Формален и семантичен анализ на мотивационните отношения между непосредствено съставящите на немски сложни съществителни в специализирани текстове по химична технология и техните съответствия в български език“

на дисертационния труд на тема

„Формален и семантичен анализ на мотивационните отношения между непосредствено съставящите на немски сложни съществителни в специализирани текстове по химична технология и техните съответствия в български език“ , представен от Милка Владимирова Енчева, докторантка на свободна подготовка за публична защита за присъждане на образователната и научна степен „доктор“ по професионално направление 2.1 Филология (Немско езикознание)

Рецензент: доц. д-р Емилия Здравкова Башева-Монова – катедра Германистика и скандинавистика, ФКНФ, СУ „Св. Климент Охридски“

Дисертацията съдържа заглавна страница, съдържание, 7 глави (отговарящи на увод, изложение и заключение), списък на научна литература, 5 приложения, корпус и списък на съкращенията, общо 386 стр., написана е на немски език. Представен е и автореферат на труда от 50 стр.. Налични са 4 публикации по темата на дисертацията.

Глава първа е уводна, в нея са формулирани обектът, целта и методите на изследването. В т. 1.1. като обект на изследване се формулират немските сложни съшествителни и техните български съответствия в специализирани текстове по химична технология, а като предмет на изследването се определя формалният и семантичен анализ на мотивационните отношения между техните непосредствени съставляващи (НС). Цел е да се покаже как едно контрастивно изследване в областта на сложните думи в един специализиран език може да бъде проведено на базата на валентната теория на съществителното (стр.7). Касае се за унилатерално контрастивно изследване с изходен език немски. Важни са следните методи: прилага се анализ на НС (стр. 9), при изследването на семантичните мотивационни отношния се използва теорията за валентност на съществителното, според която аргументите се съдържат в неговата лексикално-семантична структура. Изследването базира на корпус, в който немски сложни съществителни се ексцерпират от специализирани текстове (списание и университетски учебник). Ексцерпирани са 2022 немски сл. съществителни и са преведени на български.

В глава втора, озаглавена „Общи понятия и дискусия на терминологичния апарат“, са формулирани теоретичните основи на труда. Въз основа на мнения на българисти и германисти авторката определя понятия и термини, като напр. мотивация, мотивационно значение, мотивация и лексикализация, мотивационно и словообразувателно значение. Особено важна е т. 2.2.1., в която се дава характеристика на немските и българските сложни съществителни. Тук проличават различията в теориите за словообразувателните видове съответно на германистиката и българистиката. Очаквах по-стройно очертаване на разликите в теориите и по-скоро на методологията и по-отчетливо заемане на позиция. Цитира се напр. схващането на Флайшер/Барц 1995 за дефиниция на сл. дума (стр. 21-22), което може да се сметне и за репрезентативно относно прилагане на анализ на НС. За българските сл. думи се привежда класификацията на Радева 1991, коментирана сполучливо (стр. 22-23), не толкова подробно тази на Аврамова 2003 (стр. 24). Авторката е на мнение, че понятиято сложна дума в германистичната лингвистика има по-тесен обем, като това понятие съответства в българистиката на сл. думи, образувани чрез композиция (стр. 26, 44). Разликите в теориите за словообразуване на двата езика според авторката водят до трудности при едно сравнително изследване. С очертания анализ на българските сл. думи (стр. 27) се поставя под въпрос прилагането на анализа на НС като метод, важащ еднакво и за двата езика (срв. също стр. 44). В т. 2.2.2., озаглавена „Конфикси верзус афиксоид“, се установява, че за едни и същи понятия в германистиката и българистиката се използват различни термини. Авторката правилно се отказва от използването на термина афиксоид и запазва конфикс респ. свързаните с това понятиe термини на българистиката. В т. 2.2.3 се прави анализ на типологичните параметри на немските и българските. сл. думи, в т. 2.2.4. се определят свойствата на терминологичните словосъчетания, които са преобладаващите съответствия на немските сл. съществителни (стр. 40 и следв.).

Глава трета е „Преглед на изследванията по темата и методологически основи“. За немски особено са важни изследванията, касаещи семантичния анализ като напр. изследването на Хьолцнер 2007 относно валентността на съществителните, което в значителна степен е повлияло настоящия труд (стр. 56). В рамките на опорната фразова граматика е изследването на Райнхард 2001, което е от интерес и затова, че същата теоретична основа се използва и за описанието на Осенова 2009 на номинaлната фраза в българския. Т. 3.1.3. е преглед на изследванията на българските сл. съществителни и именни словосъчетания. Установява се липсата на големи сравнителни изследвания немски – български в областта на словообразуването. Коментират се Костова-Добрева 1978, Кочева 1981, Колковска 1993. В областта на граматиката на ролята и референтността се разглеждат изследванията на Ницолова 1990, 2005, както и на Осенова 2009 на номиналната фраза в рамките на опорната фразова граматика.

В т. 3.2. са дадени методологическите основи на изследването. В т. 3.2.1. би могло изискването за адекватност на описание в контрастивните изследвания да бъде представено по-ясно и стегнато (срв. стр. 68 – 69). Ообено важна за изследването е т. 3.2.2.: „Валентност на съществителното като основа на контрастивно изследване – теоретично и терминологично определяне“. Сложните съществителни в труда се анализират на базата на валентността на съществителното, като първата НС на сл. съществителни както и зависимите членове от съществителното като опора на номинална фраза се разглеждат като реализации на аргументите на техния валентен носител (стр. 70). Авторката приема за настоящето изследване мултидимензионалния концепт на валентността като този на Хьолцнер 2007, който базира на Якобс 1994, 2003 (т. 3.2.2.3.). От Хьолцнер се използват валентните димензии аргументност (ARG), съдържателна специфика (INSP), синтактична необходимост (NOT) и специфика на формата (FOSP). Взема се решение за отворен списък на сем. роли, който по степен на абстрактност е съпоставим с тематичните релации на Ван Валин 2005, вземат се предвид и семантичните роли според Хьолцнер 2007 (стр. 78), въвежда се и равнище на абстракция с 3 макророли според Примус 1999: прото-агенс, прото-гоул, прото-пациенс. В примера за субстантивна валентност производство на сода – Sodaherstellung (стр. 84) не става ясно на какво почива характеристиката fosp3 за немското съществително Soda.

В обобщението на резултатите на трета глава се изтъква, че за пръв път се предлага модел за контрастивно сравнение на немски сл. съществителни и българските им съответствия в рамките на субстантивната валентност. Подчертава се схващането на Хьолцнер за интерна и екстерна спрямо думата реализация на аргументите на съществителното (стр. 90).

Глава четвърта е озаглавена „Семантичен мотивационен анализ“. Разглеждат се следните класи валентни съществителни: евентуалности, денотиращи роли и денотиращи отношения както и една т. нар. остатъчна група. Т. 4.2. „Тематични и референциални аргументи“ има важно значение за методологията на сем. анализ. При описанието на евентуалностите с подгрупи като съществителни за събития, процеси и състояния се използва нотацията на Хьолцнер 2007 чрез привеждане на съответните аргументи. Коментира се валентността на съществителните, денотиращи роли и отношения. В подглава 4.3. се описват подробно семантичните роли и макророли, което е представено сполучливо и чрез съответни графики. В т. 4.4., озаглавена „Мотивационен анализ на семантичните отношения между НС на немските сл. съществителни и българските им съответствия“ се установява, че мотивационните отношения могат да бъдат или в отношение на еквивалентност или да дивергират. Констатира се, че 1961 немски сл. съществителни и техните български съответствия имат еквивалентни сем. мотивационни отношения между НС, което потвърждава хипотезата за еквивалентност, дължаща се на еднаква номинационна структура. Последователно са разгледани очертаните семантични класове немски съществителни и българските им съответствия. Изхожда се от втората/първата НС респ. от опората в номиналната фраза за българския като носители на валентността. Към приведените таблици (стр. 121-139) може да се зададе въпросът защо липсват примери за българските съответствия. Важни са изводите относно разпределянето на съответните групи съществителни спрямо макроролите и детайлирането спрямо отделните специфични сем. роли. В точка 4.4.2. се констатира, че дивергентните сем. мотивационни отношения между НС на немските сл. съществителни и българските им съответствия са представени от 61 примера (3,2% от корпуса). Финитив се оказва преферирана сем. роля за немските сл. съществителни, в българските номинални фрази се забелязват повече сем. роли с ниска честота. Изказва се хипотезата, че е възможно сложните думи и номиналните фрази да имат различни преференции спрямо сем. роли. Недостатък е, че графиките на семантичните роли не са цветни.

В глава 5, озаглавена „Формален мотивационен анализ на немските сл. съществителни и техните български съответствия в специализирани текстове по химична технология“, се извършва анализ на формалните структури в двата езика с цел да се установи какви езикови средства кодират в двата езика съответните семантични отношения. Най-напред се описват немските сл. съществителни според броя на коренните морфеми и се съпоставят с българските еквиваленти по брой коренни морфеми респ. пълнозначни думи. Важен резултат на изследването е, че на сериозна емпирична основа не се потвърждава хипотезата за по-комплексна структура на сложните думи в специализирани текстове. Немските сложни съществителни, чиито НС имат по една коренна морфема, са със 77,8 % (стр. 150) най-голямата група в корпуса. Числото на коренните морфеми на немските сл. съществителни в повечето случаи съответства на броя на пълнозначните думи в българските номинални фрази.

Под т. 5.2. са описани отношенията на еквивалентност, конвергентност и дивергентност между НС на немските сл. съществителни и българските им съответствия. Отчита се, че е възможно да има различни номинационни признаци в двата езика за едни същи термини, което води до дивергенция в отношенията. При еднакви номинационни признаци в двата езика има 2 възможности: еквивалентни отношения при еднаква част на речта като 1.НС на немските сложни думи и българското съответствие и конвергентни отношения при различна част на речта като 1. НС. Потвърждава се хипотезата, че съществуват големи разлики в кодирането на семантични мотивационни отношения за двата езика. Най-много са примерите за конвергентни отношения между първите НС на немските сложни думи и българските съответствия. Т. 5.3. е обобщение на характеристиките на 2. НС на немските сл. думи и българските им съответствия.

Важен резултат на труда е обзорът на българските съответствия относно техния формален анализ (т. 5.4). Обобщени са групи като прости думи (6 на брой), префиксации, суфиксации. Само 55 (2,8%) от българските съответствия са сложни думи. Те се представят в подгрупи по Аврамова 2003 (стр. 192-195): чисти композиционни сл. думи с или без свързваща гласна (сероводород, филтърпреса), композиционно-деривационни сл. думи (11 на брой, напр. въздухонагревател), за които се указва, че могат да се разглеждат и като композиционни сл. думи. Аргументът „двойна мотивация“ (стр. 195) е неуместен относно класификацията им, тук наново прозират различни теоретични основи при описанието на сл. съществителни за двата езика, освен това след като това е класификация по даден автор търсенето на допълнителни обосновки едва ли е необходимо. Последният тип е парадигматично-деривационният (газопровод). В т. 5.4.3. се разглеждат българските номинални фрази, които са преобладаващите съответствия на немските сл. съществителни. Различават се двучленни, тричленни и многочленни номинални фрази. При двучленните ном. фрази като най-застъпен се определя структурният тип S + p + S (37,7%), изведени са и предлозите в тях.

В глава 6 се съотнасят резултатите от сем. мотивационен анализ от глава 4 с резултатите от формалния мотивационен анализ от глава 5. В компримиран вид е дадено съотношение между семантични видове и формално кодиране под формата на таблици за двата езика и в сравнение. Интралингвално за всеки език данните позволяват да се дадат отчетливи преференциални отношения. За немските сл. съществителни се установява, че тези с валентен носител 1.НС в по-висока степен имат реализация чрез структурата Adj + S, в другите групи най-честа е реализацията S + S. Преферентни структури за българския са номинални фрази от типа S + p + S при сл. съществителни – евентуалности и номинални фрази с Adj + S при валентен носител 1. НС. На места се забелязват грешки в структурните формули в таблиците, срв. формулите на лентов конвейр със стоманени пластини (стр. 230), на обем на реактора при високо налягане и противотоков кожухотръбен реактор (стр. 234).

Глава 7 е обобщение на резултатите на изследването.

Представен е внушителен списък на ползвана научна литература, което говори за сериозна фундираност на изследването спрямо актуални научни модели.

От значение за илюстриране на резултатите както на семантичния анализ така и на формалната класификация на обекта на изследване са и приложенията към текста на дисертацията (стр. 257 – 384). Общо взето те са прецизно и детайлно изработени, но към нотацията на структурните формули за българските номинални фрази трябва да бъдат направени следните забележки: не се отразява добре на прегледността на труда използването на различни по степен на експлицитност структурни формули за българските номинални фрази в изложението (т. 5.4.3.) и приложенията. Пример за това е формулата SAS, която се използва особено често в описанието на корпуса. Защо под SAS са обхванати структури като тези под номера 68, 1760, 1794, 1795 не става ясно. Защо паралелно на НС на немските сл. думи не се дават и НС на българските такива, а само съкращението Komp. (това важи и за таблиците в глава 6), може само да се гадае. За съжаление в корпуса са допуснати грешни структурни формули за някои български съответствия, срв. например номера 643, 772, 965, 1241, 1261, 1305, 1308. Грешки са допуснати и в някои таблици, напр. формулата на мрежа за високо напрежение (стр. 292); срв. също обем на реактора при високо налягане (нем. Hochdruck-Reaktorvolumen) (S + Adj + Adj + S стр. 311 и ASpAS в корпуса).

Представеният труд е принос към контрастивното описание на термини в специализирания език на химичната технология за немски и български език. Поради типологичните характеристики на двата езика превес в описанието за немски има равнището на словообразуване, за български равнището на описание е предимно в областта на номиналната фраза. Принос на изследването е формулиране както на семантичните мотивационни отношения между НС на немските сл. думи и българските им съответствия, така и на средствата за тяхното кодиране. По отношение на семантичния анализ успешно се прилага моделът на теорията на валентност на съществителното, приносът е в овладяването на актуални теории на семантичен анализ предимно от германистичната лингвистика (Хьолцнер 2007, Ерих/Рап 2000, Примус 1999 и др.). Трябва да се изтъкне способността на авторката да се ориентира в различните модели на описание, да извлича важни за изследването си моменти, да намира връзките между различните автори, което говори за фундираност на изследването в рамките на актуалните научни модели. Резултатите на изследването са представени системно, налице е стремеж към детайлност на изложението, към ясна нотация на семантичното и формалното равнище и постъпателно представяне на логиката на изследването.