Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие



страница7/7
Дата01.01.2018
Размер1.07 Mb.
#39106
1   2   3   4   5   6   7

Р. Узунова: Включих…

Ст. Вълков: Но за да се случи това, има предистория: на 25.12 1988 г. в Ихтиман се случи следното: бяхме се събрали за събрание на Дружеството в Ихтиман. Още на гарата бяхме арестувани около 15 - 20 души, отведени в МВР в Ихтиман и след около 3 часа освободени. След изпращането на Петър Манолов и мен за Пловдив, останалите се събират в София и на това събрание Петър Манолов е избран за секретар на Дружеството, а Стефан Вълков е избран за пълномощник на Пловдивския район. На 05.01.1989 г. дойдоха и ми предложиха да напусна Дружеството или България – представителите на ДС от Асеновград, во главе със Стойко Карабекиров. На 08.01. събранието беше насрочено в Асеновград, в моя апартамент, (адрес), което събрание продължи около 5 или 6 часа. На 11.01. събранието се състоя в дома на Петър Манолов в Пловдив – а вие знаете в подробности вече какво се случи в дома на Петър Манолов, че там бяхме всички арестувани и разкарвани по Държавна сигурност; оттам почна вече и гладната стачка, която продължи около 2 месеца.

Около средата на февруари ми предложиха да направя една среща и един разговор в Общинския народен съвет в Асеновград – да бъдело на неутрална територия. На тая среща ми предложиха да напусна България или да се оттегля от Дружеството, като ме заплашиха, че ще продължат да ме чернят във вестниците /бяха ме очернили вече в „Отечествен глас”, т.е окръжния вестник на Пловдив/. Една седмица след писането в „Отечествен глас” дойдоха представители от радио Пловдив във връзка със събранието, което се открива в събота за мойта /…/ и дето се изсипаха един куп лъжи по мой адрес. Аз не исках да давам интервю на Радио Пловдив, но те ме убедиха, че ще предадат само това, което ще кажа. Няма да бъде огласено, какъвто беше случая със същото радио с интервюто, вземено пред И. Минев, председателя на Дружеството. Тогава им дадох интервю, което и до днес не излъчиха, като допущам, че след прослушването на лентата Държавна сигурност е счела, че интервюто не е за пред хора… През април ме взимат от Асеновград и ме водят в Кърджали. В Кърджали са арестували няколко души от турското малцинство - някои от тях станаха членове на Дружеството. Там се игра един много долен номер. Всичко свърши добре в Кърджали, но вечерта се случи следното: един човек от турското малцинство с още двама души от Кърджали вечерта пристигат в Асеновград и идват в апартамента ми и ме заплашват, че съм бил предател и искали оръжие и пари. Аз ги попитах: „Някога да сме говорили за пари и за оръжие?” Те отвърнаха: „А бе не сме говорили, но Държавна сигурност за пари и за оръжие.” Аз му казах да отиде при човека, който го е изпратил и да му каже, че този номер няма да мине, той е сбъркал адреса. И туй писмо може би е плод на първата провокация, която се случи на мен лично ... А на другия ден сутринта отиват в Пловдив, в дома на Петър Манолов, и същата история повтарят пред Петър Манолов, съпругата му и сина му, като го обвиняват, че е предател, и другите двама се опитват да се нахвърлят върху него, но синът му изпищява, и Манолов, знаейки за тоя човек, че той не е честен – беше предупреден лично от мен, и го изгонва най-позорно от дома си, като го нарича „провокатор” и нещо от тоя род… Но можете да направите справка с Манолов.



На 21 май, на среща в Бачково, във връзка с турското малцинство се взе решение да се направи по три дена гладна стачка. Това, че са внедрени, нас не ни плаши, но се страхуваме от друго: да не вършат неща, които провокират Дружеството, които го злепоставят…

Р.Узунова: Ало?! Чувам Ви ... Свършихте ли?

(Ст. Вълков от Асеновград, подпредседател на НДЗПЧ, 6.07.1989 г., ролка № 145)

Разказ на Петър Манолов

Петър Манолов: Заплахата е от вторник, осем часа и седем минути. Първо се обажда жена, търси поета, после телефонът се взема от мъж, който казва, че „в България място за дисиденти и дисидентски движения няма!”. Цитирам дословно. Обръща се по име и казва: "Манолов, ако не престанете веднага правозащитната си дейност, а - броено от днес - до два месеца не напуснете страна, с детето ви ще се случи най-лошото.” Вчера преди обяд са се обадили на Манол да му кажат, че времето тече и че това, което е говорено с баща му остава в сила, а тази сутрин в осем часа и двадесет и пет минути също ми напомниха, мъжът ми напомни, че времето тече и предполагам, че всяка сутрин ще бъде около осем - осем и нещо. Предполагам, че това сигурно се извършва от кабинет, от работно място. Самото време показва, че е от такова място и утре около осем ще ги чакам пак да ми напомнят, че времето тече. Възнамерявам днес да се обърна към прокуратурата.

