Чудото на чесъна

Резултатите от другото генерално изследване на доктор Редж Сейнър, рибеното масло, са публикувани в "Диетата на ескимосите" в съавторство с Франк Райън.

Тази книга е предназначена да бъде справочник, наръчник за хората, които желаят да поддържат и да подобрят своето здраве. Описаните в нея лекарствени средства не заместват лечението на конвенционалната медицина. Ако имате каквито и да е тревоги във връзка със здравето си, трябва да потърсите съвета на лекар. Не прекъсвайте вземането на предписаното лекарство, без предварително да се консултирате с Вашия лекар.

Преди почти петдесет години, когато бях млад и съвсем наскоро се бях задомил, разглеждах като голямо геройство навика на моя тъст да изяжда по една глава лук като ябълка. И не от време на време, а всеки ден. Сякаш вярваше, че ежедневната консумация на глава лук ще му помогне да не ходи на лекар. В неговия случай така и стана, въпреки че работата му изискваше голяма енергия и го подлагаше на непрестанен стрес. Закуската му преди тръгване за работа сутрин обикновено се състоеше от две-три филии хляб, намазани със свинска или говежда мас, и чаша чай. Обядът му най-често беше парче сирене и глава суров лук, последвани от грейпфрут. През цялото време, през което го познавах, т. е. от 1948 до смъртта му през 1989 година, вече на повече от деветдесет години, той никога не се разболя от настинка или грип.

Често съм споменавал пред своите колеги за хранителните навици на моя тъст. Първоначално това предизвикваше недоверчиви погледи и забележки - по това време народните цярове не бяха модерни сред висококвалифицираните представители на медицинската професия. Въпреки това някои от моите колеги бяха готови да ме изслушат.

Ако пишех роман, най-вероятно щях да кажа, че съм се втурнал в лабораторията и съм започнал да правя изследвания върху лука и чесъна, след това съм публикувал резултатите и съм получил Нобелова награда за медицина. Нищо не може да бъде по-далеч от истината; едва в края на 60-те години имах възможност да изпитам своята теория, че лукът и чесънът помагат да се преборим с коронарните сърдечни заболявания. Оттогава досега бяха написани много книги и статии за ползата от чесъна като хранителна съставка и, по-наскоро, като помощник за поддържане на добро здраве.

Чесънът съдържа много активни елементи с антибактериални, антибиотични и антиоксидантни свойства. Твърдеше се, че е ефикасен при лечението на широк спектър болести и болестни състояния, в това число сърдечни заболявания, високо кръвно налягане, артрит, настинки, алергии, чревни паразити и дизентерия.

Избрах настоящия момент, за да включа своя труд към вече съществуващата литература, посветена на чесъна, защото онова, което тогава изглеждаше като смешно доказателство за предпазните му свойства за сърцето и кръвообращението, сега получава научно потвърждение. Когато започнах изследванията си върху чесъна през 1967 година, доста хора ме мислеха за ексцентричен. Но сега, почти трийсет години по-късно, доказателствата са неоспорими - вече знаем, че той наистина действа.

Сърдечните заболявания са все още една от най-широко разпространените причини за смъртността сред населението във Великобритания и в много други страни от западния свят. Само във Великобритания техни жертви ежегодно стават повече от 150 000 човека. Сърдечните заболявания също така са отговорни за различни форми на недъгавост, които пречат на страдащия да води нормален живот. Противно на разпространеното мнение, сърдечните заболявания не засягат само определена социална група или пол - те убиват хора от всички категории и броят на жените, станали тяхна жертва, се увеличава непрекъснато.

Всеки един от нас е отговорен за здравето си. За да спрем увеличаването на холестерина и образуването на кръвни съсиреци, които в крайна сметка водят до сърдечен удар и до запушване на кръвоносни съдове по цялото тяло, трябва да живеем разумно и да се откажем от навици и вярвания, които ни вредят. Редовната физическа дейност, прекратяването на пушенето, здравословното хранене - всички сме чували за тези неща, така че няма да се спирам на тях. Сега обаче разполагаме с още едно, ново оръжие - редовната употреба на чесън и лук.

И чесънът, и лукът са представители на семейство лилиецветни и оказват подобен ефект върху нашето здраве, но чесънът е по-мощен от лука на единица тегло. Във Великобритания и САЩ се смята за липса на уважение, ако се появите някъде и ухаете на чесън. /По-нататък в тази книга описвам начини, по които можете да отстраните този проблем./ Интересен е фактът, че споменатите две страни се нареждат на първите места в света по сърдечни заболявания. Затова несъгласието на обществото да приеме тази миризма не трябва да ви притеснява, ако става дума за подобряване на качеството и дължината на вашия живот. Жителите на Средиземноморието не страдат от подобни предразсъдъци. Там чесънът се отглежда и консумира от хилядолетия и вероятно не е съвпадение, че сърдечните болести там се срещат доста по-рядко.

