Участие в национални и международни научно-изследователски проекти, конференции, семинари, конгреси и др. форуми

Студентите от Геологопроучвателния факултет вземат активно участие в научни форуми, симпозиуми и семинари. В резултат на проведените допълнителни теоретични и практически занимания, съвместно със своите преподаватели или самостоятелно, те подготвят и докладват резултати на научни конференции, участват в организирането и провеждането на олимпиади, викторини, конкурси у нас и в чужбина.

През м. май 2009 г. на Конгреса на Балканското геофизично дружество, подкрепено от Дружеството на Американските геофизици както и от Дружеството на Европейските геоучени и инженери, младежката секция на Българската делегация, колективен член на Американското геофизично дружество, спечели състезанието, показващо знанията на студентите от различните държави, участници в Конгреса по специалните дисциплини от науките за Земята. По този повод представителите на българската студентска организация, спечелили конкурса, бяха поканени от Дружеството на Американските геофизици да участват в подобно състезание, организирано от Дружеството в САЩ.

Участия в специализирани и общи геоложки практики и експедиции в страната и в чужбина

От особена важност за пълноценното обучение на студентите са полевите (теренни) занятия. За тяхното реализиране е създадена “Учебно-методична база в с. Лютиброд”. Базата е изградена в уникалния в гео­ложко отношение район на Искърския пролом. Тя е изходна точка за геоложките маршрути в района, които онагледяват геоложките феномени за практики по: Регионална геология; Геоложко картиране; Минера­логия и петрография; Седиментология.

Цялостното запознаването с геологията на България за отделните специалности от Факултета се из­вършва по специално подбрани маршрути в различните структурно-тектонски зони на България.

Специализираните учебни практики по Геология, Хидрогеология, Инженерна геология, Геофизичните практики, практиките по Сондиране, добив и транспорт на нефт и газ, както и учебните практики по Екология се провеждат в интересни и подходящи обекти в страната и извън нея, свързани със специфичните проблеми на съответните образователни направления. В традиция се превърна организирането на летни екскурзионно-учебни практики на студенти от Геологопроучвателния факултет, съвместно с техни колеги от Румъния, които се провеждат в гр. Констанца и в гр. Бургас, с Московския Държавен минен университет и др. Съвместно с колеги от Университета в гр. Лестър, Великобритания и Университета в гр. Котбус са организирани студентски геоложки екскурзии на територията на България. Факултетът е бил организатор и на редица геоложки екскурзии за чуждестранни участници в научни форуми, провеждани в България и в съседните ни страни.

Благодарение на подкрепата на фирмите от бранша, продължава традицията за провеждане на студентски производствени практики, с които се скъсява пътя “учебен процес - реализация в производството”, а това е световна тенденция в образованието.

Участие в представителни спортни отбори на Университета

Спортната дейност заема особено място при подготовката на младите инженери. Осигурени са възможности за участие на студентите в различни видове спорт – баскетбол, волейбол, футбол, фитнес, тенис на маса, бадмигтон, каланетика, плуване, планинарство, йога. Активността и възможностите на младежите от Геологопроучвателния факултет намират отражение във включването им в представителни отбори, участващи в Държавните първенства за студенти и в Лигите на федерациите по Футбол, Футбол в зала, Баскетбол, Тенис на маса, Волейбол.

В Геологопроучвателния факултет на МГУ „Св. Ив. Рилски” съществуват добри условия и предпоставки за обучение, реализиране на професионални и социални контакти, за активен и ползотворен студентски живот.

Центровете са съсредоточени в основната сграда на Геологопроучвателния факултет и достъп до тях имат всички студенти, преподаватели и служители. Обзаведени са със съвременна софтуерна и хардуерна система. Голяма част от семинарните занятия са приведени в електронен вид, което позволява на сту­ден­тите да овладяват съвременните методи за визуализация на сложни геоложки процеси, да се запознават със съвременните постижения на науките за Земята от цял свят, да осъществяват професионални контакти.

В центърът се провеждат дългосрочни и краткосрочни курсове за български и чуждестранни граждани по различни специалности, свързани с овладяване на геоложки, минни, икономически професии, както и допълнителни чуждоезикови умения.

