Европейски съвет председател

ЕВРОПЕЙСКИ СЪВЕТ ПРЕДСЕДАТЕЛ		BG

Във връзка с икономическото положение в еврозоната той заяви: „Най-сетне всички започнаха да осъзнават, че еврото ще продължи да съществува … Пред еврозоната отново има опашка — от желаещи да влязат, а не да излязат от клуба.“ При все това „има едно нещо, което не можем да си позволим, и то е да се успокоим и да изчакваме. Най-сериозните проблеми са общи, надхвърлят границите на еврозоната и засягат цяла Европа.“

Оздравяването на еврозоната продължава да бъде „водещ приоритет“ за председателя. „Въпреки това вече са осъществени най-драстичните промени … Не наблюдаваме родилните мъки на една федерална „евро държава“. Ето защо изменението на Договорите на ЕС не е приоритет.“ Засягайки въпроса за взаимодействието между „двете сърца на Европа“ — единният пазар и единната парична единица, председателят призова Великобритания, като „основен поддръжник“ на единния пазар, да „поведе усилията за постигане на растеж“ и да „изиграе важна роля за подготвянето на европейската икономика за бъдещето. Тази роля ви принадлежи“.

Във връзка с желанието на Обединеното кралство преразгледа мястото си в рамките на Европейския съюз председателят Ван Ромпьой подчерта, че това „не е само въпрос, който стои между Лондон и Брюксел“, тъй като той „ще окаже въздействие върху отношенията между вашата страна и още 26, а скоро и 27, други страни.“ Лидерите на тези държави „първо ще изслушат ... и след това ще изкажат мнението си“.

Но той посочи ясно, че самото поставяне на въпроса от тази гледна точка може да се отрази оттук нататък върху решенията на британските партньори: „Как може да убедите една пълна зала, когато ръката ви стои на дръжката на вратата? Как може да насърчите приятеля си да се промени, когато с очи търсите палтото си?“

И продължи: „От правна гледна точка е възможно да се напусне изцяло клубът“, но това ще бъде „особено сложно и непрактично начинание. Само си помислете за развод след четиридесет години брак … Но нека да не драматизираме. Всички държави членки естествено могат да имат и имат специфични искания и потребности — като те винаги се вземат под внимание … Общото предизвикателство е … да се усъвършенства начинът на функциониране на нашия Съюз.“

Дами и господа, за мен е удоволствие да бъда в Лондон, в тази великолепна сграда, за да споделя някои свои размисли за състоянието на нашия Съюз и за посоката, в която вървим.

Ако политиката се състои в посрещането на промени, то европейската политика представлява съвместно посрещане на промените. Овладяване на силите, които оформят днешния свят, с цел по-добър живот за хората в нашите държави.

Тази цел е ръководела лондонските търговци и управници, построили тази внушителна сграда на старото кметство, Гилдхол, за да очертаят пространство на обществен ред и благоденствие в един несигурен свят, по подобие на жителите на Венеция, Гент или Краков. Същата цел е подтиквала техните наследници през ХVІІІ век в току-що Обединеното кралство, когато из континента се разпространяват нови идеи и се разгръща процес на индустриализация. И следвайки техния пример днешните демократични правителства в Европа продължават в този дух: посрещане на глобализацията, новите технологии, нововъзникващите гиганти на други континенти …

Начинанието, започнато преди шестдесет години от шест европейски държави — към което постепенно се присъединиха двадесет и една други държави, включително Великобритания — в последно време е подложено на изпитания и това е причината да се съберем тук този следобед. Трябва да знаем как и накъде да продължим.

Финансовата криза от 2008 г. доведе до най-големия икономически спад в Северна Америка и Европа от Голямата депресия през 30 те години на ХХ век. Тя разкри редица слабости. Несполучливи национални икономически политики, които не са в състояние да предотвратят икономическите балони, загубата на конкурентоспособност или прекомерната задлъжнялост. Кризата засегна държави от еврозоната и извън нея, както и държави извън самия Съюз, спомнете си Исландия. Тя открои също недостатъци в замисъла на еврозоната и проблеми в единния европейски пазар, например в областта на банковия надзор.

Не буди учудване, че кризата разтърси повечето от нашите държави — правителствата, икономиките, а в някои случаи целите общества. Не буди учудване, че кризата разтърси целия Съюз. И може все още да не сме усетили последния от „вторичните трусове“.

