Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие
Изтегляне 1.07 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- К. Каменов
- Р. Узунова
- Желю Желев
(2.05.1989 г., ролка № 99)Б) Проблемът „Декларация на граждани до Народното събрание от 7.05.1989 г.” Разказ на Камен Каменов Р. Узунова: Включих машината. К. Каменов: Ако искате, да го направим като мое позвъняване до вас? Р. Узунова: Ами,… добре. Добре. К. Каменов: Знаете ли, един мой познат ме посъветва просто… една интересна идея. Казва: добре си го заработил това, което го правиш, но защо не им предложиш на хората /става дума за вас/ така да стане: че ти ги търсиш /т.е. аз – вас/. Защото, да не излезе, казва, че те проявяват активност и те се молят на наши хора, на българи, да дават информация и да сътрудничат с тях… Р. Узунова: Ами, вижте. Аз това го правех, защото някои хора искат изрично да се каже, че ние сме ги потърсили. Още по-добре така. К. Каменов: Още по-интересно, просто по-хубаво е да излезе и от нас малко, не само вие да ни търсите. Р. Узунова: Да, да, благодаря ви за това. В такъв случай, да започваме. К. Каменов: Ало? Добър ден. Обажда ви се Камен Каменов от София. Знаете ли, като се разхождам из софийските улици и съм вътре в нещата, реших да ви се обадя по един въпрос, който, струва ми се, интересува не само софиянци. Р. Узунова: За кой въпрос става дума? К. Каменов: Може би така ще бъде най-добре. Интересува ли ви такова нещо? Това са случки, адресирани не толкова до софиянци, колкото до хората извън София. Случва ми се да пътувам из България и в купето си говорим за нашите си проблеми, пък и с хората в провинцията, за проблемите на преустройството, знаете го това - българинът политиканства.Често у хората извън София, според мен, в такива разговори кристализира убеждението, че преустройството трябва да се движи – и реално се движи - от тук, от столицата. Обективно би трябвало да е така. Но често не е. Даже е обратното, според мен. Многото неформални дружества, например, поникнаха далече от столицата. Изключая Дискусионния клуб. А тук положението не е такова, каквото си го представят моите приятели от провинцията. Сигурно слушат хората от Карлово, хората от Козлодуй, с които сме говорили тези неща. Та за тях всъщност искам да кажа нещо. Но да не се впускам в общи приказки - просто ще разкажа епизод от софийския делник. Той се случи наскоро - между 10 и 15 май тази година. Т.е. преди няколко дни. Ало? Чувате ли ме? Вижте, пращене има някакво особено, но надявам се, че не става дума за подслушване. Всъщност, няма от какво чак толкова да се плашим. Та, ето го случаят: в „Работническо дело” от 11 май тази година има обстоен материал за работата на Народното събрание. Написаното е пъстро, според новите изисквания за гласност, и така нататък. Явно, за да опровергае факта за безгласността на Народното ни събрание. Вестникът съобщава, че срещу Закона за паспортите имало писмо от граждани. Ще си позволя да цитирам, начало на цитата: „Освен това има предложение от граждани, които изказват становището за евентуални отрицателни последици /възпроизвеждам част от писмото/, които биха могли да настъпят в резултат на либерализирането, както се изразяват те, на паспортния режим: като сочат изтичане на квалифицирани кадри, намаляване на резерва на работната сила, улесняване на извършването на валутни и митнически престъпления и други. Във връзка с това те предлагат да се въведат редица ограничения за издаване на задгранични паспорти. Всички тези съображения бяха обсъдени от Законодателната комисия и ние смятаме, че отделни изолирани случаи не могат да бъдат основание за ограничаване на правото на гражданите да получават паспорти и съответните визи.” Т.е. разбираме, че в Народното събрание имаме несъгласие с този Закон за паспортите. Това несъгласие е отхвърлено. Но какви са били тези разтревожени граждани?! Не са посочени. Тяхна си работа! Даже и да ги има, нека си кажат мнението. Внимателно прочетох вестника от 11и май – но нищо не разбрах за друго писмо до Народното събрание. На големия враг - българския гражданин - то беше прочетено своевременно и по радио "Свободна Европа". Сигурно не е стигнало до нашите средства за информация споменатото Обръщение. Р. Узунова: За кого, за какво става дума? К. Каменов: Става дума за Обръщението, което нашата българска редакция, тоест вие прочетохте - за предложението от български граждани за реформи. Р. Узунова: Става дума за Декларацията, подписана от български граждани, български интелектуалци и адресирана до Народното събрание? К. Каменов: Да, за нея става дума. Но, според нашите вестници, такава Декларация въобще не е постъпила. И сигурно не е стигнала до там. Р. Узунова: Стигнала е. Тя е била предадена лично в канцеларията на Народното събрание от председателя на Дискусионния клуб. К. Каменов: Да, да, разбирам. Аз с известна нотка ирония го казвам това, защото за тази Декларация не прочетохме нищо. Поне за сега. Може би някъде е отпечатана. Може би някъде нещо прибрано по вестниците, но и до този момент хората нищо не знаят за тази Декларация. Но както и да е. (Декларацията, заедно с подписите, е внесена в деловодството на Народното събрание на 7.05.1989г. около обед от Александър Каракачанов и Деян Кюранов. 