3) Когато дисциплината е посочена в групата дисциплини, които са за предишен курс от същата специалност, за да получите достъп до нея при записване през СУСИ, трябва да се избере радиобутона „Само тези към моя учебен план – останали“.
4 ) Когато дисциплината е посочена в групата дисциплини от друга специалност, за да получите достъп до нея при записване през СУСИ, трябва да се избере радиобутона „Само тези извън моя учебен план“, като в предложеното меню може да се избере специалността (за подробна информация вижте „Указания за записване на избираеми дисциплини през СУСИ“ ).
5) Когато дисциплината е част от профил, който дава професионална квалификация, СУСИ дава възможност тя да бъде открита по-лесно (вижте описанието в „Указания за записване на избираеми дисциплини през СУСИ“).
№
Заглавие
Ограничения
Хорариум
Кредити
Преподавател титуляр
Анотация
I КУРС
Избраните дисциплини трябва да носят минимум 85 кредита за целия курс на обучение при следното разпределение: 77 кредита от избираеми дисциплини (от които минимум 40 кредита – от избрания модул) и до 16 кредита от учебни практики, свързани с избрания модул. Останалите кредити до 85 се допълват от същия и/или от другите модули, както и с кредити (до 10 кредита) от дисциплини извън специалността. (За 2-ри семестър – 16 кредита)
Курсът подпомага ориентирането в научната литература, научния стил и овладяването на базови умения за създаване на собствен изследователски текст. Студентите се запознават с основните жанрове и форми на академичните публикации. Последователно се разглеждат стъпките в създаването и оформянето на академичен текст: видове формати, избор на тема, изясняване на обхвата и задачите, работна хипотеза, провеждане на изследването, документиране на данни, създаване и редактиране на ръкопис, техническо оформяне и изработване на научен апарат. Курсът е ориентиран към специфичните проблеми на академичното писане в областта на класическата филология. ЗАБЕЛЕЖКА: Курсът се предлага и за студенти от специалност "Новогъцка филология".
В началото на курса лекциите засягат развитието на социалната организация и институциите, от които пряко зависи появата на елитното изкуство, тъй като формирането на интернационален елит улеснява проникването на елементи на чуждите култури с подчертано предпочитание към репрезентативните форми, а общото засилване на търговските връзки в средиземноморския регион дава възможност и за демократизация на културните процеси: така с течение на времето все по-широки слоеве от населението получават достъп до импортни стоки и културна информация, както и възможност да поръчват създаването на произведения на изкуството. Лекциите се провеждат във вид на презентации с богат илюстративен материал.
3
История на античната реторика (текуща оценка)
(Модул I)
курс
2+0
4
Доц. д-р Герасим Петрински
Лекционният курс има за цел да запознае студентите с развитието на класическата антична реторика.
4
Латинска юридическа терминология (текуща оценка)
(Модул I)
спец
2+1
5
Гл. ас. д-р Люба Радулова
Целта на курса е студентите да се запознаят с основните понятия и термини от правната лексика, която участва не само в езика на римските юристи, но и в езика на римските автори на художествена литература. Познаването на тази лексика, както и на свързаните с нея римски правни феномени, дава възможност за по-многопластово интерпретиране на литературните текстове и за по-дълбоко разбиране на превеждания текст и на сложната реалност, която стои зад него. Курсът обръща специално внимание и върху развитието на латинските правни термини в съвременните европейски езици, като поставя акцент върху ползата от познаването на латинския език за специалистите, които не се занимават с класическа древност.
4
Увод в литературната теория (изпит)
(Модул II)
фак
2+1
3
проф. д-р Амелия Личева
Курсът представлява въвеждане в основните литературоведски идеи и понятия, които да послужат като база при по-нататъшното обучение на бъдещите филолози. В стегнат вид той запознава с класическото литературознание, с представите за това какво е литературата, как се променя литературното мислене във времето, за какви жанрове говорим, какво влагаме, когато използваме понятия като автор и читател. Съществен дял от курса са заниманията със съвременно литературознание, както и с тропи, фигури и стихознание. На семинарните занятия се работи с конкретни литературоведски текстове от автори, представители на школи като структурализма, Женевската школа, деконструкцията, семиотиката, рецептивната естетика и читателското литературознание.