А. Манолова: Защото заплахите са анонимни?

П. Манолов: Анонимни са, но аз мисля, че при това плътно подслушване на телефона, на моя телефон, ... не е мой, той е чужд, т.е. той се ползва от всички други, но не и от мене, и аз нямам никакви права над него. Прекъсват си когато искат, особено в петък, събота и неделя. Изобщо се процедира с него като с не мой телефон... Аз не мисля, че някой може да се скрие, да издебне момент, в който този телефон не се подслушва и да отправи такава заплаха. Аз още мисля, че само гласността може да уплаши тъмните сили. Освен това пред къщата са арестували момче на име Александров, което е изпратено на лечение в психиатрията в Кърджали. Обадиха ми се разтревожени гласове за неговата съдба. Бих искал да зная каква е съдбата му. Той все пак е арестуван пред дома ми, нали?

А. Манолова (след прекъсване): Да. При нас …

П. Манолов: За това пък… Ало?

А. Манолова: Да. Да, слушам…

П. Манолов: Може ли вече извън апаратурата?

А. Манолова: Добре.

П. Манолов: … За зрението на жена ми… и те присъстваха едва ли не на прегледа за зрението на жена ми, което не е, ...само в кабинета не влязоха; до нас са и в магазините, и навсякъде, където отиваме, демонстративно - по главната улица на Пловдив; демонстративно - до гарата, и до билетното гише, демостративно - пред вагона, пред купето на влака за София; демонстративно - пред къщи. ..Мисля, че всички участват в програмата. Ало, нали не се записва това? Мисля, че са част от програмата за психически тормоз.

А. Манолова: Да, за всяване на страх. Значи, състоянието на отделни членове на Независимото дружество е, предполагам, подобно на вашето?

П. Манолов: Отношението към,.. да. От най-високо място е взето решението … да се ликвидира…

А.Манолова: Добре, аз се радвам, че все пак можах да ви чуя.

(7.04.1989 г., ролки № 103 и № 335)
Разказ на Валентин Топузлиев по повод изгонването му от България

Румяна Узунова: Така, включих машината: Валентин Топузлиев, един от координаторите на Независимото дружество за защита на правата на човека в България е току-що пристигнал в Австрия. Свързах се с него по телефона и първият ми въпрос, естествено, е: Искахте ли да напуснете България, доброволно ли, по своя воля ли сторихте това?

В. Топузлиев: Да, по своя воля! Колкото ако ви дадат шест дни да се подготвите и две алтернативи: или да напуснете страната, или да бъдете съден. Ако това мислите, че е по своя воля… Разбира се, аз подадох документи - както е по правилото - по принуда, и ми бяха дадени шест дни да се приготвя  да напусна страната.

Р. Узунова: А има ли връзка, Валентин Топузлиев, дейността ви в НДЗПЧ в България за вашето, както разбрах, недотам охотно заминаване?

В. Топузлиев: Разбира се, че има. Това беше основната причина, за да напусна България. Ако трябва да ви кажа точно, бях много пъти викан и разпитван заради дейността ми в Дружеството и накрая ми беше поставен въпроса точно както ви казах от предишния въпрос: да напусна или да бъда съден. По чл. 108 бях предупреждаван два пъти: веднъж за разпространение на програмата на Дружеството, а втори път - за контакта ми с хора с цел развиване на дейност на несъществуващо Дружество. На 19. 02. /1989/, когато за първи път бях извикан на разпит и беше ми направен обиск, намериха Програмата на Дружеството и ми бяха иззети писмата от пощата. Аз ги бях пратил на някои мои лични приятели, за да се запознаят и да видят, че това, което се пише в българските вестници за отделни членове и за Програмата (на Дружеството), не е вярно.

Р. Узунова: От вашата пощенска кутия или от пощата?

В. Топузлиев: Разбира се, от пощенската станция бяха иззети. И ми беше казано, че случайно едно от писмата се е отворило и служителката е видяла, че писмото е било с антинароден характер. И за това началникът на пощата е написал сигнал до съответните служби и те са реагирали...

Р. Узунова: Вие бяхте ли залепили добре пликовете?

В. Топузлиев: Разбира се, че бях.

Р. Узунова: А какво, според Вас Валентин Топузлиев, е сегашното състояние на Независимото дружество за защита правата на човека в България?

Валентин Топузлиев: Ами, аз мисля, че това движение сега, в момента, не може да се спре... Подчертавал съм го и при разпитите, защото съм виждал и знам колко хора идват и си подават молбите, за да влязат в Независимото дружеството… Ало!?

(В. Топузлиев не е брат на о. Благой Топузлиев, макар навярно да имат някаква роднинска връзка, 27.06.1989 г., ролка № 1)
Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova
rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия
rumyana uzunova -> Съкращения и означения
rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите
rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове
rumyana uzunova -> Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу
rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог
rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!”
rumyana uzunova -> Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове
rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница