3: Спри да се притесняваш какво мислят другите Нещо любопитно и прекрасно се случва, когато остаряваме. Вече не ни пука какво мислят другите за нас. Поточно осъзнаваме, че всъщност те изобщо не са мислили за нас. Така е и със Симон дьо Бовоар. Тя станала по-сигурна в себе си, започнала да приема по-спокойно своите особености. Станала по-смирена. Тя имала своя Коперников момент, изгубила детинската си илюзия, че се намирам в самия център на света. Това идва като огромно облекчение. Ние сме планети, всеки от нас, а не слънца. Ние поглъщаме светлината, отразяваме я. Нея създаваме. Това избавление от притесненията помага да се обясни защо старостта може да бъде интелектуално освобождаваща. По един любопитен парадокс – казва Бовоар – често в същия момент, когато човекът, след като остарее, започне да се съмнява в ценността на цялостното си дело, той го издига до най-високата му точка на съвършенство Това важи за Рембранд, Микеланджело, Верди, Моне и много други. След като вече не търсят похвалите са свободни да се съмняват в собствената си работа и така, както казва Бовоар, да надхвърлят себе си. Да вземем една от последните книги на Бовоар. Сборникът с кратки разкази Сломената жена е публикуван на нейния и рожден дени е тотално обруган. Критиците го разгромяват като горчива експресия на една стара жена, която никой вече не иска нитов живота, нитов литературата. Бовоар, невъзмутима, продължава да пише. Приятелите, притеснени, че Бовоар може да се самоубие, нея оставяли сама. Тя се разболяла и физически. Прекарала един месец в болница, страдайки от пневмония и от цироза на черния дроб, резултат от сериозно пиене през целия ѝ живот дотогава. Когато Бовоар била изписана, преминала на строг здравословен режими се отказала от всичките си пороци, с изключение на шотландското уиски и водката. „Имам нужда от тях“, казвала тя. Силви тайно разреждала свода питиетата ѝ, точно както Бовоар правела за Сартр. Цитирано в Deirdre Bair, Simone de Beauvoir: A Biography (New York: Touchstone, 1990), 588.
