Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие
Изтегляне 1.07 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Р. Узунова
- Женски глас
- Авни Велиев
(21.04.1989 г., ролка 161)Съобщение от Дулово Румяна Узунова: Ало, бихте ли казали няколко думи все пак ? Женски глас: Поздравявам радио “Свободна Европа” - целия колектив за това, че винаги са с нас. С техните си предавания са близко до нас. Обаждам се от името на НДЗПЧ в България и по-точно от името на Дружеството от Разградска област с център град Дулово. Вече двадесет дни надвисна страх над членовете, подложени на репресии от страна на властите. В продължение на една седмица в общинското управление на МВР в град Дулово бяха повикани пълномощникът Ружди /?/ Юсеинов и секретаря Наим Наимов. Те бяха заплашени, че ще бъдат съдени по чл. 108, чл. 109, чл. 273 и 321 от Наказателния кодекс. Отнеха им документите за правоуправление. Уж техните автомобили не са в изправно състояние. Извършен бе обиск в дома им без разрешението на прокурор. Бяха иззети документи на организацията. Наложиха им превантивна мярка “неотклонение”, като всяка сутрин се явяват в общинското управление на град Дулово за подпис. Подслушван и прекъснат бе телефонът на Наимов. Всички тези мерки бяха взети срещу тях, за да се откажат от дейността си. Членове на Дружеството са водени с коли на Държавна сигурност в Управлението, за да подписват декларации за отказване от Дружеството. Заплашват ги с уволнение от работа. Отнемат им документите за правоуправление, нанасят побой. Накърняват и унижават човешкото им достойнство. Нима това е начина, методът, с който ще убиват духа на човека, ще убиват истината, желанието на човека да иска това, което му се полага в името на човека. И нека да се разделим с девиза на Дружеството: “Робът се бори за свобода, а свободния - за съвършенство.“ Ало! Чувате ли ме? Благодаря Ви много. Р. Узунова: Един момент, моля. Вие казвате, че подобни мерки се взимат през последната седмица. Женски глас: Вече двадесет дни. Р. Узунова: Има ли някакъв конкретен повод? Женски глас: Ами аз се обаждам от името на двамата: пълномощника и секретаря на Разградска област. Р. Узунова: Какъв е поводът? Има ли някакъв конкретен повод? И какво смятате да предприемете? Женски глас: За сега… какво да предприемем?! Имат превантивна мярка за неотклонение двамата. Не ги пускат да излязат на вън от сутринта в седем до вечерта в осем часа. Ами това е, което имах да кажа, от името на организацията. Аз бях упълномощена да кажа това, което те ми наредиха. И това е. Р. Узунова: Добре. Благодаря Ви. (24.04.1989 г., ролка № 6) Телеграма на Демократичната лига за защита правата на човека Р. Узунова: По-високо! Включвам. Говорете. Мъжки глас: Телеграма от Демократическата лига за правата на човека в България. До Международния информационен форум, който се провежда в Лондон. Уважаеми организатори и делегати на Информационния форум, ежедневно и с интерес следим за хода и резултатите от форума. Жалко, че такива форуми не се провеждат именно в държави, където открито погазват … разискваните от вас въпроси. /…/ на нашите съмишленици като делегати /.../ да станат приятели. България е една от държавите, не спазваща нито една точка от Виенската среща. Българското правителство открито преследва турското малцинство, открито заглушава всички турски радиостанции, които са официално регистрирани. Положението на турското малцинство от ден на ден се влошава. Особено тежко е положението на ръководството на Демократическата лига за защита на правота на човека в България и на нейните членове. Както знаете, ръководството на Лигата са интернирани в Михайловградска област и са напълно изолирани. На 25 април 1989 г. вечерта секретарят на Демократичната лига Али Орманлиев бе нападнат от пияни служители на МВР и са го малтретирали. Дъщеря му на Орманлиев три дена е била задържана от МВР в Сливен, от която са искали да се откаже от членство в Лигата и от баща й. От 17 април насам съветникът по правните въпроси на Лигата – юристът Назъм Салиев - е задържан от органите на МВР - Силистра. Здравословното му състояние е тежко. Ние ви призоваваме за помощ и сътрудничество