Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие
Изтегляне 1.07 Mb.
|
(21.04.1989 г., ролка № 161)Откъс от интервю с Димитър Томов (…) Румяна Узунова: Какво очаквате от конференцията в Париж? До нас достигнаха сведения, че са изпратени покани на българи, включително и на членове на Независимото дружество? Димитър Томов: Да. Наистина ние имаме устното потвърждение от три места и аз също, че ми е изпратена покана от международната Фондация "Бъдеще" да замина за Париж. Д-р Тренчев дори случайно я получи. И четирите покани са изпратени по едно и също време, но аз, Петър Манолов и Христофор Събев не сме ги получили. Аз съм сигурен, че тя е пристигнала в Михайловград и съм убеден, че поканата е заключена в някоя огнеупорна каса на милицията. Тя ще стои там докато някой не нареди да върнат личната ми кореспонденция. Както вече казах, покана за Париж имам, но не съм я получил. Затова пък получих известие за запас от 50 дни точно в дните, в които се провежда тази конференция. Този месец за втори път ме викат военните - и то все тогава, когато Дружеството има изяви. Отначалото за 20 дни, а сега за 15 дни. Това съвсем не е случайно. Чувате ли ме? Аз подозирам, че през това време ще бъда подложен на психологически, а може би и на физически терор. Което вероятно ще бъде отмъщение заради независимия ми начин на мислене и стремежа ми към действително преустройство, а най- вече заради участието ми в Независимото дружество. (вероятно април 1989 г., ролка № 20) Съобщение от Разградско Р. Узунова: Румяна Узунова на телефона от Радио “Свободна Европа”, да, чувам Ви. Не ме ли чувате? Мъжки глас: Ало! Чувам, чувам. Р. Узунова: Говорете! Мъжки глас: Аз съм 27 годишен мъж. Обаждам се от България. Имам едно детенце на 3 годишна възраст. Искам обрязване на детето. Към кои органи да се обърнем, към лекарите ли? Отиваме при лекарите: „Ние, викат, нямаме право”. Щото през всяка седмица докторът минава по домовете, … „Свали, нали, панталоните, да проверим дали е обрязано”, нали. Много лошо положението. Р. Узунова: Не ви разбрах, кой проверява дали децата са обрязани или не? Мъжки глас: Фелдшерите, фелдшерите по селата. Р. Узунова: В училище ли? Мъжки глас: Не, не по училище. Детето още не отива на училище. Минават, по домовете минават. Р. Узунова: И проверяват? Мъжки глас: Всеки понеделник минават - като на визитация, и пишат. Има едно момченце сега, направи обрязване, ще отиде за година сигурно. Р. Узунова: Да, да. Минават по домовете ви и проверяват дали децата са обрязани, така ли? Всеки понеделник? Мъжки глас: Да, всеки понеделник. Р. Узунова: Вие от къде се обаждате? Мъжки глас: От България. Р. Узунова: Град, село? Искате ли да кажете? Мъжки глас: Разградска област. Р. Узунова: Кое село? Ако искате - кажете, ако искате - не. Ако искате, кажете си името? Мъжки глас: Тука съм на телефонна централа, от една телефонна централа се обаждам. (24.02.1989 г., ролка № 213) Разговор с Халил(?) Сюлейманов Исинов(?) (Халим Хюсеинов?) Румяна Узунова: Първо две-три думи, за да чуя гласа Ви? А, всичко е наред, можете да почвате… Халил Исинов: Казвам се Халил Сюлейманов Исинов. Жител съм на град Търговище. Член съм на Независимото дружество за човешки права в България. Аз работя като багерист в каменна кариера село Едвен, Михайловградски окръг, където бях интерниран от остров Белене. Останах да работя там, понеже дъщеря ми, която е трети клас, трябваше да завърши училището. Заедно с Ремзи Мехмедов от Бургас, който още е задържан в град Бойчиновци …, нас вземаха властите напоследък да ни гонят много... Третиран съм от `79а година. Бях разпитван в килиите на град Търговище, след това бях изпратен на о. Белене. След Белене бях интерниран в село Едвен, Михайловградска област. В момента съм още тука. Има и други другари, които са още третирани, не са изпратени още в областта. Един от тях е Ремзи Мехмедов от Бургас, другият е журналиста