Европейски пътеводител на българския земеделски стопанин

СЪДЪРЖАНИЕ

“Новото време “ е политическа партия, приела за свое верую идеята за успешна България. Идеята България и нейните граждани да се превърнат в равностойни партньори и достойни конкуренти на световната и европейска сцена. Успешна България е цел, която може да бъде постигната, ако всеки се опита за себе си да създаде картината на собственото си добро съществуване. Успешна България се състои от успели хора с неограничени мечти и възможности. Тя е аз и ти – можещи и правещи. За малка България, това означава да се впишем в европейското и световно семейство на преуспелите. Което означава да бъдем добре образовани, информирани, практични, гъвкави, отворени за новото и смели в начинанията си.

Новата политика на ЕС в областта на селското стопанство е насочена към намаляване дела на преките плащания за сметка на селскостопанските райони. За България след 2007г. преките плащания ще растат в сравнение със сегашното им равнище. Но за страните членки те ще намаляват.

ПРИОРИТЕТИ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

България е преговаряла с ЕС за отглеждане на четири групи полски култури:

В резултат на преговорите с ЕС твърда пшеница може да бъде засявана на площ от 21 800 хектара.26 250 000 дка. Договорения основен добив е до 290 кг. След 2007 г. няма да има таван за обработваемата площ, а производителите ще вземат парична подкрепа за цялата площ на фермата си, при условие че минималната й площ е 3 дка.

За полските култури ще се прилага инвестиционен механизъм (нарочно създадена инвестиционна агенция ще изкупува 500 000 тона при основна цена 101,35 евро/тон). Отделно от този механизъм за зърнени култури са предвидени директни плащания в размер от 63 евро/тон земеделска продукция, както и ползване на експортни субсидии.

При протеиновите култури е предвидено конкретно плащане за площ в размер на 55,57 евро за хектар.

За твърдата пшеница е въведена премия в размер на 40 евро на хектар.

Българските данни за добива на ориз показват среден добив на година 4,603 тона от хектар и пълното плащане от ЕС ще бъде около 345,255 евро на хектар.

Периода на съотнасяне за определяне на квотите за производство на бяла захар, който е предложен от България за сектора «Захар» е 1998-2002г. Периода 2002-2003 определя квотата за производство на иноглюкоза..

След присъединяването на България към ЕС производителите на захар вместо директни субсидии ще имат гарантирани минимални цени за реализация на продукцията. Производителите на захарно цвекло ще получават част от тези цени като процент от общите разходи за производството на захар. Производителите и търговците ще имат право и на производствени субсидии, когато продукцията им се използва в химическата и фармацевтичната промишленост. Заедно с това те ще имат право и на експортни субсидии при износ за трети страни.

Производството на захар, изогликоза и инулинов сироп в страните членки става в рамките на определени производствени квоти. Условно те са квоти А и В. Първата е за количествата, необходими за вътрешното потребление на съответната страна, а втората е за продукцията, предназначена за износ. Върху произведените захар и изогликоза се начислява налог, който представлява своеобразен данък за производителите на тези продукти. Той е част от бюджетната вноска, която България ще прави в евробюджета.

Производителите на захар ще се регистрират в Разплащателна агенция към земеделското министерство, която ще разпределя субсидиите в отрасъла.Компаниите ще получат квота за годишно производство и ежемесечно ще се отчитат пред агенцията за изпълнението й. Ведомството ще предава информацията в Европейската комисия, която от своя страна ще подготвя разчетите за изразходваните от евробюджета средства за субсидии. На тази база ще се определя и дължимият данък от производителите. В резултат от преговорите по глава "Земеделие" България получи квоти за производство на бяла захар в размер от 203 500 тона. От тях А квота за производство на захар от захарно цвекло – 4 320 тона, В квота - 432 тона и квота за производство на бяла захар от нерафинирана тръстикова захар от внос в размер на 198 748 тона бяла захар.
ОРЕХИ, ЛЕШНИЦИ, БАДЕМИ

Производителите на орехи, лешници, бадеми ще получават годишна помощ от 120,75 евро/ха за обща площ от 11 984 хектара.

Тютюнът се оказва най-трудната част от преговорите, защото от няколко години насам общото производство е паднало на много ниски нива. Защитено е производство на 47 134 тона тютюн, но ограничения в количеството няма. За тютюна ЕС прилага система от премии, мерки за ограничаване и регулиране на производството и регулиране на търговията с трети страни. Премиите за производителите варират съобразно сорта, но се дават само на тютюн произведен в рамките на квотата. Ограниченията са в сортовите групи, от които зависи обема на субсидията. Българските тютюни влизат в първа – «Виржиния», квота е в размер на 9 023тона и втора – «Бърлей» квотата за който е 3 208. Ориенталските са в шеста - тип «Басма», с квота 31 106т. и субсидия 4,13 евро/ кг. и осма-тип «Кабакулак» /«Северна България»/ - субсидия 3 евро /кг. на премиите зависи от сортовите групи.

