Човекът и неговите тела – Ани Безант

Човекът и неговите тела – Ани Безант

Въведение

Но както физикът може да бърка, така може да бърка и метафизикът. С разширението на знанието но­ва светлина се хвърля върху старите факти, по-ясно се виждат техните отношения, и тяхната външност се про­меня - често пъти защото достигналият повече откри­ва, че фактът, който е изглеждал нещо цяло, е бил са­мо един откъслек. Ние не претендираме за никакъв специален авторитет на възгледите, които излагаме тук; ние ги предлагаме, както един ученик може да предложи своите знания на други ученици, като едно наше усилие да възпроизведем това, на което сме би­ли учени, но безсъмнено не твърде съвършено сме оце­нили, заедно с такива резултати от наши наблюдения, каквито нашите ограничени сили са ни дали възмож­ност да направим.

В началото на нашето изучаване е необходимо западният читател да промени нагласата, с която той е привикнал да гледа на себе си, и ясно да различи човека от телата, в които този човек живее. Ние сме се увлекли твърде много от навика да отъждествяваме себе си с външните дрехи, които носим, твърде много сме настроени да мислим себе си, като че ли сме на­шите тела. Необходимо е, ако искаме да получим ед­на истинска представа за нашия предмет, да оставим този възглед и да престанем да вземаме себе си за облеклата, които сме си надянали за едно дадено вре­ме и после ще захвърлим, за да си сложим други, но­ви, когато пак ще имаме нужда от подобни дрехи. Да отъждествяваме себе си с тези тела, чието съществу­ване е само временно, е наистина така неразумно, ка­кто би било да смесваме себе си с нашите дрехи. Ние не зависим от тях - тяхната цена е пропорционална на ползата, която те принасят.

Така широко разпространената заблудата да се отъждествява съзнанието, което е нашето Аз, с носи­телите, в които това съзнание работи в момента, мо­же да бъде извинено с факта, че будното съзнание, и до една степен сънното съзнание също, живеят и ра­ботят в тялото и обикновено човек не го познава като отделно от себе си. Обаче човек може да достигне до едно умствено схващане на истинските условия и тъй може да обучава себе си да гледа своето Аз като при­тежател на неговите носители. И след известен пери­од на усилия това ще стане за него един определен факт. Ние ще научим да отделяме нашето Аз от него­вите тела, ще се упражним да се отдръпваме от носи­теля и ще познаем, че ние живеем в едно много по-пълно съзнание вън от него, отколкото вътре в него, и по никой начин не зависим от носителя на съзнанието ни. Когато това бъде веднъж достигнато, всяко по­нататъшно отъждествяване на нашето Аз с нашите те­ла ще бъде, разбира се, невъзможно и не ще можем вече никога да правим грешката да предполагаме, че сме това, което носим. Най-малко, ясното умствено схващане е в границите на нашето достигане днес и ние можем да възпитаме себе си в навика да правим разлика между Аз-а - човека - и неговите тела. Даже само това да направим, вече ще сме се отдалечили на една крачка от заблуждението, в което мнозинството от хората са омотани. И това променя цялото наше отношение към живота и към света. То ни издига в една спокойна област над "промените и случайности­те на този смъртен живот". То ни поставя над дребни­те делнични тревоги, които така много окръжават въ­плътеното съзнание, и ни показва истинската пропор­ция между вечно променливото и относително-постоянното. То ни прави да чувстваме разликата между давещия се човек, блъскан от вълните и човека, чиито крака са върху една скала, в основата на която вълни­те се разбиват безпомощно.

Под човек аз подразбирам живия, съзнателния, мислещия Аз, индивида; под тела - разните обвивки, с които Аз-а е облечен, като всяка дреха дава възмож­ност на Аз-а да функционира в една определена об­ласт па вселената. Както човек използва кола по зе­мята, кораб по водата, самолет по въздуха, за да пре­мине от място на място, и все пак на всички места той си остава все същия, така и Аз-ът, истинският човек, остава същият без да се гледа материята, в която той функционира. И както колата, корабът, самолетът се различават по материалите и устройството, съобраз­но със средата, в която са предназначени да се дви­жат, така и всяко тяло се различава според обкръжа­ващите го условия, в които то трябва да работи. Едно е по-грубо от друго, някое е по-кратковременно и ми­молетно, друго е с по-малко способности. Но всички са обединени от това, че по отношение на човека те са преходни, те са негови служители, изхарчвани и под­новявани според тяхната природа, и приспособени за различните негови нужди, за неговите растящи сили. Ние ще ги изучаваме едно по едно, започвайки от най-долното, и тогава ще опознаем самия човек, деецът във всички тела.

Физическото тяло

Една друга причина, поради която ние наричаме тези два принципа наше физическо тяло или физичес­ки носител, е тази, че докато не можем да избягаме от физическия свят - или поле, както сме навикнали да го наричаме - ние си служим с единия или другия, или с двата от тези физически носители. По своята материя те и двата принадлежат на физическото поле, и не мо­гат да минат вън от него. Съзнанието, когато работи в тях е ограничено вътре в техните физически граници и е подчинено на обикновените закони на пространст­вото и времето. Макар и частично делими, те рядко се делят през земния живот и такова разделение не е препоръчително; то е винаги знак на болезненост или лошо балансирано състояние.

