(1) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат

Освен това юридическите лица могат да бъдат субекти на право на собственост върху движими вещи, отново при условия и по ред, определени със закон. Те могат да бъдат субекти и на някои ограничени вещни права (напр. по Закона за арендата).

Според досега действащата правна уредба чужденците не можеха да придобиват земя, освен при наследяване по закон. В този случай те следваше да се освободят от нея в тригодишен срок от откриване на наследството. Т.е. чужденците не можеха да бъдат собственици на земя в Република България за неопределено дълго време (чл. 29, ал. 1 и 2 ЗС; чл. 3, ал. 3 и 4 ЗСПЗЗ; ЗСГ). След промяната на чл. 22 К този режим е изменен.

23. 
    Уредба на инвестициите и на концесиите в българското МЧП – понятие, предметен обхват. Международноправна уредба на инвестициите. Конвенция за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави 1965г /Вашингтонска конвенция/.
    

1. 
   Източници на правната уредба на чуждестранните инвестиции са :
   

• 
  вътрешноправни – КРБ, З-н за насърчаване на инвестициите, З-н за концесиите, Правилниците за прилагането на тези закони, Устройствен правилник на бълг.агенция за инвестициите
  
• 
  международноправни – договорите за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, договорите за избягване на двойното данъчно облагане, Конвенцията за създаване на Агенция за многостранно гарантиране на инвестициите /MIGA/, Учредителният договор на международната финансова корпорация, Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави /ICSID/, Маракешкото споразумение за създаване на световна търговска организация и неговото приложение IB “TRIMS”, Европейското споразумение за асоцииране между РБ и европейските страни-членки на ЕС, Договорът за присъединяване на РБ към ЕС.
  

2. 
   Правен режим на концесията:
   

• 
  концедент – приемащата инвестициите страна. Тя е само публичен субект – държавата или общината.
  
• 
  концесионер – това е инвеститорът. Може да е само лице, регистрирано като търговец.
  

3. 
   Закрила, гаранции и пречки за чуждестранните инвестиции:
   

Съществува и система от гаранции за прилагане на принципа на закрила. Гаранциите са:

- национален режим на инвестициите

- режим на най-облагодетелстваната нация

- мин.стандарти на третиране на инвестициите

- защита срещу принудително отчуждаване на обекта на инвестиция

- защита срещу последващи нормативни ограничения /”имунитет” на инвестициите/

- примат на междунар.договорна уредба на инвестициите над вътрешноправната

- правото на репатриране на доходи от инвестиции

- недискриминационно третиране на инвеститорите

- суброгацията в полза на инвеститорите

- улеснена процедура за решаване на ивнестиционни спорове

Пред чуждестранните инвестиции обаче има и пречки, които са:

- политически - са форми на политическа нестабилност;

- социално-икономически - корупцията, бюрокрацията, липсата на средна класа, престъпността;

- правни - неефективна съдебна система, пропуски в законодателството;

23. 
    Международна компетентност на българските съдилища по дела за авторски права и сродни права на авторското право. Приложимо право. Обхват на приложимото право. Международна закрила на авторското право.
    

Доколкото за авторското право и сродните му права липсва изключителна компетентност, компетентни ще бъдат съдилищата на държавата-членка, на чиято територия е местоживеенето на ответника /чл.2 Р44/01/ или уговореният между страните съд /чл.23-24 Р44/01/. В случаите на искове за вреди от неправомерното ползване на чуждо авторско право, компетентен може да бъде и съдът на държавата-членка, на територията, на която е настъпило или може да настъпи вредоносно събитие /чл.5, параграф 3 Р44/01/.

В случаите, когато разпоредбите на Р44/01 са неприложими, международната компетентност на българските съдилища се определя от чл.13, ал.1 КМЧП. Те са компетентни, когато се търси закрила на територията на Република България по искове за авторски права и сродни на тях права. Такива са искът за обезщетение по чл.94 от Закона за авторско право и сродните му права или другите искове по чл.95 на същия закон.