16.05.1989 г., ролка № 348) Откъс от предаване на Радио „Свободна Европа” с интервю на д-р Желю Желев Р. Узунова: Има събития големи и малки, значими или без значение за перспектива и развитие, има събития съдбовни или тясно личностни, има събития срамни, има събития радостни. За едни от тях средствата за масова информация говорят неспир с възторг и вълнение, други порицават с яростен гняв, за трети мълчат, сякаш нищо не е било, сякаш нищо не се е случило, сякаш нищо не е имало. Капак на тенджерата - та да не се знае какво кипи в нея. Ще спрем вашето внимание, драги слушатели, върху две последни събития в родината ни, по-точно върху две инициативи, противоположни по характер, противоположни по стил и методи на действие, които, обаче, до голяма степен характеризират състоянието на гласността и преустройството в България; които изразяват някои обществени отношения и готовността на политическата система да се вслуша разумно, трезво и конструктивно в тях. Едната инициатива е обществена, другата - на органи на режима. Български граждани правят опит да се обърнат към Народното събрание, чиято 10 сесия се открива на 9 май тази година. Те мислят трескаво и задълбочено, обменят мисли и идеи, за да съставят Декларация, адресирана до Народното събрание, в която се настоява българските закони да се приведат в съответствие с международните правни норми. До тук говорихме за обществената инициатива. Сега за другата: последната репресивна мярка на властите, насочена срещу свободната изява на мнения, срещу правото на българския гражданин да се обръща към своето Народно събрание, право, дадено му от Конституцията на НРБ. Независимият клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България, на чиято дейност властите пречат активно и целенасочено от създаването му до ден днешен, дори не е инициатор на Декларацията до 10 сесия на Народното събрание, но тя е подписана от много членове на Клуба, както и от участници в движението „Екогласност”. Ударът на репресивните органи се стоваря в петък, на 5 май 1989 година, отново върху интелектуалците от спонтанно възникналия Клуб за дискусии, за обсъждане на преустройството в България с цел да се подпомогне въдворяването на едно наистина ново мислене. Съобщихме ви вече, че в петък, около 4 и половина след обяд е била проведена масирана репресивна акция. По домовете на 11 души са спрели милиционерски коли, органите на милицията и на следствените власти са извършили арести, претърсвания и конфискации. Впрочем, една дълга ръка прекъсваше телефонната линия при опитите ми да разговарям със старши научен сътрудник Желю Желев, автор на книгата за природата на фашизма, с известната българска писателка Блага Димитрова, чийто съпруг, литературоведа Йордан Василев също е бил между арестуваните, с д-р Елка Константинова, с проф. Иван Марев. Редица други телефони или изобщо не даваха сигнал, или чувах онова подозрително ехо, което не бих искала да коментирам. Някой писан български закон дава ли право на репресивните органи да прекъсват и подслушват телефонните разговори на българските граждани? Ще напомня само всеизвестната истина, че българските данъкоплатци плащат още щедрите заплати на този многоброен апарат, чиято благородна задача е да прекъсва връзката на българина със света. Все пак пълният списък с арестуваните в петъчния следобед вече е известен. Към 4 и половина следобяд на 5 май тази година с мъгляви обяснения, но с доста явни намерения, са били арестувани и лишени от свобода до към 10 часа вечерта следните български интелектуалци: доц. д-р Николай Василев, който в момента е председател на Дискусионния клуб; проф. Иван Марев; д-р Желю Желев, философ; доц. д-р Елка Константинова, литературовед; изкуствоведът Иван Джаджев; полковникът от запаса Борис Спасов; литературоведът Йордан Василев; писателите Евгения Иванова и Георги Величков; социологът Петко Симеонов и Деян Кюранов, политолог. Освен това в Общински комитети на партията са били викани писателите Александър Миланов и Марко Ганчев, проф. Чавдар Кюранов - социолог и Мария Бойкикева - философ. За въздействие навярно са били привикани и други интелектуалци. Домът на Желю Желев е бил преобърнат от долу до горе. В дома на писателите Евгения Иванова и Георги Величков е била претършувана само една стая, но отново е била конфискувана многострадалната документация на Дискусионния клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България, която бе върната уж на добра воля. Прибран от едното любопитство ли е и ръкописът на новия роман на Евгения Иванова, който е още в проект, в пелени така да се каже. Впрочем, късно вечерта в събота, по-точно след полунощ, когато умората навярно е споходила блюстителите на реда, успях най-после да се свържа по телефона с д-р Желю Желев и да запиша на магнетофон казаното от него. Нека той ви запознае със съдържанието на Декларацията до 10 сесия на Народното събрание. Желю Желев: Това е един от вариантите на тая декларация. Доколкото знам са 3. Различни варианта курсират из София. Мисля, че това е най-пълния, аз съм видял първия; вторият вариант, за когото се говори, не съм го виждал, и този, който ще прочета и който ми е известен, и в който по стечение на обстоятелствата и аз взех някакво участие. Почва с един увод: „До 10 сесия на Народното събрание, свикано в София на 9 май 1989 г. Уважаеми Председателю на Народното събрание, уважаеми народни представители. От няколко години европейските социалистически страни изживяват повратен момент в своето историческо развитие. Повечето от тях открито признаха, че командно-административните методи на досегашния реален социализъм са изчерпали възможностите си и се заеха да търсят пътища за надживяването им. Едни от тези страни като Съветския съюз, Унгария, Полша успешно възвърнаха полагащото им се място в нашата съвременна европейска история, решавайки сполучливо належащите политически проблеми. България за жалост не е между тях, а нито досегашното й развитие, нито качеството на нацията заслужават това. Маховикът на днешната българска история по една или друга причина е застинал на мъртвата точка и това не може да продължава до безкрайност. То създава непредсказуемо напрежение в цялата нация. Всички съзнаваме колко са трудни промените и всички сме съгласни, че те трябва да се извършат без сътресения в съдбата на отделния човек. Смятаме, че населението не само ще изчака по-търпеливо и по-безконфликтно промените, но и ще участва с ентусиазъм в тяхното реализиране, ако бъде успокоено с една принципна Декларация от Ваша страна за основните насоки в живота на страната ни през близкото бъдеще. Предлагаме Декларацията да съдържа следните основни точки. Нещо като заглавие има: Декларация за основните принципи на гласността и преустройството в Народна република България 1. НРБ е неразделна част от стопанската и културна цялост на европейския континент, поради което всяка политика на изолационизъм спрямо други страни, както и да се мотивира, се счита за насочена срещу националните интереси на българския народ; 2. НРБ може достойно и равноправно да присъства в общността на европейските народи само като правова държава, която а) е привела в съответствие с приетите международни споразумения всички действащи в страната закони; и б) създала е твърди и надеждни гаранции за правата и свободите на своите граждани, записани във Конституцията, както и за спазването на законите; осигурила е равенство на всички пред закона; 3. Превръщането на НРБ в правова държава не може да бъде прерогатива на една група управляващи и привилегировани, тъй като много по-заинтересувани от тях от правовата държава са обикновените български граждани, които не ползват привилегии, не разполагат с власт и нямат надеждни гаранции за своите конституционни права и свободи. Преустройството в правната област не може да бъде и прерогатива на специалистите-юристи, тъй като то далеч надхвърля техните професионални интереси. Създаването на правовата държава може да бъде успешно само ако то стане дело на целия народ, на всички български граждани, на които трябва да бъде осигурено максимално широко участие в условията на максимално широка, с нищо неограничавана гласност; 4. В духа на политическия плурализъм българските граждани имат право да изказват своето мнение устно или в печата, в страната или чужбина, чрез наши или чужди медии, стига в тяхните изявления да няма призиви към терор и насилие; 5. Българските граждани имат правото да получават, преработват, създават, тиражират и разпространяват всякаква информация с изключение само на онази, която би могла да представлява непосредствена заплаха за отбраната на страната; 6. Всички видове тайни, които не са изрично изброени и обнародвани в специален Закон за държавната тайна, се обявяват за недействителни, равноправно достъпни за всички български граждани и подлежащи на разгласяване; 7. Със специален закон се въвежда 25 годишна давност за всички секретни документи, намиращи се в официалните държавни и партийни архиви, които след изтичането на този срок подлежат на разсекретяване и откриване на достъпа до тях на всички български граждани; 8. Като особено зловещ остатък на епохата на сталинизма, с