Курсът цели да запознае студентите с присъствието на антични теми и мотиви в българската литература от различни епохи. Дискутират се причините за използването на антични мотиви и тяхното значение в различни произведения от по-далечно и по-близко минало, както и в съвременната българска художествена проза и поезията.
7
Старогръцката литература през епохата на класиката (текуща оценка)
(Модул II)
фак
1+1
4
Доц. д-р Невена Панова
Целта на лекционния курс към дисциплината „Старогръцката литература през епохата на класиката“ е да запознае студентите с паметниците и характера на старогръцката литература от периода V-ІV в пр. Хр. Разискват се специфични въпроси, отнасящи се до жанра на разглежданите паметници и възгледите за литературата, засвидетелствани в тях.
В семинарните упражнения към дисциплината „Старогръцката литература през епохата на класиката“ се работи с преводни или оригинални текстове на авторите, представени в лекциите.
8
Римската литература през Сребърния век (текуща оценка)
(Модул II)
спец
1+1
4
доц. д-р Йоана Сиракова
В курса се разглеждат откъси от романа на Петроний Сатирикон, като четат, превеждат и интерпретират предложените пасажи, разглеждат различни аспекти на литературния, културния и исторически контекст и взаимовръзката им с художественото изображение. На анализ се подлагат отличителни лексикални употреби или фразови структури в контекст, характеризиращи литературните сцени и образи. Изследват се отраженията в лингвистичния план на текста на живота на града, на неговия modus vivendi. Търсят се и се дискутират разнородните белези на социалното в неговите художествени прояви в перспективата на обрисовката на бит, обстановка, външен облик и поведение на героите, участващи в пиршеството.
Целта на предлагания избираем курс е да запознае студентите в бакалавърските програми на специалностите Класическа филология, Испанистика, Португалистика, Италианска филология и Румънска филология с основните понятия от областта на историческата граматика на латинския език, народния латински и романското езикознание. Придобиват се базисни практически умения в работата с несложни публицистични, научни и научнопопулярни текстове на даден романски език. Напредването на студентите се оценява с възлагане на тестови задачи, с изпълнението на превод или сбит преразказ на текст от областта на романистиката и с крайния изпит, състоящ се от тестова и устна част.
11
Лингвокултурология
(текуща оценка)
(Модул III)
спец
2+0
4
Проф. дфн Петя Янева
Лингвокултурологията представя пред студентите антропоцентричната научна парадигма, която преобразява подхода за избор на общи принципи и методи на изследване. Тя има за цел изследването на културния фактор в езика и на езиковия фактор в човека и в този смисъл е от особено значение за изучаването на древните езици, откъснати от съвременната културна среда и непрекъснато боравещи с основните понятия на лингвокултурологията – архетипи, митологеми, обреди, поверия, ритуали, обичаи, символи и др. Закрепени в езика, посочените явления могат да бъдат по-пълно изучавани, но дават също така и богата обратна връзка, обясняваща редица невидими на пръв поглед закономерности.
12
Старобългарски език
(текуща оценка)
(Модул III)
фак
2+2
4
Гл. ас. д-р Анета Димитрова
Курсът дава основни познания за характера на старобългарския книжовен език и неговото разпространение, използване и промени през Средновековието предимно сред българите, но и предоставя кратка информация за използването му сред други народи, като хвърля мостове към съвременните книжовни езици. Структурата на старобългарския език се представя в съпоставка с история на гръцкия език – на базисно равнище.
