ЧАСТ ТРЕТА 382I. ПРОБУЖДАНЕ

382
I. ПРОБУЖДАНЕ
В няколко дни бунтът биде отъпкан навсякъде.
Борбата се провали ужасно, тя се обърна на панически страх.
Революция и — капитулация.
Историята ни дава примери за въстания, еднакво нещастни и свети, но не така трагически безславни.
Априлското въстание беше недоносче, зачнато под упоението на най-пламенна любов и задушено от майка си в ужаса на раждането. То умря преди да поживее.
Това въстание нема даже история. Тъй биде кратковеко.
Златни надежди, вяра дълбока, сила гигантска и ентусиазъм —
капитал от няколко страдалчески века, — всичко нахалост отиде в един миг!
Страшно пробуждане.
А колко мъченици! Колко жертви! Колко смърт и падения! Да, и малко героизъм! Но какъв героизъм!
Перущица — Сарагоса.
Но Перущица я не знае всемирната история…
Батак!
Само това име изхвръкна из борбата, из пожарите, из димовете,
пролетя над вселената и се увековечи в паметта на народите!
Батак! Това име и като собствено, и като нарицателно характеризира нашата революция.
Съдбата понякога прави тия каламбури.
В данния случай тя ни стана провидение: тя ни даде Батак, но тя бе създала Александра II.
* * *
Ако това движение с нещастните си сетнини не бе довело
Освободителната война, то неумолима присъда висеше над него:
здравият разум щеше да го нарече безумство, народите — срам,

383
историята — престъпление. Уви, защото тая стара куртизанка,
историята, и тя се кланя на успеха.
Поезията само би го простила и увенчала с лаври геройски — за хатъра на въодушевлението, което изкара кротките анадолски абаджии на средногорските височини — сюблимни височини — с черешовите топове…
Едно поетическо безумие.
Защото младите народи, както и младите хора, са поети.
* * *
Три деня вече и три нощи как Огнянов се скита из Стара планина. Той пътува все на изток, за да се спусне в Бяла черкова, дето не знаеше какво става. От Клисура дотам са шест часа път за един мирен гражданин; за един бунтовник, който се спасява от куршума —
шейсет не стигат.
Огнянов деня се промъкваше в горите и букаците, спеше в корубите на дърветата като звяр, за да го не видят потерите, а нощя пътуваше из тъмнините и пущинаците, в мрак и дъжд, треперещ от студ, който вееше от снегопокритите висове на Балкана, без посока,
често назад вместо напред. Той се хранеше с трева, сиреч гладуваше повече от вълк. Да попроси гостоприемство в редките балкански колиби той не смееше: вратата на повечето от тях пазеше караул —
издайството, или цербер, който джавкаше опасно — страхът.
Често, като замръкваше на някой връх, той виждаше на юг небето червеникаво. От най-напред взе тоя небесен феномен за игра на зарите от зайдялото слънце. Но нощя тая багрова мътна светлина ставаше по-ярка и обнимаше повече хоризонта. Тя приличаше на едно северно сияние, светнало от юг.
Това беше зарата на пожарите, които изпепеляваха множество цветущи села.
Зрелище страшно и величествено.
Нощеска просекът на Балкана му отвори по-широк вид на юг.
Тогава Огнянов с ужас видя самите пламъци по Средня гора. Тя мязаше на вулкан, който бълва огън из двайсетина кратера. Тия пожари хвърляха лъчезарна мъгла на целия небосклон.

384
Огнянов си скубеше космите.
— Загина, загина България! — казваше той в отчаяние, като гледаше пламъците. — Ето всичкият плод на нашите свети усилия.
Ето в що се удавиха нашите горди надежди: кръв и пламъци! Боже,
боже! А там — прибавяше той, като посочваше накъде Клисура —
загина и сърцето ми… Два мои идеала се провалиха в едно време, два кумира, в които вярвах. Единият се катурна в паническия страх,
другият — в позора на измяната и в гроба. Сега съм един призрак бездушен, който се е заблудил и не може да найде гроба си!…
Ако не приличаше на призрак, то приличаше на скелет.
На всички юрушки мандри и български колиби беше поръчано да не дават гостолюбие на никой подозрителен скитник. Българите правеха повече: те гонеха подобни и отиваха да ги обаждат на потерите; често даже жестокостта им дохождаше дотам, щото сами довършваха с един куршум някой ранен или полужив от глад въстаник. Преди две недели същите тия колибари срещаха апостолите като най-мили гости. Стара планина не беше вече легендарната добра майка за юнаците, а коварна мащеха. Пусия… Ужасът и подлостта от градовете и селата бяха преминали в най-пустите усои, бяха населили хайдушките й букаци и свободни пущинаци.

385

Изтегляне 3.72 Mb.

Сподели с приятели: