Скоростта на съобщенията и несигурното бъдеще на човечеството
Пресата и радиото непрекъснато бомбардират индивида с тревожни новини от всички краища на света. В древността повечето всекидневни събития били отминавани без особено внимание, а съобщенията изисквали месеци и дори години. Днес за съжаление съществува подчертано нездрава информационна атмосфера и за „новина" се считат само трагични събития, които са придружени от кръвопролития или най-малкото будят тревога. Това е променило манталитета на широката маса до такава степен, че тя търси именно този тип болезнена информация, която възбужда въображението, като игнорира новините за положителни събития.
Естественият резултат от този вид информация за индивида е подсъзнателна тревожност, което с течение на времето става хронична.
Страшните новини за конфликти в различни части на света и изгледите за световна война карат човека да живее в постоянно вътрешно безпокойство. Този Дамоклев меч е надвиснал над главата на всеки индивид.
Излишък от реклами и доктрини
През цялото време индивидът е подложен на обстрел от търговски реклами, които проникват в личния му живот, целят да завладеят съзнанието му и да насочат предпочитанията му към определени стоки и услуги. Тъй като са разнообразни и многобройни, тези влияния понякога създават дълбоки конфликти в подсъзнанието и разбира се предизвикват напрежение. По същия начин различните доктрини, политически и религиозни идеологии се стремят да спечелят привърженици и подлагат съзнанието им на постоянен натиск.
Липса на задълбочено общуване между хората
Животът налага на индивида всекидневно общуване с другите, което на моменти е изключително изморително,особено когато сме в постоянен контакт с невротици. Например, често двама души спорят разпалено за нещо и никога не постигат взаимно разбиране, без да си дават сметка, че и двамата твърдят едно и също нещо, но просто не успяват да си го съобщят.
Освен езиковите различия, има и други фактори, които затрудняват общуването между хората - културните различия, предразсъдъците, догматизмът, политическите и религиозните убеждения и дори личните подбуди. Освен всичко това, общуването с другите изисква огромно психическо усилие, защото индивидът не само трябва да преодолее редица пречки, но често дори не съзнава съществуването им.
Широко известни са много негативни състояния, дължащи се на нервно напрежение, от които страда съвременният човек. Те се проявяват с неясни, неопределени и променящи се симптоми. Главоболието, хроничната умора, липсата на умствена концентрация, недоволството, безпокойството, депресивните състояния, нервността, тревогата и дезориентацията са често срещани проблеми. Общото във всички тези случаи е нервното напрежение, което води до постепенна загуба на радостта от живота и до намаляване на интелектуалните способности. Освен тези видими прояви, има и други - по-дълбоки, по-сериозни и много по-важни, които се долавят и определят трудно, и точно затова са трайно опасни. Става въпрос за някои реакции на подложеното на напрежение подсъзнание, които чувствително намаляват интелектуалните способности на индивида.
Поради изброените по-горе фактори на напрежение, човек губи самоувереност. Малцина издигнати индивиди имат пълна вяра в себе си. Обикновено човек търси начин да се присъедини към някаква група, където не е принуден да поема голяма отговорност. Други хора се уповават на себе си само привидно, а вътрешно са обзети от латентен страх. Вътрешната сигурност е изключително важна, тъй като е необходимо условие за формирането на зряла и стабилна личност. Страхът и тревогата обаче са латентни състояния на цялото човечество и е трудно да се избегнат.
Най-удобната и най-често срещана умствена нагласа е да се оставим на течението, да следваме правилата на групата и да търсим одобрение от другите за собствените си решения. Индивидуалното Аз, което се идентифицира с обществото, заимства всички латентни емоционални, ментални и инстинктивни състояния на групата, и ги приема като свои собствени и валидни за себе си. Процесите на наблюдение, рефлективно мислене и логично разсъждение сериозно се ограничават поради пасивно подчинение на колективните норми.
За нещастие индивидът обикновено не се съпротивлява на тенденцията напълно да се идентифицира със социалната среда, а я счита за желана и нормална и вярва, че тя е отличителен белег за интелектуалност, чувствителност, цивилизованост и култура.
Чрез литературата, пресата и киното се издигат в култ насилието, патологичната сексуалност, фатализмът и цинизмът, фалшиви идоли като парите, секса и физическата сила атакуват индивида от най-ранна възраст и изграждат в съзнанието му погрешна ценностна система.
За индивида е невъзможно да постигне пълна реализация, докато не признае и не разбере, че живее не в нормален, а в невротичен свят и трябва да се освободи до известна степен, за да изгради собствени норми на поведение, собствени идеологически и философски понятия след зрял и спокоен размисъл.
Младите хора водят особено объркан живот - те трябва да се движат в един все още непознат свят без необходимата подготовка, да трупат знания преди да са се научили да мислят, да взимат решения преди да са способни да преценяват, да преминат през изпитанията на наложената им културна и обществена машина. Всъщност младежкият бунт е съвсем естествено явление и изразява стремежа да не се оставиш да те погълнат, да изградиш собствен начин на живот, да не приемаш насила и по принуда стереотипни норми и понятия.
Вярно е, че и в други епохи е имало напрежение, тревога, несигурност, но никога досега водовъртежът на живота не е бил толкова зашеметяващ, никога човешкото същество не е било подложено едновременно на толкова много и различни въздействия.
Голямата човешка дилема - да бъдеш или да не бъдеш - отразява разликата между това ДА БЪДЕШ ИЛИ ДА НЕ БЪДЕШ ИНДИВИД, да бъдеш зрял човек със собствен вътрешен живот или да си останеш дете, което страхливо се държи за полата на обществото-майка.
СТРЕС
Човешкото същество е надарено с физиологичен механизъм, който му позволява да се приспособи към измененията на околната среда и по този начин да поддържа постоянно вътрешно равновесие.
Този механизъм е известен като хомеостаза и представлява способност да запазваме органична и психическа стабилност. Болестта е борба за поддържане на тъканите в хомеостатично равновесие. Организмът реагира мигновено на външните въздействия, за да запази равновесието. Треската например е усилието на организма да възстанови нормалното състояние.
Органичното равновесие може да се сравни с неподвижно махало. Всеки достатъчно силен стимул задвижва махалото. Стресът е именно усилието да се върнем към равновесната точка. Канадският лекар Ханс Сили го определя по следния начин: „Стресът е състояние, проявяващо се чрез специфичен синдром, който се състои от всички неспецифични изменения, настъпили в биологичната система. Стресът е общият знаменател на всички адаптационни реакции на организма".
Никой не е свободен от стрес, защото той е присъща реакция на всички живи същества, включително на по-нисшите организми, които са лишени от нервна система. Това явление е характерно за живите същества при взаимодействието им със средата.
Целият живот на човека е борба с околната среда. Индивидът не може да си представи съществуването си като някаква изолирана единица. Различните събития в живота му го подлагат на непрекъснати изисквания да се приспособява. Ако не успее да се адаптира, той сериозно уврежда здравето и благосъстоянието си. Индивидът живее с постоянно усилие за адаптация, тоест под стрес. Стресът обаче не винаги е вреден, а е по-скоро елемент, присъщ на живота. Няма човек, който да е абсолютно незасегнат от това състояние.
Следователно стресът може да е съвместим със здравето, но може да има и патологичен характер, върху който ще се спрем в тази глава.
Стресови фактори са онези елементи, които предизвикват у субекта стресова реакция, известна в медицината като „общ синдром на адаптация". Стресовите фактори могат да бъдат бактерии, микроорганизми, токсични вещества, екстремни температури или проблеми от емоционален характер.
Общият синдром на адаптацията е определящ фактор при високо кръвно налягане, сърдечносъдови и бъбречни болести, артрит, кожни и очни възпаления, алергични състояния, нервни и умствени разстройства, сексуални нарушения, смущения в храносмилането и обмяната на веществата, и ракови заболявания.
Под въздействието на стреса (да не забравяме, че тук разглеждаме патологичната страна на този термин) индивидът живее в постоянно състояние на безпокойство. Всяка трудна ситуация, всеки проблем, всяка лоша вест го изнервя все повече. Налягането във „вътрешния парен котел" постепенно се покачва, докато накрая някое незначително събитие предизвика внезапен взрив. Напрегнатият човек се изтощава излишно, защото изразходва големи количества нервна енергия. Обикновено състоянието на напрегнатост предполага раздвояване на личността - такъв индивид е притиснат едновременно от няколко изисквания и не знае кое трябва да изпълни първо.
Напрежението може да се прояви като общо органично състояние или като мускулно, емоционално или умствено състояние. Ето защо говорим за емоционално, умствено и мускулно напрежение. Все пак съществува един общ фактор за всички случаи на напрежение -безпокойството. Можем да предизвикаме изкуствена невроза в лабораторния плъх, като го подложим на „тревога", тоест като го накараме да полага непрекъснати усилия да се адаптира. Поради тази причина някои хора са изложени на повече стрес от други. Например песимистът изкуствено създава стресово състояние, причинено от мрачните му мисли, докато оптимистът изгражда в себе си известна съпротивителна способност срещу напрежението. Ефектът от стреса зависи от множество трудно определими фактори, като биологичната и културна наследственост, формирането на личността, историята на клиничните заболявания, темперамента и прочее.
За да изясним някои положения в механизма на стреса, непременно трябва да познаваме стадиите на проявата му:
1) стадий на тревога
2) стадий на съпротивление
3) стадий на изтощаване.
Сподели с приятели: |