13
Санскрит – II част
(изпит)
(Модул III)
спец
2+2
4
Хон. преп. Стефан Стефанов
В курса се разглеждат сандхи на съгласни; склонението на имената, завършващи на съгласна с една, две и три основи; сегашните и миналите причастия, неизменяемото причастие и инфинитива. Студентите изучават употребата на локатив и генитив абсолют, както и структурата и синтаксиса на сложните изречения в санскрит. Превеждат се откъси от Панчатантра, Упанишади, Веталапанчавимшатика, Ригведа, Махабхарата, Рамаяна и др.
14
Интернет и информационни технологии в обучението по класически езици и древност
(текуща оценка)
(Модул IV)
курс
0+3
4
Гл. ас. д-р Димитър Илиев; доц. д-р Йоана Сиракова
Курсът запознава студентите с приложенията на най-новите информационните технологии в обучението по историческите езици и класическата древност. Той се провежда като модул от SunoikisisDC (в рамките на сътрудничеството на специалност „Класическа филология“ с Лайпцигския университет http://www.dh.uni-leipzig.de/wo/sunoikisisdc/).
II КУРС
Избираемите дисциплини за 4-ти семестър трябва да носят минимум 9 кредита (от които 8 от учебна практика)
1
Педагогика (изпит)
фак
4+0
4
Проф. дпн Сийка Чавдарова-Костова
Чрез обучението по дисциплината Педагогика се цели формиране на по-задълбочена и по-детайлизирана представа за постиженията и проблемите на педагогическата теория и практика.
Подцели:
- запознаване с основните педагогически понятия;
- очертаване на основните проблемни области на педагогическата наука;
- формиране на умения за анализ и интерпретиране на конкретни педагогически проблеми;
- формиране на отношение към педагогическата професия.
2
Втори език (латински) – II част (изпит)
фак
0+4
4
ас. Цветан Василев
Практическата дисциплина „Втори език – латински (Част II)” е избираема дисциплина в рамките на обучението в бакалавърската степен. Участниците в курса на обучение имат възможност да се запознаят и овладеят основите на латинската морфология. Посредством практическите упражнения с латински текст на участниците в курса се предлагат редица тематични единици, свързани с римската културоисторическа среда и с цивилизационния контекст на употребата на латинския език. Съществен елемент от обучението представлява повишаването на общата филологическа и хуманитаристична култура на студентите, на основата на постоянни връзки на латинския речников фонд с този на българския и на други съвременни езици.
Дисциплини за предишен/ следващ курс, но се предлагат и за студенти, които не са ги прослушали
1
Римската литература през Сребърния век (текуща оценка)
спец
1+1
4
доц. д-р Йоана Сиракова
В курса се разглеждат откъси от романа на Петроний Сатирикон, като четат, превеждат и интерпретират предложените пасажи, разглеждат различни аспекти на литературния, културния и исторически контекст и взаимовръзката им с художественото изображение. На анализ се подлагат отличителни лексикални употреби или фразови структури в контекст, характеризиращи литературните сцени и образи. Изследват се отраженията в лингвистичния план на текста на живота на града, на неговия modus vivendi. Търсят се и се дискутират разнородните белези на социалното в неговите художествени прояви в перспективата на обрисовката на бит, обстановка, външен облик и поведение на героите, участващи в пиршеството.
3
Увод в романското езикознание (изпит)
фак
2+0
2
гл. ас. д-р Димитър Илиев
Целта на предлагания избираем курс е да запознае студентите в бакалавърските програми на специалностите Класическа филология, Испанистика, Португалистика, Италианска филология и Румънска филология с основните понятия от областта на историческата граматика на латинския език, народния латински и романското езикознание. Придобиват се базисни практически умения в работата с несложни публицистични, научни и научнопопулярни текстове на даден романски език. Напредването на студентите се оценява с възлагане на тестови задачи, с изпълнението на превод или сбит преразказ на текст от областта на романистиката и с крайния изпит, състоящ се от тестова и устна част.