2. Приложимо право: - закрилата на авторското право и сродните му права е уреден в отделен закон, многократно изменян и допълнен с цел хармонизиране на българското авторско право с това на ЕС. Сред най-важните директиви е Директивата на ЕП и Съвета /ЕО/ 2001/29 от 22.05.2001г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество. За МЧП са важни едностранните отпращащи норми на чл.99-102 ЗАПСП, в които под наименованието „Приложим закон” се урежда приложното поле на ЗАПСП. Закрила се дава както с оглед на гражданството и постоянния адрес на автора у нас, така и с оглед на „гражданството” на произведението.

Разпоредбата на чл.71 КМЧП подчинява въпросите, свързани с възникването, съдържанието, прехвърлянето и прекратяването на авторското право и сродните му права, на правото на държавата, в която се търси тяхната закрила. Нормата е двустранна и дава възможност и за прилагането на чуждо право.

23. 
    Международна компетентност на българските съдилища и други органи по дела за права върху обекти на индустриалната собственост. Приложимо право. Международна закрила на индустриалната собственост.
    

- искове относно регистрацията или действителността на патенти, търговски марки, дизайни или други сродни права, за които се изисква да се заявят или регистрират. По чл.22, параграф 4 Р44/01 изключителна компетентност имат съдилищата на тази държава-членка, в която е подадена заявка за издаване или регистрация, или издаване и регистрация са извършени или се смятат за извършени съгласно акт на ЕС или по силата на международна конвенция;

- искове относно действителността на самото вписване като процедура;

- искове относно самите нематериални права – кой е притежател на националния патент, търговска марка и др;

- искове относно нарушаването на нематериални права;

- искове във връзка с регистрацията или действителността на всеки европейски патент са изключително подсъдни на съда на държава-членка, на която е предоставен патентът;

В случай, че не се прилага някой от посочените актове на ЕС или друг междунроден договор или закон, въпросът за международната компетентност се решава от разпоредбата на чл.13, ал.2 КМЧП.

23. 
    Международна компетентност на българските съдилища за сключване на брак. Сключване на брак пред чуждестранен компетентен орган. Дипломатически /консулски/ брак. Форма на брака – приложимо право.
    

- компетентността на 1 орган да сключва международни бракове се преценява според правото на държавата, която го е създала;

- възможността 1 лице да сключи брак пред чужд орган се определя от неговото лично право;

Брак, сключен пред длъжностно лице по гражданско състояние: - такова лице/кметът на общината/ е компетентно да сключи брак между две лица, ако едното от тях е български гражданин или има обичайно местопребиваване в България. Т.нар. „туристически бракове” между лица, които нямат никаква лична или териториална връзка с българската държава, не са разрешени от българското законодателство

2.Сключване на брак пред чуждестранен компетентен орган: - такъв брак могат да сключат български граждани в чужбина /чл.6, ал.3 КМЧП/. Това важи и за случаите, когато само едно от лицата е български гражданин. Няма как чуждият орган да е международно компетентен, ако отечественото му право не му позволява да сключва международни бракове. Компетентността на органа се определя от неговото право.

Когато български гражданин сключва брак в чужбина, върху него тежи задължението да се снабди със заверен препис или извлечение от съставения акт и не по-късно то 6 месеца след съставянето му да го предаде или изпрати на българския дипломатически или консулски представител в тази страна, като му съобщи постоянни си адрес в България – чл.70, ал.1 Закон за гражданска регистрация. След този срок това задължение възниква и за българския дипломатически или консулски представител в тази държава.

• 
  Брак пред дипломатически или консулски представител на чужда държава: - в случаите, когато двамата, встъпващи в брак, са чужди граждани, бракът може да се сключи пред дипломати-чески или консулски представител на отечествената им държава, ако правото на тази държава допуска това /чл.6, ал.2 КМЧП/. Нормата обхваща брак между чужденци с еднакво гражданство, но не изключва брак между чужденци с различно гражданство пред дипломати-чески или консулски представител на един от тях. Такъв брак трябва да е допустим от правото и на двете отечествени държави и изпращащата държава на дипломатически или консулски представител да позволява това. Смисълът на тази норма е в т.нар. „консулски бракове” на наша територия;
  
• 
  Брак пред български дипломатически или консулски представител: - съгласно чл.6, ал.4 КМЧП такъв брак може да се сключи между български граждани в приемащата държава. Условие за сключването му е правото на приемащата държава да допуска това. Това право е по-скоро израз на международна учтивост, отколкото условие за действителност на брака. Когато другото лице е чужд гражданин, неговото отечествено право също трябва да допуска сключването на консулски брак. Това ще важи и за лице без гражданство, бежанец или лице с предоставено убежище.
  

