Доцент д-р колю тодорков

1
КОГНИТИВНА ПСИХОЛОГИЯ
ДОЦЕНТ Д-Р КОЛЮ ТОДОРКОВ


ВЪВЕДЕНИЕ В КОГНИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ
Психологията не е унитарна наука. Тя се състои от много най-различни клонове, като един от най-значимите й е Когнитивната психология. В преводна български език термина "когнитивен" означава "познавателен" и в този смисъл
Когнитивната психология е наука за познавателната дейност на хората. Може да се нарече още Психология на познанието, нов научно обръщение сее вкоренило англоезичното наименование на тази наука. Освен това словосъчетанието "когнитивна психология" има още един смисъл то обозначава подход, който, възниквайки около 40 години назад в САЩ и Великобритания, предизвика в психологията на тези страни, а по-късно и в други, истинска революция и определи лицето на съвременната психология. Основното същност на когнитивният подход е, че механизмите за преработка на знанията се разглеждат като централно звено в психиката на човека. Този подход е дете на информационната епоха на човечеството. Той разбира човешката психика като център на сферата на кръгообръщението на информацията. Когнитивният подход означава привнасяне в психологията на точност. Сегашната психология, изследвайки душата на човека, нещо, което ни се струва ефимерно и неточно, постига голяма определеност на своите модели и интерпретации. Психологията на познанието по своята проблематика и научни достижения заема централно място в структурата на психологическите науки. Познанието намира израз във всички онези психически процеси, чрез които сетивната входяща информация се трансформира, редуцира, разработва, съхранява, възстановява и използва под формата на знания за света и за самия себе си от човека. Психологията на човешкото познание се опирана сведения затова- "кое се познава" - знания за устройството на света
- "кой познава" - знания за устройството на човека като познаваща система
- "как се познава" - представи, почерпени от философията (теория на познанието.
Когнитивната психология взема за свое начало принципа на Рене Декарт -со§Но его зшп (аз мисля, следователно, аз съществувам) и изучава научния проблем затова, как хората получават информация за света, как тази информация се възприема и оценява от човека, как тя се запазва в паметта и преобразува в знания и как тези знания влияят върху вниманието и поведението наличността.
Когнитивната психология обхваща целият диапазон от усещанията до възприятията, до разпознаването на образите, вниманието, обучението, паметта, мисленето, въображението, речта, емоциите и процеса на развитие наличността. Тя обхваща всевъзможните сфери на дейността и поведението на човека. Макар че Когнитивната психология, като наука може да се построява по различни начини, най-разпространеният неин модел е този, който се основавана информационния подход. Според този подход, човек се разглежда като система за боравене с информация най-различна по вид, съдържание, характеристики и т. н. Както посочват английските изследователи Е Лачмън, Г Лачмън и Е. Бътърфийлд, "Информационният подход е осигурил на психолозите фундаментално нов начин

2
на мислене за хората, разглеждайки човешкото същество като активно търсещо и използващо информация. Като се изхожда от позициите на информационния подход се решават основните въпроси на
Когнитивната психология, а именно как човек събира (възприятие, кодира (учене, съхранява памет, интерпретира (мислене, разсъждение) и използва (език и други видове поведение) информацията.
Когнитивната психология оформя общата картина за същността на процеса на човешкото познание. Хората активно събират информация, която стои в основата на решенията им за осъществяване на някаква дейности или поведение. Информацията от средата постъпва през сетивните органи (входове) и се преработва (кодира) за съхранение по системен и вероятно йерархичен начин с цел по-късно използване. След това се декодира и се комбинира с друга новопостъпваща информация, така че действието или постъпката на човека да се ръководи съзнателно.