Има добри новини и за онези, на които не се нрави особено чесновият мирис. От здравна гледна точка най-ефикасната чеснова форма е капсулата без миризма, така че е напълно възможно да го приемате заедно с парче торта например!

Споменах изрично за сърдечните болести и болестите на кръвообращението, тъй като за тях имам подкрепата на научните открития. Съществуват обаче доказателства, както споделени от различни хора, така и научни, които ни карат да вярваме, че чесънът е изключително полезен за облекчаването на ред други страдания, по-големи и по-малки. Доказателствата са представени в тази книга заедно с моите заключения.

През идните десетилетия скромната чеснова луковица и, в по-малка степен, нейните роднини лукък и празът, може да се окажат медицинското спасение на западния свят.

Д-р Редж Сейнър
ПЪРВА ЧАСТ: ВСИЧКО ЗА ЧЕСЪНА И ЗА ЗДРАВЕТО

ПЪРВА ГЛАВА

ОПОЗНАЙ ЛУКОВИТЕ РАСТЕНИЯ

Чесънът в историята, митовете и легендите

"...лек за всички болести и наранявания. Предизвиква отделяне на урина и подпомага женския цикъл, помага при ухапване от бесни кучета и други отровни създания, убива глистите у децата, намалява и съдейства за отделянето на храчки, прочиства главата, помага при сънливост, добро предпазно средство и лек срещу всякакъв мор, възпаление и гнойни рани..."

Никълъс Кълпепър, "Книга за билките и тяхното използване", 1653 г.

Историята на чесъна за опазването на човешкото здраве е смайваща. Кълпепър, въпреки че е писал по тази тема преди почти 350 години, не е пионер във въпросната област. Преди повече от хиляда години чесънът се е използвал в Индия за лечението на сърцето и кръвообращението. Ако се върнем още по-назад, с няколко хиляди години, ще открием, че и по-ранни цивилизации също са го употребявали с медицински цели.

ДРЕВЕН ЕГИПЕТ

Здравословните качества на чесъна са описани в не един древноегипетски ръкопис и барелеф. Сред невероятната колекция от храни, погребани заедно с момчето-цар Тутанкамон, имало и няколко глави чесън - вероятно с цел да го пазят по пътя му към задгробния живот. Изображения на чеснови глави са открити и в гробище на пет хиляди години в Ел Махасана, но не е записано дали са заслужили тази чест с лековитите или с кулинарните си свойства. През Третата и Четвъртата династии /2 800 - 2 100 г. пр. Р. Хр./, луковиците се използвали редовно като жертвоприношения и за украса на олтарите. Погребвали ги с мъртвите и техни останки са намирани в кухините на тялото като таза и гръдния кош.

От първа необходимост за строителите на пирамидите

Мислим, че стачките са сравнително ново явление. Всъщност строежът на Хеопсовата пирамида се е забавил именно поради избухването на стачка. Когато престанали да снабдяват работниците с безкрайно ценния за тях чесън, те оставили инструментите и отказали да продължат работата си. Чесънът не само подобрявал вкуса на храната им; той им давал сила да изпълняват задълженията си и ги предпазвал от болести. Нека да се спрем на някои от доказателствата.

Първо, знае се, че чесънът отблъсква жилещите насекоми. В Средния Изток те са носители на голям брой болести, много от които могат да доведат до фатален край.

Чесънът се грижи за хлапетата

При редовните си посещения в Тоскана по време на отпуската един сърдечен хирург, мой колега, и двете му деца винаги страдали от прекалено голямото "внимание" на лакомите комари. Съпругата му обаче чула, че вземането на една чеснова капсула дневно може да помогне. Едното дете с удоволствие пиело капсулата през цялата година, но брат му отказвал да го прави. При следващото посещение в Тоскана онзи, който приемал чесновата капсула, се отървал напълно от ухапванията на комари, докато брат му си останал все така техен любимец.

Второ, древните египтяни много често страдали от абсцеси в устната кухина. Причината за това била следната. Зърното, което давала в изобилие плодородната земя по бреговете на Нил, се мелело на брашно между два огромни камъка. В резултат на триенето то се смесвало с натрошени дребни камъчета, които чупели зъбите на египтяните. Вследствие на такова износване на зъбите започвали да се образуват абсцеси. Единственото средство за лечението им, което познавали, било налагането на засегнатото място с кашичка от чесън. Очевидно тя имала не само лековити свойства, а и успокоявала силната болка.