• 
  изискване за определена церемония;
  
• 
  необходимите свидетели;
  
• 
  публикация на обявление за предстоящия брак;
  
• 
  възможността за сключване на брак чрез пълномощно;
  

По отношение на брачната дееспособност на български гражданин разпоредбата на чл.76, ал.1 КМЧП изрично предвижда възможността разрешението по чл.6, ал.2 на Семейния кодекс 16-годишното лице да се даде от български дипломатически или консулски представител в съответната чужда държава, където се сключва бракът.

При съвременните условия интерес представлява изискването лицата, които встъпват в брак, да са от различен пол. За българското право, по традиция, този въпрос е в обхвата на т.нар. „обществен ред” – хомосексуалните бракове са забранени. В редица европейски държави обаче такъв брак е легализиран /Белгия/. По отношение на признаването у нас на сключен пред чужд орган хомосексуален брак. Такъв брак следва да бъде признат у нас, заедно с произтичащите от това последици, когато е допустим по отечественото право или правото по обичайното местопребиваване на едно от лицата.

Съгласно чл.76, ал.2 КМЧП, когато едното от встъпващите в брак лица е български гражданин или с обичайно местопребиваване у нас и отечественото право на другото лице съдържа пречка за сключване, тази пречка може да бъде пренебрегната при две условия:

• 
  български орган да е компетентен да сключи брака;
  
• 
  тази пречка по чуждото право да е несъвместима със свободата за сключване на брак по българското право;
  

Международната компетентност на българския съд по исковете за унищожаване на брака /чл.318 ГПК/ ще се определя от разпоредбите на Регламент 2201/03. Българският съд ще е компетентен винаги, когато двамата съпрузи или ответникът са с обичайно местопребиваване на наша територия. Ако само ищецът е с обичайно местопребиваване в България, българският съд ще е компетентен при условие, че това пребиваване е с продължителност поне 1 година преди подаване на иска за унищожаване /гражданството му е без значение/, а при условие, че е български гражданин – поне 6 месеца.

Международната компетентност на съдилищата на държавите-членки по искове за унищожаване на брака е широко формулирана. Тази компетентност е изключителна. По силата на чл.7 Р2201/03 българската разпоредба относно международната компетентност на чл.7 КМЧП ще се прилага само ако нито един съд на държава-членка няма юрисдикция по чл.3 Р2201/03. Важно е да се отбележи и разпоредбата на чл.7, параграф 2 Р2201/03, според която нормата на чл.7 КМЧП ще се прилага и по отношение на искове, заведени срещу ответник, който няма нито гражданство, нито обичайно местопребиваване в държава-членка.

Унищожаването на брака се урежда от правото, което е било приложимо към условията за сключване на брака – чл.78 КМЧП. Ясно е, че ако не е спазено някое от условията за встъпване в брак, това нарушение може да бъде основание за неговото унищожаване. Няма място за препращане тук.

До приемането на друга уредба, българският съд ще се ръководи единствено от разпоредбата на чл.8 КМЧП, по силата на която компетентност му се предоставя по дела за лични и имуществени отношения между съпрузите в 2 случая:

• 
  ако един от съпрузите е български гражданин;
  
• 
  ако нито един от тях не е български гражданин, но поне един е с обичайно местопребиваване у нас;
  

В такива случаи единият съпруг може да води дело пред българския съд, а другият съпруг – пред съда на държавата, където е общото обичайно местопребиваване на двамата. Уредбата поражда множество въпроси, свързани със значението на висящ процес пред чужд съд или с риска за признаването и изпълнението на постановено у нас решение. Освен това тя поощрява инициативата за завеждане на делото – предимство ще има този съпруг, който първи се е обърнал към съд и чрез избраната от него компетентност е предопределил и приложимото право, съответно крайния резултат. Тази практика е нежелана от правото на съвременните държави.

Уредени са различни хипотези:

• 
  когато съпрузите имат едно гражданство – прилага се отечественото им право. Ако съгласно това право е допустимо те да изберат приложимо право, ще се прилага избраното право;
  
• 
  съпрузи с различно гражданство – меродавно за допустимостта на избора ще бъде правото на държавата, където е тяхното обичайно местопребиваване, а ако няма такова – правото на държавата, с която и двамата съпрузи общо са в най-тясна връзка.
  

