Глобалните проблеми пред световната икономика същност и възможности за разрешаване

Ускоряването на глобализацията обхваща всички сфери на човешката дейност и е една от типичните характеристики на последните десетилетия на ХХ век. Днес не е възможно да се означават понятията „пазар”, „търговия” или „инвестиции”, без да се определят конкретните възможности и проблемите, породени от глобализацията. В основата на този процес е стремежът към по-ефективно използване на сравнителните предимства, към постигане на по-голяма икономия и непрекъснато обновяване на идеи, концепции, технологии.

Терминът глобализация обхваща икономически, социални, политически, технологични, екологични и всякакви процеси и страни на развитието, които се проявяват в световен мащаб. Глобалното развитие способства взаимната обвързаност на икономиките на отделните държави; задълбочаването на търговския обмен между тях; политическите диалози и укрепването на световния мир. Глобализацията се разглежда най-често от аспекта на нейните приноси за ускорено развитие на световната икономика. Същността на глобалната икономика е свързана с всеобщото разпространение и взаимното проникване на капитали, технологии, идеи и стопански особености в световен мащаб.
Изложение

Международните икономически отношения в последните десетилетия на ХХ век се активират поради продължаващата либерализация, все по-широкото навлизане на информационните технологии в икономическата дейност, ускорената размяна на стоки, движението на капитали, хора, услуги и технологии.

Деветдесетте години на ХХ век са времето на интензивната глобализация. С краят на Студената война са премахнати всички спънки пред навлизането на световната търговия и капиталовите потоци. Това дав възможност на международната конкуренция да нахлуе в националните икономики. Икономическата власт се насочва от държавата към частните фирми, които оперират на световния пазар. С бързи темпове се развиват и усъвършенстват технологиите. Расте стремежът към развитие на икономическата дейност, към постоянно разширяване на пазара и потреблението, свързано с него. Ускоряват се и демократичните процеси в обществото. Всички тези явления утвърждават глобализацията, а тя от своя страна помага за по-нататъшното развитие на процесите на демократизация и технологично обновление, характерни за края на ХХ век. Наред с това обаче се засилва неравновесието в развитието на отделните части на света.

Преди няколко години световната икономика се сблъсква с безпрецедентна криза. Проблемите имат ярко изразен глобален характер и в една или друга степен засягат всички без изключение. Мащабните предизвикателства изискват кардинално нови подходи от водещите държави. За пръв път в историята лидерите на страните, произвеждащи почти 90% от световния БВП, демонстрират реален стремеж и способност да координират икономическата политика. Така те не само опазват света от изпадане в безизходицата на търговските войни и тоталния протекционизъм, но и започват да възстановяват реда в международната валутно-финансова система.

Според Паскал Лами, комисар по търговията на ЕС: “В съвременния свят, характеризиращ се с широко разпространение на принципите на пазарната икономика и революция в телекомуникациите, информационните технологии и транспорта, глобализацията се възприема като ускорена експанзия на интегрирани пазари (търговски и финансови), доминирани от непрекъснато уедряващи се посредством стратегически сливания и поглъщания мултинационални компании, стремящи се към заемане на водещи и дори доминиращи позиции на световните пазари... Глобализацията всъщност е последната форма на пазарния капитализъм, движещата сила на новата вълна от технологични иновации, на отварянето на пазарите на стоки и услуги за конкуренция и преки чуждестранни инвестиции, на създаването на международни парични пазари, опериращи в реално време в целия свят, на значителното нарастване на богатството в едни и на бедността в други страни, на появата на нови индустриални икономики, на напредъка в развитието на информационните технологии и биотехнологиите, на донякъде невъзстановимото влошаване на състоянието на околната среда.”

Съвременната глобална икономика се характеризира със следните особености:

• 
  свободна търговия;
  
• 
  свободно движение на капитали;
  
• 
  изпреварващо влияние на финансовия капитал пред търговския и промишления;
  
• 
  увеличаване на данъчната конкуренция между държавите с цел привличане на капитали;
  
• 
  намаляване влиянието на държавата над мегакомпаниите;
  
• 
  създаване на международни икономически структури – Международен валутен фонд, Световна банка, Общото споразумение за митата и търговията, Световна търговска организация и др.
  

