Доклад на Български адвокати за правата на човека за
Различна отговорност на субектите на свободата на словото в случай на нарушения
Изтегляне 0.56 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- III. Особености и съответствие на специфични закони с изискванията на чл. 10
- Наказателният кодекс
Различна отговорност на субектите на свободата на словото в случай на нарушенияВъпреки че правото на свободно изразяване на мнение се упражнява както от физически, така и от юридически лица,и че забраните на чл. 39 ал. 2 от Конституцията ( «Това право не може да се използва за») се отнасят до всички тях, отговорността за нарушенията е ефективно приложима само за две категории адресати: - за физическите лица – отговорни за деяния по Наказателния кодекс (обида, клевета, проповядване на фашистка идеология и др.); - за електронните медии, защото само те носят имуществена отговорност по специален закон – Закон за радиото и телевизията, а техните управители и директори могат да бъдат отстранявани при системни и груби нарушения на закона. Отговорността на други юридически лица (напр.търговски дружества, печатни медии, партии и пр.) и механизмът на търсенето й не е регламентирана по друг начин, освен като обща гражданска отговорност за вреди – както се посочи по-горе. Съществуването на специфично аудиовизуално законодателство – визирано изрично и в чл. 10 ЕКПЧ, се аргументира с т.нар. парадигма на ограничения ресурс (радиочестотен спектър), поради което радиото и телевизията са предмет на секторна уредба, за разлика от печата. То обаче не бива да създава неравнопоставеност в отговорността, предвидена за електронните медии в сравнение с останалите средства за разпространение на информация и мнения, нито с другите юридически лица, спрямо които няма реално приложима процедура и достатъчно гаранции за отговорност. III. Особености и съответствие на специфични закони с изискванията на чл. 10 Упражняването на правото на свободно изразяване на мнение и достъп до информация и неговите ограничения се регламентират в редица български закони закони като:
Предмет на по-нататъшното изложение ще бъде ограничаването на правата по чл. 10(1) от ЕКЗПЧОС с оглед на защитата на репутацията (доброто име, честта и достойнството) на другите, и по-точно доколко българското законодателство, уреждащо ограничаването на правото свободно да се изразява мнение, и практиката по прилагането му съответстват на утвърдените европейски стандарти. Поради значимостта на проблема в България вниманието ще бъде конкретно насочено към ограниченията на свободното упражняване на журналистическата професия. Със съжаление отбелязваме, че прилагането на ограничения при упражняването на свободата на словото обичайно се свежда до търсене на имуществена отговорност за увреждане на доброто име. Най-често това се извършва в рамките на наказателни производства за престъпления против личността, против правата на гражданите или против републиката. Наказателното право не следва да изчерпва инструментариума за защита на правото на свободно изразяване на мнение. Наказателният кодекс обявява за престъпления някои деяния свързани с упражняването на свободата на словото – в защита на друг интерес или ценност като:
Както вече се спомена, ограниченията по чл. 10(2) от ЕКЗПЧОС включват както предпоставките, отнасящи се до ограничаването на всички относителни права, защитени от Конвенцията (включително и правата по чл. 10), така и утвърдените изисквания, засягащи специално свободата на изразяването на мнение. И в чл. 10(2) от ЕКЗПЧОС е формулирано изискването, че “процедурите, условията, ограниченията или санкциите”, обуславящи ползването на свободата на изразяването на мнение, трябва да са “предвидени от закона”. Според практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ изискването “предвидени от закона” съдържа четири същностни аспекта: а) става дума за националната правна уредба на съответната държава-страна по конвенцията, и то правна уредба, изградена въз основа на концепцията за върховенство на закона; б) съответното основание за ограничаването на правото, защитено от чл. 10 от ЕКЗПЧОС, трябва да е изрично предвидено от вътрешното законодателство; в) ограничаващата нормативна разпоредба трябва да е достъпна за гражданите (т. е. по съответен начин обнародвана); г) същата разпоредба трябва да отговаря и на изискването за предвидимост (т. е. да е формулирана достатъчно точно, за да могат засегнатите лица да предвидят последиците от прилагането й). Наличието на съответни нормативно предписани процедури за ограничаване на защитеното от Конвенцията право също е елемент от изискването “предвидени от закона”. Вече се спомена, че органите по Конвенцията имат утвърдени критерии и по изискването за допустима намеса на властите в упражняването в случаите, когато тя е “необходима в едно демократично общество” и „пропорционална” – т.