Фейзулов от Сливен, другите са Исмаил Мехмедов от Бургас също - в село Плешивец и Демир от Варна. Има и други другари, които са във Врачански окръг, които ги познавам от остров Белене. Това е директорът от Сливен и живее в село Кривене, другият е другарят Искендеров, който е в село Каменно поле, има един в село Драшан – Али Орманлиев, и философът Мехмед е в село Върбица… Ние често имаме среща с другаря Томов тука. Може би за това, на 2и (март) при мене дойдоха на местоработата трима от Държавна сигурност, които разпитваха за Дружеството и лично за него. И ми наредиха на 3и, 4и и 5и март да не напускам пределите на село Едвен, Михайловградска област. Румяна Узунова: Защо точно тогава? Х. Исинов: Беше ми наредено на 7и да се явя в Общинското управление на МВР в Михайловград, стая № 51. На 7и не ме приеха, остана за 8и. Аз се явих, бях разпитан от другаря Ампов, с когото имаше още един другар. Впоследствие разбрах, че е началник, някакъв заместник към областното МВР. Мене предимно ме разпитваха за другаря Томов и за Дружеството… Р. Узунова: За Димитър Томов? Х. Исинов: (…) и за моя приятел Ремзи Мехмедов. Отговорих им, че ние не вършим нищо против правителството и нямаме такива намерения. Ние дискутирваме и искаме нашите права, които са ни отнети и без основание сме изпратени в затворите на Белене, а после интернирани. И че продължават да ни третирват… Беше ми поставен въпросът дали съм напускал пределите на Едвен през трите дни. Аз казах, че не, понеже органите на властта ме наблюдаваха непрекъснато. Накрая беше ми наредено да не напускам с. Едвен до края на месец март, защото съм се бил бъркал в някои неща, в които не трябвало да се бъркам… Р. Узунова: Кои? Какви неща?… Х. Исинов: Но аз бях предупреден още преди месец, месец и половина от директора на предприятието СП “Агрострой” др. Илиев да подам молба – иначе ще бъда уволнен, по нежелателен член. Разбира се, той, човекът нямаше никаква вина - беше му наредено отгоре. Аз също се познавам и с другаря Братанов, с когото сме дискутирали и сме се срещали много често… Р. Узунова: Кой Братанов? Х. Исинов: Вчера, на 20и, на месторабота моята съпруга е била посетена от органите на Държавна сигурност. Жена ми се казва Бахрия Алиева, също от град Търговище. И била разпитана за моите връзки и срещи с другаря Томов. Тя, разбира се, нали е част от мене, всичко отричала, че нищо не вярно. Не ми е ясно какво искат още от нас? Защо третират мене и семейството ми, а даже и единствената ми дъщеря, която е само на девет годинки!? Аз не крия, че съм член на Дружеството за човешките права в България, познавам и неговите членове, имам и връзки тесни с тях. И моля другарите да прекъснат третирането към нас и към нашето Дружество... Благодаря Ви. Днес, 21 март 1989 година. Р.Узунова: Съгласен ли сте да излъчим това по радиото? Х. Исинов: Да, съгласен съм. Други въпроси имате ли? Р. Узунова: Не. (Интервюто е направено с две обаждания. Основният му текст е от 21.03.1989 г., ролка № 13, а добавния текст – 16.03.1989г., ролка №357) Разговор на П. Бояджиев с Ибриям Рунтов, с. Долно Изворово, Казанлъшко (запис на разговор, който се чува много лошо) „Ибриям Рунтов: Ибрям Рамазанов Рунтов, баща ми е Рамазан Ахмедов Рунтов и брат ми Хасан Рамазанов Рунтов. Не ни дават да напускаме района на селото. Село Долно Изворово, област… околия Казанлъшка. Идва старши лейтенант Николов П. Бояджиев: Старши лейтенант Николов, от кой комисариат? Ибриям Рунтов: ... районно управление Казанлък. Той идва последния път и ни даде декларация, която трябваше да подпишем. Аз отказах да подпиша. И в Декларацията писах, че ако е… П. Бояджиев: Тя от коя дата е ? И. Рунтов: Идва в петък. Сега, в петък. Коя дата?... 26, 25, значи на 24 вечерта. И той ни донесе една декларация. П. Бояджиев: Какво пишеше в декларацията? И. Рунтов: В декларацията пишеше имената ни – съответно българските имена, да