Инстинкт и опит

Преди трийсет и пет века в един древноегипетски ръкопис, известен днес като "Сборникът на Еберс", чесънът се цитирал като необходимост при лечението на сърдечни заболявания, тумори, глисти, ухапвания и много други болести. Знанията на египтяните се базирали върху опита на десетки и стотици поколения. В наши дни това става чрез научните доказателства. С мои колеги демонстрирахме, че чесънът може да намали значително нивото на холестерина и триглицерида. Други изследвания показаха, че чесънът предпазва от затлачването на артериите с шлаки. Следователно египтяните са били прави.

Макар и не така добре документиран като историята на чесъна в Древен Египет, интересът на китайците към билките отива по-далеч. Никъде не е записано откога се отглежда чесън. Предполага се обаче, че култивирането му както с кулинарна, така и с медицинска цел е започнало преди няколко хилядолетия по ниските склонове на Тиеншан /или "Божествената планина"/ - планинска верига, която разделя Китай и бившия СССР на изток. Почвата тук е плодородна и богата на минерални соли и се напоява изобилно от извиращите от планината реки.

Китай търгувал активно с древния свят и в резултат на това чесънът вероятно се е разпространил до Средния изток и Европа чрез керваните, които се движели по Пътя на коприната с товари от платове, чай и подправки.

Очевидно дълголетието е било една от основните причини древните китайци да използват чесън. Те силно вярвали, че редовното му включване в диетата води до дълъг и здрав живот. Един древен автор стига дотам да твърди, че ако човек, достигнал петдесетата си годишнина, яде чесън в продължение на петдесет дни, ще живее още петдесет години.

Китайската керамична армия

Преди известно време при разкопки в Китай бе открита керамичната армия - колекция от хиляди глинени фигури на войници в естествен размер. Край тях имало глинени глави чесън, което навежда на мисълта, че въпросното растение съставлявало важна част от храната на воините. Може би те са го използвали както по време на бойните си походи, така и при последното си пътуване към отвъдния свят.

Фред и неговото куче

Тази действителна история ми разказа мой колега. В началото на шейсетте си години един негов пациент на име Фред, развил сериозно сърдечно заболяване. Предупредили го да не се претоварва и да не приема нещата прекалено сериозно; с две думи, прогнозите не били никак хубави. Фред чул, че чесънът отдавна се препоръчвал като предпазно средство срещу сърдечни заболявания, затова решил да опита. В крайна сметка, дори и да не помогнело, това нямало да му навреди. Суровият чесън не влизал в обичайното му меню; той просто не се връзвал с риба и чипс или яйца с бекон. Затова си купил от капсулите с чесново масло, които се приемат по една дневно. Сега, на осемдесет и пет години и в много добро здраве, Фред продължава да взема въпросните капсули.

Кучето на Фред също получавало по една такава капсула всекидневно и доживяло до преклонната възраст от осемнайсет години.

ДРУГИ КУЛТУРИ ОТ СРЕДНИЯ ИЗТОК

Бягството от Египет

В Библията се споменава за чесъна в Книга четвърта - Числа /глава единайсета, стих 5/, където се описва бягството на евреите от Египет. През пленничеството си те свикнали да употребяват чесън и лук и били нещастни, че по време на бягството си били лишени от тях.

Финикийците

Нация от международни търговци и моряци, финикийците живеели на територията на днешен Ливан и редовно пътували до различни европейски страни. При тези пътувания те изглежда носели чесън като подправка и, още по-важно, като лек срещу много заболявания. Вероятно именно така той е стигнал до Испания, Франция и други части на Европа. Възможно е по време на търговските си пътувания до Корнуол да са го пренесли и във Великобритания. Във всеки случай съществуват неопровержими доказателства, че финикийците са посещавали Корнуол, за да купуват от местния калай.

ГЪРЦИТЕ СЪЩО ИМАЛИ КАКВО ДА КАЖАТ ПО ТОЗИ ВЪПРОС

Всъщност древните гърци имали две наименования за него: в "Илиадата" Омир го нарича "свещената девица" и му приписва магически свойства. Древногръцките атлети гледали на чесъна като на важна част от своята диета, когато се подготвяли за състезания. Смятали го също така за афродизиак, което е напълно възможно. Изследванията показват, че при консумацията на чесън и лук кръвта се съсирва по-трудно и тече по-буйно. Това може би е причина за по-голямата издръжливост на атлетите. То също така подобрява оросяването на пениса и следователно увеличава сексуалната енергия /Вижте Четвърта глава/.

