Доклад за оценка на съвместимостта с предмета и целите на опазване на защитени зони
Изтегляне 1.64 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Остроух нощник ( Myotis
- Дългопръст нощник
- Дългоух ият нощник ( Myotis
- Широкоух ият прилеп ( Barbastella
- Големият нощник ( Myotis
- Големият подковонос ( Rhinolophus
- Малкият подковонос
- Дългокрилият прилеп
- Трицветният нощник
- Подковонос на Мехели ( Rhinolophus mehelyi)
- 5.1.2. Въздействие върху видове птици, включени в предмета на опазване за защитена зона „Странджа” /BG0002040/
- 5.2.1.1. Въздействие върху видовете, предмет на опазване в „Странджа” /BG0001007/
- При ремедиацията и изграждането на рекреационния център и енергиен парк
Средиземноморският подковонос (Rhinolophus blasii) е с по-голяма концентрация в южните райони на страната. Обитава обрасли с храсти открити райони. Намира убежища в пещери и минни галерии. Остроух нощник (Myotis blythii). За България е описан подвидът M.b. oxygnathus, разпространен в цялата страна до надморска височина 1400 m, най-често в карстови райони. Обитава пещери, като температурата на зимните убежища варира от 3 до 15°C. Образува големи колонии, често смесени с други видове прилепи. Дългопръст нощник (Myotis capaccinii) - живее главно в гористи карстови местности, в близост до водоеми. Дългопръстият нощник извършва големи миграции между летните и зимните си убежища. През лятото живее в малки и сухи пещери, а през зимата - в големи водни пещери, със сравнително ниска температура (4-6°C). Както летните, така и зимните колонии на дългопръстия нощник често са смесени с вида дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii), включен в предмета на опазване, с когото имат сходни изисквания към средата. Дългоухият нощник (Myotis bechsteini) живее главно в горите, като извършва кратки миграции между летните и зимните убежища - до 35 km. През лятото живее в хралупи на дървета, по-рядко постройки и пещери, като често сменя жилището си. Широкоухият прилеп (Barbastella barbastellus) се среща главно в гористи местности. Лятото прекарва в хралупи на дървета или в подпокривни пространства, като женските образуват малки колонии, а мъжките обикновено живеят поединично. Зимува поединично или в големи колонии в пещери, със сравнително ниска температура, малко над 0°C. Големият нощник (Myotis myotis) обитава карстовите райони в цялата страна, до 1200 m надморска височина, като е един от най-разпространените пещерни видове. Извършва сезонни миграции между летни и зимни местообиталища като установената най-дълга подобна миграция в България е от 40 km. Големият подковонос (Rhinolophus ferrumequinum) обитава пещери, скални ниши, хралупи, изоставени сгради и други закрити места със сравнително голям вход и обем. Среща се особено често в карстови местности. Той е стационарен вид, като извършва само локални сезонни миграции на разстояние до 50 km. Малкият подковонос (Rhinolophus hipposideros) е разпространен из цялата страна и обитава пещери, мазета, тавани и други части на сгради, минни галерии. Зимува в подземни убежища, като пещери, галерии и мазета. Дългокрилият прилеп (Miniopterus schreibersii) е разпространен в цялата страна, като е най-често срещания вид прилеп в пещерите. Основната им храна са нощни пеперуди, двукрили и бръмбари. Дългокрилите прилепи извършват сезонни миграции на разстояние до 750 km. Предпочитат карстови райони, тъй като обитават главно естествени пещери. Трицветният нощник (Myotis emarginatus) не извършва дълги миграции, като най-често летните и зимните жилища са на разстояние до около 40 km. За убежища използва пещери и подпокривни пространства. Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi) в България се среща рядко, главно в райони с малка надморска височина. Обитава влажни карстови пещери. Описаните характерни особености в биологията на прилепната фауна, предмет на опазване в защитена зона „СТРАНДЖА” /BG0001007/ показват, че не са налични обстоятелства да бъдат засегнати местообитания, свързани с размножаване, зимуване, укрития или почивка. Най-близкото значимо място в това отношение е отдалечено значително от обекта - Южна абразионна пещера (Маслен нос) в близост до град Приморско. Обитавана е от M. schreibersii, M. capaccinii, M. myotis/blythii, M. emarginatus. Възможно е въздушното пространство над имота да се ползва като ловен район, но тъй като мироприятията по ремедиация и изграждане на обектите ще се извършват в светлата част от денонощието то въздействието