не напускаме района на селото. Аз го попитах: „В декларацията наистина го пише, но защо не трябва да напускам селото?” Той каза, че не знаел. Това било по заповед на началника на МВР-то. П. Бояджиев: На началника от Казанлък? И. Рунтов: От Казанлъшкото МВР, да. После аз написах под това нещо, в декларацията, че никой не е в състояние да ми обясни защо нямам право да напускам пределите на селото и отказвам да го подпиша. Както и го направих, не го подписах. П. Бояджиев: Беше ли готов да ти остави копие? И. Рунтов: Не. Аз му казах, че няма да го подпиша и му казах, че когато били в затвора, трябва да му съставим копие, нещо от тоя род, да се запознаем и ние... П. Бояджиев: Той не иска да ти даде на тебе? И. Рунтов: Не. Той каза, че такива работи не се оставяли. Понеже това не е било за нашето или нещо от тоя род, нали, а пък било просто такова предупреждение. Аз казах: „След като няма да оставиш копие за мене, няма да го подпиша.” И направих това, което ти казах, де. П. Бояджиев: Никакъв документ не иска да ти даде на тебе? И. Рунтов: Никакъв. След това ... П. Бояджиев: Същото искаше от Рамадан? И. Рунтов: Да, ама той ги нямаше в къщи. Баща ми беше на работа. И той каза, че за тях нямало такова нещо. Брат ми можел да ходи на работа, от работа не искали да го спират. Но по-главното е било за мен, аз да не напускам. П. Бояджиев: А ти къде работиш? И. Рунтов: Аз работя в Казанлък. Нямам право да напускам района на селото. П. Бояджиев: А как ще работиш тогава? И. Рунтов: Ами това нали се пада събота и неделя. П. Бояджиев: А, ти нямаш право да напускаш събота, неделя и понеделник? И. Рунтов: Петък вечерта, събота, неделя - и в понеделник може да си ходиш. После ... по джамиите направихме една проверка тука. От тука всички, наброяващи двадесет села, дето има джамии, само в пет села е разрешено - и то само в петък. За два часа се отварят джамиите. В другите села няма, не им разрешават. Затворени са ... и край. Селата трябва ли да ги кажа? П. Бояджиев: Ами ако има джамия и ако има село..., трябва да го кажеш, да. И. Рунтов: Ами селата: село Скобелево, нали, ти го знаеш - в Хасковска…, Казанлъшките села:, село Хаджи Димитрово, пак същите области. Село Крън, село Ранина (?), село (?), село Манолово, село Осетеново, село Александрово,… как бяха тия другите села: село Якимово, село Бузовград, село Асен, Сахране, и с. Тъжа. Предполагам, няма други. П. Бояджиев: В тези села има джамии? И. Рунтов: Има джамии, но не работят. П. Бояджиев: Но не ги отварят? Но има ходжа, има човек, който може да ги отвори? И. Рунтов: Не, това имах предвид - ходжите ги изгониха от тука. Ходжите ги гонят от работа. Например Хюсеин ходжа, който беше ходжа в село Асен, е изгонен от работа и джамията е затворена. П. Бояджиев: Те, ако дават на населението, то населението ще плаща на ходжата и той пак ще отиде, ще пей? И. Рунтов: Да. Така е, да. П. Бояджиев: А те не му разрешават да отиде, но населението може да си намери ходжа, който да отиде.. И. Рунтов: Да, навсякъде могат да си намерят ходжа, обаче не дават… П. Бояджиев: ... който да отиде да води молитвата. Той може да си работи и друго, като не може само това. Нали така? Той може да си работи и друго, да му се плаща от населението и той да води молитвата. Нали така?! Има я тази възможност? Населението иска и тъй нататък… И. Рунтов: И другото, което искам да ти кажа: тези, пилотките, нали ги знаеш, шапките. Например в Гоцеделчевска община са забранили да се носят. Само за това, че имало... горе, приличало на фес и който го хванат, глобяват го по 20 лева. П. Бояджиев: На какво приличало? Приличало на фес?