Дао. Трите Съкровища
Изтегляне 1.13 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ЗА МЪДРИТЕ ОТ ДРЕВНОСТТА 19 юни 1975 г.
| ЗА МЪДРИТЕ ОТ ДРЕВНОСТТА
Мъдрите от древността притежавали неуловима мъдрост И дълбочина на разбирането. Толкова дълбока, че не можели да бъдат разбрани. И понеже не можели да бъдат разбрани. По необходимост трябва да бъдат описани така: Предпазливи, като че пресичат студен поток, Нерешителни, като че ли виждатопасности навсякъде, Сериозни, както се държи гостът, Непривличащи вниманието, като топящ се лед. Истински, като парче необработено дърво, С отворен ум, като долина, И свободно смесващи се с хората, като мътна вода. Кой може да намери покой в мръсния свят? Като лежи спокоен, го прави чист. Кой може да поддържа своето спокойствие дълго време? Чрез действието то се връща към живота. Този, който прегръща това дао се предпазва от това, да бъде преситен. Понеже се пази да не бъде преситен, той е отвъд износване и обновяване. ЗА МЪДРИТЕ ОТ ДРЕВНОСТТА 19 юни 1975 г. СОКРАТ УМИРАЛ. Един ученик го попитал: - Защо не се страхуваш от смъртта? Смъртта му била сигурна, след броени минути щял да умре. Отровата, която щяла да го умъртви, била приготвена. Но Сократ казал: - Как мога да се страхувам от нещо, което не познавам? Ще трябва да видя. Когато умра, само тогава мога да разбера. Има две възможности. Едната е да умра напълно, и след мен да не остане и следа. Така че няма да има никой, който да узнае, никой, който да страда. Затова пред мен няма да стои въпроса да се тревожа за нея - ако се осъществи тази първа възможност. Втората възможност е да продължа да съществувам, само тялото ми да умре, а душата да оцелее. В такъв случай също не виждам повод за безпокойство. Ако продължа да съществувам, тогава смъртта е без значение. Съществуват само тези две възможности. Точно сега не мога да кажа нищо за това, което ще се случи. Не знам. Все още не знам. Сократ бил мъдър човек, не човек на знанието. Човекът на знанието щеше да даде някакъв отговор. Хората на знанието имат отговори, имат абсолютна увереност - това е част от тяхната глупост. Всъщност, само глупавите умове могат да бъдат уверени. Животът е такава необятна загадка, бездънна, непознаваема; ако си мъдър, не може да си сигурен. Мъдростта е предпазлива. Мъдростта се колебае. Мъдростта никога не е сигурна. Затова мъдростта никога не може да бъде ограничена в теория. Всички теории са по-малко от живота, всички теории са ограничени и животът им може да се побере в тях - животът е толкова необятен, страхотно необятен и безкраен. Мъдрият знае само едно нещо: че не знае. Човекът на знанието знае хиляди неща и знае, че знае - в това се състои глупостта на човека на знанието. Той продължава да трупа факти, които самият той не е преживял: теории, думи, философии - недокоснати от неговото същество. Продължава да ги трупа в своята памет. Превръща се в голям резервоар от знание, превръща се в Енциклопедия Британика- но е нещо мъртво. Колкото повече паметта му се напълва със знание, толкова по-малко той живее в своето същество. Колкото повече се установява в главата, превръща се в част, във фрагмент, толкова по-малко е свързан с необятното битие, с вселената и съществуването. В известен смисъл се превръща в нещо несъществуващо. Вече не е част от това съществуване, жив, излъчващ, пулсиращ. Той е нещо замразено; той вече не тече с живота. Той е като айсберг, замръзнал и заседнал някъде - заседнал в главата. Съзнанието, когато се превърне в знание, замръзва; когато съзнанието се превърне в мъдрост, то се превръща в поток. Мъдрият живее, живее тотално, но знае само едно нещо - че не знае. Да се учиш от мъдрия е много трудно, да се учиш от човека на знанието е много лесно. Той може да ти даде всичко, което знае, много лесно може да ти го предаде, като средство езикът е достатъчен. Всичко, което е натрупал, го е натрупал чрез ума, чрез езика; много лесно може да ти го съобщи. Човекът на знанието се превръща в учител. Той може да те учи, и може да те научи добре на нещата, които изобщо не познава. Може би затова той не се колебае като онзи, който знае. Защото, когато човек знае, той знае също така и противоположния полюс на живота. Когато човек наистина знае и разбира, той също така знае, че всичко е свързано със своето противоположно, всяко нещо се среща и се слива със своята противоположност. Нищо определено не може да се каже, защото в момента, в който го определиш, ти спираш неговия поток, превръщаш го в замразен факт. То вече не е част от реката, то е айсберг. Сега вече можеш да го трупаш в склада на ума. Човекът, който е мъдър, не е преподавател - може да бъде Учител, но