От друга страна, някои критици на глобализацията в икономиката я разглеждат като нова вълна на колонизация. Според тях премахването на границите и доминирането на пазарите може да доведе до унищожаване на културата, традициите, националната и етническа идентичност на народите. Големите държави налагат своите икономически и политически интереси в света, измествайки националните и регионалните. Икономическата глобализация неизменно налага промени в посока монокултура.

Свободното движение на капитали, технологии и лица само привидно е еднакво достъпно за всички страни. От него се възползват онези икономики, които разполагат в по-висока степен с ресурси. Останалите изпадат в подчиненост и неравностойна позиция. Така технологично и икономически силните - Западна Европа, САЩ, Австралия, Канада, Япония, с население общо около два милиарда души, се изправят пред непреодолими противоречия с останалите пет милиарда от азиатските, африканските, южноамериканските и бившите социалистически страни.

В резултат на глобализацията на световната икономика се наблюдават признаци на неравнопоставеност в сферата на международното разделение на труда. Големи производители от силните икономически страни „изнасят” свои предприятия в по-слабо развитите региони, където в резултат на ниската трудова заетост цената на работната сила е по-ниска. По този начин в развитите икономически страни се увеличава делът на високоплатени служители в банки и офиси на големи компании, докато в другите страни се концентрират нископлатени работници, заети в по-неблагоприятни дейности.

Критиците на глобализма в икономиката считат, че увеличаването на дела на услугите за сметка на пряката производствена дейност е деформация. Те водят до излишен лукс, неравномерно в географски аспект развитие и социална несправедливост.

За бързата глобализация на икономиката спомагат няколко основни фактора, които водят до още по-мащабното ѝ развитие. Това дава нов тласък за усъвършенстването и разширяването на влиянието им:

1. 
   развитие и разширяване на възможностите на транспорта и комуникациите;
   
2. 
   сближаване политиките на отделните държави и взаимните им стопански интереси;
   
3. 
   разширяване на образователния и културния обмен между страните и континентите ;
   
4. 
   разпространение на езиците на големите икономики в световен мащаб.
   

По отношение на проблемите с климата съществуват редица способи за постигане на равновесие и преодоляването на заплахите:

1. да се повиши коефициента на полезно действие на горивото, използвано от транспортните средства, и на други видове горива, заложени в производството.

2. Да се преустанови масовата сеч на горите и особено на тропическите гори.

3. Да се организират и финансират световни кампании по залесяване и засаждане на горски масиви.

4. Вместо използването на твърдо гориво да се усъвършенстват алтернативни способи за производство на енергия.

5. Да се намали производството на химични средства, разрушаватщи озоновия слой.

6. Да се неутрализира влиянието на киселинните дъждове, засягащи цялата планета в резултат на прекомерното замърсяване на атмосферата с киселинни газове, серен диоксид, азотни оксиди, въглероден диоксид и др. Това води до промени в химичния състав на почвата, която при взаимодействие с киселинните дъждове се обогатява с лесно усвоими от растенията отровни вещества. Промените в химическия състав на растенията води до натрупване на токсични вещества и елементи, а с биологичния кръговрат на веществата чрез храната те попадат в организма на човека и животните.

7. Да се насърчава въвеждането на „чисти технологии” в индустрията и енергетиката за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, както и да се утвърждават добри земеделски практики в селското стопанство, като постепенно се преустановява използването на технологии, които причиняват вредни въздействия върху околната среда.

8. Да се осигури по- здравословна околна среда за по-добро качество на живот, при което степента на предизвиканото от човешката дейност замърсяване да не оказва съществено влияние и да не представлява риск за здравето на хората.

9. Да се обезвреждат отпадъците от химическата промишленост и радиоактивните отпадъци от атомната промишленост, които се превръщат в истинско бедствие за планетата, без да се нанася вреда на природата. Процесът на управление на токсичните и радиоактивни отпадъци включва събирането, транспортирането, депониране, съхранение и обезвреждане.

