III.Съдържание и изпълнение на договора за международна продажба на стоки

III.Съдържание и изпълнение на договора за международна продажба на стоки.

1. Задължения на продавача:

1.1. Да достави стоката (уговорената стока, в уговореното време, количество и качество, на уговореното място или лице).

1.2. Да достави всички придружаващи я документи.

1.3. Да прехвърли собствеността – това е разлика от вътрешното ни право.

Тези задължения се изпълняват в зависимост от клаузите на договора или според Конвенцията. Във връзка с прехвърлянето на собствеността има особеност – продавачът трябва да гарантира, че той е собственик на стоката и че продажбата е годно основание да направи купувача собственик (т.е. продавача гарантира, че стоката е чиста от права и претенци на 3ти лица). При писмено съгласие на купувача обаче продавачът не е необходимо да дава такава гаранция. Това правило няма действие при прехвърлянето на права върху интелектуална собственост, където и писменото съгласие на купувача не освобождава продавача от задължението да гарантира собствеността.

2. Задължения на купувача:

2.1. Да плати цената – най-често това става с акредитив, но се допускат и всички други форми).

2.2. Да приеме доставката на стоката, което се изразява в:

1) Задължение да предприеме всички необходими и очаквани действия с цел улесняване на продавача при доставяне на стоката, напр. наемане на склад, кей или хангар.

2) Задължение да наложи фактическата си власт върху пристигналата стока – да вдигне стоката.

IV.Неизпълнение на договора за международна продажба на стоки - средства за защита на страните, отговорност, освобождаване от отговорност.

1. Средства за защита в случай неизпълнение на договора:

1.1. Общи и за двете страни:

1) Иск за реално изпълнение;

2) Иск за обезщетение;

3) Право да се иска разваляне на договора.

1.2. Само за купувача – право да се иска отбив от цената.

2. Отговорността на страните включва всички реално претърпени вреди, и всички пропуснати ползи, при условие че са предвидени в договора. Това означава, че в договора трябва да се опишат всички, вреди, пропуснати ползи и техния размер.

53. 
    Права на потребители. Международна компетентност по дела за права на потребители. Приложимо право към договори с потребители.
    

• 
  договор за продажба на стоки с изплащане или на кредит;
  
• 
  договор за заем, изплатим на части или за някаква друга форма на кредит, направен с цел да се финансира продажбата на стоки;
  
• 
  договор, сключен с лице, което упражнява търговски или професионални дейности в държава-членка, където потребителят има местожителство или с всякакви средства насочва своята дейност към няколко държави, включително тази държава-членка;
  

В чл.17 е разширена възможността, която включва компетентността на избран от страните съд по силата на споразумение:

- сключено след възникване на спора;

- което допуска потребителят да за почне дело в съд, различен от посочените в този раздел на регламента;

- сключено по време, когато двете страни са имали местожителство или обичайно местопребиваване в една и съща държава-членка и са избрали съда на тази държава-членка. Допустимо условие е тяхното споразумение да е допустимо според правото на тази държава-членка.
1.2. Компетентност по КМЧП – специалната норма на чл.16 КМЧП обявява българските съдилища за компетентни по искове на потребител, освен в случаите на обща компетентност и когато потребителят е с обичайно местопребиваване в България, ако са на лице условията на чл.95, ал.2 КМЧП. Тези условия обхващат хипотези, при които доверието на потребителя в международния пазар е защитено от повелителните норми на държавата, в която е неговото обичайно местопребиваване. Възможността за избор на съд е стеснена само до хипотезата, когато споразумението за избор е сключено след възникване на спора.

2.Приложимо право към договори с потребители: - спецификата на тези договори се определя от интересите на потребителя, което е отбелязано в съображение 23 на Р 593/08. Съгласно чл.5 РК и чл.95 КМЧП потребител е лице, което придобива стоки, ползва услуги или получава кредит за свои нужди или за нуждите на свои близки, а не за продажба, производство или упражняване на занаят. Чл.6 Р 593/08 определя потребителският договор като „договор, сключен от ФЛ с цел, която може да се смята, че е извън рамките на неговото занятие или професия / „ потребителят”/, с друго лице, което упражнява своето занятие или професия / „професионалистът”/. Регламентът определя потребителския договор чрез целта и страните, а конвенцията уточнява и предмета на договора – вещите и услугите. Страните могат да изберат приложимото право към сключения от тях договор, при следните случаи:

- ако сключването на договора е предшествано от конкретна покана към потребителя или реклама в държавата, където е обичайното му местопребиваване – там е сключен договора;

- ако поръчката е направена от потребителя в държавата по обичайното му местопребиваване;

- ако в тази държава продавачът е организирал пътуване на потребителя в друга държава, за да го убеди да купи стоката и поръчката е направена в другата държава;

Няколко вида договори с потребителя са подчинени на общия стълкновителен режим:

- договори за превоз и договори за услуги,когато услугите се предоставят на потребителя в държава, различна от неговото обичайно местопребиваване;

- договор за вещно право върху недвижима вещ или за наем на недвижима вещ;

- договори, свързани с финансови инструменти и ценни книжа;

- многостранни договори;

- договор за право на временно ползване на недвижима собственост;

Договорите, в чиято обща цена е включена комплексна услуга, свързана с превоз и настаняване /пакетни пътувания/, също се ползват със засилена защита на потребителя.