• 
  за действието на препращането – ако отечественото право на съпрузите препраща към правото на трета страна, то също може да претендира за допустимостта на избора;
  
• 
  във връзка са квалификацията – една вещ може да се характеризира като недвижима по избраното право и движима по обективното приложимо право и др;
  
• 
  възражението за обществен ред и др;
  

Изборът на приложимо право се прави със споразумение между съпрузите – чл.80 КМЧП. Договорът трябва да е в писмена форма, с дата и подпис на съпрузите. Избраното право урежда сключването и действителността на този договор. В тази уредба е очевидно влиянието на Хагската конвенция за приложимото право към семейните имуществени отношения от 1978г. Дава се възможност съпрузите да променят или отменят направения от тях избор.

Защитени са правата на третите лица. Уредените от избраното чуждо право имуществени отношения могат да бъдат противопоставени на трети лица само ако тези лица са знаели за този избор или не са знаели поради своята небрежност. За вещни права върху недвижими вещи противопоставимостта важи само ако са спазени изискванията за вписване, установени от правото на държавата, в която вещта се намира – чл.81 КМЧП.

2.2 Обективно приложимо право: - при липса на избрано право се прилага правото, посочено в чл.79, ал.1 и 2 КМЧП. Възприет е единен статут. Приложимото право е едно и също както за личните, така и за имуществените отношения.

- при общо гражданство на съпрузите – ще се прилага правото на тази държава, чиито граждани са те. Поради липса на уточнение за меродавния момент вероятно ще възникват различни по характер стълкновения, особено в областта на имуществените отношения;

- при лица с различно гражданство – приложимо ще е правото на държавата, в която е обичайното им местопребиваване. Това право може да се променя във времето. Съпрузите могат да установят общия си дом на територията на една държава при сключване на брака и да го пренесат на територията на друга към момента на спора между тях;

При липса на общо гражданство или обичайно пребиваване, приложимо ще бъде правото на държавата, с която и двамата съпрузи общо са в най-тясна връзка. Преценката е оставена на съда.

• 
  последното общо пребиваване на съпрузите е било у нас, като ищецът все още продължава да пребивава в България;
  
• 
  исковата молба за развод е съмнителна;
  
• 
  ищецът пребивава у нас поне година преди предявяването на иска за развод;
  
• 
  достатъчно е този срок да е поне 6 месеца, но при условие, че ищецът е български гражданин;
  

Когато единият от съпрузите живее на територията на държава-членка, той може да води иск за развод срещу другия съпруг в тази държава, дори и ако ответникът няма европейско гражданство и е с местопребиваване в трета държава. В този случай възможността да се прибегне към националните норми за компетентност по чл.7 Р2201/03 е изключена.

По чл.7 КМЧП, за да е компетентен българският съд по иска за развод, е достатъчно единият от съпрузите да е български гражданин, дори и да няма обичайно местопребиваване у нас или лице, с обичайно местопребиваване у нас, дори ако няма българско гражданство.

Деликатният въпрос за дела, по които ищецът и ответникът нямат съдебен адрес у нас, се решава по чл.107 ГПК в СГС.

При висящи дела пред чужд съд се прилага правилото за приоритета на първото заведено дело /чл.19 Р 2201/03/, а в случаите извън обхвата на регламента – чл.37 КМЧП.

С Регламент /ЕО/ 664/2009 на Съвета от 07.07.2009г. е установена процедура за договаряне и сключване на споразумения между държавите-членки и трети държави относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела, по дела, свързани с родителската отговорност и дела, със задължения за издръжка.

Уредбата обхваща норми само относно развода и съдебната раздяла. Процедурата не се прилага за унищожаване на брак. Те се уреждат от Р2201/03.