( смях ) И. Рунтов: Защото имало отгоре нещо като папионка... руските пилотки, сините такета…, как им викат - пилотки... или де да знам как… Те са с български държавен стандарт. Те се правят в завод, но в този район, Гоцеделчевския, са забранени да се носят и който се хване с такава работа, се глобява 20 лева и не се допуска в магазин да пазаруват, в автобус да се качват хората - от този район. А не дай си боже да облечеш гащи /шалвари по-точно/. В магазина не се допускат с гащи, в автобус не може да се качиш. И най-фрапиращото, което е: Халил Бялков са го извикали в съвета, в с. Корница, Гоцеделчевска община, викат го в съвета да заведе детето да видят дали е обрязано. И когато той отказва да заведе детето, го глобяват 200 лева! А пък Айше, пак Бялкова, влизат от съвета – партийният секретар и кметът - в къщата й, намират фередже, нарязали го с ножица, и пет чифта гащи също нарязани с ножица, в собствената й къща.” (И. Рунтов, член на Мюсюлмански комитет за спасение, 30.03.1989 г., ролка № 95) Съобщения от България, препредадени от Петър Бояджиев: Женски глас: Обаждам се от България. Другарю Бояджиев, обаждам се от името на съпруга ми Джемал Мехмедов Салилов, прекръстен на Емил Мартинов Кърджалиев. Казвам се Каймет Юсеинова Салилова прекръстена на Кърджалиева. Поради насилственото ни побългаряване през 1985 година вече 5 години съпругът ми е по затворите на остров Белене, Бобов дол и в момента е интерниран в с. Ресен, Михайловградска област. От името на съпругът ми и от мое име ви моля в най-скоро време да се разберем с Вас дали да ни изпратите журналист, който да ни посети на място. Живея в с. Езерово, Варненска област, адрес (…) (Сигнал за заета линия…) П. Бояджиев: Нещо, което искам да ти прочета. То така и пише: да се прочете… някаква молба, от една жена, която иска да се прочете по радиото: „До Държавния съвет на НРБ, копие Министерството на правосъдието, копие МВР; Молба от Каймет Салилова, българското име е Джеда Юлианова Кърджалиева, живуща в с. Езерово, адрес, Варненска област. Уважаеми господа, с настоящата молба се обръщам към Вас, за да разрешите долупоставения въпрос. Както се знае, аз съм представител на турското етническо малцинство в НРБ. Поради това, че вече 4 години сме под ударите на българските власти заради убеждението си, че принадлежиме към турската нация … Както подчертах, заради убежденията си съпругът ми беше интерниран на о. Белене, след това в Бобов дол, в момента е принудително изселен в Западна България, гара Ресен, Михайловградска област. Както се вижда, спрямо моето семейство и спрямо мен са нарушени чл. 35, т. 4; чл. 45, т. 7 от Конституцията на НРБ във връзка с Хелзинкските споразумения и Заключителният документ от Виенската среща за сигурност и сътрудничество. И в светлината на тези договорености по човешките права в техните национални измерения аз чрез молбата си заявявам, че не желая да живея в НРБ. Намирам за целесъобразно да се възползувам от чл. 34 във връзка с чл. 93, т. 26 от Конституцията на НРБ и също така, изхождайки от чл. 13 от документа, приет на 10 декември 48 г от ООН, който гласи, че „всеки човек има право свободно да се придвижва и да си избира местоположение в пределите на всяка държава, всеки човек има право да напуска всяка страна, в т.ч. и своята страна.” Според същия документ може да се възползувам и от чл. 14 и 15. Като имате предвид всичко това – гореизложеното, считам, че в най-скоро време ще вземете положително отношение по повдигнатия въпрос от мен, т.е. ще ми издадете задграничен паспорт. 4 февруари 89 г., с. Езерово, Варненска област. Тук отдолу пише: Нека се излъчи по радиостанциите.” Това е. Ще се обадя пак към обяд… Данаил Омуртагов: Казвам се Данаил Найденов Омуртагов. Живея в с. Лятно (?) , област Шуменска, адрес… Преди една седмица се помъчихме да се свържем с др. Томов и бяхме задържани от органите на КДС в Михайловград. Двама от колегите бяха задържани… Ние се помъчихме тогава да ставаме членове на Независимата организация. И сме вече членове. И аз бях избягал и се срещнах с Томов. След като се върнахме, бяхме задържани от органите на властта в гр. Каолиново и бяхме разпитани. Един от КДС-то, казва