не и преподавател. Каква е разликата между двамата? Преподавателят е готов да преподава - Учителят никога не е готов да преподава. Преподавателят е агресивен, активен - Учителят е неагресивен, пасивен. Преподавателят ще върви след теб и ще те насилва, така че да може да сложи своето знание на раменете ти. Учителят чака. От него трябва да грабнеш, трябва да участваш в него. Той няма да върви след теб, няма да те насилва. Дори няма ла чука на вратата ти - той просто ще чака. Ти можеш да вземеш участие в неговото същество. Можеш да навлезеш във вътрешната му празнота, във вътрешния дворец на неговото същество, в неговото вътрешно царство, но това зависи от теб. Ти трябва да свършиш цялата работа. Учителят е само присъствие. Ако си привлечен, попадаш в присъствието му. Преподавателят изисква, преподавателят се опитва, преподавателят прави всички възможни усилия, за да можеш да разбереш. Учителят просто присъства - отворен, разбира се, не е затворен, абсолютно отворен за теб, за да влезеш. Но той не прави дори и жест, защото този жест може да е агресивен, този жест може да те принуди да влезеш, без сам да си го пожелал. А това ще бъде лошо, тогава ще си поставен на погрешен път. Учителят е безмълвното присъствие. Можеш да учиш от него, но той не преподава. С преподавателят ти си студент. Съществува отношение, двустранно отношение. С Учителя можеш да бъдеш само ученик, отношението е едностранно - трябва да учиш. Ако не учиш, не учиш, ако учиш, учиш. Учителят е така щастлив от своето същество, че не го е грижа. Ако учиш, той те благославя; ако не учиш, също те благославя - той е благословия, благодат. Около Учителя няма изпити, защото за живота изпитите са невъзможни. Много е глупаво да мислиш от гледна точка на изпитите. Затова университетите продължават да бълват глупави хора. Затова има причина - защото интелектът не може да бъде изпитван. Не съществуват критерии да бъде оценен. Най-много да оцениш паметта, най-много дл можеш да прецениш способността за запомняне, но не и способността за познание. При Учителя не съществуват изпити. Влизаш, учиш, взимаш участие. Той е един отвор към необятното и безкрайното. Човекът на знанието се превръща в преподавател и милиони хора са привлечени от него, защото когато научаваш нещо, твоето его се чувства укрепено. Много малко, необикновени души, са привлечени от Учителя, защото, в действителност, с Учителя ти трябва да се отучваш, с Учителя ще трябва да умреш. Твоето его ще бъде напълно разбито - защото само тогава можеш да влезеш в храма, в най-вътрешното светилище на съществото на Учителя. Учителят е мъдър човек, но неговото разбиране е толкова дълбоко, че ти не можеш да го схванеш. Можеш само да го изживееш. Един Учител знае, но знае в такава дълбочина - където се срещат противоположностите, където животът и смъртта се превръщат в синоними, където съществуването и несъществуването не са противоположни, където всички реки се вливат в океана - Учителят съществува в тази дълбина. Трудно е да го разбереш, защото разбирането ще е повърхностно и цялото разбиране ще е повече или по-малко погрешно разбиране. Когато си с Учител, не се опитвай да го разбираш. Как можеш да го разбереш? Как можеш да разбереш един безкраен феномен? Можеш да го изживееш, можеш да се разтвориш в него, можеш да му позволиш да се разтвори в теб, това е възможно. То е като любовта: не можеш да разбереш любовта, загадъчни са нейните пътища. Не можеш да я разбереш, не можеш да определиш какво представлява. Съществуват хиляди определения, но любовта все още не е била определена и никога няма да бъде определена. Когато я определяш, моментално усещаш, че си изпуснал нещо. И това нещо винаги ще бъде изпускано, защото това нещо е дълбочината. Определението не може да носи в себе си дълбочината, то може да остава единствено на повърхността. Мъдрият човек живее в дълбочината. Човекът на знанието живее на повърхността; мъдрият живее в центъра. Има само един начин да достигнеш до мъдреца - ще трябва да отидеш до собствения си център. Център с център - това е общуването с мъдреца. Глава с глава, ум с ум, това е общуването с преподавателя, с човека на знанието. Мъдрецът постепенно е изчезнал от света. На Запад няма да откриеш философи, ще откриеш само професори по философия. Това е нещо абсурдно. Професорът по философия не е философ; професорът по философия е преподавател - човек на знанието, но не и мъдрец - не е като Сократ, не е като Лаодзъ, не е като Буда. Те не са професори. Не превръщат нищо в професия, не преподават нищо на никого. Те просто присъстват - както слънцето е тук, отваряш очите си и тъмнината се разсейва; като цветето