Честит рожден ден, Галя! Това е подарък

(1. самота)

Щом бил е животът ти миг -

той е вечност,

щом вечност е - значи е миг -

и толкова скръбно, и толкова

крайнопогрешно

ще бъде да вбиеш в сърцето си хладния щик.

Където да стъпя - трева ще порасне без болка,

където да спра - ще катурна зелен небосвод,

а аз съм пак сам - и всичко е сълзи и болка,

и аз съм пак там, където изгрявам от юг.

Не вярвам на никой, защото и никой не вярва,

до мен самотата покрива със вестник снага

Тя - голият призрак, мечтаната радионежност,

светлинни вълни, телевизор, хладилник, луна

Аз - скръбно-завиващ глава в самодивската риза,

подобно на бяла, отдавна замряла вълна,

изхвърлила в пясъка ярко-червена скарида,

подобно червена, от кръв разранена сълза

Аз - топлата, здрава, затворена, ледена мида,

сервирана в соса от вечност, горчица и миг -

на нейната маса - предястие сочно-порочно

и предговор първи - към страшния, дивния ВИК-

3. нито капка нежност

в пресъхналия тъмен извор -

сред глухата, тиха безбрежност

Далечни в делнични дъна

и домина и тъмни дами

държащи дивната върба.

и вълци във вода зелена

всемирни вият се върби

О, виждам утро виолетово
- а няма нито капка нежност

сред тези бездни на сърцето ...

ГЛАВА 2. МОЯТЯ ДУША /ІІ част/
Душата ми е нарязана на филийки

Душата ми е печена пържола.

Душата ми е начупена на пръчици.

Душата ми е китайски деликатес.

Душата ми се разплита като половер.

Зъл бог плете от нея вълнен сутиен.

Душата ми ще скрие гърдите

на Саманта Фокс.

Душата ми се продава на битака.

Душата ми е премръзнал циганин

в мерцедес.

Душата ми се предлага в ресторантите.

Проститутките събличат от себе си душата ми.

Душата ми е целувка -

предателската целувка на Юда !

Душата ми е запалени долари.

Душата ми е митинг на вампири.

Душата ми е моята диагноза.

Душата ми чупи термометъра.

Душата ми изгаря в хепатитна треска.

Душата ми е болна от туберкулоза.

Душата ми е доктор, който

къса диагнозите.

Душата ми е путката на нимфоманка.

Душата ми е СЪСТРАДАНИЕ.

Душата ми се разплита.

Душата ми се разпада.

Душата ми се

Душата ми с

Душата м

това е всичкото, което ще ви кажа,

червени мишки, ярки знамена,

и кървави петна

пред входа на гаража:

Незнайни призраци

връхлитат

Фортинбрасовата стража

Милиарди томове

17 е страница

О, Боже, няма граница

стремежът ни към теб

(сексуален стремеж?)

милиони са входовете

17 са изходите -

Офелии са близките ни,

сълзите близки са,

триумфът е далеч:

Започна дива сеч

на вековете

Пред мен стои голготата

на Ботев

онази гордост божа

на неговия Бог -

безумен и жесток!

(О, Боже на разума!)

Започва революцията:

«Долу Бог!»

и ето че

Ботев пада от скалата

пада здрачът.

на живота.

Сънувам — да прекрача

браздите светли на орача

и задушаващата примка на хомота.
Сега съм вол,

в сърцето му — звездите

и небето -

във погледа му -

морни хълмове, полето

и цветята — посърнали,

молитви - изветряли,

пустини — гаснещи

в копнеж и във сарказъм

и прозрение

за тайна,

за една едничка

светла светла тайна,

една едничка тайна на живота:

ГЛАВА 4. МАРШ

Ние си мием ръцете с кални секунди.

Ние си мием зъбите с ръждясали години.

Ние имаме пушки от виолетово търпение,

които влизат във душлшата на калта-шни-кофф

Ние сме зъбите на уличния дракон,

който лющи улични знаци по тротоарите

и сади муловки във каналите

и изяжда облаците от облицовките на вазите.

Ние сме войниците, бойците, партизаните,

септемврийците с глави отрязани,

които крачат по сивите листове

на увяхнали устави

Ние сме атеистите в празната църква на фразите.