се подполковник Тодор Николов, от Варна ли беше, от къде не знам, дошъл в Каолиново, ми се заканваше много – със юмруци по масата удряше,… Не ми нанесе побой нещо, но се заканва много… И аз Ви моля, ако може, по радио „Свободна Европа” повече информация да дадете за Независимата организация, щото чакаме и слушаме, и напоследък в нашия край има голям наплив, от различни села и краища, за да бъдат членове на Независимата организация. И понеже ние вече станахме доста известни, след като станахме активисти или членове на Дружеството и всеки се мъчи да се добере до нас, да пита нещо как става, какво става… Но нашите села са просто обградени от органите на властта, само и само да не могат да се срещнат с нас хората. Много Ви моля, да предават по западните радиостанции повече за Организацията. Също така, един от членовете е брат ми Найден Омуртагов, живеем в една и съща къща, една и съща улица, всичко е еднакво… Благодаря Ви много, Извинявайте… Р. Узунова: Ало… Това е получено на 10 март… (П. Бояджиев, бивш политзатворник, живее в гр. Марсилия, Франция; Недатирано, ролка № 95) Разказ на Ремзи Мехмедов Бекиров Ремзи Бекиров: Готови ли сме? Казвам се Ремзи Бекиров, от Михайловград се обаждам. В момента съм интерниран в град Бойчиновци, Михайловградска област, от о-в Белене. Жител съм на с.Черноград, Бургаска обл., вече 5 г. съм отделно от семейството си. Чуваме ли се? Член съм на Независимото дружество за човешки права в България. Станах член на Дружеството, защото подкрепвам техните мисли и идеали - като другарите Едуард Генов, Цеко Цеков, Благой Топузлиев, Илия Минев, Петър Манолов, Димитър Томов, Цветан Златанов, Катя Маркова и много други другари. Познавам членовете на Дружеството, които са честни и почтени граждани като художника Димитър Томов, с който се лично познавам, и Цв. Златанов, и много други. Вероятно след моето интервю ще бъда арестуван, арестуван и изтезаван, но аз и нашето Дружество не вършим нищо против властта; ние нямаме никакви лоши намерения, което е вписано в програмата на Дружеството. Ние се борим и ще се борим за справедливост и за човешки права, които българските власти са подписали в Хелзинки през 1975 г., в Мадрид 1983 г. и Виенската среща 1989 г. Защо всички остават в късче хартия? Мога да Ви цитирам думите на един служител на ДС, гр. Кърджали, който се казва Ламбрев, който е казал: ”Ние въпреки че подписахме всичко във Виена, но няма да изпълняваме нищо”; също мога да Ви твърдя отношението на един друг шеф на МВР, гр. Айтос, Ангел Хинков, който ме напсува на майка и ме заплашва с куршум за мойта позиция. Изпрати ме в Главно следствено управление с цел да ме тикне в затвора. За съжаление, не стана неговото. (…) Също така, къщата на Халим Сюлейманов в Търговище, който в момента се намира в с. Ерден(?), Михайловградска обл., на 24и, 25и и 26и беше блокирана от служителите на МВР. Даже телефоните на Търговище са били блокирани - за разговор със семейството на Бахрие Алиева. Аз лично не съм осъждан; защо, без никакво обяснение ме третират от пет години? Това ли са човешките права в България? Нима мойто семейство няма нужда от баща, от дядо? Вече съм поел всякакви рискове; милеем за пълна демокрация. 30 март 1989 г., предал Рамзи Мехмедов Бекиров от с. Черноград, Бургаска обл., в момента интерниран в гр. Бойчиновци, адрес, Михайловградска обл. Благодаря на всички, които слушат, а който не слуша… Хубаво е човек да живее свободно, и то в навечерието на 21 век. Другаря Димитър Томов, художника, от Михайловград, тази сутрин рано беше прибран запас. Р.Узунова: Ало, чувате ли ме? ( 31.03.1989 г., ролка № 153) Изявление на Сабри Искендеров А. Манолова: Един момент, моля, моля, почнете пак… Искате да прочетете изказването на секретаря, нали? Почнете пак от начало изказването. Али Хюсеинов: „Изявление на Секретаря на Демократичната лига за защита правата на човека в България Сабри Искендеров. На 24 март 1989 г. в с. Камено поле, Врачанско, където съм интерниран, пред квартирата, където живея, спря кола с рег. № (номер) на Държавна сигурност, гр.