от Държавна сигурност ме пратиха в затвора и след няколко месеца, през февруари месец, ме освободиха. Р. Узунова: А мислите ли, че официалният Земеделския съюз… С. Чопаров: Не ви чувам добре. Р. Узунова: Мислите ли, че официалният Земеделски съюз е партия самостоятелна, със своя платформа, със свои възгледи, че защитава интересите на земеделците? С. Чопаров: За мене те нямат платформа, те нямат програма. Тяхната програма е програма на Комунистическата партия. За мене това са кооптирани като земеделци, обаче това са комунисти. Има земеделци, има земеделци по селата, такива наивни, добри и т.н., обаче тяхното ръководство както в София, така и в окръжните градове, и така в областите, това са платени комунисти, комунисти, които изпълняват нарежданията на Комунистическата партия. И самият факт, че след като подписаха тези, значи последните 12 души ги викаха, вика ги народният представител, тука от Стара Загора, ведно с човек от Държавна сигурност. Чувате ли ме? Р. Узунова: Да, да, чувам. С. Чопаров: От Държавна сигурност. Каква самостоятелност може да си представите могат да имат те, така нар. Земеделци?! За нас те не са никакви земеделци. За нас това са комунисти, които изпълняват комунистически нареждания. И така мислиме да ги третираме и занапред. Р. Узунова: А бихте ли ми казали нещо повече за другите двама души, подписали вашето писмо. Адвокатът Никодим Попов, от къде е той, колко е годишен. С. Чопаров: Никодим Попов е роден `11а година, април месец. Той е от ломските села. Бивш адвокат, който, както мене, има служба като адвокат 7 години - и останалото време след 9 септември - из затворите и работи по строежите. Р. Узунова: А Мишо Пожаравеца? С. Чопаров: Митьо, него по-малко познавам. Той е бил в ръководството на Младежкия съюз. Р. Узунова: Земеделския? С. Чопаров: Земеделец, да. Р. Узунова: А как възникна идеята да напишете това писмо? С. Чопаров: Какво казахте? Р. Узунова: Как възникна идеята да напишете това писмо? С. Чопаров: Ами тая идея зрее у нас от преди две години. Две години мислехме, даже ние искахме още от начало да засегнем въпроса за възстановяването на Земеделския съюз, обаче другарите помислиха, че това е още рано, и затова се спряхме само на реабилитацията на Никола Петков. А писмото, второто, тука старозагорското писмо, дето са се подписали от старозагорско, тук вече искаме възстановяването на Съюза. Р. Узунова: Отменянето на закона? С. Чопаров: Е, разбира се ами, отменянето на закона и т.н. по съдебен ред, както трябва. Р. Узунова: Аз просто да попитам, мислите ли, че е дошло времето в България за политически плурализъм? С. Чопаров: Е-е-е, как да не е, то туй е… аз така мисля, че е време, че ний сме закъснели даже. Щом като времето е дошло в Полша и в Унгария, защо да не е дошло в България?! И не мислим, че в културно отношение сме изостанали повече от поляците, да кажем. Въпреки че нашия народ по- е изплашен, но мен ми се струва, че ние в състояние да се справи с този… Р. Узунова: Но виждате сам, че дори срещу различни независими сдружения, неформални сдружения, които нямат никакви политически .. С. Чопаров: О, не ви чувам, не ви чувам. Р. Узунова: Виждате, че срещу различни независими сдружения, които нямат никакви политически претенции, има такива репресии срещу членовете им?! С. Чопаров: Да, за тях не мога да ви кажа нищо. Всички тези, аз мисля, че ... има една италианска дума: per modo bazile, само така казват, изразява други желания, обаче и на тях цялата цел е именно демокрацията, свободата. Р. Узунова: Не, става дума за политически... С. Чопаров: Всички имаме една и съща цел, вървим по различни