Преподавателите и студентите от Геологопроучвателния факултет използват огромен библиотечен фонд в областта на: науките за Земята, техническите науки, архитектурата, строителството и геодезията, биотехнологиите и т.н. Библиотечния фонд от литература и периодика към библиотеката на МГУ „Св. Ив.Рилски” надвишава 104 503 библиотечни единици, като ежегодно се обновява и актуализира.

Всяка катедра към Геологопроучвателния факултет разполага със собствен специализиран библиотечен фонд.

Център за кариерно развитие

Центърът за кариерно развитие към МГУ “Св. Ив. Рилски” е създаден с решение на Академическия съвет, №8/20.06.2007 г. Изграждането му е част от Националната програма за студентски стажове, лансирана от Проект “Пазар на труда” на Американската агенция по трудова заетост - USAID. Основните цели на Центъра са да осигури на бизнеса липсващите до момента достатъчно квалифицирани специалисти, и да намали безработицата сред младите хора. Кариерният център следи движението на пазара на труда и информира Академичното ръководство за тенденциите в търсенето и предлагането. По този начин допринася университетът да съобразява по-гъвкаво предлаганите специалности и учебни планове с реалните потребности на икономиката.

Като индивидуална структура Студентския съвет е създаден през 1998 год. Утвърждава се като сдружение на самоуправление, коeто показва, че студентите на МГУ “Св. Иван Рилски” са не само вътрешни “работници”, които дават от себе си за развитието на своя университет, а с идеите и убежденията си изграждат и подпомагат цялото академично общество.

Студентският съвет при МГУ “Св. Иван Рилски” активно участва в академичното общество и работи с всички факултети и катедри в университета. Взема участие в огранизацията и провеждането на праз­ниците и научните конференции на университета. Участва в обмен на кадри с изявените световни лидери в минната индустрия. Съвместно с различните факултети организира обмен на студенти по различни програми и проекти в страната и чужбина. Членове на Студентски съвет, заемат и участват в ръководните комисии и съвети на университета. По–голяма част от състава на съвета заемат стратегически позиции в големи правителствени и неправителствени организации. Успешната реализация на членовете, преминали през школовката на Студентски съвет и утвърждаването им като лидери и ръководители на пазара на труда е показател, че структурата е една от най – добрите сред студентските съвети в България.

Студентски общежития

Студентите от Геологопроучвателния факултет живеят в съвременни общежития, разположени в Сту­дентски град. Общата леглова база надвишава 1500 човека.

В Геологопроучвателния факултет са изградени и функционират специализирани лаборатории със съвременно обзаведена база.

От 1997 год. лабораторията е със статут акредитирана изпитвателна лаборатория. Актуалният сертификат за акредитация на ЦНИЛ “Геохимия” е с № 66 ЛИ (17) от 08.03.2004 год., валиден до 19.10.2014 год., съгласно БДС EN ISO 17025:2001, издаден от Изпълнитерна агенция “Българска служба за акредитация”.

Продуктите и обектите на изследване, за които ЦНИЛ “Геохимия” е акредитирана са:

• 
  Определяне на елементния и минерален състав на руди и продукти от преработката им – концентрати, отпадъци, шламове и др.;
  
• 
  Определяне на елементния и окисен състав на нерудни природни и синтетични материали – скали, седименти, пясъци, глини, каолини, стъкла, цименти, керамични и строителни материали, въглища и др.;
  
• 
  Определяне на елементния състав и формите на присъствието им в обекти от околната среда – почви, утайки, прах;
  
• 
  Определяне елементния състав на води – минерални, питейни, битови, подземни, повърхностни, производствени, отпадни и др.;
  
• 
  Определяне на елементния състав на метали, сплави и електронен скрап.
  

Апаратурната обезпеченост на лабораторията е на съвременно ниво. Тя е оборудвана с:

• 
  Атомно-емисионен спектрометър с източник на възбуждане индуктивно свързана плазма (ICP – AES), тип SIM+SEQ, производство на SPEKTRO Analitical Instruments – Germany;
  

• 
  Атомно-абсорбционен спектрометър (AAS), производство на Karl Zeiss Jena – Germany, комплектован с пламъков и електротермичен атомизатор;
  
• 
  Атомно-емисионен спектрометър с източник на възбуждане правотокова дъга (ПГС-2), произ­водство на Karl Zeiss Jena –Germany;
  
• 
  Спектрофотометър Jenway 6300, производство на Jenway –England за определяния в ултра­виолетовата и видимата област на спектъра.
  