Враца. Бяха двама – единият служител слезе от колата и влезе в двора ми. И ми каза да дойда с тях в Съвета. Заповядаха ми да взема със себе си регистрационния талон на личната си кола и свидетелството за правоуправление, за справка - и повече не ми ги върнаха. Когато попитах: „Въз основа на какво е всичко това?”, отговор не получих. Поисках трите му имена, на служителя – той отказа да ги каже. Още веднъж демонстрираха беззаконие, за кой ли път! Когато пристигнахме в Съвета, влязохме в една стая, единият служител започна да пише предупредителен протокол, който е извънреден - за не напускане на селото от мен на 24, 25, 26 и 27 март. А другият служител, междувременно, започна неоснователна нападка срещу Демократичната лига, на която организация съм секретар. С няколко думи казах, че нашата организация е основана въз основа на Чл. 52, ал. 1 от Конституцията на НРБ; че е хуманитарна организация, а не както казват те – анти социалистическа и незаконна. Ако някой нарушава Конституцията и законите, това не сме ние, а самата власт, която не зачита собствената си Конституция и поетите задължения във връзка с човешките права. Отговорът на служителя от ДС беше следният: „Докато си в България, така ще бъде. Когато напуснеш България, прави каквото щеш.” В горепосочените дати бях наблюдаван денонощно, включително и с бинокъл. Всички коли, влизащи и излизащи от улицата, бяха проверени като в митница. Извънредни протоколи са подписали, или устно - със заплахи, всички мои бивши другари от Белене. Целта е ясна: на 26 март един наш бивш другар от Белене на име Хайзула Хайзулов, бивш учител в с. Голямо Соколово, Търговищко, прави сватба на дъщеря си. Заплашени са дори хората от същото село, че ще ги викат в МВР. Сватбата не е била кървава - никога нямаше да бъде!, но е била много сълзлива. Мисля си аз: „Кому е нужно всичко това? Защо властта се страхува от хора като нас, които искаме нещата да се казват с истинските си имена?” Да оставим политиката настрана; да погледнем икономическата страна на тая сватба. Този наш другар, за да ни кани на сватба, това означава, че ще ни храни, а вие знаете: за да храниш 50 или 1000 човека, колко средства трябва да хвърлиш!” (С. Искендеров, секретар на Демократичната лига за правата на човека в България, 5.04.1989 г., ролка № 316) Съобщение на Наим Наимов Наим Наимов: В петък бях в с.Острово, Разградска община. Там били задържани членове на Дружеството, например: Недим Идризов Лингинов, който е бил задържан от 5-ти и освободен на 7-ми, и бил малтретиран; лично не можах да говоря със същия.; и Мустафа Исмаилов Лингинов, също Хайри Еминов Заимов. Лично говорих с Алиибрям Алиосманов Кючуков, който е над 50-годишна възраст, бил малтретиран: първо са го ударили по краката, а после – по главата удари. Това го е сторил следователят Веселин Илиев Веселинов от Разградската милиция. Защо са тия побоища от страна на милицията? Защо без призовки се викат? Аз имам „превантивна мярка”, милицията дежури пред вратата ми, денонощно. Също така и на Фейзи Реджебов от с.Таслаково, и на Закир от с.Правда, които… ние вечер се подписваме и се вардим от милицията – пазят ни. А. Манолова: На какви основания ви викат? Н.Наимов: Не знам, превантивна мярка. Не мога да Ви кажа. Това е само заради членството ни в Дружеството. От 16 март е тая „превантивна мярка”. Писах до Министъра на вътрешните работи жалба, после до Прокуратурата в гр. Дулово, до областния Прокурор и Прокурора на НРБ – протест. Но не получих никакъв отговор. Ние, наште членове, ние сме обикновени хора. Аз съм като че ли уволнен от работа; аз съм професионалист-шофьор; досега съм лишен от правоуправление за една година и санкция 300 лв. - че съм нарушил Правилника; всъщност няма нищо общо с това - всичко това е заради членството ми. И други наши членове има по същия метод уволнени от работа: Реза от с. Листец, автобусен шофьор, инструктор-шофьор Неджми от с.