Дълго може да се говори за конкретните политически действия, предприети в отговор от Европейския съюз през последните три, четири години. Мерки по отношение на банките, бюджетите и балоните; овладяване на склонността към безразсъдност, заблуждение и невъздържаност; възстановяване на стабилността и доверието; при стремеж към възстановяване на растежа, заетостта и предприемчивостта. Правилата бяха адаптирани, надзорът — подобрен, и беше изградена защита от 500 млрд. евро срещу сътресения.

Беше свършена много работа — не всичко е съвършено, не всичко е безспорно, но първите резултати вече са налице. Корекциите в Гърция, Ирландия и Португалия напредват, в някои случаи по-бързо от предвиденото. Основното предизвикателство безспорно остава съживяването на растежа и борбата с безработицата. Това са основните акценти, върху които се фокусираме.

Но сега, вместо да навлизам в подробности за отделните политики, бих желал да се спра на общата политическа картина. Къде сме и накъде отиваме?

На първо място по въпроса къде сме. Изчезнаха коментарите за предстоящо разпадане. Най-сетне всички започнаха да осъзнават, че еврото ще продължи да съществува и че това се дължи на твърда политическа воля. Дори да настъпи нестабилност в бъдеще, разполагаме с необходимите оръжия — победата принадлежи на Европа.

Всичките седемнадесет държави ще останат в еврозоната. В действителност на прага чакат нови членове като Латвия, която се очаква да се присъедини през януари. Вчера бях в Полша, където отново се изтъкват ползите от присъединяването по икономически и финансови, но също и по политически съображения. Пред еврозоната отново има опашка — от желаещи да влязат, а не да излязат от клуба.

Но процесът все още не е приключил и това е вторият въпрос, който ще засегна. Има едно нещо, което не можем да си позволим, и то е да се успокоим и да изчакваме. Реформите са единственият път напред. Няма връщане назад — за нито една от държавите ни.

За укрепване на еврозоната са необходими още смели решения. Също толкова важно обаче е, че най-сериозните оставащи проблеми са общи и надхвърлят границите на еврозоната — това са структурни проблеми, които засягат цяла Европа.

Изправени пред връхлитащите вълни от нисък или никакъв растеж, масова безработица, прекомерна задлъжнялост и застаряващо население, просто трябва да реагираме. Това е единственият начин да се избегне загубата на конкурентоспособност и влияние от държавите ни. Европейците могат и ще се справят по-добре. Разполагаме с всичко, което е нужно: умения, знания, хора. Необходими са също смелост и постоянство. А те също не ни липсват.

На трето място се връщам отново към еврозоната, където се налага допълнителна работа, освен тези по-общо споделени предизвикателства. Следващите шест месеца ще бъдат от решаващо значение за създаването на банков съюз и за задълбочаването на икономическата координация. Това ще бъде моят водещ приоритет.

За мен това означава да се извлекат всички последици от взаимозависимостта, произтичаща от общата парична единица. Изборът не е идеологически, а много прагматичен. Може да ви е известно, че представих на европейските лидери поредица от доклади относно укрепването на еврозоната, като водещият принцип за мен е: „да направим това, което трябва да се направи“; нито повече, нито по-малко. И все още ни остава много.

Въпреки това, предвид постигнатото, вече са осъществени най-драстичните промени, необходими за оцеляването и успеха на еврото. Сега от решаващо значение е да се изпълнят взетите решения. Да се зачитат новите ни правила и процедури.

За едни може да е разочарование, а за други — облекчение, но реалността е следната: не наблюдаваме родилните мъки на една федерална „евро държава“. Еволюция, а не революция.

Ето защо изменението на Договорите на ЕС не е приоритет. През последните три години успяхме да осъществим основни промени без съществено преразглеждане на Договорите. Предстоящата работа е от жизненоважно значение, но не виждам непосредствена необходимост да се започват преговори по Договорите на ЕС заради нея. Не откривам особено желание за това и сред лидерите, нито консенсус какво да се постигне с това. И за да свържем този аспект с други събития от днешния ден, случващи се в една може би още по-великолепна сграда, ще изминат години преди да се извие бял дим и хората да възкликнат: „Habemus Tractatum!“

Естествено понякога държавите от еврозоната трябва сами да решават някои въпроси. Общата парична единица означава много неща. Но като председател на Европейския съвет, лично винаги съм се стремял да осигуря участието на всяка една от държавите ни, доколкото това е възможно. Например през изминалата години всяко едно обсъждане за определяне на новото управление на еврозоната по време на срещите на високо равнище премина с участието на всички 27 лидери — няма как процесът да бъде по-приобщаващ от това!

