Специфични черти на българската „демокрация"
Всичко, казано дотук, е съставна част на българската „демокрация". Тъй като новият-стар елит няма търпение час по-скоро да узакони властта си, описаните технологии се прилагат в по-драстичен вид, с повече грубост и примитивизъм.
Тук също няма борба между идеи, а само прилагане на манипулативни технологии въпреки мащабните шумотевици на различни форуми и в медиите.
Медиите и най-вече телевизията са ударните звена в прилагането на технологията за „промиване на мозъците". Чрез тях на хората може да се внуши и най-нелепото твърдение, и то така, че всеки да го възприеме като своя собствена позиция („Главна опасност за България са циганите и турците!", „Основна заплаха е да станем 16-а република на бъдещия СССР!", „България е загубена, ако не разрушим паметниците на съветската армия!"...). Показваните филми и издаваните книги в преобладаващата си част пряко или косвено визират богатството като единствена ценност и пренебрегват морала като отживелица.
Около 200 партии запълват цялото политическо пространство – на практика, не можете да регистрирате нова партия с определена програма, понеже такава вече съществува. Няколко телевизионни канала, десетки централни и регионални радиостанции и повече от хиляда вестника господстват в сферата на медиите и зад привидния си плурализъм се целят в
една точка. Основните стари-нови, сега преименувани издателства, наводняват книжния пазар с доскоро забранени книги. И те смятат, че смисъл на живота е богатството, дори когато не го казват направо. Въобще, незаето пространство няма. Това е симптом на ТОТАЛИТАРНА ПОЛИЦЕЙСКА ДЪРЖАВА. И се постига без политическа полиция и без пряк полицейски или партиен контрол. Ето колко съвършени са психологическите манипулативни технологии, разработени на Запад!
Както и на Запад, „обикновените хора" у нас не знаят какво става в държавата им – те виждат само надводната част на айсберга, показвана им от медиите, и правят неуверени догадки за невидимата му част. Тук не става дума за червени, сини или другояче оцветени бетонни глави, които са напълно зомбирани, а за относително непредубедения гражданин, който все още се опитва да се добере до истината.
Естествено, манипулативните технологии у нас атакуват преди всичко ценностната система на българина, която и без друго е разколебана от многото перипетии в новата ни история. Целта е да се елиминира моралът – нещо, без което зомбирането не е възможно. За това съществуват и обективни причини като урбанизацията и подвижността на населението – напуснал родното си село или малък град, където всички го познават, в големия град човекът се оказва анонимен и неконтролиран в действията си; всичко е позволено, стига да избегнеш ударите на закона. Българският „елит" не оставя моралната деградация само на обективните фактори. Естественият процес е продължителен, а на управляващия мафиозен „елит" е нужна спешна деморализация, иначе не би могъл да постигне целите си.
Когато се говори за български елит, думата винаги трябва да се поставя в кавички. Нашенският елит рязко се отличава от западния. Тамошните свръхбогаташи са извършвали пиратските си похождения през миналите векове (има и новобогаташи – като изключения, потвърждаващи правилото). Образованите им вече потомци, притежаващи богатство и власт, се стараят да имат благоприличен вид и да се кичат с морални добродетели (християнско смирение, милосърдие, благотворителност...). За успешното изиграване на тази роля им помага интелектуалният елит (без кавички), грижливо подбиран от най-реномираните университети. Нашенският „елит" се самоназначава за такъв в момента, все още не е легализирал претенциите си, не може да обясни откъде има богатствата си, и да докаже, че не е мафия. Наетите от Мафията политици поразяват със своята (под)посредственост, която се стараят да компенсират с многословие и красноречие (ако го притежават). Голяма част от „бизнесмените" се набиват в очите с неандерталския си вид и държание (откъде в България се взеха толкова неандерталци!), а просташкото им поведение на тържествуващи маймуни отблъсква. Сега вече не е тайна, че куфарчетата с ограбените от народа пари са раздавани тъкмо на измета на обществото – неандерталците. Като същества без морални скрупули (основно изискване!) и с ниски интелектуални възможности те са лесно управляеми. Не изглеждат много по-добре и представителите на „едрия капитал". Ето защо българският елит е „елит". Нашенският „елит" и западният си приличат главно по своята недобронамереност към народа си.
И тук, както и на Запад, стратегическа цел на „елита" е да не позволи на народа да се организира за отпор. В името на това се запълват всички пространства и се провеждат манипулативни операции. Съществуващите отпреди организации, които не могат да бъдат ликвидирани изведнъж (синдикатите, организациите на инвалидите, на пенсионерите, на специфично болните, творческите съюзи...) се превземат отвътре, и поставени под контрол, бързо се обезличават.
Тежък удар за трудещите се е обезличаването на профсъюзите. Все по-очевидно става, че казионните КНСБ и КТ „Подкрепа" действат в полза на мафиотския елит и против своите членове. За да демонстрират своята „независимост", те от време на време симулират конфронтация с правителството и изказват загриженост за народа, а за да разцепят синдикалното движение, понякога (особено в началото на „демокрацията") се преструват, че водят борба помежду си. Въобще, това са симуланти, които имитират синдикална защита в един по принцип съгласуван процес под ръководството на „елита".