Реформата в тютюневия сектор предвижда средствата за директни плащания след 2007г. да преминат в единно плащане на ферма за година за производители, добиващи до 3,5 тона тютюн. Следващата категория от 3,5 до 10 т. ще получават 75% от премията като едно плащане и 25% за мерки за преструктуриране на производството. Според ЕС по този начин производството ще придобие по-ясна пазарна ориентация и ще донесе по-високи доходи на производителите. Особено на по-дребните, които ще получават цялата премия. Тук се напомня, че България трябва да направи нова сортова структура, за да се спазят стандартите и изискванията на ЕС за опазване на околната среда и за безопасност на вкусовите продукти.
ЛЕН И КОНОП

По договорености с Европейската комисия определените максимални гарантирани количества за производство на лен и коноп са 13 тона за дълго влакно и 48 тона за късо ленено и конопено влакно. Дългото ленено влакно се субсидира с 200евро за тон, а късото с 90 евро на тон.

Европейската комисия (ЕК) определи 9 115 тона непреработен (неомаганен) памук като максимално гарантирано количество, за което България ще получава субсидии. В момента при надхвърлянето на определените за всяка страна национални квоти за производство на памук се прилагат механизми за намаляване на субсидиите. Понастоящем ръководната цена на памука е твърдо фиксирана на 106.30 евро за 100 кг. непреработен памук, съответстващ на стандартното пазарно качество. Ако действителното качество се отклонява от стандартното, това рефлектира в договорената стойност между производителя и преработвателя.

Помощта за 100 кг непреработен памук се изчислява, като от ръководната цена се изважда определената от Европейската комисия световна пазарна цена на суровината за конкретния период. Тази разлика се умножава по предадените за преработка количества в рамките на максимално допустимата национална квота. ЕС превежда субсидиите на преработвателните предприятия, които са длъжни да плащат за получения от производителите като суровина непреработен памук. Страните членки назначават свой компетентен орган да администрира процеса за подпомагане на памукопроизводителите. Държавите извършват контрол над отпускането на помощи чрез упълномощени инспекционни органи, които са длъжни да проверяват коректността на декларациите за засетите площи. Органите извършват проверки на място за не по-малко от 5% от декларираните количества непреработен и преработен памук и съответствието на процеса по отпускане на помощите.
СЕМЕНА

Схемата на ЕС за помощи обхваща семена от 41 вида и подвида растения. В България от тях се отглеждат само ориз, лен, коноп, люцерна, фуражен грах, фий, червена детелина, райграс. Европейската комисия определи на България годишни квоти за субсидиране на производството на семена от ориз в размер на 833.2 тона и 936 тона за други видове семена. се изплащат директно на производителите на 100 кг. базисни и сертифицирани семена, като размерът не е един и същ за различните видове семена. Подпомага се теглото на произведените семена (с изключение на ориз), което се получава, след като се умножи с коефициент за всеки вид. Полученият резултат се нарича еквивалентно тегло и субсидията се изплаща на основата на него.

Сертифициращият орган в България е Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол. За да може производителят да получи средствата, семето трябва да е отгледано според договор, сключен между собственика на сорта или сортоподдържаща структура и семепроизводителя. Друг вариант е семената да бъдат предоставени пряко от собственика на сорта или сортоподдържащата структура, като такава продукция трябва да бъде удостоверена от сертифициращия орган. Учрежденията за семепроизводство трябва да са одобрени или регистрирани в страните, членки на ЕС. Одобрението или регистрацията са валидни за цялата европейска общност. Общата организация на пазара (ООП) на семена и посадъчен материал в ЕС е част от общата селскостопанска политика. Най-общо това са поддържане на конкурентни цени на продукцията в страните членки по отношение на световните цени, гарантиране на стабилността на пазара и осигуряване на справедлив доход за производителите. ООП в сектор "Семена и посадъчен материал" условно може да бъде разделена на обща организация на производството и търговията и схеми за подпомагане на производството на някои видове семена.

Общата организация на пазара на семена и посадъчен материал в ЕС обхваща и търговията с трети страни. Това са държави, които не са членки на съюза. Основните механизми на общата организация на пазара с тях са лицензите за внос и износ. Лицензът за внос в ЕС се издава от държава членка, която важи за цялата територия на общността, без значение коя точно страна я е предоставила. Документът се издава срещу депозит, за да се гарантира, че вносът е извършен в определения период. Изключение се предвижда, ако има сключен договор за производство в трета страна.

Въз основа на средните данни за площи, добиви и произведено количество хмел за периода 1999-2001 г. ЕС определи на България площи за подпомагане в размер на 275 хектара. В допълнителната информация по глава "Земеделие" страната е предоставила данни за отглежданите сортове хмел с оглед бъдещото им включване в списъка на Евросъюза за изплащане на субсидии. ЕС изразява готовност да разгледа включването на сортовете в рамките на процедурата на управителния комитет по хмела след присъединяване на България.

Хмеловите полета в България са с обща площ около 220 хектара. Годишното производство е между 250 и 300 тона, като около 40 на сто от него се изнасят в чужбина, сочат данните на Съюза на пивоварите в България. Произведената продукция се изнася в някои страни от бившия Съветски съюз, Сърбия и Черна гора, както и малки количества за Германия.