Ръководители на лабораторията последователно са били доц. М. Вацев, инж. А. Цветанов, инж. В. Кожухаров, инж. Е. Камбурова, М. Сивилов. Основната дейност на лабораторията е свързана с изготвяне на препарати (шлифове) от минерални, рудни и скални образци, във връзка с учебната и научно­изследователската дейност в МГУ „Св. Ив. Рилски”.

Разполага с апарат за рентгеноструктурен и фазов анализ тип Рентгенов Дифрактометър ДРОН-УМ1

Лабораторията е лицензирана към учебно-изследователската лаборатория по йонизиращи лъчения НИЛ „РТЕМА” и обслужва катедрите в Университета, използващи електронномикроскопски анализи. Оборуд­вана е с Трансмисионен микроскоп ТЕМ „Tesla” BS 242 D, сканиращ електронен микроскоп СЕМ „Tesla” BS 340.

Лабораторията осъществява научноизследователска, лабораторна, инженерингова, експертно-консул­тантска, информационно-квалификационна и други дейности в сферата на енергийните георесурси. Лабораторията организира, координира и интегрира дейността на специалисти от различни организации с опит и висока квалификация за реализиране на тези дейности.

На базата на интегрирани разномащабни информационни масиви извършва анализи, обобщения и оценки в областта на регионалната геология и за целите на търсенето, проучването и геоложките основи на разработването на находища на изкопаеми горива и на обекти за подземно съхраняване на природен газ и въглероден диоксид (СО₂):

• 
  разработва интегрирани историко-геоложки модели на басейновото пространство в сложни термобарични условия;
  

• 
  изучава въглеводородния потенциал и извършва геоложко райониране на перспективни територии на сушата и акваторията;
  
• 
  оценява потенциалните ресурси от изкопаеми горива в конкретни ареали;
  

• 
  елементаризира стратиграфския профил на седиментните формации от различен литолого-фациален тип по литоложки, физични и други показатели;
  
• 
  изучава литоложките, физичните, физико-химичните и флуидодинамичните свойства на резервоарните системи от различен тип;
  
• 
  извършва зониране на пространството на резервоарните системи по характеристични показатели;
  

• 
  оценява геоложките предпоставки, условията и възможностите за подземно съхраняване на природен газ и СО₂ в потенциални хранилища от различен тип;
  

• 
  изучава физичните и физико-химичните аспекти на механизма на процесите, съпътстващи разработването на въглеводородните акумулации и подземното съхраняване на природен газ и СО₂;
  
• 
  разработва физико-химични, хидродинамични, математични и други специализирани модели на многофазна филтрация в резервоарни системи от различен тип;
  

• 
  провежда стандартни и специализирани лабораторни и други изследвания на резевоар­ните и изолиращите скали и пластовите системи;
  
• 
  изготвя информационни пакети и други документи за конкурси за получаване на лиценз за търсене и проучване на находища на енергийни георесурси;
  
• 
  осъществява различни форми на обучение на специалисти и извършва експертно-консултантска, информационна и други дейности в сферите на своите компетенции.
  

В зависимост от тематичната насоченост на изпълняваните проекти, в състава на изследователските екипи участват специалисти от БАН, СУ и други организации.

Дейността на Лабораторията се осъществява с участието на лицензирани лаборатории за специализирани изследвания, както и разнопрофилни високо квалифицирани специалисти от редица учебни, изследователски, научноинформационни инженерингови и други звена и фирми от Университета и извън него. На тази основа са подписани двустранни договори за сътрудничество с “Проучване и добив на нефт и газ” ЕАД гр. Плевен “Лабораторни геоложки изследвания” АД, гр. София и НИИ “Геология и геофизика” АД, гр. София.

Това позволява комплексното обслужване на дейността на български и чуждестранни компании в страната и чужбина.

За краткото си съществуване Лабораторията е разработвала научноприложни задачи, възлагани от “Проучване и добив на нефт и газ” ЕАД, а също така и от американската компания “CBM Energy”, гр. Houston.