Специфична черта на българската „демокрация" е ОРГАНИЗИРАНОТО ОБЕДНЯВАНЕ НА НАРОДА. При форсираното „строителство на капитализма" част от обедняването е „естествен" процес: за да се пръкне един милионер, трябва да се създадат няколко хиляди бедняци; нали не се произвежда нищо повече в сравнение с преди (напротив!). И милионите на новобогаташите са ограбени от бедняците! Като цяло обаче процесът на обедняване е дирижиран и има за цел да постави народа на колене, в режим на животинско оцеляване, когато не само високите идеи, но и елементарният морал остават на заден план. Такова човешко стадо е най-удобно за манипулиране, включително и за зомбиране.
Очевидно, за Мафията – "елит", владееща България в този преходен период, организираното ограбване на народа е недостатъчно. Затова тя го тероризира и чрез организирана престъпност от всякакъв вид. По всичко личи, че ударната сила на престъпността са различните охранителни фирми (както бе съобщено по канал 1 на БНТ, в България има 150 хиляди охранители, в т.ч. в София 100 хиляди – повече от числения състав на армията и полицията, взети заедно!). Охранителите се рекрутират главно от бивши служители на държавна сигурност и бивши спортисти. Така Мафията с един куршум удря два заека": 1) Неутрализира обучени мъже, които, останали без работа, биха се превърнали в потенциална заплаха за нея; 2) Използва услугите им за утвърждаване на своята власт. Когато Мафията – "елит" легализира заграбеното от народа (например след завършване на приватизацията), по всяка вероятност неколкостотин души от охранителите ще образуват „ескадрони на смъртта" по латиноамерикански маниер, а останалите просто ще бъдат унищожени. Извън охранителните фирми с престъпна дейност се занимават всякакви самодейци – хора с престъпни наклонности, чието време е дошло, отчаяни хора, останали без работа, и дори тинейджъри, непознаващи морални задръжки. Всички видове престъпност дестабилизират обществото, унищожават държавата и – което е главна цел –сплашват населението. Медиите с всички сили разгласяват „подвизите" на бандитите и създават криминална психоза. Така целта е постигната: уплашените хора не могат да окажат отпор на „елита".
Американската мечта за бързо и лесно забогатяване чрез един сполучлив „удар" от филмите и рекламите успешно се пренася в живота на българина и започва да става част от неговия манталитет. Митове в този дух вече украсяват биографиите на новобогаташите и особено на „едрите капиталисти". Мнозина млади хора придобиват, да го наречем, бингосъзнание, заменящо целия мироглед. С успех се ползват томболи, в които голямата награда е нов апартамент. Такава примитивна уловка дава възможност на управниците да разиграят (дори да подарят) ЕДИН апартамент, вместо да построят необходимите ЕДИН МИЛИОН апартаменти. Връх на стремежа към бързо забогатяване без труд са т.нар. Пирамиди. Отчаяни, деморализираш и дезориентирани, българите се хващат на тези манипулативни уловки с наивността на малки деца – толкова много им се иска желаното да бъде възможно! А това показва, че манипулативните технологии действат ефикасно.
В крайна сметка цел на манипулациите, водещи към зомбиране, е т.нар. АТОМИЗИРАНЕ НА ОБЩЕСТВОТО – всеки индивид, изолиран от другите, да се чувства сам, изоставен, безпомощен и уплашен, и да се спасява поединично. Детският оптимизъм у други хора може да се обясни само с тяхната неосведоменост или вродена глупост.
Неуязвима ли е Мафията – "елит", владееща България днес? Тя е силно уязвима, но никой не й оказва отпор, никой дори не търси обяснение за делата й.
Много неудобен въпрос за всички мафиоти е произходът на богатствата им, на който засега няма нито един разумен отговор. Още по-нелепо звучи понятието „едър капитал" в страна, където преди 1989 г. никой не би могъл да намери легитимно обяснение за притежаването дори на 100 хиляди лева. Един официален отговор на тези въпроси би означавал директно да се признае ограбването на обществото, прането на мръсни пари и всички далавери на новия-стар „елит".
Крайно неудобен въпрос е защо БКП-БСП „сменя системата", без някаква друга сила да я заставя да прави това. Ако като причина се признае провалът на реалния социализъм, някой (същият „елит") трябва да отговаря политически и съдебно. Освен това никой официален орган не е решавал „да се строи капитализъм", нито пък е имало референдум по този въпрос.
Върхушката няма задоволително обяснение нито защо „общонародната социалистическа собственост" трябва да се приватизира, при това на безценица, нито по какъв критерий се избират новите й собственици, нито пък кой е решил да има приватизация.
Не може да се даде и никакво официално обяснение на въпроса защо преднамерено се съсипва страната ни, защо се ликвидират здравеопазването, общественото осигуряване и цялата социална защита на населението и защо в крайна сметка се провежда геноцид срещу народа.