Тук, в Лондон е мястото да засегна един четвърти аспект — какво означава всичко това за Обединеното кралство? Съзнавам, че това е най-важният момент в днешните ви обсъждания. Според мен основният въпрос не се отнася толкова до отношенията между Обединеното кралство и останалата част от Европа. По-скоро засяга взаимодействието между единния пазар на Европа и нейната единна парична единица — пазарът води до общо законодателство в множество области и до единно становище по въпросите на търговията, а паричната единица също предполага много неща, в действителност много повече от първоначално предвиденото …

За продължителен период от време Съюзът сякаш имаше „едно сърце“ и Великобритания изигра решаваща роля за укрепването му. Но с еврото Съюзът получи „второ сърце“ и всички ние желаем то също да продължи да бие. Днешната реалност е такава.

И ние можем да се справим. Ето например банковият съюз, където бяха положени огромни усилия да се запази целостта на пазара на финансови услуги и същевременно да се осигури финансова стабилност за единната парична единица. Правителството на Обединеното кралство зае конструктивна позиция при тези обсъждания. Като се съгласи ЕЦБ да упражнява надзор над всички банки от еврозоната, то показа, че подкрепата му за еврозоната е реална. В замяна бяха отчетени опасенията на Обединеното кралство.

Неотдавнашното споразумение по многогодишния бюджет е друг удачен пример за начина, по който можем да постигнем разумен компромис между 27 държави — в този случай ставаше въпрос за затягане на коланите, при изместване на приоритетите към постигането на растеж.

Има развитие и в други области. От създаването на единен европейски патент, като в Лондон предстои откриването на подразделение, до реформирането на общата политика в областта на рибарството или започването на търговски преговори със САЩ. Това е огромна възможност, която може да създаде милиони работни места от двете страни на Атлантическия океан и ще утвърди Европа и Америка като определящи стандартите фактори в световен мащаб. Нямаме търпение да се захванем за работа!

Въпреки това можем да направим още много, особено за растежа, дългосрочния растеж. И тук от Великобритания се очаква да поведе усилията, за да се разтупти първото сърце на Европа — единният пазар. Като негов основен поддръжник Обединеното кралство може да помогне на други държави да преодолеят своята съпротива срещу промените и реформите.

Като настоява за по-висока степен на интеграция в областта на услугите, интернет икономиката, телекомуникациите, енергетиката и за по-нататъшна либерализация на международната търговия. Вашите позиции се споделят от много държави; заедно с тях Великобритания може да изиграе изключително важна роля за подготвянето на европейската икономика за бъдещето. Тази роля ви принадлежи.

Дами и господа, това съвсем не е всичко. Малко са държавите, които могат да се сравняват с Обединеното кралство по търговски възможности, военно и дипломатическо влияние. Вие се намирате в уникална позиция да отстоявате собствените си инициативи и затова съвместната работа може да ви донесе най-големи ползи. „Европа“ не действа като заглушител, а като мегафон, когато държава като Обединеното кралство изказва мнението си на световната сцена.

За всяка една от нашите държави — съществуваща в условия на един все по-глобализиран и конкурентен свят и отстояваща своите ценности и интереси — определено е от полза преимуществото, което ѝ дават 500 милиона граждани и една пета от световния БВП. Размерът има значение.

Разбира се, държавите използват Съюза като обща платформа и в други области: научните изследвания, обменът на студенти, борбата с международната престъпност и околната среда са само няколко примера. По всички тези въпроси държавите съвместно са решили, че общите действия съответстват на нашия колективен висш интерес — поради взаимозависимостта ни, поради икономиите от мащаба или поради добавената тежест на международната сцена. И предвид днешния свят не смятам, че някоя от тези причини е загубила своята значимост.

В този контекст желанието да се преразгледат отношенията на вашата страна със Съюза не остана незабелязано. Не мога да се изкажа от името на президентите и министър-председателите, но допускам, че те нито харесват това, нито се страхуват особено от него.

Някои изразяват реални опасения, например, че единният пазар би се разпаднал, ако това преразглеждане предполага оттеглянето от съществуващи области на сътрудничество. Но когато са налице конкретни искания, те първо ще ги изслушат и след това ще изкажат мнението си.