Основни звена в Геологопроучвателния факултет
КАТЕДРА “ГЕОЛОГИЯ И ПРОУЧВАНЕ НА ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ”

Катедра “Геология и проучване на полезни изкопаеми” има повече от 60 годишна история.

През 1948 г. към Държавната политехника е създадена катедра “Рудни находища”, с ръководител доц. Андрей Янишевски.

През 1950 г., с Указ № 9806 от 31.05.1950 г. на Президиума на Народното събрание (ДВ бр.130/ 30.06,1950 г.) към Машинния факултет на бившата Държавна политехника се открива Отдел по минно инженерство и инженерна геология с два подотдела:

- Строителна хидрогеология;

- Проучване на полезните изкопаеми.

В новооткрития отдел са приети 50 студента по четири специалности, от които 15 студента по специалност “Проучване на полезните изкопаеми”.

През учебната 1950/1951 година със заповед № 958 от 09.03.1951 г. на КНИК са открити първите седем катедри, между които “Полезни изкопаеми” и “Геологопроучвателно дело”.

За ръководител на катедра “Полезни изкопаеми” е избран ръководителят на катедра Минералогия и петрография проф. Георги К. Георгиев, който изпълнява длъжността до м. декември 1952 г. От 16.12.1952 г. в катедрата постъпва като доцент и ръководител катедра Гроздан Николаев Гроздев.

В структурирания в рамките на МГИ Геологопроучвателен факултет през 1953 г. е създадена катедра “Проучване на полезните изкопаеми”, с ръководител катедра доцент Гроздан Николаев Гроздев.

За над 55 годишното си съществуване в катедрата са работили повече от 30 преподаватели и научни сътрудници от които 6 професора, 11 доцента и 1 ст.н.с. От тях двама с научната степен “доктор на геологическите науки” и 15 – “доктор”.

Ръководители на катедра ГППИ са били както следва: проф. Гроздан Николаев (1952 - 1976), проф. Рашко Рашков (1976 – 1979), проф. Богдан Богданов (1979 – 1989), проф. Петко Попов (1989 – 2000), доц. Страшимир Страшимиров (2000 – 2008). От 2008 г. катедрата се ръководи от доц. д-р Светлозар Д. Бакърд­жиев.

Понастоящем академичният състав на катедрата е общо 15 преподаватели, от които, 8 доцента и 6 главени асистента и един асистент. От тях 9 притежават научна степен “доктор”, а още четирима са пред защита на докторска дисертация.

доц. д-р Светлозар Д. Бакърджиев – проучване на полезни изкопаеми и геостатистика

доц. д-р Страшимир Борисов Страшимиров –рудни полезни изкопаеми

доц. д-р Йордан Иванов Кортенски - въглищна геология.

доц. д-р Йордан Миланов Йорданов – нефтена геология

доц. д-р Петър Иванов Петров – нерудни полезни изкопаеми

доц. д-р Мариана Димитрова Дончева - нефтена геология

доц. д-р Ефросима Петрова Занева-Добранова - нефтена геология

доц. д-р Камен Петков Попов – търсене на полезни изкопаеми и геостотистика

гл.ас. д-р Станислав Стефанов Стойков – нерудни полезни изкопаеми

гл.ас. Маргарита Димитрова Василева – рудни полезни изкопаеми

гл. ас. Сергей Петров Добрев- геохимия и рудни полезни изкопаеми

гл.ас. Калин Иванов Русков – геостатистика и проучване на полезни изкопаеми

гл.ас. Александър Кирилов Здравков - седиментология

гл.ас. Христо Бориславов Димитров - нефтена геология

ас. Николай Христов - нефтена геология

Като профилираща, катедрата осъществява обучение на студенти по трите образователни степени: “бакалавър”, магистър” и “доктор”.

На ОКС бакалавър се обучават студенти по специалността “Геология и проучване на минерални и енергийни ресурси” (ГПМЕР). Специалността е основна за обучение на специалисти за проучване и добив на минерални и енергийни ресурси, които предопределят фундамента на редица направления от областта на икономическия живот. В Република България тя се изучава само в Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски” в София.

