Видове чапли, срещащи се по време на миграция, зимуване или следгнездови скитания

• 
  Видове чапли, срещащи се по време на миграция, зимуване или следгнездови скитания. Пет вида чапли, включени в приложение І на Директива 79/409/ЕИО (респективно приложение 2 на ЗБР) редовно ползват рибарници Челопечене като място за хранене и почивка по време на миграция, зимуване или по време на следгнездовите скитания - нощна чапла /Nycticorax nycticorax/, гривеста чапла /Ardeola ralloides/, малка бяла чапла /Egretta garzetta/, голяма бяла чапла /Casmerodius albus/, ръждива чапла /Ardea purpurea/. Гнездящите в защитена зона „Долни Богров - Казичене редовно се хранят в рибарниците Челопечене. Ключов фактор за тях в защитената зона е хранителния ресурс от риба в съчетание с плитководни басейни, където могат да ловуват.
  

В резултат на изграждане на кариерни езера и миячно-сортировъчна инсталация пряко ще бъдат унищожени 62% от подходящите за тези видове местообитания в защитената зона, включително тези които в момента са в лошо екологично състояние, но с добър потенциал за възстановяване. Това въздействие е пряко, постоянно и необратимо. Подробно въздействието на това инвестиционно предложение, което не е отразено или планирано с ОУП е дадено в отделна оценка за съвместимост, която е приложена към настоящата оценка.

Функционалното устройство на околните територии също е от значение за опазването на чаплите в защитената зона. Устройствените зони 32, 33, 34 и 41 са от съществено значение за буферирането на значителните отрицателни въздействия около защитената зона като шумово и светлинно замърсяване. Също така в тях ще се концентрират хората по време на отдих, което естествено ще намали антропогенния натиск върху самата защитена зона. Предложените препоръки по отношение на тези устройствени зони ще гарантират тази им функция по отношение на защитената зона. Постепенното застрояване на земеделските земи в дългосрочна перспектива има вероятност да доведе до изолация на защитената зона от околните територии. Предвидената югозападно от защитената зона «Рибарници Челопечене» Смесена много-функционална зона вероятно ще представлява реална преграда за чаплите между рибарниците и поречието на река Искър, която се явява основен биокоридор за придвижването им. Малките реки и канали обрасли с водолюбива растителност по бреговете, включително дървета, също се явяват екологични връзки за тези видове с околни природни територии и е необходимо да бъдат запазвани при изграждането на транспортна инфраструктура и да се избягва разрушаването им.

Превръщането на рибарниците в зона за спорт и атракции, градски парк или градина или превръщането й в кариера за добив на пясък е несъвместимо с постигането на благоприятен природозащитен статус на изброените по-горе видове чапли. За всяка една от устройствените зони, които не противоречат на целите на опазване на защитената зона, са предложени смекчаващи мерки и параметри, така че да се осигури функционалното единство на защитената зона с другите природни територии, да се предотврати изолацията й, както и да се смекчи антропогенното въздействие от околните урбанизирани територии и обекти на инфраструктурата. Степента на различните типове въздействия на предвидените по ОУП устройствени зони върху чаплите са дадени по-долу в таблица 125, а смекчаващите мерки са дадени в глава 6.

• 
  Щъркели - черен щъркел /Ciconia nigra/ и бял щъркел /Ciconia ciconia/. Щъркелите се ползват рибарниците като място за хранене по време на миграция. Използват също влажни ливади и мочурливи места, крайречни разливи и малки наводнени площи в съседство, както и околните земеделски земи. Черният щъркел е по-силно привързан към реки, рибарници и водоеми където се храни с риба. От предвидените в ОУП устройствени зони, пряко свързани с унищожаване на подходящи за щъркелите местообитания или значителната им промяна са зоната за спорт и атракции, която обхваща 100% от територията на защитената зона, както и устройствената зона „Градски паркове и градини”, която обхваща 57% от защитената зона (двата типа устройствени зони се припокриват). Освен пряката и непряка загуба на местообитания, реализирането им ще доведе до значително безпокойство и в крайна сметка прогонване на птиците от района. Тези въздействия са дългосрочни, постоянни и необратими докато устройствените зони функционират като такива. Това определя, че тези зони не са съвместими с целите на опазване на защитената зона. Въздействията свързани с човешкото присъствие могат да бъдат значително смекчени чрез подходящо ограничаване на достъпа, изграждането на укрития за наблюдаване на птиците и алеи с преградни стени (виж глава 6). С прилагане на тези смекчаващи мерки обаче територията не може да остане с устройствена функция „зона за спортни атракции” или „градски паркове и градини”, а да се промени на „защитена територия”. Устройството и в този случай ще бъде определено с план за управление.
  

Урбанизирането на околните територии – превръщането на големи площи югозападно от защитената зона в Смесена много-функционална зона, в паркови територии със значително участие на дървесна растителност допълнително ще намалят подходящите за хранене на щъркелите територии, както и ще представляват преграда между защитената зона и река Искър.

Съществува опасност от сблъсъци, причинени от електропреносната инфраструктура в и около защитената зона.

Превръщането на рибарниците в зона за спорт и атракции, градски парк или градина или превръщането й в кариера за добив на пясък е несъвместимо с постигането на благоприятен природозащитен статус на белия и черния щъркел. За всяка една от устройствените зони, които не противоречат на целите на опазване на защитената зона, са предложени смекчаващи мерки и параметри, така че да се осигури функционалното единство на защитената зона с другите природни територии, да се предотврати изолацията й, както и да се смекчи антропогенното въздействие от околните урбанизирани територии и обекти на инфраструктурата. Степента на различните типове въздействия на предвидените по ОУП устройствени зони върху щъркелите са дадени по-долу в таблица 126, а смекчаващите мерки са дадени в глава 6.