върху прилепната фауна оценяваме като минимално и считаме, че от реализацията на инвестиционното предложение не се засягат местобитания на прилепи и не се отнемат ловни райони. Създаването на водоема и завиряването е свързано с привличането на определен кръг насекоми, които са основната част от хранителния им спектър. Това може да привлече повече екземпляри от видовете, описани по-горе, най-вече за групата, изхранващи се почти изцяло в откритите територии - голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), южен подковонос (Rhinolophus euryale), средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), остроух нощник (Myotis blythii), дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii), дългопръст нощник (Myotis capaccinii) и трицветен нощник (Myotis emarginatus). Някой от тях са еусинантропни и могат да използват като убежища постройките на човека. Приоритетни места за хранене на тази група са пасищата и крайбрежните пространства, където ентомоценозите са с по голяма плътност и биомаса. Възможно е заселването им в кухини по изгражданите обекти с оглед развитието на специфична ентомофауна, развиваща се в територията на сметищата, на база голямото количество органични отпадъци. Всички цитирани видове прилепи са с висок природозащитен статус. Защитени са със Закона за биологичното разнообразие и са предмет на опазване по всички Директиви на ЕС и международни конвенции, по които Република България е страна. В предмета на опазване на Защитена зона „СТРАНДЖА” /BG0001007/ не са включени растения и птици.
Разглежданата територия, предвид характера си, не предлага гнездови местообитания на повечето от включените в предмета на опазване на Защитена зона „Странджа” /BG0002040/ защитени видове птици. Няма гнездящи видове поради липсата на подходящи гнездови екологични ниши. Оформената малка, неустойчива във времето и без наличие на трофична база влажна зона не предоставя необходимите условия за присъствие ва водолюбивите видове - малка чайка (Larus minutus), малка черноглава чайка (Larus melanocephalus), дългоклюна чайка (Larus genei), малък горски водобегач (Tringa glareola), жълтокрак брегобегач (Xenus cineres), белоока потапница (Aythya nyroca), черна рибарка (Chlidonias niger), гривеста рибарка (Sterna sandvicensi), белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), белочела рибарка (Sterna albifrons), речна рибарка (Sterna hirundo), каспийска рибарка (Sterna caspia), голяма бяла чапла (Egretta alba), поен лебед (Cygnus cygnus), бяла лопатарка (Platalea leucorodia), блестящ ибис (Plegadis falcinellus), ръждива чапла (Ardea purpurea), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), малка бяла чапла (Egretta garzetta), гривеста чапла (Ardeola ralloides), малък воден бик (Ixobrychus minutus), къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), качулат корморан (Phalacrocorax aristotelis), обикновен буревестник (Puffinus yelkouan), ушат гмурец (Podiceps auritus), черногуш гмуркач (Gavia arctica), голяма бекасина (Gallinago media), бойник (Philomachus pugnax), златистопер дъждосвирец (Pluvialis apricaria), голям воден бик (Botaurus stellaris), морски дъждосвирец (Charadrius alexandrinus), кафявокрил огърличник (Glareola pratincola), турилик (Burhinus oedicnemus), кокилобегач (Himantopus himantopus), малка пъструшка (Porzana pusilla), средна пъструшка (Porzana parva), голяма пъструшка (Porzana porzana), саблеклюн (Recurvirostra avosetta), зеленоножка (Gallinula chloropus), лиска (Fulica atra), стридояд (Haematopus ostralegus), речен дъждосвирец (Charadrius dubius), пясъчен дъждосвирец (Charadrius hiaticula), обикновена калугерица (Vanellus vanellus), трипръст брегобегач (Calidris alba), малък брегобегач (Calidris minuta), сив брегобегач (Calidris temminkii), кривоклюн брегобегач (Calidris ferruginea), тъмногръд брегобегач (Calidris alpina), крещалец (Rallus aquaticus), плоскоклюн блатобегач (Limicola falcinellus), голям червеноног водобегач (Tringa erythropus), пъстроопашат крайбрежен бекас (Limosa lapponica), малък червеноног водобегач (Tringa tetanus), голям горски водобегач (Tringa ochropus), късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos), речна чайка (Larus ridibundus), чайка буревестница (Larus canus), малка черногърба чайка (Larus fuscus), жълтокрака чайка (Larus cachinnans), белокрила рибарка (Chlidonias leucopterus), горски бекас (Scolopax risticola), сребриста булка (Pluvialis squatarola), голям свирец (Numenius arquata), голяма белочела