отделна разпоредба се премахват секретните фондове към библиотеките, при което книгите и документите, съдържащи се в тях, минават на общ достъп в обикновените каталози; 9. Обявява се за престъпление срещу културата и цивилизацията забраняването, преследването, инкриминирането или унищожаването на произведения на литературата и изкуството, както и на други културни ценности, когато това се прави по политически или идеологически съображения; 10. Никой в НРБ не може да има монопол върху достъпа до националните средства за масова информация. Като национално достояние радиото, телевизията и пресата трябва да бъдат достъпни за всички български граждани, за всички възгледи и убеждения, стига те да не проповядват нетърпимост, насилие или терор. Затова и всяко дискриминиране на отделни индивиди или групи от хора по отношение достъпа до тях се осъжда като рецидив от мрачните времена на сталинско-ждановската културна политика; 11. Българските граждани имат правото да се организират в самодейни съюзи, без за това да е нужно да искат разрешение от правителството, ако в програмата на тези организации не се предвижда насилствено сваляне на съществуващия обществен строй. Чл. 52 от Конституцията на НРБ, който гарантира това право на българските граждани, следва да бъде стриктно спазван от изпълнителната и съдебна власт, за да не се пречи на гражданите да ползват конституционното си право; 12. Всички действащи в момента в страната закони следва незабавно да се приведат в съответствие с международните съглашения, под които стои подписът на българското правителство. Законите и правните разпоредби, които са принципно несъвместими с духа на международните съглашения, се обявяват за недействителни; 13. За недействителни се обявяват и всички закони и правни разпоредби, които под формата на конкретизация потъпкват членове от Конституцията на НРБ, като по такъв начин мълчаливо я суспендират. До изработването на съответните нови закони, които конкретизират и правилно прилагат съдържанието на Конституцията, ролята на такива закони изпълняват съответните членове от Конституцията на НРБ; 14. Като практическа стъпка към превръщането на НРБ в правова държава Народното събрание поставя под свой контрол финансовите разходи на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на външните работи и на Министерството на народната отбрана с оглед на тяхната разумна достатъчност, като си запазва правото на парламентарни дебати и по същността на тяхната дейност; 15. Народното събрание приема Закон за малцинствата в НРБ, в който се утвърждава политическо, икономическо и юридическо равноправие на тяхните представители с представителите на българското мнозинство и се забранява намесата в тяхния език, култура и традиционен начин на живот; 16. Религиозната и атеистичната дейност са равнопоставени пред закона, религиозната и атеистичната дейности са в равна степен отделени от държавата; 17. С оглед на положителното развитие на доверието и сигурността в Европа НРБ ще се застъпва за едновременното разпускане на противостоящите военни съюзи като отживели времето си. Това е последното. И следва забележка, отнасяща се до подписващите този текст: подписалите излизат като части лица, които не представляват никаква организация и второ - подписването може да става и с особено мнение по една или повече точки от текста. Ало… Р. Узунова: Да, да, чувам ви. Имате ли представа колко души са подписали тази Декларация? Желю Желев: Нямам никаква представа, тъй като тази дейност явно е била блокирана от масираната акция на органите на властта. Р. Узунова: И защо този удар се стовари точно върху членове на Дискусионния клуб за подкрепа на гласността? Ж. Желев: Ами изглежда масово целият Клуб участва, макар че инициативата не идва от ръководството. Аз, доколкото разбрах, някъде от писателския съюз, там, от членове на Клуба е излязло… след това други са се присъединили, от другите творчески съюзи, но от неформалните групи, тези които участват най-широко, струва ми се, са точно дискусионният Клуб, „Екогласност” и поради това явно … това е създало впечатлението у органите, че е инициатива на ръководството на Клуба, което ние трябваше да доказваме там, че не е така. Р. Узунова: И бихте ли разказали как протекоха в петък след обяд до късно вечерта събитията? Ж. Желев: Както се е оказало навсякъде, някъде към 4 часа - това е била обща акция - са задържани набелязаните хора, от ръководството на Клуба главно… Р. Узунова: Това са Елка Константинова, Иван Марев, вие, Георги Величков, Евгения Иванова, Петко Симеонов, Борис Спасов, Иван Джаджев, Николай Василев, Деян Кюранов? Ж. Желев: Това са, мисля, единайсет души… Р. Узунова: Единайсет души? Ж. Желев: Възможно е да има и повече, но ние просто нямаме информация за това, защото, доколкото разбрах, много повече списъци … хора събират подписи из София. Р. Узунова: А с вас как протекоха събитията? Ж.