Специалността ГПМЕР е базова за обучение на ОКС магистър по специалностите Икономическа геология, Петролна геология и Приложна минералогия (обучаваща за Приложна минералогия е катедра Минералогия и петрография), както и за ОКС доктор по н.с. шифър 010713 – Геология и проучване на полезни изкопаеми.

Първият прием на студенти по специалността е през учебната 1950/1951 г. в рамките на Държавната политехника, под името „Проучване на полезните изкопаеми. Приети са 15 студента в редовна форма на обучение. От учебната 1955/1956 г. по специалността е разкрита задочна форма на обучение. Впоследствие, специалността е преименувана на “Геология и проучване на полезни изкопаеми”. От учебната 1997/1998 г. специалността придобива наименованието “Геология на минералните находища.

Понастоящем ежегодният прием на студенти по специалността ГПМЕР (за ОКС бакалавър) е 30 студента (редовно обучение) и 10 студента (задочно обучение), за ОКС магистър по специалности Икономическа геология и Петролна геология е 10 – редовно и 5 задочно обучение, а за ОКС доктор – 1 до 3 души.

За хармонизирането на нашето образование с европейското бе реализиран проект S_JEP12342-97 по програмата ТЕМПУС на Европейската общност съвместно със специалисти от Института по геология към Университета в гр. Льобен (Австрия), Бранденбургския технически университет в гр. Котбус (Германия) и Софийския унирерситет “Св. Кл. Охридски”. До средата 2002 г. специалността се отнася към професионалното направление 8.10 - “Геоинженерство”, след което се преобразува в специалност 8.10.1 - “Геология на минералните ресурси”.

След 2002 г. специалност Геология на минералните ресурси е в професионално направление “Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми” - шифър 5.8.

От учебна 2007/2008 година специалността е преименувана на “Геология и проучване на минерални и енергийни ресурси”.

Завършилите специалността ГПМЕР на ниво бакалавър придобиват професионалната квалификация инженер-геологопроучвател.

Обучението по образователната и научната степен “доктор” за специалността се осъществявя основно по научната специалност 01.07.13 “Геология и проучване на полезни изкопаеми” и 01.07.20 “Методи и техника на геоложките изследвания”, в по-ограничени мащаби по н.с. 01.07.06 “Седиментология”.

През над 50 годишното съществуване на МГУ в катедра “ГППИ” са подготвени и са защитени в Специализирания научен съвет 64 дисертации за получаване на научната степен “доктор” (кандидат на науките) и 2 за “доктор на науките”.

Преподавателите от катедрата обучават студенти от всички специалности на ГПФ (Сондиране и добив на нефт и газ, Екология и опазване на околната среда, Приложна геофизика Хидрогеология и инженерна геология, Геология и геоинформатика), а така също и тези от МТФ (Обогатяване и рециклиране на суро­вини, Разработка на полезни изкопаеми, Геодезия и маркшайдерство, Стопанско управление и Подземно строителство).

По специалността “Геология и проучване на минерални и енергийни ресурси” (“Геология на минералните находища”, “Геология и проучване на полезни изкопаеми” и “Проучване на полезни изкопаеми”) до 2009 г. вкл. са се дипломирали 1971 специалисти, от които 1578 редовно и 393 задочно обучение. От дипло­мираните специалисти 63 са чужди граждани.

Академичният състав на катедрата е в тясно взаимодействие и участва активно в съвместна научно-изследователска дейност с колеги от други катедри, институции и организации. Сравнително най-тесни контакти се поддържат с колегите от сродните катедри в ГПФ. Членове на катедрата са в пред­ставителните органи на националните геоложки сдружения, като БГД, БМД, в редколегиите на списания като Geologica Balkanica и др, вземат активно участие в конференции, чествания с широко международно участие.

Научно преподавателските кадри по специалността имат широка известност и признание в чуж­дестранните научни среди. Те членуват в Нюйоркската академия на науките, Асоциацията по органична петрология членува, в Европейската асоциация на петролните геолози в Асоциацията на американските петролни геолози, в националното представителство в Карпато-Балканската геоложка асоциация и т.н.