Хмелът е една от основните съставки за производство на бира заедно с малца и водата. Годишните нужди на пивоварните в България са между 500 и 550 тона хмел, показват данните на съюза. Това означава, че произведените у нас количества не са достатъчни за нуждите на пивоварите и те внасят продукция от чужбина.

В резултат от преговорите лозя могат да се отглеждат на площ от 153 500 000 дка.(Каквито площи има засадени към 1 януари 2007 г., това ще бъде признатият обем на лозята. Всеки, който има интерес в сектора, не бива да чака 1 януари 2007 г., а да засажда сега, защото в момента няма ограничения.)Българското правителство е преценило, че е по-добре да се откаже от 3 % от площите за презасаждане и да приеме 1,5% засаждане на нови лозя за период от 5 години след приемането ни в ЕС.Презасаждането е позволена практика, но само за подмяна на старо лозе с ново.

Съобразно договореното, страната ни е разделена на две климатични лозаро-винарски зони. Първара зона включва Северен български лозарски регион ”Дунавска равнина”, Източен лозарски регион “Черноморски регион”и Подбалкански регион “Долината на розите”. Втората зона е останалата част от територията на страната.Обособяването в определена климатична зона има значение за винопроизводителите във връзка с определените от ЕС норми за обогатяване със захар и подкисляване. България е представила доказателства, че използва традиционно захар за обогатяване на вината – в резултат на преговорите  тази практика се признава от Европейската комисия (ЕК) като традиционна и ще продължи да се прилага и след присъединяването.

Развитието на лозарството има значение с оглед възможността за производство и износ основно на вино (като Пелинът остава запазена марка на България), но и на ракия. Ние имаме запазена марка върху производството на 13 ракии с географски произход, 6 от тях гроздови. Поели сме ангажимент на етикетите на вината и ракиите да има надписи на 4 езика.

Млечната квота, която ЕС ще подпомага е 1 млн. тона при субсидия 33,9 евро/тон. Към тях се прибавят 3% от общото количество за консумация във фермите. Брюксел приема, че имаме под 380 000 крави с по 3500 л. мляко годишно.

България получава 90 343 права за специални премии за мъжки животни от рода Едър рогат добитък. Страната получава таван от 16 019 броя животни, подлежащи на премии за крави с бозаещи телета. 22 191 права получаваме за клане на възрастни животни и 101 542 за телета.

Допълнителните плащания в сектора са в размер на 380 172 евро.
ОВЧЕ И КОЗЕ МЕСО

България получава таван от 2 058483 броя животни за премии в сектор “Овче и козе месо”. Получаваме и допълнителни плащания в сектора в размер на 2 176 155 евро.

Страната има четири лицензирани кланици за експорт на овче и козе месо в ЕС и до момента изцяло изпълнява предоставената безмитна квота за износ на 7000 тона месо годишно. В тази връзка с решение на Европейската комисия от 2003 г. и съответстващо изменение на външнотърговския режим на България от 1 юни 2003 година отпаднаха квотите за износ в ЕС на жив дребен рогат добитък и месо от него. По този начин се подобриха бизнес условията при търговията с европейските страни и се прекрати разпределението на количествата по квота, което значително улесни българските производители и износители.
МЛЯКО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ

На страната е дадена квота от 979 000 тона, от които 722 000 тона за преработка и 257 000 тона за директни продажби. ЕС въведе от началото на 2004 г. нова система на директни плащания за производството на мляко и млечни продукти, които вече се отпускат на стопанство. В резултат на преговорите България получи резерв за преструктуриране от 39 180 тона, който ще бъде освободен през 2009 г., в случай че се увеличи количеството мляко за преработка в резултат на намаляване на това за пряка консумация и за изхранване на животните.

Страната получи преходен период до 30 април 2009 г. за прилагането на регламента за категоризация на млякото за пиене. Дотогава млякото на вътрешния пазар с масленост 2% ще се продава като полуобезмаслено, a това с масленост 3% - като пълномаслено. През преходния период се дава възможност на българските млекопреработвателни предприятия да се адаптират към европейските стандарти.

Директните плащания в млечния сектор се изчисляват въз основа на определена от ЕС сума за съответния периозд /33,9 на тон от квотата, за 2007г. и следващите години/, умножена по националната квота за мляко. В България плащанията за мляко ще нарастват прогресивно 25% от нивото на помощи за страните членки на ЕС през 2007г., 30% през 2008г., 35% през 2009г, 40% през 2010г., а след това всяка година нарастване от 10% с изравняване на сумите през 2016г.

На производителите на птиче и свинско месо в ЕС не се полагат преки плащания. Птичето месо се стимулира само чрез субсидии за износ. За свинското месо се предвижда пазарна подкрепа чрез интервенционни цени, които изравняват вътрешните с европейските, и експортни субсидии за износ извън ЕС. Спира се вноса в ЕС на субсидирано свинско месо. До края на 2005г. трябва да спре изцяло ваксинирането на прасетата с жива ваксина против чума.