Ние сме поклонниците на сивия фалш на буквите

Ние сме обувките

на великия везир:
- Здравей, момиче. мече. Косата ти е

като клон на козирог.

Хей Захарче.

Огниво.

Барабана.

«Който не живее — не трябва да умре!»

Ние си мием ръцете с кални секунди.

Ние си мием зъбите с ръждясали години.

Ние сме откривателите на нов двигател:

PERPETUM БЕЗRАЗЛИЧИЕ

Ние купихме карфьол от пазара

и сготвихме супа от моркови

Ние сме винтчетата на окапалите зъби

Нашето нищо достигна границата плюс безкрайност

Ние сме точка, издължена в една права

Ние сме маршеруването

Ние сме мършеруването

Ние сме мършеруващото

Нищо.

Ние сме войниците.

Дивеч.

....
(1990 г.)

ФИЛТЪР

Ври — ври — мътно кафе

Сякаш век -

блъзкъ ек,

Смраден рай,

смърт и край,

смет през май -

Времето е твое !
Кучета и котки луканви

падат в мойта чаша кафе.

Порнофилм, пуританските нрави

падат в мойта чаша кафе;

Знамена и консервни кутии

падат в мойт ачаша кафе -

Видео и каруци изгнили

падат в мойта чаша кафе :

Филтър — филтър : чистите мечти остават.

Филтър — фиртър : топлите сърца

остават . . ,

Филтър — филтър — волните души остават . . -

Филтър !

падат в мойта чаша кафе.

Ориент и бразилски робини

падат в мойта чаша кафе -

Ирод, труп и рекламни окови

падат в мойта чаша кафе :

Филтър — филтър — жадните очи остават -

Филтър — филтър — детства и надежди остават
Филтър — филтър — топлите гърди остават -

Филтър — филтър — всеки жив човек остава ! -

Филтър — филтър — моето сърце остава ! . . . :
Канарчето чука с клюнче по

стъклото ! . . .

На дъното остава утайка от букви,

аз вадя филтъра с отровата

от истини и святост
така сякаш загасям фаса

в чужди гениталии

и хвърлям утайката в кошчето

на вечността.

И отпивам от чашата

горчиви аномалии, разврат,

абсурдокрация,

горчива глътка време,

горчива констатация :

Днес. 13-ти петък Пак никой

не е скъсал филтъра . . .

Исус остава — кръстът минава

- пада в мойта чаша кафе

Платон остава — тирани минават

- падат в мойта чаша кафе

Фройд остава — сексът минава

: пада в мойта чаша кафе

Айнщайн остава — бомби минават

: падат в мойта чаша кафе

Дарвин остава — маймуни минават

: падат в мойта чаша кафе

чувства остават — мисли минават

: падат в мойта чаша кафе

братства остават — блудства минават

падат в мойта чаша кафе

Ботев остава — брадата минава

пада в мойта чаша кафе

Алеко остава - Ганьо минава

пада в мойта чаша кафе

Левски остава — болка минава

пада в мойта чаша кафе

Тази песен остава — тази песен минава

пада в мойта чаша кафе

пада в мойта чаша кафе

пада в мойта чаша кафе

. . . .

само тя

а аз съм стегнат здраво за скалата -

леглото в болничния ореол
на светлината
Болни,
Напред!
...
ЛЕКА НОЩ, ДЕЦА
В празна, пуста стая -

затворена врата

ти стоиш на студения под

и подреждаш играчки.

С проходилка в безкрая

с биберони в кръвта

ти играеш си с кукла -

не знаеш да плачеш.

Смучеш гумено мляко

от прозрачни найлони.

Вечер с пръстче в устата

и с поглед във

За децата

Телевизорът пее -

ти умееш да плачеш,

ако бъде изключен.

и добре вече знаеш -

паднат ли на земята

силно пищят децата.

Като малка старица -

ти пищиш и въздишаш

и със истинска злоба

би разкъсала мама.

Кучета без глави

и с червени очи

са нахълтали с рев

сякаш в детските ясли.

Ти подскачаш уплашен

сякаш твоят палячо

е забил страшни зъби

във твойта пижама.

О, къде ли е мама ?

Само глухият вятър.