пътища. Разбирате ли ме? Р. Узунова: Как си представяте бъдещето на страната, на България? Възвръщането … С. Чопаров: Бъдещето?... А, сега това нещо, не мога да ви кажа аз. Това нещо не мога да ви кажа. Ние сме републиканци, имайте предвид. Републиканци! Р. Узунова: Да. С. Чопаров: За републиката. И така, много ни е неприятно, когато се говори или когато се чете на Стефан Груев там, мемоарите. Чувате ли ме? Р. Узунова: Да, да, чувам. С. Чопаров: Да. Защото мислим, че времето за монархия вече е отминало. Р. Узунова: Мислите, че бъдещето на България е република, демократична република, плуралистична република, така ли? С. Чопаров: Точно така, точно така! Р. Узунова: И че една първа стъпка би била реабилитирането на лидерите на опозиционните партии? С. Чопаров: Да, да, да. Р. Узунова: А ако Земеделският съюз би могъл да се развива свободно в България, мислите ли, че ще има много привърженици? С. Чопаров: Ами, при разпадането на Съюза ние имахме милион и половина, около 900 хил. души имаше възрастни и 600 хил. младежи, у Младежкия съюз. Тогаз милион и половина. Та половината да са измрели, пък имаме вече и младежи - и младежта вече се интересува. Чувате ли ме? Р. Узунова: Да, да, чувам добре. (Мълчание) Да. В такъв случай, виждам, че вие имате надежда, че би могло да се възвърне плурализма в България. Така ли е? С. Чопаров: Ама разбира се, разбира се. Ние с тия надежди живеем. Денем и нощем. Р. Узунова: И срещу вас няма репресии? Така ли? Срещу подписалите писмото. С. Чопаров: Срещу нас няма никакви репресии. Р. Узунова: Нито по времето на подписването на писмото, нито сега? С. Чопаров: Само са викани тук и там. Сега, снощи ми казаха, че един от тия, които подписаха, от тия 22 души на 11 юни, един е бил задържан 4 дена и е бил пуснат. Р. Узунова: Вие присъединявате ли се към тяхното писмо? С. Чопаров: Ама разбира се, с две ръце. Р. Узунова: И това ли е максималната ви програма или това само е етап? С. Чопаров: А, за сега е това, което извършваме. А какво ще бъде утре или други ден, то вече не можем да кажем. Ние вървим с времето. Нали ме разбирате? Р. Узунова: Да, разбирам. Д-р Чапаров, вие какъв сте по специалност? С. Чопаров: Ветеринарен лекар съм. Р. Узунова: Да. И името ви е Сивчо, не Кирчо, така ли? С. Чопаров: Сиво. Р. Узунова: Сиво Чопаров, така ли? С. Чапаров: Да. Р. Узунова: Сега сте пенсионер? С. Чопаров: Пенсионер, да. Р. Узунова: Живеете в Стара Загора? С. Чопаров: Живея в Стара Загора, да. Р. Узунова: Продължавате да бъдете земеделец по убеждение? С. Чопаров: Да. Р. Узунова: И се надявате...?! С. Чопаров: Да. В светлите дни, в утрешния ден на България. Р. Узунова: Благодаря ви много, д-р Сивчо Чопаров. С. Чопаров: Благодаря на Вас. Р. Узунова: И за момент, не затваряйте. (20.06.1989 г., ролка № 162) Интервю със Стефан Вълков Стефан Вълков: Добър вечер, г-жа Узунова. Аз съм Стефан Вълков, от Асеновград… Р. Узунова: … подпредседател на Независимото дружество за защита на човешките права?! Ст. Вълков: Да. Ето какво се случи с мен на 26и и 27и юли 1989 г. На 26и юли около 11.30 ч. жена ми намира под вратата на апартамента писмо със следното съдържание: /цитирам дословно/: „Стефане, ще те очистя преди да си замина, щото си предател, пък се правиш на чист!” Край на цитата. Жена ми отива при съседа, който е наш бивш квартирант и бивш прокурор на Асеновград, Иво Панчев се казва. При прочитане на писмото той я посъветвал от неговия телефон веднага да се обади на Началника на МВР, Асеновград. В 12.30 ч. набира МВР, но оттам й обясняват, че началникът е на обед; набира го в дома му, обяснява му положението; той (…) поискал