Изборът трябва да бъде между правото на някоя от изрично посочените държави:

• 
  правото на държавата по обичайно местопребиваване на съпрузите към момента на сключване на споразумението;
  
• 
  правото на държавата по последното обичайно местопребиваване на съпрузите, ако единият от тях все още живее там;
  
• 
  правото на държавата, чиито гражданин е единият от съпрузите към момента на сключване на споразумението;
  
• 
  правото на сезирания съд – не е необходимо избраното право да е на държава-членка;
  

- правото на държавата по обичайно местопребиваване на съпрузите към момента на сезиране на съда;

- правото на държавата по последно местопребиваване, при условие, че пребиваването е приключило не повече от 1 година при сезирането на съда и ако единият от тях живее все още в тази държава.;

- правото на държавата, чиито граждани са съпрузите към момента на сезирането;

- правото на държавата на сезирания съд;


38. Произход. Международна компетентност на българските съдилища и други органи по дела за произход. Приложимо право.

Правното отношение започва с факта на раждането на детето от майката и факта на зачеването от бащата, които са в основата на биологическата връзка. Установяването и оспорването на тази връзка се урежда от правни норми. Правото на произход е изразено в чл.7, ал.1 от Конвенцията на ООН за правата на детето. Това право не зависи от пол, раса, религия, произход или липсата на брак между неговите родители, с изключение на процедурата за установяване на произхода.

В самостоятелна разпоредба на чл.83, ал.3 КМЧП е уредено препращането към правота на трета държава, когато това право допуска установяване на произхода на детето. Смисълът на този член е да въведе условието за по-благоприятното право за детето, само тогава се приема препращането към правото на трета държава. Връщането към българското право ще се приема винаги.

Компетентен по допускане на осиновяването на дете, с обичайно местопребиваване у нас, от лице, с обичайно местопребиваване в чужбина, е СГС. /чл.118, ал.1 СК/. Решението му може да се обжалва пред Софийския апелативен съд, в 14-дневен срок. В останалите случаи важи компетен-тността на окръжните съдилища по постоянния адрес на молителя /чл.96, ал.2 и 3 СК/.

Чл.10, ал.2 КМЧП урежда международната компетентност на българските съдилища по дела за имуществени отношения между осиновител и осиновен, която не се различава от тази между родител и дете.

2.Приложимо право: - чл.84 КМЧП урежда отношенията по този въпрос. За осиновяване на български гражданин се въвежда специален режим:

- условията за осиновяване се уреждат от отечественото право на осиновителя към момента на подаване на молбата. По същото право се урежда и унищожаването на осиновяването, при неспазване на условията;

- действието на осиновяването се урежда от общото отечествено право на осиновителя и осиновения, а при липса на такова – от правото на държавата, където е тяхното общо обичайно местопребиваване. По същото право се урежда и прекратяване на осиновяването, извън хипотезата на унищожаване. При прекратяване, задължително се съобразяват интересите на ненавършилия пълнолетие осиновен.

Гражданството не се включва в тази конвенция, ако осиновител и осиновен останат обичайно да пребивават в държавата им по произход. Тя не се прилага и когато имат общо обичайно местопребиваване и след това заедно се преместят да живеят в друга държава.

ХК определя изискванията за допускане на международно осиновяване, създаване на централен орган и акредитирани организации за осиновяванията /у нас ЮЛ с нестопанска цел по чл.116 СК/.

ХК се прилага към пълното и непълното осиновяване. Двете форми създават права и задължения, като между роднини по произход. ХК не урежда международната компетентност, нито приложимото право. Тази компетентност важи само за осиновяванията по чл.110, ал.1 СК.

Отношенията между родители и деца се уреждат в различни актове. За България определящи са актовете на вторичното право на ЕС, по-конкретно Р2201/03, ХК 80, Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняване на родителските права, ХК от 19.10.1996г. за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата.

В българското МЧП действащите актове се определят по следния начин:

• 
  прилагат се регламентите на ЕС;
  
• 
  за неуредени въпроси, се прилагат ХК 80;
  
• 
  за неуредените въпроси от ХК 80, се прилага ХК 96;
  

- по дела за родителска отговорност /родителски права по смисъл на СК/;

- признаване и изпълнение на решения по такива дела;

Родителската отговорност е определена в чл.2, параграф 7 Р2201/03. Уредбата обхваща и случаите, когато родителската отговорност е засегната от мярка на държавна закрила или от решение, взето по инициатива на носител или на носители на родителски права.