Тука никого няма.

като някакъв идол,

гали детската обич

в тази празна пижама.

Ти умееш да плачеш,

Ти умееш да искаш,

Ти умееш да викаш,

да падаш, да биеш, да бягаш...

О, ти никого нямаш...!
празни

червени

загубени

Като в затвор

в пластмасов концлагер

в стерилна консерва

на сърцата на всеки - мастилен печат.

без сенки без памет -

чувам техния ...

О, мамо!

и двуглавото куче

с празен поглед, с надежда

пред умрелия гълъб,

със мечта за нещо незнайно -

за баща със брада,

за спасителен принц,

без камили те скитат

в пустинята от светофари.

Момиченца и момченца,

който си играят в пясъка

и рисуват сърца - в студения пясък.

за вълшебната фея,

за незнайна царица

или самодива,

Те мечтаят за болка

те мечтаят да падат

и пак да се смеят.

Насекомо - тотални забрани

!...
О, къде ли е татко ?

О, къде ли е мама ?

Само празният вятър...

Тука никого няма!...

като някакъв идол,

гали детската обич

в тази празна пижама.

Ти умееш да плачеш,

Ти умееш да искаш,

Ти умееш да викаш,

да падаш, да биеш, да бягаш...

О, ти никого нямаш...!
То влиза в тъмната баня
и плиска своите очи с вода
и отива при мама така, сякаш че плаче.
Мама го прегръща
казва нежни слова
и сега може би то наистина плаче,...
А тя е студена, студена, студена...

в нощта.

Лека нощ деца!

Лека нощ деца.

О,деца...


КРЪВ

На Любомира
Виждам те

в мрака от цветя

Той танцува (сам)

сега.
Чакаш ме

в пропаст от звезди

като птица (пред)

врата.
Влезеш ли в живота си,

влизаш и в смъртта

Влезеш ли в живота си -

влизаш при смъртта

Влезеш ли в живота си -

Чака там смъртта!...
Горда си,

знаеш думите,

но си няма

в страха.
Болката

стрива ни на прах,

в нас замръзва

снега.
Дай ми страх,

Дай ми свЯт,

Дай ми свЯта плът,

Дай ми грЯх,

Дай ми прах,

Дай ми чаша смърт!
Дай ми меч,

Дай ми звън,

Дай ми малка свещ,

Дай ми кръв,

Дай ми кръст,

Дай ми път отвъд!...

(път отвъд)
Аз искам да разкъсам тази ципа!

Аз искам да разкъсам тази ципа!

Аз искам да разкъсам тази ципа -

самота!
А Р Е Т Е

/духът на деветдесетте или краят на Троянската война/
Ахил

забива

в своя Парис

Елена - в кутия,

Калипсо

кутия

се разпада

Мазут,

Хероин,

кон влиза в таза

е по-добре да съм Хектор

Ахил опръскан е с мойта кръв -

Огромни свини с динозавров ръст -

Да съм Хектор.
Христос

умрял е

възкръсна

Часовникът

спрял е

се обръща

е по-добре да съм Хектор

Насекоми пъплят в този град

Насекоми пъплят в тази гад,

в свободата...
На билярд

ще играем с теб,

другарко Смърт

Любовта ще печем

във сърцата си

като хляб, като кръв,

като жив човек

Аз ще бягам от тебе

в неистов страх,

страшно жалък,

човешки...

О, неистов смях

на Ахили безброй

по-добре да спрем!...

Вас проклинам!...
Свободата, скъсайте свободата

За Човека Човекът е само път

Няма път вън от тука, а само смърт -

свободата...

Приковете слънцата!

Прометей е изяден от мойта плът

И орелът възкръсва, петлите спят

в свободата...
Безумен

Кихоте,

Далечна

за теб съм

твърде безличен

Люби ме,

Здраво ми го начукай!