Могат да бъдат зададени и други „лоши" за „елита" въпроси.
Мафията – "елит" знае, че не може да отговори на нито един от тях, и затова всячески ги избягва. СДС и гравитиращите около него „опозиционни" партии също не засягат подобни въпроси дори в предизборната си агитация. Нагърбил се с неблагодарната роля на отгледана, симулативна опозиция, разединил народа и реабилитирал БСП, СДС продължава да защитава фанатично либерализма, неконтролираната пазарна икономика и други пагубни за катастрофиралата ни страна позиции, отстъпвайки по-изгодната роля – популистката „защита на трудещите се" – на БСП.
В медиите и на публични места се обсъждат фрагменти от важни събития и решения, от които непосветеният изобщо не може да разбере за какво става въпрос. Важното е да не се засягат фундаменталните въпроси, повдигнати по-горе. За да бъде объркването пълно, шум вдигат партии, съюзи, патриотични организации, кyлтyрни общности, фондации, религиозни конфесии, cекти, дружества с различна насоченост, центрове за демокрация, институти с невероятни профили, стари и нови университети, синдикати, културтрегери, охранителни фирми, професионални демократи, патриотични капиталисти, благотворителни организации... Плурализъм в действие. Оказва се, че това е много надеждно средство за създаване на бъркотия и манипулиране на масите.
Както и в други подобни ситуации, интелигенцията играе ролята на дресирания бик, повеждащ стадото на заколение. Опиянена от настъпилата „демокрация" и преориентирала се по поcока на вятъра, тя безкритично превъзнася западните ценности, папагалски лансира „модерни" теории и концепции. Участва във всевъзможни кръгли и некръгли маси и други форуми, фондации, асоциации и всякакви говорилни, а когато може, се включва и в управителни съвети. „Елитните" интелектуалци всъщност се интересуват единствено от личното си преуспяване. Няма и помен от възрожденския ентусиазъм и обреченост в служение на народа – днешният интелигент, наричащ себе си интелектyалец, е „модерен" човек, следователно индивидуалист, зает със себе си, за когото обществото е само фон на собствените му изяви. От време на време изказва дълбомислени, според самия него, оценки на дадени събития и с чувство на изпълнен дълг отново се затваря вътре в себе си. Естествено, толкова модерен човек, в стремежа си да бъде в крак с модата, един от първите става плячка на манипулативните технологии. Такъв духовен бизнесмен никога няма да поведе народа срещу Мафията, а ще гледа сеир (нищо, че родината му загива!) и умно ще констатира фактите, а ако България изчезне, ще се „преквалифицира" в американец, австралиец или грък. Понеже е космополит по дух. Тежко на България!
И така, българският народ – за кой ли път! – отново е на границата на оцеляването. Ограбен и обеднял, тероризиран чрез престъпност, умело манипулиран, майcторcки разединяван от „елита", дезорганизиран, с разклатепа ценностна система, съзнателно дезориентиран, с интелектyалци вместо интелигенти, отчаян и обезверен, той няма големи шансове за оцеляване.
Интересно е, че при тези трудни условия сравнително малка част от българите се поддават на зомбиране – това са бетонните глави от всички цветове. Сините и досега не могат да обяснят какво представлява „синята идея", в която фанатично вярват, а червените просто нямат идея, но знаят, че трябва да я защитават до смърт. При „западняците", с тяхното сравнително еднакво възпитание и унифицирано поведение, зомбирането става по-лесно и по-естествено – достатъчно е в „унифицирания блок" на поведение да се включи еднакъв „зомбиращ елемент" (например, че американският начин на живот е единствено правилен и няма друга алтернатива), и хората започват да се превръщат в управляеми от елита автомати, проектирани за печелене на пари. Със своя социален инфантилизъм, детcки индивидуализъм, непризнаване на авторитети българите нямат унифицирано социално поведение и „включването на еднакъв зомбиращ елемент" не води до еднакво поведение у всички индивиди. Освен това бъркотията, създадена от нашия „елит", все още не е еднаквият зомбиращ елемент.
Обаче условията на живот, разисквани по-горе, са на път да превърнат нашенеца в пещерен човек (homo troglodytes), който реагира само на непосредствените дразнители и действа в полза на насъщните си интереси. Той не притежава историческа памет, нито перспектива за бъдещето, а живее само с настоящето (както и едно дете). Грижите му са насечени главно (или единствено) към физическо оцеляване, както става при животните. Ако му потръгне, към оцеляването се добавят трупането на богатства с всички възможни средства и форсирано „консумиране на живота" в дози, опасни за самия живот. Примитивизиран докрай, той не е обременен с някакви морални задръжки. Строго погледнато, ПЕЩЕРНИЯТ ЧОВЕК НЕ Е ЧОВЕК.
Това е опасната перспектива за нас, българите. Тя обезсмисля не само целия еволюционен процес на природата, но и делото на Паисий, Раковски, Левски, Ботев, Вазов... Това би било социално израждане.
Сподели с приятели: |