гъска (Anser albifrons), голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia), голям гмурец (Podiceps cristatus), червеногуш гмурец (Podiceps grisegena), черноврат гмурец (Podiceps nigricollis), голям корморан (Phalacrocorax carbo), ням лебед (Cygnus olor), сива гъска (Anser anser), бял ангъч (Tadorna tadorna), малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), фиш (Anas Penelope), сива патица (Anas strepera), зимно бърне (Anas crecca), звънарка (Bucephala clangula), черношипа ветрушка (Falco tinnunculus), сива чапла (Ardea cinerea), зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), средна бекасина (Gallinago gallinago), среден нирец (Mergus serrator), обикновена гага (Somateria mollissima), качулата потапница (Aythya fuligula), кафявоглава потапница (Aythya ferina), червеноклюна потапница (Netta rufina), клопач (Anas clypeata), лятно бърне (Anas querquedula). Околните дерета с ограничения си отток и липса на хранителна база не са подходящи за земеродно рибарче (Alcedo atthis), а за синявицата (Coracias garrulous) съществуват далеч по-благоприятни условия в неурбанизираните и отдалечени от града зони. Теренът не се обитава от включените в предмета на опазване горски видове, които биха могли да прелитат над имота при миграции между горските комплекси. Това са среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), козодой (Caprimulgus europaeus), горска чучулига (Lullula arborea), белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), черен кълвач (Dryocopus martius), сив кълвач (Picus canus), черен щъркел (Ciconia nigra), бухал (Bubo bubo). Няма местообитания за сив жерав (Grus grus), а присъствието на полска бъбрица (Anthus campestris), ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria), полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), червеногърба сврачка (Lanius collurio), черночела сврачка (Lanius minor), градинска овесарка (Emberiza hortulana), ливаден дърдавец (Crex crex), бял щъркел (Ciconia ciconia) е вероятно при близки прелети и има случаен характер. При това може да се очаква хипотетично някакво минимално отрицателно въздействие при ремедиационните мероприятия и изграждането на рекреационния парк и фотоволтаичната централа върху тези две групи от орнитокомплекса, включен в предмета на опазване на защитената зона. То би могло да бъде свързано с необходимостта от заобикаляне на имота и изменения на традиционни маршрути поради присъствието на хора и техника. Липсата на гризачи в увредения и замърсен терен и трайното присъствие на преминаващи стада домашни животни към пасищата, придружени от хора и кучета и близостта на града определят липсата на хищници - орко (Falco subbuteo), блатна сова (Asio flammeus), орел змияр (Circaetus gallicus), черен лешояд (Aegypius monachus), белоглав лешояд (Gyps fulvus), египетски лешояд (Neophron percnopterus), белоопашат морски орел (Haliaeetus albicilla), червена каня (Milvus milvus), осояд (Pernis apivorus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), черна каня (Milvus migrans), полски блатар (Circus cyaneus), сокол скитник (Falco peregrinus), малък орел (Hieraaetus pennatus), късопръст ястреб (Accipiter brevipes), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), ливаден блатар (Circus pygargus), ловен сокол (Falco cherrug), малък креслив орел (Aquila pomarina), кръстат (царски) орел (Aquila heliaca), степен блатар (Circus macrourus), орел рибар (Pandion haliaetus), вечерна ветрушка (Falco vespertinus), малък сокол (Falco columbarius), средиземноморски сокол (Falco eleonorae), скален орел (Aquila chrysaetos). северен мишелов (Buteo lagopus), обикновен мишелов (Buteo buteo), малък ястреб (Accipiter nisus). 5.2. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху целостта на Защитени зони „Странджа” /BG0001007/ и „Странджа” /BG0002040/ с оглед на тяхната структура, функции и природозащитни цели 5.2.1. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху целостта на Защитена зона „Странджа” /BG0001007/ с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели 5.2.1.1. Въздействие върху видовете, предмет на опазване в „Странджа” /BG0001007/ Очакваното или вероятно въздействие върху видовете, включени в предмета на опазване, сме определили на база представения статус в т. 5.1.1.2 след проведени теренни наблюдения и отчети: При ремедиацията и изграждането на рекреационния център и енергиен парк:
Каталог: ovos Изтегляне 1.64 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||