53. 
    Трудови правоотношения. Международна компетентност на българските съдилища по трудови спорове. Приложимо право към индивидуалните трудови договори. Трудови правоотношения на чужденци, полагащи труд в Република България. Трудови правоотношения на български граждани, полагащи труд в чужбина.
    

Дела, по които работникът е ответник по искове, заведени от работодателя, са международно подсъдни на съдилищата на държавата-членка, където е местоживеенето на работника или служителя.

Спорове между работници и служители – чужди граждани и работодатели – чуждестранни лица, или смесени предприятия, със седалище в Република България са подсъдни на съда, според седалището на работодателя. Избор на чужд компетентен съд е допустим само ако споразумението се сключва след възникване на спора. /чл.17, ал.2/.

Разпоредбата на чл.362 на КТ урежда специалната хипотеза на трудови спорове между работници или служители, български граждани, работещи в чужбина. Тези спорове са подсъдни на „надлежния съд” в София, а когато работникът или служителят е ответник – на надлежния съд по неговото местожителство в страната.

2.Приложимо право към индивидуалните трудови договори: - разпоредбите на това право се намират в чл.8 Р593/08, чл.РК и чл.96 КМЧП. Страните могат да сключат трудов договор на избрано от тях право. Запазена е защитата на работника, осигурена от повелителните норми на обективно приложимото право, което е посочено в чл.8, параграф 2 и 3 Р 593/08, чл.6, параграф 2 РК и чл.96, ал.2,3,4 КМЧП. При липса на избрано право, най-напред се прилага правото на държавата, в която работникът или служителят обичайно извършва своята работа, в изпълнение на договора.

Когато работникът или служителя не извършва своята работа в една и съща държава, се прибягва до прилагане на правото на другата страна по трудовото правоотношение. Предимство има правото на държавата, с която трудовият договор е с най-тясна връзка.

53. 
    Международен транспорт – видове. Правна уредба на договорите за превоз на пътници, багажи и товари.
    

Съгласно този регламент, ищецът разполага с няколко възможности:

• 
  изричен или мълчалив избор на съд, при условията на чл.23-24 Р44/01;
  
• 
  при липса на избор, компетентен е съдът на държавата-членка по местоживеенето на ответника, при условията на чл.59-60 Р44/01;
  
• 
  ищецът разполага с възможност да води делото пред съда на държавата членка по местоизпълнението на задължението;
  

При превоз на пътници е компетентен и съдът на държавата-членка по качването на пътника.

Когато спорът е извън обхвата на общностното право, а липсват и специални норми на международни конвенции, компетентността на българският съд ще се определи при условията на чл.15 КМЧП.

2.Приложимо право към договорите за превоз: - определя се от чл.5 Р593/08.

2.1. Договор за превоз на стоки: - регламентът определя основните принципи, които са:

- право на избраното право;

- право на държавата по обичайното местопребиваване на превозвача;

- може да се използва и правото на държава, различна от правото на превозвача;

- прилага се избраното от страните по договора право;

- при липса на избор, се прилага правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на пътника;

- при липса на някои от горните условия, се прилага правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на превозвача;

- ако договорът е по-тясно свързан с правото на държава, различна от посочената в параграф 1 или 2 и няма избрано право, използва се правото на тази държава;

Страните по договора могат да изберат приложимото право, но само ако то е правото на една от следните държави:

• 
  по обичайното местопребиваване на пътника;
  
• 
  по обичайното местопребиваване на превозвача;
  
• 
  държавата, в която е ЦУ на превозвача;
  
• 
  държавата, в която се намира мястото на заминава или местоназначението;
  

53. 
    Приложимо право към менителницата, запис на заповед и чека.
    

При уреждането на дееспособността за сделки е възприето правилото, че ако едно лице е недееспособно по отечественото си право, но положи подписа си в държава, по чието право е дееспособно, то задължаването му е валидно /чл.563, ал.2 ТЗ/.

Приложимото към формата на менителницата, записът на заповед и чека право е посочено в Конвенцията за менителницата и записа на заповед /КМЗЗ/ и Конвенция за чека /КЧ/. Приема се, че формата е подчинена на правото на държавата, на чиято територия е положен подписът. Специално за чека е предвидена възможност за прилагане на правото на държавата по мястото на плащане.

Приложимото право към действието на менителничното задължение е уреден в чл.565 на ТЗ, според който задължението на платеца се определя от правото на държавата, на чиято територия ще се извърши плащането.

Разпоредбата на чл.565 ТЗ урежда единствено задълженията на издателя на записа на заповед и на платеца по менителницата.

Към задълженията на другите лица се прилага правото на държавата, където те са сложили подписите си :

• 
  държавата, в която издателят на менителницата е положил подписа си;
  
• 
  мястото на подписване е меродавно и за определяне на задълженията на джирантите право;
  
• 
  правото на държавата, където е положен подписът, определя и правата и задълженията на поръчителя;
  

В плащането на менителницата, записът на заповед и чека се очертават три основни групи въпроси - определянето на падежа и неговите модалитети; протестът като средство за защита на приносителя и валутата, в която може да се извърши плащането.

53. 
    Извъндоговорни правоотношения. Международна компетентност по делата за права от извъндоговорни отношения. Регламент /ЕО/ на ЕП и Съвета относно приложимото право към извъндоговорните задължения – Рим II – приложно поле, основни принципи.
    

• 
  непозволено увреждане;
  
• 
  неоснователно обогатяване;
  
• 
  водене на чужда работа без пълномощие;
  
• 
  вреди от преддоговорни отношения;