с юристи в Европа за незабавното му освобождаване и спиране на преследването му. Хайредин Алиев от Силистра постоянно е пазен от милиционери, за да няма контакт с желаещи да станат членове на Лигата. Отговорникът на Разградска област Али Хюсеинов принудително е подписал протокол за ненапускане на местожителството си за срок от шест месеца. На същият е съставен акт за 50 лв. за посещение на джамия. Органите на МВР са го заплашили, че ще го унищожат физически. Членът на Демократичната лига Хюсеин Илезов от Раковски, Разградска община на 29 април бил извикан в МВР – Разград и му бил нанесен силен, за да се откаже от членство в Лигата. Заплашвали са Юсуф Османов и Мехмед Адемов от същото село, които не са членове, а са подозрителни. Малтретирали са безброй хора - наши членове или решили да станат такива. За верността на текста на телеграмата ръководството и членовете на Демократичната лига отговарят пред българските и международни закони. Чрез Вас Демократичната лига излиза с проекто-предложение към Европейския съвет и тричленната Комисия, която от 12и до 18и юни ще посети България, където ще се запознаят с положението на турското малцинство: 1. Българското правителство да разреши между посрещачите да има и представител на Демократичната лига за защита на правата на човека в България. 2. Представител на Лигата постоянно да се движи с Комисията. 3. Ежедневно от средствата за масова информация в България и в чужбина най-подробно да се съобщава за хода и местонахождението на Комисията, за да няма фалшифициране между Комисията и турското малцинство и обратно. 4. Българското правителство да разреши на Комисията свободно да посети затворите, където се намират членове на турското малцинство и излежават присъда без вина. 5. Българското правителство да разреши на Комисията свободно да посети гробовете на жертвите, паднали през време на /…/ преименование. 6. … Р. Узунова: Сега, бихте ли повторили имената, които казахте, още веднъж? Само имената. Мъжки глас: Само имената. Момент. Али Орманлиев, Назъм Салиев - юриста, съветникът по правни въпроси към Лигата, после Хайредин Алиев, Алито го знаете… Р. Узунова: Али – кой? Мъжки глас: Али Хюсеинов. Хюсеин Илязов, Юсуф Османов и Мехмед Адемов. Р. Узунова: Да, добре, понеже… (Края на април 1989 г., ролка № 382) Разказ на Авни Велиев Румяна Узунова: Секунда. Да, сега е добре. Слушам ви. Кажете си най напред пак името... Авни Велиев: Авни Алиев Велиев от село Зорница, окръг Хасковски. Роден съм през 49 година в бедно селско семейство - няма какво да се срамувам от това. Завърших висшето си образование във Висшия педагогически институт в град Шумен между 71 -75 година. Бях учител в град Джебел в продължение на десетина години. 84 година, на 13 септември съм арестуван и бях в затвора до 29 декември 88 година. Обвинението беше върху това, че поисках да създам организация, в която да намеря алтернативата, с която да се противопоставя на насилствената асимилация, която възнамеряваше българското правителство спрямо турското малцинство. Обаче бях предаден и за това попаднах в затвора. Излязох… Р. Узунова: Един момент, моля… А какви бяха обвиненията срещу вас? А. Велиев: Обвиненията: че клеветя политиката на БКП, че турците в България няма да бъдат асимилирани, нито ще бъдат преименувани с български имена и че всичко това е измислица на моята болна фантазия. Но, за съжаление, когато ме изведоха пред съда, вече нещата бяха променени до такава степен, до неузнаваемост, че моята защита беше най-много улеснена в това отношение, защото на 5 февруари 85 година вече по нашия край и изцяло в България рядко бяха тези, които не бяха си сменили имената поради натиска, оказан от страна на властите и войските на Министерството на вътрешните работи. Р. Узунова: Но в такъв случай логично е да се каже, че обвиненията, които са поставени срещу вас за клевета, всъщност не са клевета?! Авни Велиев: Да, всъщност не са клевета, но въпреки всичко съдът беше длъжен да подържа това обвинение, защото нямаха друго указание от Държавна сигурност. И за това ми дадоха максималната присъда по чл.108, глава І от Наказателния кодекс - 5 години. Но това като че ли