Корените на съвременната медицинска наука

При дипломирането си всеки лекар полага Хипократовата клетва - да дава за всеки пациент най-доброто от себе си и да не разпространява проблемите му. Гръцкият лекар Хипократ, с неговите научни /в противовес на митичните/ обяснения на заболяванията, се счита за основател на съвременната медицина.

Гръцките медици широко предписвали чесъна за много болести на дихателния апарат, в това число за бронхит и пневмония. В ръцете на Хипократ той се превърнал дори в още по-мощно оръжие от докторския арсенал.

Гангрената е инфекция, причинена от бактерията Clostridium welchii, която се разпространява бързо и умъртвява засегнатите тъкани. Появява се често, когато тъканите са страдали от недостатъчен приток на кислород и хранителни вещества вследствие на стесняване или разрушаване на кръвоносните съдове. Дори в наши дни това е изключително опасна зараза, тъй като, ако не се лекува бързо, може да доведе до ампутация и дори до смърт. Така или иначе, през 430 г. пр. Р. Хр. Хипократ твърди, че е излекувал гангрена с чесън.

За употребата на чесъна като антибиотик се говори по-детайлно в Трета глава.

ЧЕСЪНЪТ ПО ВРЕМЕ НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ

Рим е бил мощна политическа и военна сила, но голяма част от културните, медицинските и научните му познания са дошли от неговите съседи гърците, които често били отвеждани като роби /най-образованите/ в Древен Рим. Гъркът Гален например е бил лекар на император Марк Аврелий и е изнасял лекции по фитотерапия. Именно от гърците римляните възприемат чесъна и като храна, и като лекарство.

Най-вероятно през 42 г. след Р. Хр. римският писател Колумела е измислил наименованието "унионем", от което произлиза и английската дума "ъниън"*. Документирано е, че император Нерон използвал праз лук, за да се избави от секрета в гърлото си, което му помагало да говори по-ясно.

Разкопките говорят доста за това каква храна са употребявали римляните. Изригването на Везувий през 79 г. след Р. Хр. разрушава град Помпей; в него и в Херкулан, разрушен по същото време, са открити карбонизирани останки от лук и чесън.

Римски лек за циреи

По времето на Римската империя чесънът се използва масово като ефикасно средство срещу абсцеси и циреи. Чесънът се изсушавал и стривал; полученият чеснов прах се смесвал с гъша мас и гореща пепел и така се поставял върху засегнатия участък. Някои автори твърдят, че пепелта се използвала, за да пробие цирея и по този начин да даде възможност на чесъна да проникне в него и да унищожи микробите. Чесънът има мощни антибактериални свойства, така че казаното по този повод звучи съвсем правдоподобно. Ролята, която се приписва на пепелта, обаче не изглежда толкова приемлива - би било много по-бързо и по-ефективно циреят да се пробие с нож.

Римската чистоплътност... и нейната липса

Римляните били големи инженери; прочути са със своите пътища, обикновено построени в права линия, независимо от затрудненията, които създавал теренът. Също така строели големи акведукти, за да осигурят постоянен приток на вода; известни са и с обществените си бани. Чистоплътността обаче била привилегия на висшата класа. Огромното мнозинство от населението живеело в ужасяваща мизерия и мръсотия и било непрестанно изложено на инфекции. То не е имало буквално никакви познания за това как да приготвя безопасно и да съхранява храната си, в резултат на което хората масово се разболявали при консумацията на заразена храна и поради ниската лична хигиена.

В цялото това нещастие обаче помагал фактът, че по-голямата част от населението включвало в диетата си чесъна, който можел да осигури известна защита срещу стомашни разстройства /вижте Трета глава/. И лечителите, разбира се, имали възможност да приготвят ефикасни лекове от чесън и лук.

Грък в Британия с римските легиони

След като римляните дължали толкова много на гърците, няма нищо чудно в това, че главният лекар на армията на Юлий Цезар през 55 и 54 г. пр. Р. Хр. е бил гъркът Диоскоридес. Той използвал изключително много чесъна при борбата със здравословните проблеми сред римските легиони, нападнали Британия. По съвета на Диоскоридес войниците дъвчели редовно чесън, за да се предпазват от дихателни и белодробни проблеми и като средство за общо подсилване. Издръжливостта била изключително важна при дългите преходи, когато за един ден се изминавали по трийсет и повече мили. Влажният климат трябва да е бил доста важен съюзник на древните британци, тъй като се сторил много негостоприемен на римляните. Чесънът им помогнал да държат на разстояние доста болести. С времето употребата на това растение като лекарство била възприета и от местните жители.