10. Да се ограничи запустяването, което е особено тревожно в развиващите се страни, където ежегодно се унищожават около 11 млн. хектара гори. Процесът на изсичане на горите е много опасен, защото главната част от производството на кислород във въздуха е от тях.

11. Да се ограничи в дългосрочен план загубата на биологично разнообразие, което предполага ползване на екосистемните услуги по начин, позволяващ запазването и повишаването на екологичните, икономическите и социалните функции на природата.

По отношение на световната политика могат да се очертаят следните най-големи проблеми пред световната икономика днес:

● Критична техническа грешка в информационната инфраструктура и интернет мрежите на света. Предимствата на новите телекомуникации и използването им в банковото дело улесняват криминалните икономически и финансови престъпления, а високоскоростният транспорт улеснява извършителите да се придвижват и укриват.

● Тероризъм и кибер атаки – нарастващото влияние на групировката „Ислямска държава“ върху доставките на петрол създава един от основните рискове пред световната и европейската икономика, защото може да доведе до своеобразна катастрофа в сектора или до сериозно повишаване на цените, което ще забави ръста на икономиката в световен мащаб и най-вече в еврозоната.

● Нарастване на религиозния фанатизъм – в някои региони хората се изправят срещу икономическите, политическите или обществените проблеми, като се присъединяват към различни религиозни групировки.

● Състоянието на здравеопазването - значението му все повече се увеличава поради застаряване на населението и бързото разпространение на нови болести и епидемии.

● Прекалената експлоатация на животински видове и намаляване на биоразнообразието, което може да доведе до колапс на екосистемите.

● Хроничен дисбаланс на пазара на труда – високи нива на безработица в страните със силно развита икономика със структурна, а не циклична природа. При този феномен излезлите от кризата икономики регистрират ръст, но същевременно запазват високо нивото на безработица и даже го увеличават.

● Лошо управлявана урбанизация – поради неразумното планиране на градовете, което води до разрастване на мегаполисите в периферията им и екологична деградация.

● Провал на световното политическо управление – поради наличие на слаби и неадекватно реагиращи глобални институции, които се комбинират със съревнование на частни национални интереси. Световните лидери нямат възможност да отправят адекватно послание по проблеми като глобалното затопляне или световната икономическа криза. В много държави правителствата увеличават своите мащаби, но в същото време са корумпирани и продажни.

● Чести екстремни метеорологични условия. Стихийните природни явления като наводнения, бури и земетресения са резултат от климатичните промени и стават все по-чести и непредвидими. Главният проблем е, че най-бедните слоеве от обществото понасят най-тежко последствията от тях.

● Увеличаваща се зависимост от внос на ресурси и енергия, както и от непрекъснато нарастващите енергийни цени – тъй като енергетиката е основен двигател за всяка икономика, всички страни са изправени пред предизвикателството, наречено „енергийна независимост”.

● Крайна неустойчивост на цената на хранителните продукти в световен мащаб.

● Широко проникване и разпространение на корупцията - след икономическата криза в света се наблюдава липса на доверие в политическите институции и процеси. Обществото вярва повече на компаниите, отколкото на политическите лидери. Протестите се превръщат в норма. Поражда се необходимост да се даде възможност и на гражданите да участват в процеса на вземане на решения, т.е. представителната демокрация да се модернизира.

● Провал на адаптирането към климатичните промени и нехайство на бизнеса.

● Нарастване на пропастта между крайните разлики в доходите в държавите, което предполага предстоящ разрив между най-бедните и най-богатите; докато най-богатите продължават да натрупват състояние с нарастващи темпове, средната класа изпитва сериозни затруднения.

● Неефективно управление на застаряващото население в страните с развита икономика.

● Недостиг на водни ресурси - кризата на достъпа до питейна вода може да стане причина за възникването на регионални конфликти или да доведе до появата на нов вид международно сътрудничество.

● Увеличаване на вредните емисии - ускорената индустриализация на развиващите се държави създава високи нива на замърсяване на въздуха. Това поражда необходимост от технологична и интелектуална революция, чрез която да се създаде алтернативен път за икономически просперитет, способен да запази ресурсите и да ограничи въглеродните емисии.