Резултатите от техните изследвания са публикувани и докладвани на редица международни форуми, и чужди списания. Разработили са общо над 100 научни и научно приложни проекта, по-голямата част от които са внедрени в практиката. Освен това са направени 17 специализирани внедрителски разработки. Научните резултати са изложени в над 2000 публикации в авторитетни наши и международни списания, като само през последните пет години те са над 400. Освен това тези постижения са представени широко на национални и международни конгреси и симпозиуми, където са изнесени над 800 научни доклада и научни съобщения. Издадени са 10 монографии, а в много от учебниците са отразени и научните постижения на авторите.

Научно преподавателските кадри от специалността поддържат широки международни научни връзки като участват активно в редица международни проекти - изучаване на металогенията и особеностите на находищата на полезни изкопаеми в Карпато-Балканския регион; разработката на проблемите по връзката на геодинамиката с рудообразувателните процеси в рамките на общоевропейския проект GEODE; създаването на геолого-генетични модели на редица типове рудни находища (меднопорфирни, масивни медносулфидни, жилни и скарнови медни, стратиформени и жилни оловно-цинкови и др.). изясняване на геоложките и екологичните аспекти при подземното съхраняване на природен газ и СО₂.

Може да се подчертаят активните връзки през различните периоди с изследователите от Московския университет, Московския геологопроучвателен институт, Грузинската академия на науките, Фрайбергската минна академия, Минния университет в Леобен, Белградския университет, Скопския университет, Буку­рещкия университет, Университета в Клуж, Анкарския университет, Университета в Тирана, Унгарската академия на науките, Политехническия университет в Кошице, Института по геология на полезните изкопаеми в Москва, Геологическия институт в Атина, Университета в Лестър и т. н. Резултатите от тези изследвания са показани в редица съвместни публикации и монографии. Като най-съществен и значим може да се цитира международния проект IGCP-356, с участието на 10 страни и в който трима наши специалисти са редактори на материалите от работни срещи проведени у нас.

Водеща е ролята на кат. ГППИ в годишна среща по линията на ЮНЕСКО по проблемите на връзката на металогенията с тектониката на плочите, на която, освен български геолози, присъствуваха 71 чуждестранни учени от 22 страни (вкл. САЩ, Канада и Австралия). В последните години членове на катедрата се включиха и участваха активно в организацията на научните форуми /работни срещи, симпозиуми и др./ организирани в рамките на европейската научноизследователска програма GEODE, както и в рамките на българо-швейцарския проект SCOPES. Преподаватели от катедрата активно участват в редовните конгреси на КБГА, където се представят с доклади.

Проектите разработвани от преподавателския състав на катедрата са насочени към решаване на научни и научноприложни задачи в областта на полезните изкопаеми. Проектите са финансирани от отрасловите министерства, Министерството на науката и образованието и от практически всички геологопроучвателни и минни предприятия в Република България, чуждестранни компании, научни и образователни структури към Европейската общност, страни от региона и страни от Европейската общност. Налице е пълноценно сътрудничество с редица страни от Европа, Северна Америка и Азия. Научноизследователската дейност в катедрата е ориентирана към модерни и бързо развиващи научни области като опазване на околната среда и водите, икономическа геология, обвързана с географските информационни системи, геоинформа­тика и петролно инженерство и оценка на метални, енергийни и неметални ресурси.

Катедра ГППИ разполага с добре обзаведена лабораторна база.

Лаборатория по рудна микроскопия и промишлени типове минерални находища;

Учебната лаборатория по рудна микроскопия и промишлени типове минерални находища е оборудвана с 11 бр. поляризационни микроскопи за наблюдение в отразена светлина на полирани препарати – за диагностика на рудни минерали. 8 от микроскопите са тип МИН-8, закупени през 70-те години. Останалите 3 са модел ПОЛАМ Р-311 и са закупени през 1993 г. За определени занятия допълнително се използват 6 бр. стереомикроскопи МБС-1, МБС-9 и Carl Zeiss-Jena – за наблюдение на макроскопски неполирани препа­рати при увеличения от 10х до 100х. Лабораторията разполага и с един микротвърдометър тип ПМТ-3.

В учебната лаборатория са обособени учебни сбирки от образци, характеризиращи основните генетични и текстурни типове полезни изкопаеми, както и характерни образци от главните метални находища на територията на страната.