Вероятно именно така чесънът е стигнал до Великобритания, освен ако финикийците не са го донесли още по-рано. Напълно вероятно е по-късно той да е играл важна роля при лечението на болести като холера, проказа и тифус, за сваляне на висока температура, за унищожаване на микроорганизмите, причиняващи респираторни заболявания и на бактерията на диарията, от която страда в един или друг момент голяма част от населението дори в наши дни.

През Средновековието чесънът става важна част от диетата на европееца и се използва като разменна монета. Двама известни лекари от XVI в., Парацелз и Лоницер признават антитоксичните му свойства. Лоницер описва също така и ефективността му при борбата с чревните паразити, от които вероятно е страдала огромна част от населението през Средновековието. Немски справочник за билките, "Dasneue Krauterbuch", издаден през 1926 година, препоръчва чесъна срещу настинки, газове, колики и глисти.

Шекспир споменава нееднократно за чесъна в своите пиеси. В "Сън в лятна нощ" /Четвърто действие, Втора сцена/ например Ботъм казва на своите колеги актьори да не ядат нито чесън, нито лук, "...защото дъхът ни трябва да бъде сладък".

ВСИЧКО ЗА ЗДРАВЕТО И ЧЕСЪНА

Един от съвременниците на Анри IV, крал на Франция /1566-1593/, го описва като "дъвчещ чесън и с дъх, който може да повали вол от двайсет стъпки разстояние". По-късно, през 1607 година, сър Джон Харингтън пише в "Английският лекар": "Яжте чесън, тъй като той спасява от смърт, макар след това дъхът ви да става неприятен. И не се присмивайте на чесъна, както правят някои, които мислят, че с лютивината си той само кара хората да мигат, да пият и да вонят."

Чумата

Средновековието ще се запомни и с една от може би най-ужасните епидемии в европейската история, Черната смърт. Бубонната чума се разпространява бавно през Азия и Европа и достига Англия през 1349 година. Следващата епидемична вълна е през 1665 година. И в двата случая тя застига и убива милиони хора из цяла Европа, като понякога помита цели градове и села.

Чесновият мирис може да бъде животоспасяващ

В Чешир, Северна Англия, се пази къща, в която по време на чумната епидемия от 1665 година, се складирал чесън. Нито един от нейните обитатели не бил засегнат от болестта и се предполага, че именно миризмата на чесън е спасила щастливците от иначе почти сигурна смърт.

Във Франция карали престъпниците да изнасят мъртвите жертви на чумата от къщите им, да ги товарят на коли и да ги отнасят до специално изкопаните за масови погребения ями. Четирима крадци, които оцелели след това изпитание, изглежда дължали късмета си на консумацията на винен оцет с натопен в него счукан чесън. Това питие продължава да се приготовлява и до днес във Франция и е известно под името "льо винегр де катр вольор" или "оцетът на четиримата крадци".

На бойното поле

В известната си готварска книга от викторианския период мисис Бийтън споделя мнението, че чесънът не е подходящ за редовна употреба в кухнята. Тя препоръчва употребата му да бъде ограничена до леко намазване на купата, в която ще се сложи салатата, и то само от време на време. Може да се каже, че в началото на деветнайсети век чесънът вече почти не се прилагал в кулинарията във Великобритания.

През Първата световна война обаче чесънът се използвал от руснаците като лек срещу гангрената. Счукан чесън се разстилал върху импровизирана превръзка от торфен мъх и се поставял направо върху раната. Това се оказало толкова ефикасно, че през Втората световна война започнали да наричат чесъна "руския пеницилин".

В джунглата

Между 1913 и 1965 година известният лекар-мисионер д-р Алберт Швайцер имал клиника и болница в намиращото се насред джунглата село Ламберене в Габон, Западна Африка. Чесънът бил главното му средство за антибактериално лечение. Д-р Швайцер твърди, че с негова помощ е успявал да излекува крайно упорити случаи на дизентерия.

Всеизвестно е, че чесънът има силата да прогонва вампирите и злите духове, но, разбира се, за това няма неоспорими доказателства! Сигурно е обаче, че чесънът и лукът са били използвани в религиозните церемонии в продължение на стотици години. Когато Сатаната се появил от Райската градина след прогонването на Адам, от следите, оставени от десния му крак, израстнал лук, а от левия - чесън.

Но, каквато и да е истината за магическите свойства на чесъна, съвременните научни доказателства го признават за истинско вълшебно средство за хилядите страдащи от сърдечни заболявания.