Нашето партньорство със Святия Дух

Нашето партньорство със Святия Дух

В тази глава, следователно, ще положим една основа за това какво означава да следваме. Въпреки че може да звучи прекалено опростено, това ще се окаже жизненоважно за всеки лидер. За да придобием едно правилно прозрение в това, което ще се развие от сега до края на този век, ще е абсолютно жизненоважно едно живо партньорство със Святия Дух. Врагът има смъртоносна цел и е бърз да използва объркания и наивен ум с наркотична измама. Това ще става ясно докато се развиват главите на тази книга.

Исус ни даде следния златен ключ относно разбирането на бъдещето: „Имам да ви кажа още много неща, но не можете да ги понесете сега: Но когато Той, Духът на Истината, дойде, Той ще ви води в цялата истина; защото няма да говори по Своя собствена инициатива, но каквото чува, това ще говори; и Той ще ви открие какво предстои“. После Исус обясни двойното служение на Святия Дух: да води вярващия в цялата истина; и да прославя Исус чрез разкриване на това, което идва. „Той ще Ме прослави; защото ще взема от Моето и ще ви го разкрива“ (Йоан 16:13-14). Решаващо е за нас да хванем това! На твърде много пророчества в миналото им е липсвала тази квалификация; Христос не е бил прославен. Пророчествата са били за задоволяване на любопитството на плътския ум; искайки единствено да се знае бъдещето. Есхатологията, запомнете, не е просто изучаване на последните „неща“ или събития, а по-скоро изучване на Христос и Неговото бъдеще! Нашето бъдеще, следователно (или поне неговото начало) дойде с Христос, когато Той дойде за първи път на тази земя преди повече от 2000 години.

Предсказващата природа на Старозаветното пророчество

Това, което трябва да видим сега е, че има разлика между предсказване (предричане) и утаяване. Думата „утаяване“ се използва във физиката по следния начин: влага, която е сгъстена от пара чрез охлаждане и после утаена като дъжд и роса. Духовното приложение е явно: Думи на обещание, които все още се носят като облак от пара трябва да се превърнат в субстанция по-осезаема от пара. В процеса е включен творчески елемент.

Няма много хора, които да откажат да знаят повече за бъдещето; особено, когато това, което ще се случва, ще повлияе на живота им. Никога няма да забравя притискащите се тълпи чакащи пред вратите, за да влязат на събранието, където пророците щяха да служат през 80-те. Това беше особено очевидно в Канзас Сити, САЩ, както споменах в моето въведение. Хиляди вярващи се тълпяха на тези събрания, повечето, от които бяха нетърпеливи да получат пророческо слово от някой от пророците. Аз съм бил от приемащата страна на пророчествата през последните тридесет и пет години, и да, получаването на истинско слово, което изгражда и често сочи това, което Господ има за мен, е много вдъхновяващо. Но също съм виждал как вярващи могат да станат толкова зависими от получаването на пророческа дирекция за живота си чрез някой друг, че действително стават лековерни и се отварят за измама без да го разбират. Промъква се една духовна пасивност. Многото пострадали от този феномен, потвърждават това.

Старозаветните пророци виждаха в бъдещето и говореха предимно за идващия Месия и Неговото царство. Това е мощно потвърдено в историята на двамата мъже вървящи по пътя за Емаус. Докато тези хора бяха на път за вкъщи, те бяха в една дълбока дискусия относно Разпъването, очевидно много объркани. В този момент Исус се присъедини към тях по пътя и ги изненада като им задаваше въпроси относно техния разговор, като че ли не знаеше за какво говореха. Разбира се, на техните очи им беше попречено да Го разпознаят. След като изслуша тяхната версия и обяснение на събитията, които се бяха случили, както и усилията им да разберат за какво се отнасяха Месианските пророчества, Исус най-накрая отвори устата Си. „И започвайки с Мойсей и с всички пророци, Той им обясняваше неща свързани (Свързани с какво? Със змея? Със звяра? С антихриста? Свързани с кого?) с Него във всичките Писания“.²¹ Какво преживяване трябва да е било това! Не е чудно, че сърцата им горяха в тях докато Исус говореше! Всички Месиански пророчества за идването на Исус в Стария завет бяха изпълнени когато Словото стана плът.²² Христос, в същност, също така дойде, за да седне на престола на Давид, както е пророкувано в Псалм 132:11. Това беше направено много ясно от Петър в Деяния 2:25-36 на деня на Петдесятница. Обаче, това не се случи както те очакваха – в политическата област. По този начин футуристичния елемент за изпълнението на тези пророчества повече не съществува, и следователно диспенсационното виждане за изпълнение в един бъдещ милениален век също отпада.

Основно, диспенсационализма прегръща едно тълкувание на повечето библейски пророчества, което изпраща тяхното изпълнение в една бъдеща милениална епоха. Това виждане е подкрепено от две основни хипотези: (а) буквално-фундаменталистично тълкуване на пророческите Писания, и (б) приемането на разлика между църквата и естествения Израел.

Прехода: Словото направено плът

Когато Словото стана плът и Исус изпълни мисията на Първото Си пришествие, това предаде едно съобщение със сигнали в небесата, приложенията от което са много по-уместни днес отколкото някога преди. Случи се един основен преход – „вододел“ – относно начина, по който трябва да се разглежда пророчеството от тогава нататък.

Проблема относно пророчеството през последните 2000 годни, и особено от 1948 година,²³ е, че повечето пророчески изразявания относно бъдещето (дали ще е за отделни личности, групи или нации) са все още вкоренени и повлиявани от диспенсационно тълкуване на пророчеството. Например, вижданията за „края на света“ и погълнатостта от милениума (един буквален хилядагодишен период в бъдещето – вижте глава 7), обикновено може да се проследи назад до апокалиптичните²⁴ спекулации на юдейската вяра. Аз не се съмнявам, обаче, че в повечето случаи, тези, които пророкуват по този начин са искрени. Но резултатите в получателите на тези пророчества са, че много от тях са кандидати за разочарование.

Едно друго Писание в книгата Откровение ще ни помогне да проследим тази мисъл.

„Нека да се радваме и да се веселим и да дадем слава на Него, защото сватбата на Агнето дойде и Неговата Невяста се е приготвила. И й е дадено да се облече в изящен лен, светъл и чист; защото изящния лен представлява праведните дела на светиите. И той ми каза: ‘Напиши, благословени са тези, които са поканени на сватбената вечеря на Агнето’, и той ми каза: ‘Това са Божиите дела’“. Сега чуйте какво стана: „И аз паднах в краката му да му се поклоня. А той ми каза: ‘не прави това; аз съм съслужител с теб и с твоите братя, които държат свидетелството за Исус; поклони се на Бог. Защото свидетелството за Исус е духа на пророчеството’“ (Откровение 19:7-10 NASV). Може би, ако обърнем последната тази част обратно, ще получим по-добро разбиране за значението: ‘защото духа на пророчество е свидетелството за Исус’.

В това изявление откриваме един много важен ключ относно пророчеството.