I.Правна уредба на международната продажба на стоки – източници. Виенска конвенция относно договорите за международна продажба на стоки – приложно поле и общи разпоредби

I.Правна уредба на международната продажба на стоки – източници. Виенска конвенция относно договорите за международна продажба на стоки – приложно поле и общи разпоредби.

2.1. Виенската конвенция се прилага за договори за международна продажба на стоки, когато са сключени между страни, които имат място на стопанска дейност в различни държави, които държави са съдоговорителки по Конвенцията (и 2те държави). В този случай цялата Конвенция се прилага като комплекс от преки норми на МЧП с малък брой стълкновителни.

2.2. Ако държавите, на чиято територия имат място на стопанска дейност страните по договора не са съдоговорителки по Конвенцията, тя ще се приложи ако стълкновителна норма на МЧП насочва към право на държава съдоговорителка. В този случай Виенската конвенция ще се приложи като комплекс от материални норми с несамостоятелно значение, т.е. Конвенцията действа опосредено, непряко, зависимо.

Фактът, че страните имат седалище в различни държави трябва да им е известен при сключване на договора, при това недвусмислено. Ако няма доказателство за това, техният договор не ангажира приложението на Конвенцията. За приложението на конвенцията няма значение националността на страните и дали притежават търговско качество.

3.1. Абсолютни. Тази конвенция не се прилага за продажби:

1) на търг;

2) извършени въз основа на принудително изпълнение или по друг начин по силата на закон;

3) на акции, дружествени дялове, обезпечителни книги, ценни книжа и пари;

4) на параходи, кораби, превозни средства на въздушна възглавница или самолети;

5) на електричество.

3.2. Относителни. Тази конвенция не се прилага за продажби на стоки, купени за лична, семейна и домашна употреба, освен ако продавачът преди или при сключване на договора не е знаел, нито би трябвало да знае, че стоките са били купени за такава употреба.

3.3. Конвенцията не се прилага и за договори, в които преобладаващата част от задълженията на страната, която трябва да достави стоката, се състои в предоставяне на работа или други услуги.

3.4. Тази конвенция урежда само сключването на договора за продажба и породените от него права и задължения на продавача и на купувача. По-специално, освен ако друго изрично е предвидено в тази конвенция, тя не се отнася до: а) действителността на договора или на която и да е от неговите клаузи или на който и да е обичай; b) действието, което договорът може да има относно собствеността върху продадената стока.

3.5. Тази конвенция не се прилага относно отговорността на продавача за смърт или телесни повреди, причинени от стоката на което и да е лице.

4. Основни принципи.

3.1. Уредбата на Конвенцията е диспозитивна с много малко императивни норми. Изградена е на принципа на автономия на волята, а ако не е избрано приложимо право влизат в сила обективните привръзки.

3.2. Пределите на автономията на волята са дадени в чл. 6, вр. чл. 12, вр. чл. 11, вр. чл. 29, вр. глава ІІ.

1) Чл. 6: Страните могат да изключат приложението на тази конвенция или с изключение на чл. 12 да се отклонят от или да изменят действието на всяка от нейните разпоредби.

2) Чл. 12: Която и да е разпоредба на чл. 11 и 29 или на част II на тази конвенция, която допуска да се сключи договор за продажба, да бъде той изменен или прекратен по взаимно съгласие, както и да бъде направено предложение, приемане или друго изявление в каквато и да е друга форма освен писмена, не се прилага, ако някоя от страните има своето място на дейност в договаряща държава, направила декларация в съответствие с чл. 96 от тази конвенция. Страните не могат да се отклоняват от или да изменят действието на този член.

3) Чл. 11: Hе е необходимо договор за продажба да бъде сключен или доказан писмено; за него не важи и каквото и да е друго изискване за форма. Той може да бъде доказан по всякакъв начин, включително и със свидетели.

4) Чл. 29: 1. Договорът може да бъде изменен или прекратен чрез просто съгласие на страните. 2. Писмен договор, съдържащ разпоредба, изискваща писмена форма за всяко изменение или прекратяване по взаимно съгласие, може да бъде изменен или прекратен по взаимно съгласие само по този начин. Обаче поведението на страната може да я лиши от правото да се позовава на такава разпоредба, доколкото другата страна се е доверила на това поведение.

5) Чл. 96: Всяка договаряща държава, чието законодателство изисква договорите за продажба да бъдат сключвани или удостоверявани писмено, може по всяко време да заяви в съответствие с чл. 12, че която и да е разпоредба на чл. 11, чл. 29 или на част II на тази конвенция, допускаща друга освен писмена форма за сключване, изменение или доброволно разваляне на договор за продажба или за всяко предложение, приемане или друго волеизявление, не се прилага, когато една от страните има своето място на дейност в тази държава.

3.3. Приема се, че чл. 6 регламентира и свободата на договаряне, като на страните се дава възможност да изберат приложимо право или обичай, ако не е посочен обичай се приема, че се прилага широкоприложимия и известен тъговски обичай – ИНКОТЕРМС.

II.Сключване на договора за международна продажба на стоки – приложение, приемане, форма..

1. Договорът по принцип е неформален, като се имат предвид изключенията дадени в 45 въпрос.

2. Конвенцията предвижда, че за да се сключи договор трябва да се отправи предложение и понеже договорът е между отсъстващи се предвижда период от време, през който предложението може да се приеме или отхвърли. Има няколко изисквания към предложението, за да е валидно:

2.1. То трябва да е отправено до конкретно определено лице или лица, като е възможно да е отправено и до неопределен кръг получатели при условие, че от начина на отправянето е недвусмислено ясно, че предложителят е готов да се обвърже с всеки, приел така направена оферта (напр. при стока изложена на витрина с поставена цена или стока на панаир/изложение).

2.2. Да е достатъчно определено самото предложение – 3 задължителни клаузи:

1) описание на стоката – не може да се замести с нищо;

2) количество;

3) цена.

2.3. В предложението трябва да се съдържа изрично указание, че предложителят ще се задължи, т.е. ще сключи договор с този, който приеме така направената офертата.

2. Приемането става, когато се постигне съгласие по основните клаузи на офертата. Ако има някаква разлика по тях, това не е приемане, а контраоферта. Липсата на съгласие по второстепенните елементи не е отказ. Приемането може да бъде изрично или мълчаливо ако установената между страните практика или според обичая адресатът може, без да изпраща съобщение, да изрази съгласието си чрез действие, отнасящо се например до изпращане на стоката или плащане на цената, приемането поражда действие.

3. Офертата може да се оттегли или измени до момента на приемането.

4. Момента на сключване на договора е момента на пристигане на акцепта у предложителя.