Една Евридика

мъртва е

по-добре да съм Хектор

Ахил опръскан е с мойта кръв

Сцила гони Харибда с безумна стръв

11. ода за неврозата — следвайки разколников

вървиш по непознати улици,

небето звездно е надвиснало над теб като платно,

дебелите гигантски гномове на къщите

пълзят по мокрия паваж в разлятото вино:

Виновен и вина

са двете думи,

които те спохождат в този сън

и мраморните обелиски

на страстта ни

са статуи от Петербург;

Студент от Дрезден

вечер покрай Елба

внезаптно срещнал лъскава змия -

вълшебна дъщеря на Саламандър,

затворил във бутилки сляпото самодоволство;

Във тайнствена поляна

жълти билки

са тайната на змейово доволство:

и чумавият Лазар

е излязъл

днес от гроба

и думите му — вехнеща слана

повтарят, обикалят и кълнат

с онези две слова:

Вина!

света от край до край

и четката на Салвадор

дали

сред скелети на идващия Край,

и Яворов гърми със пистолета,

за да помръкне слепия му взор,

Висоцки е певецът и поетът

на невротичени и алкохоличен хор -

О, хора!

Истински пророк пред вас

застанал е

Сократ:

- О, хора! - Спрете се! - чува се

Пилат

да вика -

и хистеричен жест — измива си ръцете.

Измива ги — водата го убива:

Вината е зловеща самодива

по дивите чукари на смъртта ни...

Изправя се и Фройд

и стреля във гръдта ни

със нервните слова

на своята вина,

княз Мишкин, повален

от епилепсията

на Твореца си

и Дон Кихот, убит

от лудостта

на своя!...

- О, хора, вие ли

човеци сте? -

се хили някой

зад завоя

с гласа на Фауст или на Мефистофел

«Спасение чрез пържени картофи» -

реклама от века на демокрации,:

по непознати улици вървиме

- всички нации,

нахлупили чалми на турци.
И ето, че Макмърфи литна.
Макмърфи литва с полета на птиците:
- Живот за невротиците!

Живот за невротиците!

исполини със златни косми

и градини като лъскаво мастило,

във черен лист попило,

скрило

топлина и светлина -

залепило и живота,

и смъртта -

разбило и деня

и нощта,

възкръснало в едно светило,

изтрило празните полета

на кръвта,

която вика ни с вика

на вековете.

чувствам ветровете

в напалмов щит

да окопават моя мозък -

Аз съм пророк на вечната тревога,

във вечна изнемога -

Дон Кихот,

облян от светлина и пот

и разлюлян от нова нервна криза -

душевна криза,

древна криза.
Аз съм Христос, останал и без риза,

стъпващ по пироните на Битието -

аз, Лудият, обикнал и Небето,

прокълнало безпомощните рицари,

обладани от древно безумие,

които вечно са влюбени

в демони, в приказки,

в спящи принцеси,

в невидими острови.

Зад които дебнат магьосници,

нимфи и елфи,

Тролове, прилепи,

змейове, смоци,

веди ухилени.

в сила безмерна -

аз съм и третият син

в глуха бездна

на дълбок кладенец

- в друга земя -

Аз съм и дяволът

Фют

Аз съм и ангел,

захвърлен в пръстта,

от която роден бе Адам,

Аз съм пророкът на Лудостта:

Аз съм сам.

Стръвно сам.

Вечно сам.

Аз съм — и тук, и там -

рицарят, който вечно обикаля,

лудият, който камъни търкаля

към върха,

безумецът, измамил и Смъртта:

- Аз съм Сизиф?

Не!

Аз съм Прометей!

възкръсна:

Аз съм Огнян

змей!

Аз съм природата игрива,

дива!

Аз съм дъждът, който измива,

вселената, която ще изстива:

Аз съм Приказка!

Аз съм Вселена!,

презираща дъха на всеки лек,

практичните пътеки, пътя лек,

роден във всеки век,

загиващ всеки век:

Аз съм

Човек!

по тези места,

за да търси мишки -

превъплътени лъвове.

с обутите карака,

какво ли не е стискал

в котешкото си сърце.

сред сребърни колони,

загледан с мрачен поглед

в черни горски клони.

със котешки уши,

О, как сърцето котешко

умее да тупти!

С В Е Т Л О

В мойта черна дупка

няма светлина

уловени в паяжина

са всичките мечти.