писмото, и казал, че ще изпрати човек да вземе писмото. До 15 часа никой не дошъл и жена ми идва при мен на строежа /строя си ... /. Прочетох писмото, казах да бъде спокойна, да не се тревожи – това е провокация на Държавна сигурност. До 9.30 ч. на 27и юли никой не дойде да търси писмото. Аз отидох и занесох писмото на началника на МВР полковник Рогчиев. Разговорът с него беше сравнително спокоен. Предавайки писмото, му заявих: „Нося Ви писмото, което сте ми изпратили и искам да Ви съобщя, че съм го получил, да не се тревожите.” Той ме разбра, че знам, че е изненадан, че съществува такова писмо и че това не било в неговия стил на работа. И ми заяви, че ”без негово знание нищо не ставало в МВР”. Отговорих му, че ако това е така, му прави чест, но въпреки това следите водят в Държавна сигурност. Защото един човек, който е решил да убива някого, той няма предварително да го предупреждава, т.е. да оставя следи след себе си. А целта на това писмо е да се постигнат два резултата: първият, да се обвинят хората от турското малцинство в убийства и тероризъм и вторият, ако може, по някакъв начин, Стефан Вълков да бъде дискредитиран в обществото. Казах, че нямам друго какво да кажа и станах да си вървя. Но Рогчиев ме спря и по телефона извика Началника на Държавна сигурност, подполковник Карабекиров. Разговорът продължи около 3-4 мин в присъствието и на Карабекиров. Рогчиев каза на началника на Държавна сигурност, че писмото, което съм получил, било писано от Държавна сигурност. Р. Узунова: Кой каза така? Ст. Вълков: Началникът на МВРто обясни на началника на Държавна сигурност, че писмото е било написано от ДС - това предава той на него. Карабекиров скочи от стола си и с най-долни просташки ругатни и заплахи и с най-вулгарни псувни ме хвана за шията и започна да ме души и ревна: ” Рогчиев, отвори вратата и излизай!” А след неговото излизане Карабекиров ми пусна шията /бе започнал да ме задушава!/ и започна да ме бие с юмруци по главата, да ме рита където свари, да псува вулгарно и да отправя закани за моето унищожение… След около 6 – 7 минути Рогчиев отвори вратата и влезе в собствения си кабинет. Влизайки, той първи видя какво върши Карабекиров с мен /което бе непредвидено - влизането на началника/. Аз обърнах вниманието на началника със следните думи: ”Рогчиев, във Вашия кабинет и във Ваше присъствие виждате какво се върши с мен. Знайте, че всичко това ще го направя достояние където трябва.” – и си тръгнах. А той ми отговори: ”Нищо не се е случило!” На 28 юни 1989 г., след 2 дена, направих и изпратих на ген. Калудов, началник на Окръжно управление на МВР, гр. Пловдив, изложение (чете изложението), което завършва така: „Питам Вас, уважаеми генерале: В каква правова държава живея аз? Или тук важи законът на джунглата? И ако действително /…/ в една цивилизована и правова държава, тогава излиза, че за такива, най-меко казано неуравновесени и с психични нарушения служители няма място на държавната трапеза. Такива неуравновесени хора трябва да минат през лекарски преглед и да отидат на работа на полето, за да /…/. Надявам се, че този сериозен случай ще го разберете правилно и ще вземете съответни мерки, за да имам един достоен и гарантиран от законите живот. 1 юли 1989 г.” Чакам отговор от него… Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия rumyana uzunova -> Съкращения и означения rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове rumyana uzunova -> Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!” rumyana uzunova -> Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка Изтегляне 1.07 Mb. Сподели с приятели:
|