Компетентни по дела за родителски права са съдилищата на тази държава-членка, в която е обичайното местопребиваване на детето. Компетентността се определя към момента на предявяване на иска, защото се предполага, че това е съдът, който най-добре познава социалната среда, в която живее детето и може да защити неговите интереси. При преместване на детето в друга държава-членка, тази компетентност се запазва до 3 месеца, ако носителят на правото на лични отношения продължава да е в първата държава. Предвидена е възможност той мълчаливо да приеме компетентността на съда по новото обичайно местопребиваване на детето чрез участие в заведено пред него дело.

В случаите на отвличане, когато детето е отведено или задържано, без правно основание на територията на друга държава, компетентността на съда се запазва до придобиване на ново обичайно местопребиваване на територията на друга държава-членка. В случаите, при които компетентността преминава в ръцете на съда на страната, в която детето е било отвлечено, са посочени в чл.10 Р2201/03 и следва да се тълкуват ограничително, за да не се позволява самото отвличане да бъде основание за прехвърлянето на компетентността.

Компетентни по въпросите за родителските права ще бъдат и съдилищата на държавата, пред която се води брачен иск /чл.12, параграф 1 Р2201/03/. Тази компетентност важи както за общите деца от брака, така и за осиновените. Когато не може да се определи обичайното местопребиваване на детето и не са компетентни съдилищата по брачните искове, международно компетентен е съдът на държавата, в която пребивава детето, макар че пребиваването може да е краткотрайно.

При липса на компетентност за тези критерии, тя се определя въз основа на националното МЧП като в България това е чл.9 КМЧП. Българският съд ще е компетентен винаги, когато детето или родителят е български гражданин или има обичайно местопребиваване у нас.

Българският съд може да приеме, че съдът на друга държава-членка е в по-добро положение да разгледа делото, в интерес на детето. Той може да спре делото, да уведоми съответния чужд съд.

Уредбата на задължението за издръжка в МЧП обхваща въпроса за международната компетентност, за приложимото право, за признаването и изпълнението на поставеното от чужд съд за плащане на издръжка. Тези въпроси са уредени с приемането на Р 4/2009. В КМЧП – чл.87 и чл.88.

Според чл.1 Р4/09 той се прилага към задълженията за издръжка, произтичащи то семейни, родствени, брачни отношения или отношения по сватовство. Той ще се прилага както за съдебните решения за издръжка в държавите-членки, така и за решенията, постановени от техни администра-тивни органи. Двете основни понятия са „държава-членка по произход” /тази, в която решението е постановено/ и „държава-членка по изпълнение” /тази, която трябва да изпълни някоя от трите категории актове – съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен документ/.

Механизмите в уредбата на издръжката са:

• 
  създаване на система от централни органи, които да оказват помощ за изпълнение на съдебните решения за издръжка;
  
• 
  уредба на правната помощ, при искове за издръжка на деца, подадени чрез централните органи;
  

• 
  избран съд – страните имат право да изберат компетентен съд. Не се прилага при спор за издръжка на дете, ненавършило 18 години, с цел защита на интересите на детето. В чл.4, параграф 1 се посочват съдилищата, които могат да бъдат избрани. Условието е поне една от страните да е с обичайно местопребиваване или гражданство в държавата, чиито съд е избран. Споразумението трябва да е в писмена форма, към която се прибавя електронно съобщение, осигуряващо „траен запис”. Допуска се и мълчалив избор на компетентен съд – чрез явяване на ответника по делото;
  
• 
  общи разпоредби за определяне на компетентността – чл.3 Р4/09, определя се по 2 критерия: обичайното местопребиваване на една от страните или компетентността на съда, пред който се гледа делото;
  
• 
  субсидиарна компетентност – когато нито един съд не е компетентен по силата на избор, тогава компетентен е съдът на тази държава-членка, чието общо гражданство имат двете страни по делото /чл.6 Р4/09/.
  
• 
  ограничения на производствата – чл.8 Р/09 обхваща две категории – производство за промяна на вече постановено решение за издръжка и производство за ново решение по издръжка. Когато обичайното местопребиваване на взискателя е в държавата-членка или в държавата – страна по ХК 2007г., в която е постановено първоначалното решение, то промяната или новото решение може да се води само пред съда на същата държава;
  
• 
  сезиране на съда, проверка на компетентността и допустимостта, висящ процес, свързани искове – в чл.9 се урежда сезирането, като искът се внася направо в съда и когато преди внасянето насрещната страна е уведомена. Съдът служебно проверява дали е компетентен, съгласно чл.10 Р4/09.
  