Когнитивната психология като наука в по-голямата си част се занимава с това как знанията са представени в ума на човека. Най-значимият проблем - този за репрезентацията (представянето, отражението) на знанията е поставял едни и същи фундаментални въпроси в течение на столетия пред учените, занимаващи се с решаването му. А именно По какъв начин се придобиват, съхраняват, предават и използват знанията Какво е това мисъл Каква е природата на възприятието и паметта и Как се развиват всичките тези способности на човека В тези въпроси е отразена същността на проблема за репрезентацията на знанията Как се съхраняват и схематизират идеите, събитията и обектите Голямата тема, занимаваща мислите научените през вековете е структурата и преобразуването или "преработката" на знанията. Интереса научените към проблема за знанията и тяхната същност датира от най-дълбока древност. Разглеждането на техните разбирания дава възможност на днешния етап от развитието на психологическата наука да се разбере по-добре същността на когнитивната (познавателната) дейност на човека. Условно, в исторически аспект погледнато, могат да се отделят няколко периода на развитие на идеите за репрезентацията на знанията. Древен период. Древните мислители са се опитвали да изяснят, къде се помещават паметта и мисленето. И както свидетелстват йероглифните записи от древен Египет, техните автори са предполагали, че знанията се намират в сърцето, като този възглед по-късно се споделя и от гръцкия учен Аристотел. Други считат, че мозъкът на човека е съсредоточието на мисълта. Такива например са вижданията на известния древногръцки философ Платон. Съгласно Платон, мисленето се основавана стимулации, получавани от различните видове сетивни органи. И всеки вид сетивен орган изпълнява особена функция - разкриване на светлинната, звуковата и т. н. енергии - тъй като, съгласно разбиранията на Платон, възприятията на човека и неговите представи за конкретните аспекти на обкръжаващото го имат своят антипод във физическия свят. Но възгледите на Платон за структурата на знанията не се споделят от всички. Сред тези, които не се съгласяват с него е били Аристотел, който предполага, че разума на човека въздейства върху възприемането на обектите. Така осъзнаването на обекта, например стол, се основавана способността мислено да се отдели понятието "стол" от представите за много отделни столове. Освен представата за способностите на разума Аристотел развива още две идеи, оказали значително влияние на традиционната психология а) принципа на асоционализма, утвърждаващ, че идеите са свързани на основата на принципа на асоциациите за съседство, сходство или контрасти б) законите на логиката, съгласно които истината се извежда по пътя на индуктивните и дедуктивните умозаключения. Идеите на Аристотел, особено при съпоставянето им с тези на Платон, напомнят съвременното понятие "процес, докато възгледите на Платон са близки до представите за "структура. Или казано по друг начин, въпросът за мисловните репрезентации се обсъжда също така от гръцките философии в контекста на проблема, който понастоящем в когнитивната наука се определя като структура и процес. Научният спор затова, какво е структурата и какво е процеса, какво е отношението между тях преобладава до 17 век, като с годините симпатиите научените постоянно са преминавали от едното към другото. Въпреки че съвременните психолози все още се стараят да подчертаят водещата роля на едното или другото, те все пак все повече осъзнават факта, че психологията на познанието определено обхваща и едното и другото.

3
За да се разбере по-добре различието и взаимодействието между структурата и процеса, може да се използва следният образен похват. А именно. Да си представим, че структурата това е нещо като пчелни пити, а процесите - това са нещата, които стават вътре в тези пити. Строежът или архитектурата напитите се формира от пчелите и като правило е фиксиран (например техните размери, форма, разположение и вместимост са относително неизменни, докато дейността или процесите - такива като събиране, преработка и съхраняване на меда постоянно се променят, въпреки чеса свързани с питите, те. със структурата. В този смисъл могат да се разгледат структурата и процесът като психически явления. И именно затова голямо оживление в когнитивната психология предизвиква всяко откриване на нови структури и свързаните с тях процеси, а също така осъзнаването на това, че и структурата, и процесите внасят своят принос в нашето разбиране за познавателната природа на човешкия разум. Важността на термините структура и процес изисква да се направи определено отклоняване от историческият прегледи да се определят те по-пълно. Структурата разгледана от гледна точка на строежа и организацията на ког-нитивната познавателната) система е в значителна степен метафоричен термин, те. тя е условно представяне на това, как са организирани познавателните елементи, а не буквалното им описание. Например теоретическата концепция (за нея ще стане дума по-късно), че паметта седели на кратковременна и дълговременна е представена във видна метафора за две "хранилища" на информацията. Използват се и други метафори като "участъци в мозъка, "ниво на преработка, "абстракция, "схеми, карти" и т. н. Терминът "процес" се отнася за набора от