● Хроничен фискален дисбаланс в много от страните по света и неспособност да се погасяват задълженията на правителствата - финансовата нестабилност неизбежно води до ръст на протекционизма в търговията. Някои държави широко използват протекционистки мерки за защита на своите пазари, маскирани като екологични и технологични ограничения.

Това води до промени не само в точките на глобалния ръст, но и „географията” на стоковите и финансовите потоци. Стремителното разрастване на китайската икономика е един от най-мощните двигатели, теглещи напред световната икономика през последното десетилетие. Китай продължава да има силни търговски връзки не само с водещите икономики, но и със страните с нововъзникващи пазари като Индия и Бразилия. Редица страни от тази група са облагодетелствани години наред от стабилния приток на инвестиции, защото голям брой инвеститори предпочитат да вложат пари в нововъзникващите пазарни икономики, където доходността е по-висока.

Икономиките на страните от еврозоната така и не успяват да се възстановят стабилно от рецесията. Проблемите на водещите икономики от Стария континент се усложняват и от заплахата от дефлация. Ниската инфлация, а в много по-голяма степен дефлацията, повишава реалните лихвени проценти и принуждава компаниите, домакинствата и правителствата да орязват разходите, за да не допуснат нарастване на дълговете си. Европейските институции и националните правителства имат нелеката задача да компенсират щетите от руските санкции върху редица хранителни продукти на ЕС, както и от ответните мерки на Евросъюза и САЩ в този толкова труден период за всички страни на възстановяване от икономическата криза. Отрицателното въздействие на ограниченията в търговските отношения между Русия и ЕС се изразяват в спад на поръчките и бизнес доверието в Германия - двигателя на европейската икономика. Това принуждава Европейския парламент да планира осигуряването на 315 милиарда евро за инвестиции в Европа, с които да се създадат работни места и да се постигне растеж.

Сериозен проблем пред глобалната икономика съществува и по отношение на конфликта между Русия и Украйна, както и санкциите, разменени между Русия и Европейският съюз. Износът на европейските страни спада сериозно заради изострените отношения между Москва и Брюксел, а за голяма част от еврозоната водещ фактор на растежа е именно износът. В дългосрочен план обаче по-сериозен проблем за еврозоната може да се окажат петролните доставки.

Освен излизане от тежката финансова ситуация в някои държави от ЕС повечето страни в света трябва да намерят разумен баланс между необходимостта от фискална консолидация, строга бюджетна дисциплина и осигуряване на заетост, икономически растеж, решаване на социални въпроси, включително поддържането на устойчивостта на пенсионните системи. Това е необходимо за осигуряването на устойчиво развитие и за намаляването на суровинната зависимост на икономиката.

Освен това проблемите, възникващи с банките, и мащабите на спекулациите, често срутващите се пазари показват, че световната финансова архитектура все още остава недореформирана, а в нея са заложени много вътрешни рискове и противоречия. Това налага необходимост от нови мерки - преди всичко засилване регулирането на оборота на деривативни ценни книжа, приемането на нови резервни валути, разширяването на сферата на тяхната употреба в глобалната търговия и инвестициите.

Глобалните проблеми пред световната икономика през 2015 година не намаляват. Усилията да се съживи икономическият растеж не дават резултати. С високи нива на безработица, понижаващ се растеж и реален риск от понижаване на цените Еврозоната трудно балансира на ръба на трета рецесия. Развиващите се пазари, които са локомотив на световния растеж през първия етап от излизането от кризата, забавят динамиката си. Сред другите сериозни проблеми на световната икономика са застоят в преговорите за допълнителна либерализация на световната търговия, епидемията от ебола и военните конфликти в Близкия изток и Украйна.

1. 
   Стоянов, В. Парите и смъртта на Запада през призмата на глобализацията. С. 2005.
   
2. 
   Ангелов, А. Основи на мениджмънта. С. 1995.
   
3. 
   Бек, У. Що е глобализация? Заблудите на глобализма - отговори на глобализацията. С. 2002.
   
4. 
   Бхагуати, Дж. В защита на глобализацията. С. 2003.