Желев: В известен смисъл досадна беше цялата история. Дойдоха те вкъщи, представиха един протокол… Р. Узунова: С подпис на прокурора? Ж. Желев: Да. Попитах: „Кой е прокурорът?”, понеже името не се чете, казаха: „Няма значение”; Казах: „Как да няма значение! Искам да знам името на прокурора!” Единият каза, че е от главния прокурор. Казах: „Главният прокурор ли подписва тия работи?!” И на тази основа имах известен спор… Петко Симеонов беше при мен вкъщи, и него прибраха… казаха, че трябва да тръгна с тях, аз им казах… Р. Узунова: А конфискация вкъщи, обиск у вас правиха ли? Ж. Желев: Основен тараш. Още е разхвърляно, още не можем да оправим къщата. Р. Узунова: Конфискуваха ли нещо? Желю Желев: По списък в протокола 88 документа са конфискувани и са занесени в Главно следствено управление. Р. Узунова: Документи във връзка с Клуба? Ж. Желев: И във връзка с работата на Клуба разни документи, и мои документи, и книгата ми за фашизма, една френска книга „La temptatione totalitaire” - и нея като забранена книга, частни писма имах… Р. Узунова: Да, слушам ви. И ви отведоха къде? Ж. Желев: В Главно следствено управление, на ул. "Развигор"… Разни неща, разработка една са вдигнали, една статия за Горбачов, в повече екземпляри беше, която щеше да излиза в „Народна култура” преди свалянето на Продев, и нея са дигнали… Р. Узунова: Ваша лична статия? Ж. Желев: Да, лична статия. Р. Узунова: И в Следственото управление?... Ж. Желев: Е, там… (връзката прекъсва, характерно прещракване) Р. Узунова: …Ало, ало, ало?!… На това място, както надявам се разбрахте, някой прекъсна телефонната линия. Успяхме все пак да продължим нашия разговор по телефона с д-р Желю Желев, но преди втория запис бих искала отново да прочета списъка на арестуваните в петъчния следобед интелектуалци, а именно – доц. д-р Николай Василев, председател на дискусионния Клуб; проф. Иван Марев; д-р Желю Желев – философ; доц. д-р Елка Константинова – литературовед; искуствоведа Иван Джаджев; полковника от запаса Борис Спасов; литературоведа Йордан Василев; писателите Евгения Иванова и Георги Величков; социолога Петко Симеонов, който в момента е бил в дома на Желю Желев и още Деан Кюранов - политолог. За така нареченото „събеседване” в Общински комитети на партията са били викани писателите Александър Миланов и Марко Ганчев; проф. Чавдар Кюранов и Мария Бойкикева – социолог. А сега продължението на нашия среднощен разговор с д-р Желю Желев: Р. Узунова: Бяхме стигнали до Следственото управление… Ж. Желев: Ами там казаха, че не било арест, ами не било и задържане, а разговор. Аз им казах…, те и другите другари долу-горе така са процедирали…, казали: „Щом не е задържане, как може така насилствено да ме карате тука?!”... Р. Узунова: А те пристигнаха с кола и с милиция? Цивилни? Ж. Желев: С кола, разбира се, четирима души. Двамата са останали тука да правят обиск, а двамата с Петко Симеонов ни закараха на „Развигор” в Следственото управление. След това другите двама, които ни арестуваха фактически, се върнали тука, да присъстват тука на обиска, който е траял плътно 4 часа… Р. Узунова: Доста сериозен обиск! Ж. Желев: Ами всичко е разхвърляно. Даже са бъркали из тенджерите в кухнята, да няма нещо скрито… Да, вижте, доста рутинна работа. По-интересно, според мен, е друго: просто някаква паника, страх от това, че хората широко, спонтанно искат да се обърнат към Народното събрание и да настояват за публикуването на Декларацията. Сега този проект, който аз ви прочетох, казах че е един от трите, за които се говори. Естествено, има много наивни неща вероятно от правна гледна точка; те са уязвими и недостатъчно обосновани и прочие; но най-интересното за мене е това интуитивно напипване на основните проблеми, твърдото желание за промени в тази област. И това е най-привлекателното в този документ. Лично аз ако бих го работил, бих настоял за много други неща, включително и за създаването на Конституционен съд, една широка мотивировка, преди да се напишат тези точки, кое в България налага тези неща, каква е реалната ситуация, докъде са стигнали работите, и прочие… както и свързаността с нашата историческа традиция… Но в този случай не е най-важното, важното е, че хората са напипали основните проблеми, които трябва да влязат в една такава Декларация и които действителното преустройство в правната област трябва да съдържа, трябва да осъществи. Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия rumyana uzunova -> Съкращения и означения rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове rumyana uzunova -> Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!” rumyana uzunova -> Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка Изтегляне 1.07 Mb. Сподели с приятели:
|