Към учебната лаборатория по рудна микроскопия и промишлени типове минерални находища е създадена и научно-изследователска и учебна Лаборатория по физични методи за изучаване и диагностика на минералите. Тя е оборудвана с два поляризационни микроскопа NU-2 (Carl Zeiss-Jena) за наблюдение в преминаваща и отразена светлина и два микроскопа Jenaval (Carl Zeiss-Jena) за наблюдение в преми­наваща светлина. Единият микроскоп NU-2 е съоръжен с фотометър за количествено определяне отражението на рудните минерали. Другият микроскоп NU-2 е оборудван с дигитална цветна видеокамера “Panasonic” (модел GP KR222E), която е свързана посредством видеоплатка Matrox Millenium II и Matrox Rainbow Runner Studio с графична станция IBM Inellistation Z-Pro. На единият от микроскопите Jenaval е монтирана нагревателна масичка тип “Захарченко”, а на другия – масичка за замразяване и нагряване Chaixmeca тип MTM-85, които се използват за изучаване на флуидни включения в минерали. Комбинацията дигитална видеокамера – компютър позволява фотографирането на микроскопски обекти, последващо редактиране на цифровите снимки, извеждане на изображението на телевизионен монитор и записването на видеоизображения, показващи динамиката на процеси наблюдавани с микроскоп във времето (например хомогенизация на газово-течни включения при нагряване).

През 2009 г е закупен и съвременен научно-изследователски микроскоп Leica, който дава възможност за наблюдаване на въглищата, битумолитите и вместващите седиментни скали в преминаваща и отразена поляризирана светлина във въздушна среда и маслена имерсия. Микроскопът е снабден и с приставка за флуорисцентна микроскопия. В лабораторията е ситуиран и един по-стар модел изследователски микроскоп NU-2, за отразена и премиваща поляризирана светлина.

Лабораторията разполага с богата шлифотека, която включва около 6000 бр. аншлифи, около 500 бр. дюншлифи и макроскопски образци от въглища и битумолити. Учебният процес се онагледява от с микрофотоснимков материал в отразена светлина (въздушна среда, маслена имерсия, флуорисцентна светлина), със сбирка от представителни образци за литотипи, въглища от различен ранг, от различни български и чуждестранни басейни. Освен това чрез камерата на микроскопа Leica, която е свързана с 42” LCD телевизор, могат да се демонстрират микроскопските наблюдения в маслена имерсия и флуорис­центна светлина.

Лаборатория по Дистанционни методи и Геоинформационни системи;

Учебната лаборатория по “Дистанционни методи и Географски информационни системи” е създадена и оборудвана през периода 1999-2001 година със средства по програма Темпус-Фар. Лабораторията включва два компютъра тип графични станции, модел IBM IntelliStation M-Pro, два скенера Plustek OpticPro - А3 формат и Umax Astra 1220S - А4 формат, цветен струен плотер HP DesignJet 450C формат А0 и цветен струен принтер HP DeskJet 1120C формат А3, както и някои допълнителни периферни устройства, като записващ компактдиск HP CD-Writer 9100, архивиращо устройство iomegd ZIP 250 и др. Лабораторията е свързана с учебния компютърен клас към Геологопроучвателния факултет посредством вътрешна локална мрежа, за да се осигури възможността да бъдат ползувани нейните ресурси от по-голям брой студенти. Софтуерното осигуряване на лабораторията включва богата колекция от разнообразен специализиран софтуер в областта на дистанционните методи и ГИС, като ER Mapper, ENVI, TNT Lite, GRASS, PCI OrthoEngine, MicroDEM, ArcView, MapInfo, MicroMSI, Spring и др. Основната задача при използуването на тази лаборатория е да се предостави възможността за съвременно обучение и практи­ческа работа на студентите в областите на обработка и интерпретация на различни видове дистанционни спътникови и аеро-фото изображения, както и разработването и използуването на Географските информационни системи в геоложката практика.

Лабораторията разполага с 2 стреомикроскопи МБС-9, електронна везна и набор от сита за гранолуметричен анализ. В лабораторията се прави гранолуметричен анализ на седиментоложки проби и се определя минералния им състав. Провеждат се петрографски изследвания на седиментни скали от различни региони в България.