Евроскептицизъм, нарастващ песимизъм и търсене на политическа алтернатива обществени и политически нагласи

• 
  Краят на Европредседателството на България носи по-скоро разочарование и засилване на скептицизма. Свръхочакванията свързани с него (Шенген, Еврозоната, конкретни политически и преди всичко икономически ангажименти за Западните Балкани) се сблъскват с рутината на едно нормално провеждане, на едно протоколно политическо събитие, на което страната е просто домакин.
  

• 
  Политическите трусове в Германия и видимият разнобой в позициите на европейските страни (по въпросите за миграцията, САЩ и др.) засилват евроскептицизма в страната. Едва 37 % от пълнолетните в страната смята, че ЕС ще успее да се съхрани в този си вид в рамките на следващите 10 години.
  

• 
  На сериозен удар е подложена идеята за общност, солидарност, заедност. Едва 16 % смятат, че нещо подобно на „евроатлантическа солидарност“ реално съществува. За огромната маса от хората това е просто празен звук (политически „шменти капели“).
  

• 
  Като цяло, това очертава картината на засилена тревожност от един турбулентен свят и нестабилна Европа, в които всеки играе за себе си, а малка България е просто зрител (и възможен потърпевш).
  

• 
  Съвсем естествено, всичко това удря върху имиджа на управлението, което в последните месеци се легитимираше като деен участник в европейските процеси (преди всичко като посредник между ЕС и Турция, Западните Балкани). Ако по време на Европредседателството наблюдавахме нараснал оптимизъм и доверие във властта, сега наблюдаваме обратния процес.
  

• 
  Леко се увеличава песимизма, разочарованието от властта, намалява оценката за нея, леко се увеличава желанието за предсрочна смяна на властта ( достигайки близо 30 % от пълнолетните).
  

• 
  Всичко това слабо се отразява на електоралните нагласи на избирателите. ГЕРБ губи един процент, но и БСП пада с два. Разликата се запазва в рамките на 4 % - нещо което наблюдаваме вече половин година. Патриотите запазват стабилни позиции (основно на базата на ролята на вътрешно управленска опозиция – Волен Сидеров, Валери Симеонов). ДПС е в нормалната си кондиция и няма данни за ерозия в резултат на ДОСТ и Лютви Местан. Воля, АБВ и различните „десни“ гравитират около 2 % и засега са под линията за попадане в един бъдещ парламент.
  

• 
  Устойчивостта на тази картина се дължи не толкова на стабилност, а преди всичко на липсата на ярка политическа алтернатива пред избирателите. Показателно е, че над 55 % от всички избиратели заявяват, че е възможно да гласуват за една от двете несъществуващи политически партии („партия на Слави Трифонов“ и „партия на Румен Радев“).
  

“българия Ще има ли / има ли някаква полза от Европредседателството?”

“ ВИЕ ЛИЧНО, КАКВО БИХТЕ ИСКАЛИ – ТОВА ПРАВИТЕЛСТВО ДА ИЗКАРА ПЪЛЕН ЧЕТИРИГОДИШЕН МАНДАТ ИЛИ ДА СИ ХОДИ ПРЕДСРОЧНО? "

“ СМЯТАТЕ ЛИ, ЧЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА ГЛАСУВАТЕ ЗА НЯКОЯ ОТ СЛЕДНИТЕ ПАРТИИ: "