операции или функции, които така или иначе анализират, преобразуват или изменят познавателните събития. "Процесът" е активно явление за разлика от относително устойчивата структура. И именно поради това обектна разглеждане в следващите лекции ще бъдат преди всичко процесите възприятие, памет, мислене, въображение и т. н. Върху преработката на информацията структурата и процесите работят съвместно и всеки от тях отчасти е следствие от другото. Някои структури се образуват в зависимост от степента на преработване на информацията, а процесите по определен начин се управляват от структурата. Доколкото структурата и процесите работят заедно, то когнитивно-психологическият анализ невинаги позволява да се разделят техните функции, а при окончателен анализ процесите и структурата трябва да бъдат обединени в цялостна когнитивна система. Средновековен период. Философите и теолозите през този период, в най-общ смисъл, изразено са били съгласни с това, че знанията се помещават в главния мозък, при това някои даже са предложили и специфична схема на тяхното разположение и строеж в мозъка. Счита сече знанието се придобива чрез сетивните органи (зрение, слух, обоняние, осезание, вкуса също така и чрез божествени източници. През 18 век, когато философската психология бива привнесена там, където по идея е било мястото на научната психология, британските емпирици Беркли, Юм, Мил предполагат, че има три типа вътрешни репрезентации: 1) непосредствени сетивни събития (реалност е това, което се възприема 2) бледи копия на възприятията (перцепцията), те. това, което се съхранява в паметта
3) преобразуване на тези бледи копия, те. асоциативно мислене. От подобно разбиране за вътрешните репрезентации и преобразувания никак не следва, чете вътрешните репрезентации) се формират по определени правила или че такова формиране и преобразуване изисква време и усилия - те. положения, лежащи в основата на съвременната когнитивна психология. През 19 век психолозите започват да предприемат опити да се откъснат от философията ида сформират отделна наука, основана на емпирични данни, а не на умозрителни и нерядко спекулативни разсъждения. Значима роля в това отношение играят първите психолози Фехнер,
Брентано, Хелмолц, Вунд, Мюлер, Кюлпе, Ебингхаус, Галтон, Титченър, Джеймс. През 1879 година се основава първата психологическа лаборатория от Вилхем Вунд, с което се полагат основите на емпиричното изучаване на психическите познавателни процесии на други психически явления. Към втората половина на 19 век теориите, обясняващи репрезентацията на знанията, ясно се разделят надве групи представителите на първата група, сред тях Вунд в Германия и Титченър в Америка настояват, че най-важна е структурата на мисловната репрезентация, а представителите на другата група, възглавявана от Брентано, настояват за особената важност на процесите или действието. Брен-тано разглежда вътрешните репрезентации като статични елементи, които не

4
пред-ставляват особена ценност за психологията. Той счита, че истинският предметна психологията, това е изследване на когнитивните действия сравнение, съждение и чувстване. Представителите на противоположната страна се занимават с множество такива въпроси, които са се обсъждали 2000 години по-рано от Платон и Аристотел. Обаче, за разлика от предишните чисто философски разсъждения, двата вида теории се подлагат на експериментална проверка. Приблизително по същото това време в Америка Джеймс критически анализира новата психология, развиваща се в Германия. Той организира първата психологическа лаборатория в Америка, през 1889 година написва значимия труд по психология - "Принципи на психологията" - и разработва достатъчно обоснован модел на разума. Джеймс счита, че предметна психологията следва да бъдат нашите представи за външните обекти. А най-пряката връзка на Джеймс със съвременната когнитивна психология се заключава в неговият подход към анализа на паметта, тъй като той предполага, че структурата и процеса играят важна роля. Дондърс и Кетел - съвременници на Джеймс - провеждат експерименти по възприемането на изображения, представяни за кратко времена зрението. Те се опитват да определят времето, необходимо за изпълнение на мисловните операции. В техните публикации често се описват експерименти, които днес се отнасят към сферата на когнитивната психология. Методите, използвани от тези учени, предметът на изследванията им, процедурата и даже интерпретацията на резултатите от опитите с половин век изпреварват появата на Когнитивната психология като наука. Начало на XX век. През 20 век с появата на бихейвиоризма и гещалт-психо-логията разбирането за репрезентацията (представянето) на знанията претърпява радикални изменения. Възгледите на бихейвиоризма за вътрешната репрезентация са били сведени до психологическата формула "стимул-реакция" (К, а представителите на гещалт-психологията строят теорията си за вътрешната репрезентация в контекста на изоморфизма - а именно, взаимното еднозначно съответствие между репрезентацията иреалността. В първата половина на 20 век в американската експериментална психология доминира бихейвиоризма и въпреки чеса направени в този период значителни открития и разработени нови методи, много от тях съвсем незначително повлияват на съвременната когнитивна психология.
