Гилдия на лъчетерапевтите в България Национален стандарт

Качеството на дозиметричния план зависи от методиката, която е избрана за изработването на плана, оптимизационния и изчислителен алгоритми и възможностите на лъчетерапевтичната уредба. Дозиметричният план може да бъде изработен чрез използване на следните техники:

• 
  Триизмерно конформно лъчелечение, при което дозиметричният план е резултат на типично директно планиране (не се използва оптимизационен изчислителен алгоритъм). Качеството му зависи изключително от опита на планиращия. Такъв план може да е с предимство при облъчване на “движеща се мишена“ , тъй като тумора винаги е в платото на лъчевия сноп.
  
• 
  Модулирано по интензитет лъчелечение – МИЛЛ, при което за изработване на дозиметричния план се изисква изчислителен алгоритъм за обратно планиране.
  
• 
  Обемно модулирано по интензитет ротационно лъчелечение - /VMAT- ОМРОТ. В този случай също се изисква изчислителен алгоритъм за обратно планиране.
  

Размера на изчислителната решетка (мрежа), използвана в планиращата система, пряко влияе на точността на изчисленото изодозно разпределение.

1. 
   Нормализация: Дозиметричният план трябва да бъде нормиран спрямо на центъра на масата на ПМО (COMPTV). Тази точка обикновено съвпада (но не се изисква да съвпада) с изоцентъра.
   
2. 
   Предписано покритие на планирания мишенен обем: Предписаната изодозна повърхност трябва да бъде избрана, така че 95% от мишенния обем конформно да бъде покрит от тази изодозна повърхност и 99% от планирания мишенен обем (ПМО) да получи минимум 90% от предписаната доза.
   
3. 
   Нехомогенност на дозата в ПМО: Дозата на предписаната изодозна повърхност трябва да бъде ≥ 60% от дозата в центъра на масата на ПМО (COMPTV) и ≤ 90% от дозата в центъра на масата на ПМО. Центърът на масата на ПМО отговаря на точката на нормиране (100%) на плана, както е отбелязано в т. 1. по-горе. Отношението на дозата в максимума към предписаната доза (предписаната изодозна повърхност) _, характеризира нехомогенността на разпределение на погълнатата доза в планирания мишенен обем и може да варира от 1,2 до 1,5 при екстракраниална радиохирургия и може да достигне до 2 - 2.5 при интракраниална.
   
4. 
   Области с висока доза
   

4.2. Обем: Конформността (индекса на конформност) в литературата има над 10 дефиниции, но най-подходящите за целите на радиохирургията са следните:

4.2.1 Отношението на обема, определен от предписаната изодозна повърхност, V_100% към обема на ПМО, V_PTV, (RTOG 0813):

4.2.2. Отношението на обема определен от предписаната изодозна повърхност, V_100%, към частта от обема на ПМО, получаващ предписаната доза, TV_100%, разделено на отношението на частта от обема на ПМО, получаващ предписаната доза, TV_100%, към обема на ПМО, V_PTV, (Benedict et al)

Тези критерии не могат да бъдат изпълнени при лечението на много малки тумори (<2,5 см аксиален размер на GTV или <1,5 cm диаметър в трансферзален срез), при които се следва препоръката за минимален размер на полето от 3 cm (при използване на конвенционален линеен ускорител с многолистен колиматор) и това води до невъзможност да се спази изискването за индекс на комформност под 1.2.

5. 
   Области с ниска доза: Градиентът на дозата извън ПМО, простиращ се в нормалните тъкани и структури, трябва да бъде голям във всички посоки и да отговаря на следните критерии:
   
   1. 
      Местоположение: Максималната обща доза за всички фракции в (%), до която и да е точка на 2 см от ПМО във всяка посока трябва да бъде не по-голяма от D_2cm, където D_2cm е дадено в таблицата по-долу.
      
   2. 
      Обем: Съотношението на обема, заграден от повърхнината на 50% от предписаната доза, към обема на ПМО, трябва да бъде не по-голямо от R_50%, където R₅₀% е дадено в Таблица 2 по-долу.
      

VPTV (cm3)	Отношение на обема заграден от предписаната изодозна повърхност към обема на PTV - 		Отношение на обема заграден от 50% от предписаната изодозна повърхност към обема на PTV – R50%		Максимална доза (в % от предписаната доза) на 2 cm от PTV в коя да е посока – D2cm (%)
	допустими стойности		допустими стойности		допустими стойности
	оптимално	горна граница	оптимално	горна граница	оптимално	горна граница
1,8	<1.2	<1.5	<5.9	<7.5	<50	<57
3.8	<1.2	<1.5	<5.5	<6.5	<50	<57
7.4	<1.2	<1.5	<5.1	<6.0	<50	<58
13.2	<1.2	<1.5	<4.7	<5.8	<50	<58
22.0	<1.2	<1.5	<4.5	<5.5	<54	<63
34.0	<1.2	<1.5	<4.3	<5.3	<58	<68
50.0	<1.2	<1.5	<4.0	<5.0	<62	<77
70.0	<1.2	<1.5	<3.5	<4.8	<66	<89
95.0	<1.2	<1.5	<3.3	<4.4	<70	<89
126.0	<1.2	<1.5	<3.1	<4.0	<73	>91
163.0	<1.2	<1.5	<2.9	<3.7	<77	>94

Допустимите граници на погълнатата доза в критичните органи и тъкани са много различни от тези при стандартното лъчелечение поради много по-високата доза на фракция и все още не са уточнени напълно. Те не могат да бъдат директно екстраполирани от тези при стандартното фракциониране. Данните, особено за органи, за които се демонстрира т.н. нежелан ефект при облъчване на част от обема, бял дроб, бъбреци и т.н. в момента все още са недостоверни и следва лечението да се предписва внимателно. Особено внимание трябва да се обърне на броя на фракциите, общата погълната доза, времето между фракциите и общото време за лечение, които са важни радиобиологични фактори и трябва да бъдат в рамките на клинично установените параметри, налични в литературата. Таблица 3. (Benedict et al.: Stereotactic body radiation therapy: The report of TG101, Medical Physics, Vol. 37, No. 8, August 2010) обобщава ограниченията на погълнатата доза от Югозападния университет на Тексас и Университета на Вирджиния. Повечето от ограниченията на погълнатата доза не са валидирани и са базирани на наблюдение на токсичността и теоретични разработки.