отстрани на пътя, оставаш с него за няколко мига и неговият аромат те изпълва целия; като леещата се река, идваш при нея жаден и жаждата ти е утолена. Те не са професори, те са живи хора. По-живи са от всеки друг, и така те стават все по-загадъчни. Още няколко неща, преди да разгледаме тези сутри на Лаодзъ. На Изток миналото винаги е било почитано; спомняме си миналото с дълбоко уважение. На Запад уважението към миналото е изчезнало напълно; по-скоро, обратното, появило се е определено уважение към бъдещето. Заедно с това, на Запад старите хора не са уважавани - ако не се унажава миналото, как може да бъдат уважавани старите хора? Просто по някакъв начин ги търпиш; дори родителите само ги търпиш. Когато са стари, дълбоко в теб се ражда едно желание - ако умрат, ще е по-добре. Защото каква е ползата от тях сега? Западът разсъждава от гледна точка на ползата; разбира се един млад човек е по-полезен от стареца. Ако мислиш за ползата, младият човек е по-полезен от стария. Старецът е изгубил силата си, тялото му е немощно, той е болен, всеки ден може да умре. От него няма полза - той е само едно бреме. Уважението към старите хора е изчезнало. Това е последицата: когато не уважаваш миналото, не можеш да уважаваш баща си, дядо си и дори не си спомняш името на своя прадядо. Все едно никога не е съществувал. Започваш да мислиш и чувстваш повече относно децата си - те са бъдещето. И те ще мислят за своите деца, запомни. Няма да мислят за теб. Затова не страдай и не изпитвай болка от това. На Запад бъдещето се е превърнало в нещо важно. На Изток такова винаги е било миналото. Много неща трябва да се разберат. Защо на Запад бъдещето е станало по-важно? Западът се доминира от хората на знанието: професори, учени, писатели, теолози, политически демагози. Западът е доминиран от хората на знанието - и разбира се, за младия човек съществуват повече възможности за познание, отколкото за стария, защото той винаги е застанал върху раменете на предишното поколение -може да погледне малко по-далече. Баща ти е учил в университета преди тридесет или четиридесет години. През тези четиридесет години всичко се е променило. Това, което баща ти е научил, вече почти е излязло от употреба. Авторските права върху книгите, които е чел в университета, вече са изгубени. Никой не го е грижа за тях, можеш да ги откриеш само в книжарниците за стари книги. Те са безполезни. Всичко, което е натрупал за четиридесет години, е безполезно, защото за четиридесет години е станал взрив в развитието на знанието. И той продължава и продължава, и продължава. Твоите деца ще знаят повече от теб - всъщност, те вече знаят повече. Четох един малък виц. Две дечица отишли в зоологическата градина със своята стара баба. Старицата им обяснявала кое какво е. Дошли до думата "щъркел" и старицата казала: - Това е птицата, която носи децата от небето, която ви е донесла и вас, която винаги носи децата. Малчуганите започнали да хихикат и да си шепнат на ухо: - Трябва ли да й кажем истината? Но едното от тях казало: - Защо да я безпокоим? Нека продължи да си вярва. Мула Насрудин извикал сина си, защото настъпило времето и трябвало да му обясни някои неща за живота. Казал му: - Ела с мен в моята стая, искам да обсъдя с теб някои неща за живота. Вече си голям, и трябва да научиш някои работи. Мула се чувствал малко нервен - както се чувства всеки баща, когато трябва да обсъжда със сина си такива неща. Както старите, излезли от крак с времето умове, и той се чувствал малко нервен. Когато влезли в стаята и той затворил вратата, момчето казало: - Не бъди нервен. Какво искаш да научиш? Мога да ти го кажа, успокой се. Днес децата могат да ти кажат много повече неща - и те усещат, че ти в някаква степен си невежа, че си необразован. Всяко дете на Запад усеща, че родителите му са необразовани. Уважението е изчезнало. Ако в обществото доминират хората на знанието, така и трябва да бъде, защото знанието нараства всеки ден, променя се всеки ден, натрупва се все повече и повече - разбира се, че децата ще са в по-голяма степен в крак с времето от своите родители. Така и трябва да бъде. Те знаят последните новости. На Изток човекът на мъдростта е бил центърът на живота, а не човека на знанието. Знанието нараства, променя се, движи се - мъдростта е вечна, тя винаги е една и съща. Когато я постигнеш, винаги си остава същата. Тя е като небето, което винаги остава едно и също. Сезоните идват и си отиват: ту е зима, ту е лято, ту вали, или настъпва сухият сезон. Дърветата се раждат и умират, поколенията идват и си отиват и драмата на живота продължава, но небето остава едно и също, вечно същото, вечно ново, винаги