Чл.12 – урежда висящия процес;

Чл.13 – урежда свързаните искове;

• 
  временни и охранителни мерки – чл.14 Р4/09. Българският съд е компетентен да се произнесе по такова искане, дори, когато делото по същество се гледа в друга държава-членка.
  

КМЧП се намира в подчинено положение спрямо международните договори на Република България. Неговите разпоредби няма да се приложат, ако противоречат на тези в договорите – те служат, за да попълват празнотите в уредбата. Международните договори на България в областта на брака и семейството са Конвенцията за гражданството на омъжената жена, Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване, Конвенцията за правата на детето, Конвенцията за съгласието за брак, минимална възраст за встъпване в брак и регистрация на браковете, и пр. Освен това България е страна по множество двустранни договори за правна помощ и консулски конвенции, които съдържат разпоредби в посочената материя.

Наследствено-правните отношения се характеризират с много голямо разнообразие на регламе-нтация в различни държави. Основните различия са в 2 направления:

1/ Държави, които разглеждат наследствената маса, като едно цяло, без да ги делят на движими и недвижими вещи. Като принцип се прилага закона на държавата, чийто гражданин е бил наследодателя при настъпването на смъртта;

2/ Разделеност на вещите в други държави и следователно различни привръзки за движими и недвижими вещи /наследството не е една маса/:

- за недвижимите вещи – закона по местонахождение на вещта;

- за движимите – закона по местожителството на наследодателя при настъпване на смъртта.

У нас чл.89 и чл.90 КМЧП уреждат 2 основни случая: наследяване по закон и наследяване по завещание.

Като източници могат да се посочат: Конституцията, закона за наследството, закона за собствеността, закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Семейния кодекс и др.

В чл.89, КМЧП урежда приложимия закон за наследство на движими вещи - правото на държавата, където наследодателя има обичайно местопребиваване при неговата смърт.

Наследяване на недвижими вещи – правото на държавата, където се намират. Има 2 хипотези:

1- наследствената маса е в България /недвижими вещи/;

2- наследствената маса е в чужбина, но наследниците са български граждани.

• 
  момента и мястото на откриване на наследството;
  
• 
  кръга и реда на наследниците;
  
• 
  наследствените дялове;
  
• 
  способността да се наследява;
  
• 
  поемането на задълженията на наследодателя и разпределението им между наследниците;
  
• 
  приемане и отказ от наследство;
  
• 
  срокове за приемане на наследство;
  
• 
  разполагаемата част;
  
• 
  условията за действителност на завещанието;
  

Завещанието е уредено в чл.90 КМЧП. Едно лице може да се разпорежда със своето имущество чрез завещание, съгласно чл.89. Завещанието е действително по форма, ако отговаря на правото на държавата:

• 
  в която то е съставено или;
  
• 
  чиито гражданин е бил към момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт или;
  
• 
  в която завещателят е имал обичайно местопребиваване към момента на съставяне на завещанието или към момента на неговата смърт или;
  
• 
  в която се намира недвижимата вещ – предмет на завещанието;
  

1) с единен подход – наследството образува обща маса и при наследяване тя се подчинява на едно право;

2) с разделен подход – за движимите вещи се прилага правото по последното местопребиваване или местонахождение към момента на откриване на наследството, а за недвижимите вещи – правото по местонахождението им. В България е възприет разделния подход.

3.Международно-договорна уредба на наследствените правоотношения в българското междуна-родно частно право. - Международните договори в областта на наследствените правоотношения в българското МЧП са:

1. 
   договорите за правна помощ;
   
2. 
   консулските конвенции.
   

1) има право да изисква информация относно откриването на наследство на граждани на изпращащата държава на територията на приемащата;

2) участва в събирането на наследствената маса, в описването на наследственото имущество и в запечатването му, наред с компетентните органи на приемащата държава;

3) представлява лицата, които претендират, че са наследници, докато те лично или ч/з друг представител поемат тази отговорност;

4) съобщава всички сведения в МВнР; и

5) приема ценностите, парите и документите на починал транзитен пътник и уведомява за това съответната община в България (като освен това изпраща опис на приетите вещи). Освен това пред консула се правят завещания и от двата вида – нотариални и саморъчни, като той ги отваря и прочита по искане на наследниците.