беше малко, и ми приложиха чл. 24 от Наказателния кодекс, който гласи: „Увеличаване на предвиденото от закона лишаване от свобода от 5 години да бъде увеличено с още една втора”, така че получих максималната присъда - 7 години и половина … Р. Узунова: Имахте ли право на адвокат, които да ви защитава? А. Велиев: Имах право на адвокат, но въпреки честното отношение на адвоката, в това отношение не мога да виня човека, подразбрах не от неговите приказки, а по неговата защита, че беше заплашен от страна на Държавна сигурност. И въпреки всичко човекът направи онези съществени неща, които са необходими за пред съда по закон. Той се опита да ме защити по член 273 (или 9 беше), 279, за две години, да се противопостави на властите в България… и не можа да промени решението на съда Р. Узунова: Осъдиха ви за клевета срещу народната власт, така ли? А. Велиев: Да, срещу народната република. Членът горе-долу гласи така: „Клевета срещу народната република и антинародно деяние срещу народната власт, идеология, която е фашистка и антидемократична”, въпреки че аз защитавах абсолютно справедлива кауза, едно малцинство в НРБ. Р. Узунова: Казахте, че в този момент асимилаторската политика срещу турското население в България вече е в пълен ход? А. Велиев: Не само в пълен ход! Както вие можете да се осведомите от нашата преса в България, от изявленията на държавници в НРБ, това не само, че е в ход, но направо отричат съществуването на такова малцинство в България. Когато Тодор Живков сам даде интервю пред представител на английската преса през `80е години, че в България съществувало около 750000 души турско малцинство и че нашите училища, нашата култура, нашият език, нашите традиции се запазиха въпреки, въпреки че тогава също не се пазеха нито училищата, нито децата ни учеха на турски език, нито нашите вероизповедания можеха да се изпълняват така, както е дадено в нашия верски кодекс... Р. Узунова: Вие обжалвахте ли присъдата ? А. Велиев: Аз обжалвах присъдата както пред окръжен, така и пред Върховния съд. Настоявах по-добре да бъда осъден на смърт, отколкото така несправедливо, въпреки законите, въпреки Конституцията, да бъда осъден по този начин. Разбира се, съдът изслуша моята молба, изслуша моите аргументи, дадох писмено изложение пред Върховния съд, където мотивирано доказвах моята невинност, същото направих и пред Окръжния съд в мотивирана защитна реч и Възражение до следствените протоколи. Въпреки всичко нещата си останаха така, аз влязох в затвора, излежах си присъдата почти… Р. Узунова: Къде бяхте в затвора, в кой затвор бяхте? А. Велиев: Бях горе-долу 8 месеца в София, изолиран напълно; от там бях прехвърлен в Старозагорския затвор, поради нашето активно отношение в затвора бяхме пръснати през януари `87 г. Р. Узунова: Кои бяхте пръснати: хора, затворници от турски произход? А. Велиев: Точно така, хора, затворници от турски произход. От Старозагорския затвор бяхме пръснати и вече няколко пъти ги пръскат по останалите затвори и лагери в България. Все още чакаме някаква амнистия за тези затворници, някои от тях са осъдени по шпионски членове от Наказателния кодекс, някои за саботажи, въпреки че между всички нас нямаше нито един шпионин, нямаше нито един саботьор - въпросът беше нашият народ да се уплаши, да се примири с робската психика, да мълчи и да търпи. Р. Узунова: Какви бяха условията в затвора? А. Велиев: Условията в затвора… какво да ви кажа, трудно ми е да ви предам накратко, но те са от лоши по-лоши… Р. Узунова: В смисъл на отношение към затворниците, или битови условия? А. Велиев: Ами битовите условия не са за предпочитане, защото в килията нямаш нито тоалетна, нито мивка, всичко това става в една кофа…, разбирате ли? Въобще не е необходимо за тези неща да споменаваме, мисля, че светът добре познава българските затвори… Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия rumyana uzunova -> Съкращения и означения rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове rumyana uzunova -> Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!” rumyana uzunova -> Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка Изтегляне 1.07 Mb. Сподели с приятели:
|