е наложена при справедлив баланс между изискванията на обществото и изискванията на основните права на човека. Пряка последица от това схващане е установеното и неизменно прилагано от институциите в Страсбург изискване за стеснително тълкуване на ограниченията по чл. 10(2) от ЕКЗПЧОС (виж решението по делото Обершлик с/у Австрия и посочените там други решения на ЕСПЧ в този смисъл – сп. “Права на човека”, бр. 4/2003 г., стр. 54-58). Казано инак, ограниченията по чл. 10(2) от ЕКЗПЧОС следва да се тълкуват като изключения от общото правило на чл. 10(1) и подходът съответно ще е по-строг, когато във всеки отделен случай се прави преценката за изпълнението на изискването “необходими в едно демократично общество”. Пример за такъв по-строг подход, що се отнася специално до прилагане на ограничението “за защита на репутацията на другите”, е поддържаното от ЕСПЧ становище, че поради изискванията за плурализъм, търпимост и широта на възгледите, без които не може да има демократично общество, чл. 10 от ЕКЗПЧОС е приложим не само към информация и идеи, които са благосклонно приети или смятани за безобидни или за израз на безразличие, но и към онези, които обиждат, шокират или обезпокояват (виж “Европейската конвенция за правата на човека – теория и практика”, П. ван Дайк и др., Изд. на Фондация БАПЧ, С., 2000 г., стр.522). Така естествено преминаваме към важната роля на журналистите в обществото, налагаща друго специфично изискване спрямо ограничаването на свободата на изразяването на мнение при упражняване на журналистическата професия. Това е изискването за особено строг подход при тълкуването на ограниченията по чл. 10(2) от ЕКЗПЧОС, когато тези ограничения се изразяват в предприемането на наказателноправни или гражданскоправни санкционни мерки по отношение на журналисти, за които се твърди, че са нарушили защитеното право на репутация (добро име, чест и достойнство) на другите. Нееднократно ЕСПЧ е обосновавал строгостта на подхода в тези случаи, подчертавайки значението на свободата на печата, заемаща основно място в понятието за гражданско общество. Съдът винаги е разглеждал медиите като носещи основната тежест да разпространяват информация и идеи, които обществеността има право да получи, и ако на медиите им се пречи, те не биха могли да играят “жизненоважната” си роля на “страж в обществото”. Следвайки строгия си подход, ЕСПЧ е стигнал до някои по-конкретни, но трайни разрешения, които определено могат да се посочат като част от утвърдените европейски стандарти във връзка с ограниченията по чл. 10(2) от ЕКЗПЧОС. Така Съдът:
Може следователно да се заключи, че се мултиплицира поразяващият ефект от диренето на отговорност и санкционирането на журналистите извън утвърдените европейски стандарти при свободно изразено мнение: уязвено е тяхното лично и професионално право да разпространяват информация и идеи; уязвено е и безусловното право на обществото да ги получи. Тази уязвимост е особено характерна за България, и това предопределя специалното място на проблема в настоящия доклад. Тук е може би уместно да се споменат някои от основните препоръки на проведената в Страсбург през октомври 2002 г. конференция на тема: “Клеветата и свободата на изразяване в страните от Югоизточна Европа”. Въпреки риска от утежняване на изложението, смятаме тези препоръки за важни при разглеждането на проблема, който ни занимава, защото те са изградени както въз основа на споделения опит на участниците в конференцията, така и с оглед на утвърдените в практиката на ЕСПЧ стандарти. Ето някои от единодушно приетите препоръки (защото имаше и такива, с които не всички участници в конференцията бяха съгласни, например да се декриминализират обидата и клеветата):
Не е трудно да се установи, че препоръчаното от конференцията не само стъпва върху посочените по-горе общи и специални изисквания към прилагането на ограниченията по чл. 10(2) от ЕКЗПЧОС във връзка със защитеното право на репутация (добро име, чест и достойнство) на другите. Препоръките конкретизират и доразвиват тези изисквания за случаите, когато на журналисти се търси съдебна отговорност за изразените от тях мнения и за разпространената от тях информация. Все във връзка със свободата на политическото слово, но извън сферата на журналистическата дейност, е уместно да се подчертае като специално спрямо прилагането на чл. 10 от ЕКЗПЧОС и изискването на ЕСПЧ за особено строг подход към ограничаването на свободата на изразяване на самите политици и най-вече на народните представители, особено когато те са от опозицията (например решението по делото Кастелс с/у Испания от 23.04.1992 г.). Следва да се признае, че в българското законодателство съществуват норми, а в последните няколко години настъпиха и някои позитивни промени, изцяло в духа на коментираните дотук изисквания и стандарти. Така например в случаите на клевета деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства. Освен това през 2000 г., със Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс /НК/ (ДВ, бр.21/2000 г.), всички престъпления, които се квалифицират като обида и клевета, бяха извадени от компетентността на публичното обвинение и беше предвидено осъществяване на наказателното преследване по реда на частното обвинение. Със същото изменение отпадна възможността за налагане на наказание “лишаване от свобода” и бяха предвидени различни размери на наказанието “глоба”. Тази редукция на санкцията към по-леки наказания доведе и до други две положителни промени:
Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 0.56 Mb. Сподели с приятели:
|