Когнитивната психология не е модна по това време и се заменя с бихейвиоризма. Изследванията на познавателните процесии структури - такива като внимание, памет, мислене и т. н. - са били поставени в "чекмеджето" и остават там около петдесет години. У бихейвиорис-тите всички вътрешни състояния са били отнесени към "междинните променливи, които се определят като хипотетични образования, за които се предполага, че отразяват тези процеси, които непосредствено влияят на стимула за реакцията. В Европа и Русия в същия този период психологията като наука не се намира под силното влияние на бихейвиоризма и се извършват определени изследвания, свързани с изясняването същността на познавателната дейност наличността. Много европейски изследователи не споделят възгледите на бихейвиористите и търсят други обяснения на психическия живот на човека. В това отношение могат да се посочат работите на Ж. Пиаже, С. Рубинщейн. Така например през 1940 година е публикуван труда на С. Рубинщейн "Основи на общата психология, в който се анализират познавателните психически процеси на човека. В края на те години навеки в САЩ отново се съсредоточава вниманието научените върху изследванията на познавателните психически процеси. През 1967 година се появява книгата на У Най сър "Когнитивна психология, която на практика дава названието наново направление на психологическата мисъл. Но когнитивната психология престава да бъде чисто американско явление. Нейните идеи и методи се разпространяват по целия свят и взаимодействайки с другите национални традиции дава нови плодове. Когнитивната психология се видоизменя и развива под влияние на идеите научените от Европа. Разбира се насрещното движение на американските и европейските научни традиции в областта на когнитивната психология не протича просто и гладко. Налице саи доста противоречия и научни сблъсъци. Така например американците започват с фактите, с даденостите и провеждайки хиляди изследвания, постепенно вървят към създаването на концепции и теории. Европейците започват от концепциите и теориите и вървят към фактите, към даденостите. Може да се каже, че от втората половина на 20 век е налице бурно развитие на когнитивната наука, като причините затова са няколко Неуспехите" на бихейвиоризма. Бихейвиоризмът, който въобще изучава външните реакции, породени от стимулите, не успява да обясни разнообразието на човешкото поведение. Става

5
очевидно, че мисловните процеси, протичащи вътрешно, са косвено свързани с непосредствените стимули и също влияят върху поведението. Възникването на теорията завръзките. Теорията завръзките провокира провеждането на експерименти поразкриването на сигналите, вниманието, кибернетиката и теорията за информацията - те. в областите, съществени за когнитивната психология. Съвременната лингвистика. В кръга на въпросите, свързани с познанието се включват нови подходи към езика и неговата граматическа структура. Появява се психолингвистиката. Изучаването на паметта. Изследванията в областта на вербалното (словесното) научаване и семантичната организация създават здрава основана теорията за паметта, което води към развитието на моделите за системите за паметта и появата на проверяеми модели задругите психически процеси. Компютърната наука и другите технологични постижения. Компютърната наука и особено един от нейните раздели, този за изкуственият интелект, налагат да се преразгледат основните положения, засягащи обработката и съхраняването на информацията в паметта, а също научаването на езика. Новите технически устройства за провеждане на експерименталната работа значително разширяват възможностите на изследователите в областта на изучаването на познавателните процеси. Итака. От най-ранните концепции за репрезентацията на знанията, до редица по-нови изследвания сее считало, че знанията в значителна степен се опират на сетивните входни сигнали. Тази тема е дошла до нас още от гръцките философии чрез учените от епохата на ренесанса до съвременните когнитивни психолози. Но тук закономерно възниква въпроса - "Идентични лиса вътрешните репрезента-ции на света с неговите физически характеристики" В изследванията се получават все повече свидетелства затова, че много вътрешни репрезентации на реалността не са това същото, което е самата външна реалност - те. теса изоморфни. Например репрезентацията на информацията в паметта не е точно възпроизвеждане на реалният живот - на практика това е съчетание на информация, умозаключения и реконструкция на основата на конкретни знания и знанията за света въобще.
Най-очевидно е това, че нашите представи за света не са задължително идентични с неговата действителна същност. Разбира се репрезентацията на информацията е свързана с тези стимули дразнители, които въздействат върху нашия сетивен апаратно тя също се подлагана значителни изменения. Тези изменения или модификации, очевидно са свързани с нашия минал опит, в резултатна който е натрупана богатата и сложна система от наши знания. По такъв начин, постъпващата информация се абстрахира (и в определена степен се изменя) и след това се съхранява в паметта на човека. Такъв възглед съвсем не отрича това, че някои сетивни събития са непосредствено аналогични на своите вътрешни репрезентации, но предполага, че сетивните стимули могат при съхраняването им да се подлагат на абстрахиране и модификация, което е функция на богатото и сложно преплитане с усвоените по-рано знания. Проблемът затова как знанията са представени в ума на човека, как той опознава действителността, какви са психическите механизми затова е централния проблемна Когнитивната психология.