Според материалите, от които са съставени, те­зи два принципа се разглеждат като физическо тяло и ефирен двойник. Последният е точно повторение на видимото тяло, частица по частица, и е средата (пос­редникът), през който текат всички електрически жиз­нени струи, от които зависи дееспособността на тяло­то. Този ефирен двойник по-рано се наричаше Лиша Шарира, но се оказа препоръчително, по някои при­чини, да не си служим с това име тук. От незапомнени времена в индийските книги думите "Лиша Шарира" са били употребявани в един друг смисъл и това мно­го затруднява изследователите на източната литера­тура и поражда разноречия между хората от Изтока и от Запада. По тази причина, ако не за друга, е хубаво да се откажем от подобна употреба. После, хубаво е да имаме свои имена за подразделенията на човешко­то същество, и така да премахнем от нашата въвеж­даща литература препъни камъните за начинаещите, какъвто представлява санскритската терминология. Освен това, названието "ефирен двойник" точно изка­зва природата и устройството на по-тънката част от физическото тяло, и така има нещо, което да я отли­чава, и следователно, става лесно за запомняне, как­вото трябва да бъде всяко название. Това тяло е "ефир­но", защото е направено от ефир (етер), то е "двой­ник", защото е точно повторение на грубото тяло -негова сянка, така да се каже.

Сега, физическата материя има седем подразде­ления, които се различават едно от друго, и всяко при­тежава обширно разнообразие от комбинации вътре в своите собствени граници. Тези подразделенията са: твърдо, течно, газообразно, ефирно. От своя страна ефирното има четири състояния, така различни едно от друго, както течното е различно от твърдото и га­зообразното. Това са те, седемте състояния на физи­ческата материя, и всяка част такава материя може да мине от едно от тези състояния в друго, макар при това, което наричаме нормална температура и наля­гане, тя да заема едно или друго от тях, като свое от­носително постоянно състояние, както златото обик­новено е твърдо, водата обикновено е течна, а хлорът - газообразен.

Физическото тяло на човека е съставено от ма­терия в тези седем състояния - то се състои от твър­дото, течното и газообразното, а ефирният двойник -от четирите подразделения на ефира, известни още ка­то Етер I, Етер II, Етер III и Етер IV.

Когато високите теософски истини бъдат пред­ложени на хората, те започват да се оплакват, че били твърде отвлечени, и питат: "Откъде да започнем?" Ако искаме да научим нещата за себе си и да се уверим в истината на направените твърдения, как трябва да за­почнем? Кои са първите стъпки, които трябва да нап­равим? Какво е наистина азбуката на този език, на кой­то теософите говорят? Какво трябва да правим ние, мъже и жени, живеещи в света, за да разберем и про­верим тези работи, вместо само да ги вземаме на вя­ра от другите, които казват, че знаят? Аз ще се поста­рая да отговоря на тези въпроси в следващите стра­ници, така че тези, които наистина са ревностни, да видят първите практически стъпки, които трябва да направят - като винаги се разбира какво от тези първи стъпки трябва да направи този човек, който също раз­вива и своята морална, умствена и духовна част. Ни­що, което човекът направи само за физическото си тя­ло, не може да го направи ясновидец или светец. Оба­че е вярно и това, че тъй като тялото е един инстру­мент, който ние трябва да употребяваме, го известно приготовление на тялото е необходимо, за да можем да обърнем нашите стъпки по посока на пътя, въпре­ки че ако се занимаваме само с тялото, това няма да ни заведе до висотите, които мечтаем, но и да се оста­ви тялото настрана пак не можем да достигнем жела­ната висотата.

Телата, в които човек живее и работи, са негови инструменти и най-първото нещо, което трябва да схванем е, че тялото съществува за нас, а не ние за тялото; тялото е наше, за да го употребяваме, а не ние да принадлежим нему, за да ни употребява то. Тялото е един инструмент, който трябва да се изостри, да бъ­де подобрен, да бъде упражнен, да бъде нагласен в такава форма и да бъде сглобен на такива части, що­то да може да бъде един добър инструмент във физи­ческото поле за висшите цели на човека. Всичко, кое­то води към тази цел, трябва да бъде окуражавано и обработвано; всичко, което отива в обратната посока, трябва да бъде избягвано. Не е важно какви желания може да има тялото, какви навици може да е придо­било то в миналото; тялото е -наше, наш служител, за да си служим с него както искаме, и в момента, когато то вземе юздите в своите собствени ръце и претенди­ра да води човека, вместо да бъде водено от него, в този момент целият смисъл на живота бива преобър­нат и всякакъв прогрес е абсолютно невъзможен.

Тук е точката, от която всеки ревностен трябва да започне. Самата природа на физическото тяло е такава, че то много лесно може да бъде превърнато в един добър служител или един добър инструмент. То притежава качества, които ни помагат да го обучава­ме и да го направим сравнително лесно да бъде пос­лушно и преработено и едно от тези качества е, че ко­гато то веднъж бъде привикнато да работи по дадени пътища, то с готовност продължава да ги следва от само себе си, и бива толкова щастливо да прави така, както и по-рано е вървяло по други пътища. Ако е при­добило някой лош навик, тялото ще окаже значител­на съпротива на всяка промяна в този навик; но ако бъде принудено да действа както човекът иска, тогава след известно време тялото ще започне само да преповтаря новия навик, който човекът му е наложил, и ще започне постоянно да следва новия метод, както е следвало и стария, на който човекът е решил да се противопостави.

Нека сега се обърнем към разглеждането на гру­бото тяло, което можем да наречем видимата част на физическото тяло, макар газообразните съставни ча­сти да не са видими за необученото физическо око. Това е най-външната дреха на човека, неговото най-ниско проявление, неговото най-ограничено и най-несъвършено изражение.