Чрез Председателя на Народното събрание г-н Георги Пирински

До

ПИТАНЕ

Повод за настоящото ми питане е неотдавнашна публично оповестена информация, че общата численост на персонала в организационните структури на Държавен фонд „Земеделие” се увеличава от 1354 на 1535 щатни бройки, т.е. с близо 200 души или 13%. Както се посочва в правителственото съобщение, увеличението е за Разплащателната агенция и е по препоръка на еврокомисар Мариан Фишер Боел поради недостатъчен административен капацитет на агенцията.

Не съм запознат текстуално с препоръката на г-жа Фишер Боел, но си позволявам да се усъмня, че тя е препоръчала именно увеличение на щата. Това е нашенското тълкуване по отдавна и дълбоко вкоренена порочна традиция. Обръщам внимание на авторите на това тълкувание, че „подобряване на административния капацитет” нито се изчерпва с щатно разширяване, нито дори непременно означава ново раздуване на чиновническия апарат. Ако пък действително въпросната препоръка включва и такава конкретизация, то смея да твърдя, че еврокомисарят е била подведена от сведенията за състава на съответната българска структура, и източникът на заблудата е в София, а не в Брюксел. Защото апаратът на МЗХ и подведомствените му служби се нуждае от всичко друго, освен от механично увеличение.

А ако трябва да демонстрираме как на обществото съвсем легално се поднася заблуждаваща информация за числеността на администрацията, то доказателството е на най-видно място – достатъчно е да погледнем в Регистъра на административните структури, публикуван в официалния му сайт в Интернет. Там черно на бяло пише, че щатният състав на МЗХ е 2503 д. Всъщност всеки що-годе запознат знае, че това е само централната администрация на ведомството. Тук не са включени всички местни звена, като например регионалните дирекции и общинските служби „Земеделие и гори”. Заедно с тези звена (които образуват единна щатна и организационна структура със столичната централа и са пряко подчинени на нея) общият състав на аграрното ведомство е около 27 000 д. по данни от преди няколко месеца, а не съм чувал оттогава досега той да е бил съкратен дори с един човек.

Така Министерството на земеделието и храните има един от най-обемните щатове измежду всички други министерства. Той е сравним само с такива ведомства като например МО и МВР. Но щатовете на посочените министерства на практика изчерпват лицата в страната, които работят в съответните ресори, докато структурата на МЗХ е административна “шапка” на всички работещи в аграрния сектор. Същевременно административните “шапки”, които представляват например Министерството на икономиката и енергетиката по отношение на заетите в промишлеността, или Министерството на труда и социалната политика по отношение на всички работещи и безработни, са несравнимо по-малки, отколкото структурата на МЗХ, отнесена към своя контингент. Регистрираните земеделски производители в България едва неотдавна надхвърлиха 100 000 д., т.е. един държавен аграрен чиновник обслужва интересите на около четирима (!) работещи на полето.

Добре би било, ако този безмислено огромен апарат си вършеше добре работата и тези интереси бяха адекватно защитени. За съжаление администрацията на МЗХ и подведомствените му служби са един от най-драстичните примери за некомпетентност и нисък капацитет. Цитираната по-горе препоръка от Брюксел е само поредната, и съвсем сигурно не последната. Нужно ли е да припомням, че земеделието беше една от червените зони при преговорите за присъединяване, за тежките санкции, наложени на България тъкмо заради еврофондовете, управлявани от структурите на МЗХ, за множеството остри критики на европейските ни партньори към редица практики в системата на аграрното ведомство? Основният дефект в министерството, който е първопричината за това отношение на ЕК, за мен е ясен: функцията на целия този гигантски апарат е да обслужва тяснопартийни задачи. Резултатът също е ясен: същинската работа е на втори план и е подчинена не на европейските критерии, не на националните интереси, не дори на елементарния прагматизъм. Естественото следствие: пълно занемаряване на професионалните критерии, тромава и хаотична организация, абсолютно господство на най-примитивния бюрократизъм, и, в крайна сметка, строгата констатация на Брюксел, деликатно формулирана с евфемизма „незадоволителен административен капацитет”.

Но тъй като все пак все пак държавната функция в аграрната сфера трябва да се осъществява, пък дори и само да не се стигне до пълна катастрофа в земеделието, аз искам да попитам министър Цветанов как смята това да стане от чисто административно-организационна гледна точка.

Конкретното ми питане е следното:

• 
  Смята ли г-н министърът, че серията критики от страна на Европейската комисия към управлението на аграрния ресор са основателни, означават ли те, че са необходими основни промени в организационната структура и кадровата политика на МЗХ, каква стратегия в това отношение ще следва той като министър и какъв ще бъде резултатът?
  
• 
  Смята ли г-н министърът, че системата на МЗХ е рационално изградена като органи-зационна структура, необходими ли са промени в нея и какви конкретно ще бъдат те?
  
• 
  Смята ли г-н министърът, че персоналният състав на структурите, подчинени на МЗХ, е адекватен на работата като брой служители, какви са аргументите за това, по какъв начин този брой съответства на европейските критерии, необходими ли са съкращения (или може би увеличения) и в какъв размер ?
  
• 
  Смята ли г-н министърът, че професионалният състав и кадровият подбор на служителите в системата на МЗХ дават гаранции за ефективна работа и ако се необходими промени в тази насока, какви ще бъдат те?