свежо и древно. Мъдростта е като небето. Разбира се, знанието може да бъде преподадено в университетите, колежите и училищата. Мъдростта никога не може да се преподаде, никъде не може да се преподаде. Мъдростта трябва да се поеме чрез живота, няма друг начин. Затова само един стар човек може да е мъдър. В мъдростта младежът никога не може да победи стареца, но в знанието винаги може да го бие. Как можеш да победиш стареца по мъдрост? Мъдростта идва чрез опита; знанието е резултат не на опита, а на обучението. Него можеш да го натъпкаш и ако си малко по-интелигентен, по-интелигентен от средното ниво, можеш да знаеш повече от своя учител. Можеш да знаеш повече от баща си, в това отношение няма проблеми. Необходимо е известно усилие от твоя страна. Но мъдростта - няма начин. Тя се появява постепенно в живота. Ако живееш и ако живееш тотално, ако живееш и живееш с осъзнаване, само тогава, капка по капка, се появява мъдростта. Тя е толкова неуловима! Няма директен път за нейното придобиване. Само старите хора могат да бъдат мъдри. Затова, когато има някой, който е мъдър и е млад, на Изток знаем, че той е стар, той е древен. Има една хубава история за Лаодзъ - че той се родил стар; когато се родил, бил на осемдесет и четири години -останал в корема на майка си осемдесет и четири години. Абсурд, невероятно, но е една хубава история - нещо ни казва, казва ни нещо много важно. Тя ни казва, че от самото си детство, той е бил като стар човек, толкова мъдър, че не би могъл да е дете. Тя ни казва нещо. Тя е символична. Казва ни, че когато бил дете, притежавал такава мъдрост, каквато обикновено притежават осемдесет и четири годишните хора. Трябва да е бил страхотно буден. Ако си много, много буден, тогава и едно единствено изживяване може да ти даде много. Ако не си буден, ще продължаваш да повтаряш едно и също нещо и нищо няма да постигнеш. Мъдрият човек се влюбва само веднъж, след това знае всичко за любовта. Прониква в цялата загадка, изживява цялата й загадка, движи се в нейния свят, но толкова тотално, че не остава неизживяно нито едно ъгълче. След това излиза от нея. След това вече не стои въпросът да се влюбва отново - той я е преживял и я познава. Станал е мъдър чрез опита си. Глупакът ще повтаря едно и също нещо отново и отново и никога няма да може да научи нещо от това. Трябва да са налице осъзнаване и смелост за живот, затова много рядко се случва децата или младежите да са мъдри. Обикновено човек става мъдър, когато остарее, когато е изживял всички сезони на живота, когато е отлежал, когато е познал всички климатични условия, всички настроения - когато е познал реката на живота през лятото, когато тя е само едно пресъхнало корито и не е останало нищо друго, освен жажда, глад, сухо корито, изгарящо желание и нищо друго; когато е познал реката на живота и когато е била пълноводна, когато е била широка, опасно широка и е имала претенциите да бъде океан. Познал е всички настроения, движил се е във всички посоки, които животът предлага. Живял е като грешник, живял е като светец, обогатил се е от всякакви преживявания. Когато косата му побелее напълно, върху лицето му се появява красота, която идва само при възрастния, никога не може да се появи върху лицето на младия човек. Младият човек може да е красив физически. Форма, пропорция, сила - да, младият може да е много красив. Но когато става дума за душата, която се развива и израства единствено чрез много опит, само старецът може да е красив Това много рядко се случва, защото хората рядко са осъзнати; много рядко хората живеят живота си с помощта на медитацията. Иначе нито един младеж не може да конкурира красотата на стария човек. Красотата на стареца притежава своя грациозност, дълбочина; красотата на младия е повърхностна, плитка, само отгоре. Красотата на възрастния притежава дълбочина - навлизаш навътре, навътре, навътре, и никога не достигаш до дъното й. Старият човек е като заснежен връх в Хималаите, безмълвен. Бурята е отминала. Всичко, което е било необходимо да узнае, го е узнал, не е останало нищо за узнаване. Егото е паднало някъде по пътя, защото е било излишен товар и с егото и с този товар, не можеш да се изкачиш на такъв връх. Когато някой се изкачва към някакъв връх, по пътя той постепенно трябва да се освободи от всичко, постепенно; крайният връх е когато трябва да се освободиш и от себе си. Изкачваш върха като не-битие, защото дори битието се е превърнало в бреме на последните етапи от живота. Изтокът уважава старостта. А ако уважаваш старостта, уважаваш миналото. Изтокът е обхванат от носталгия по миналото. Сега сутрата: Изтегляне 1.13 Mb. Сподели с приятели:
|