Вокил също е уволнен... На съпругата ми също е направена санкция 80 лв. и са смъкнати номерата на автомобила ми, на личния ми автомобил. Казаха, че технически не е изправен - а старшината, когато взимах служебната книжка, каза: „По нареждане отгоре!” Отидох в гр. Силистра на технически преглед, автомобилът е в изправност. Дадоха ми временна служебна (бележка) и я представих на Началник КАТ - гр. Дулово, но не ми върнаха номерата. Нито служебната ми книжка. Същото е сторено на Фейзи Реджебов – пълномощника: вземата му е служебната книжка на автомобила. Само и само да не се движим! А Огнян Николов, следовател, който ми каза, че е бил юрист, и е дошъл лично за нас, … и как така сме бъркали в мозъците на хората, какво сме им обещавали с тяхното членство в това Дружество? Той лично, пред съпругата ми каза, че ще вземе всички мерки и средства, само и само ний да се откажем от членството си в Дружеството. На 16-и или 17-и вечерта, или миналата сряда - на 5-и около 21 и 30 ч. – предупреждение, по телефона беше, акцента беше български. Ще Ви го цитирам по-точно: „Обаждаме се, здравей, Наимов, ми каза; обаждам се, не искам да си съобщя името, но Ви предупреждавам: милицията готви за твойто очистване, или на твойте деца, или съпругата ти... Пази се много!” Аз го предупредих по телефона, че моят телефон постоянно се подслушва, но той не обърна внимание; и преповтори всичко това. Аз му казвам, че аз се пазя от такива неща. (Н. Наимов, пълномощник на НДЗПЧ, 11.04.1989 г., ролка № 320) Декларация на ръководството на НДЗПЧ в Североизточна България С. Наимова: Казвам се Сабахат Наимова, член на Независимото дружество за защита правата на човека в България, член на независимия профсъюз “Подкрепа”. Заявление до Народното събрание на НРБ, до Министерския съвет на НРБ, до Главна прокуратура на НРБ, до всички средства за масова информация в НРБ, до Комитета по човешките права – гр. София, до всички правителства, подписали Виенските актове, до управителното тяло на Независимото дружество за защита правата на човека в гр. Пловдив, до общинска прокуратура гр. Дулово. Ръководното тяло… на Дружеството за защита правата на човека в България, Разградска област, в състав: Наим Галибов Наимов, пълномощник, живущ в … А. Манолова: Наим Наимов, секретар на дружеството в Дулово… Така, сега можете да говорите. С. Наимова: Захир Исмаил Мустафов, живущ в село Красен (?)… Ние, ръководството и членовете на Независимото дружество за правата на човека в Североизточна България от днес, 21, обявяваме безсрочна гладна стачка до удовлетворяване на следните ни искания: 1. Да се прекратят всички репресивни мерки, прилагани спрямо нас и спрямо Демократичната лига за защита правата на човека в България – като преследване, освобождаване от работа, физическо малтретиране, заплашване с физическо унищожаване, граничещи със садизъм; 2. Незабавно да се върнат иззетият регистър на НДЗПЧ в Разградска област без разрешението на прокурор; 3. Да се преустанови порочната практика за претърсване, и поставяне на подслушвателни съоръжения; 4. Писмено да бъдем уведомени, че ще се потърси отговорност от служителите на МВР, в т.ч. и КАТ, които проявяват прекалено „старание” и пристрастие при изпълнение на действията, посочени по-горе. Да се прекратят действията по чл. 39 от Закона за Народната Милиция… А.Манолова. Стоп, Стоп! (лентата свършва) Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия rumyana uzunova -> Съкращения и означения rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове rumyana uzunova -> Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!” rumyana uzunova -> Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка Изтегляне 1.07 Mb. Сподели с приятели:
|