Влизаш в празен магазин -

само те следя

ти за мене си муха -

аз съм паяка -

После с гнусни пипала

сграбчвам те в страстта

Но аз знам - има нещо светло

в тази тъмнина

Но аз знам - в дупката и във студа

свети пак свещта

И аз горя, и аз горя -

може би ще заискря

И може би ще стопля някой -

ще стопля някое сърце

във нощта

Аз знам, че съм булдог

заразен от бяс.

Знам, че съм психопат

със схвастика в ума.

Аз чувствам силата

на демона в нощта,

гласът на нищото,

окото на смъртта.

Но аз знам - има нещо светло -

идва със деня

И аз знам - в изгрева аз чувам

странна музика

И аз трептя, и аз трептя -

като клонче в бурята

И нямам семена, но имам блясък

имам блясък на сълза

във нощта
*
Любов

На Ради

изстинали звезди

ще искат от нас хлад

за своите души

Ще милваме тревите

и птиците в снега

април откри вратите

и пътя към студа

Ще искаме пощада

в откритото море

И в огнената клада

На Божието сърце

Къде е любовта ни? -

безмълвна ще шептим

Къде е свободата? -

изстива всичко в дим

Димът в небето литва

сред птиците на юг

Така и любовта ни

лети над нас във кръг

Душите ни кръжат,

а долу две тела

протягат се в небето -

да стигнат любовта!...

Добре дошли в белия град

Светът - прозрачно огледало

стъклото на басейн

цяло тяло светлина

Това е кръглата мечта.

Тук ти се удави приятелю,

тебе застрелях отдавна, приятелю

тебе забравих в лавината

на Бяла планина.

Къде отидохме

Къде загубихме света

В черупката на орех

или на бадем?

Сега ме чакаш в пещера

край Кресна.

Аз помня мястото добре.

сънувах го отдавна

А ти си фараон.

Къде забравих те приятелю

Къде забравихме си

Къде останахме.

Къде отровихме мечтите.

Съссс хероин, с вина или с бензин?

В Мелник край реката.

Зад златната позлата на мечтата.

Така вървят нещата.

Назад напред встрани

отдолу.

Остана цял във водорасли

Незнаен сирак.

Незнайни сираци сме всички.

Къде да отидем, приятели?

Очаква ни белият град.

*

(портрет за Гергана Попова)

Върховете на Витоша са изметени от вятъра. Над София - оловно сиво тежко - туловище. Испанските кервани още идват. Камилите шляпат по Пиротска. Писано е: "с тялото на жрица". Майка е на момче. Държи в ръцете пистолет. Любовница. Мъждят мътни светове. Тъмни. Очите й. Есенните листа капят. Калта. Прахта в краката й. Исполин. Тъга. Тъжен. Спомен. Тежко. Стена. Тухла. По Тулово. Тромаво. Тромаво. подът е мокър. Туловището. А попът не умее да се смее. Скакалци в бисерните сълзи. Октоподът ще смени цвета си. София. Божествената мъдрост. В сърцето - кол, гол, ... Кал. Кал! Пипалата управляват папата. Салата. Сърцето на Витоша. Окултен център - Атлантида. Мъртъв. Сърцевината - вече мърша. Археолози. В Царичина - обърната пирамида. Октоподът. Сграбчил е града - Наутилус. Есен. Антипода. Антични колани. Сърцето на попа. Плаче. Плаче. Открили са гигантска сепия.

Виднов ден.

Гаснат грапави

Гаснат нашите

слънца

в слана.

и душат душите ни

В южен край

Зима е -

там покрай

в този край -

онзи край

идва:

Край:

Нож преряза

(Нож наряза)

нашта нощ.

А Денят ни.

Димят ни

А денят ни

в дим е, море,

и морето мре, море.

Хей!
Вот вам песня о том, кто не спел, И что голос имел— не узнал (...) Он начал робко— с ноты "до", Но не допел её— не до...Не дозвучал его аккорд И никого не вдохновил. (...) Смешно, не правда ли,— смешно, А он шутил— не дошутил, Недораспробовал вино, (...) Он знать хотел всё от и до, Но не добрался он, не до...Ни до догадки, ни до дна, Не докопался до глубин, И ту, которая одна, Недолюбил! Недолюбил! Недолюбил!...
Он писал ей стихи на снегу, — К сожалению, тают снега. - така каза Высоцкий

На Мишо, Пешо, Бато