Реално погледнато оттеглянето от съществуващи области на сътрудничество не е само въпрос, който стои между Лондон и Брюксел — той ще окаже въздействие върху отношенията между вашата страна и още 26, а скоро и 27, други страни. Ще трябва да представите своите аргументи на всяка една от тях — била тя приятел, съсед или партньор.

От друга страна, от правна гледна точка е възможно да се напусне изцяло клубът, както неколцина настояват — разполагаме с „клауза за напускане“, но не може просто да си тръгнеш. Това ще бъде особено сложно и непрактично начинание с правни и политически последствия. Само си помислете за развод след четиридесет години брак … Актът на напускане е доброволен и напълно допустим, но това не означава, че не се заплаща.

В най-общ план екзистенциалният въпрос оставя отпечатък. Как може да убедите една пълна зала, когато ръката ви стои на дръжката на вратата? Как може да насърчите приятеля си да се промени, когато с очи търсите палтото си?

Но нека да не драматизираме. Всички държави членки естествено могат да имат и имат специфични искания и потребности — като те винаги се вземат под внимание. И нашият Съюз, като всяка политическа система и всяко равнище на управление, има своите недостатъци и допуска грешки. Общото предизвикателство е да се поправят и предотвратяват грешките при постоянен стремеж към усъвършенстване на начина на функциониране на нашия Съюз.

В рамките на този процес на реформи и промени е напълно допустимо правителствата да защитават своя национален интерес; все пак това очакват от тях избирателите им. Нерядко обаче става ясно, че този интерес реално се съчетава — или се припокрива — с полезното за всички европейски държави. И нека не забравяме, че всяка една от тези 27 държави — 27 демокрации — участва при вземането на всички решения.

Но ще спра дотук … Предстоящият дебат ще се води от гражданите на Великобритания. Залогът е особено висок за тях, за всички вас. Великобритания — тази обичана, вечно оплакваща се островна страна, непоколебим закрилник на свободата в Европа, с пламенната си прагматичност — без съмнение тази Великобритания ще се включи в дебата с обичайната си енергия.

Междувременно нека не забравяме, че в рамките на Съюза други също обсъждат тези въпроси. И мненията значително се различават, както между държавите, така в рамките на всяка една от тях. В двете крайности има предложения с визии за напълно федерална Европа и искания за напускане или разпускане — всичко това е част от демократичния дебат. Позволете ми да цитирам един бивш посланик на правителството на Нейно Величество: „Само една статична Европа може да бъде обединена и в покой.“

Всъщност е добър знак, че след шест десетилетия вместо да бъде забравена реликва от миналото, в периферията на политическия живот, нашият Съюз става повод за размисли и обсъждания, понякога разгорещени, в повечето случаи конструктивни, но при всяко положение като въпрос от общ интерес.

Това е категорично доказателство, че Съюзът не се изчерпва с Брюксел и Страсбург. Наистина, ако това общо начинание беше само извинение за измислянето на съкращения, за разпоредби относно краставиците и за представянето на конско за говеждо …, то тогава нямаше да има основания за тези активни публични обсъждания, посветени на идентичността и демокрацията, на мястото на всяка от нашите държави в клуба и в света като цяло.

Преди всичко началото беше поставено след войната, за да се върнат мирът, стабилността и да се извърши трайна промяна на континента, за да може държавите ни да се отворят една за друга, за да постигнат общо благоденствие. Това все още е същината на нашите действия.

Въпреки това хората често се чудят какво движи този Съюз? Напълно осъзнавам, че понякога хората подозират (в тази и в други страни) някакъв „европейски заговор“, в образа на пътуващ въпреки всичко влак към някоя неизвестна крайна гара.

Да, разбира се, ние нямаме предварително определено крайно местоназначение. Тъй като никой не може да предскаже какво крие бъдещето, какви неочаквани събития ще ни се случат. В действителност обаче, дори и да не знаем какъв е пътят напред, разполагаме с компас. Знаем какво искаме — в един променящ се свят Европа да бъде стабилен континент, пазител на свободите, на който държавите да могат да просперират и всички граждани да могат да живеят пълноценно. И опитът ни учи, че това се постига най-успешно, когато обединим силите си за преодоляване на предизвикателствата и несигурността.

Дълбоко съм убеден, че за всяка една от нашите държави и за всички тях, взети заедно, ще бъде най-добре, ако Великобритания и останалата част от Европа прокарат съвместно тези промени.