4
Лингвокултурология
(текуща оценка)
спец
2+0
4
Проф. дфн Петя Янева
Лингвокултурологията представя пред студентите антропоцентричната научна парадигма, която преобразява подхода за избор на общи принципи и методи на изследване. Тя има за цел изследването на културния фактор в езика и на езиковия фактор в човека и в този смисъл е от особено значение за изучаването на древните езици, откъснати от съвременната културна среда и непрекъснато боравещи с основните понятия на лингвокултурологията – архетипи, митологеми, обреди, поверия, ритуали, обичаи, символи и др. Закрепени в езика, посочените явления могат да бъдат по-пълно изучавани, но дават също така и богата обратна връзка, обясняваща редица невидими на пръв поглед закономерности.
5
Класическо изкуство в земите, населени с траки (изпит)
спец
0+4
3
Проф. док. изк. Юлия Вълева
В началото на курса лекциите засягат развитието на социалната организация и институциите, от които пряко зависи появата на елитното изкуство, тъй като формирането на интернационален елит улеснява проникването на елементи на чуждите култури с подчертано предпочитание към репрезентативните форми, а общото засилване на търговските връзки в средиземноморския регион дава възможност и за демократизация на културните процеси: така с течение на времето все по-широки слоеве от населението получават достъп до импортни стоки и културна информация, както и възможност да поръчват създаването на произведения на изкуството. Лекциите се провеждат във вид на презентации с богат илюстративен материал.
6
Старогръцката литература през епохата на класиката (изпит)
фак
1+1
4
доц. д-р Невена Панова
Целта на лекционния курс към дисциплината „Старогръцката литература през епохата на класиката“ е да запознае студентите с паметниците и характера на старогръцката литература от периода V-ІV в пр. Хр. Разискват се специфични въпроси, отнасящи се до жанра на разглежданите паметници и възгледите за литературата, засвидетелствани в тях.
В семинарните упражнения към дисциплината „Старогръцката литература през епохата на класиката“ се работи с преводни или оригинални текстове на авторите, представени в лекциите.
Учебни практики
1
Участие в археологически разкопки и работа с музейни фондове (изпит)
курс
0+60
8
доц. д-р Невена Панова
Целта на курса е да даде възможност на студентите да участват в археологически разкопки или да работят с музейни фондове. Така те затвърждават теоретични знания и придобиват нови практически компетенции за работа с основния инструментариум на съвременния изследовател на Античността. В курса на обучение по дисциплината се предвижда в рамките на три седмици студентите да участват в теренната работа на археологически обект или да съдействат за обработката на даден музеен фонд. Изпитът представлява обсъждане на изпълнените от студента задачи, на неговата практическа работа, както и на представяне-дискусия на новите му умения и знания в контекста на образованието му като цяло.
2
Обработка на специализирани библиотечни фондове (изпит)
курс
0+60
8
доц. д-р Невена Панова
Курсът дава възможност на студентите да участват в обработката на специализирани библиотечни фондове (книжни и/ или електронни). Така те придобиват практически компетентности за работа с основния инструментариум на съвременния изследовател на Античността. Предвижда се в рамките на три седмици студентите да съдействат за обработката на фонда на филиалната библиотека към Катедрата по класическа филология на СУ или на друга специализирана библиотека по преценка на преподавателя. В рамките на практиките се възлагат и задачи за самостоятелно изпълнение. Изпитът представлява обсъждане на изпълнените задачи, на практическата работа и представяне-дискусия на новите му умения за работа със специализирани библиотечни фондове.
III КУРС
Избираемите дисциплини за 6-ти семестър трябва да носят минимум 14 кредита
1
Латинска палеография и кодикология
(изпит)
курс
2+2
4
Проф. д-р Славия Бърлиева
Курсът въвежда в една от основните дисциплини на латинската медиевистика, проследявайки развитието на латинската графична култура от нейното начало до епохата на първопечатните книги. Особеностите на различните типове писмо се разглеждат като графично-артистични явления, важни елементи на европейската културна история. Студентите се запознават с терминологията и методите на палеографията и връзката й със сродни дисциплини като дипломатика, кодикология, текстология, хронология.
2
Палеобалкански езици (изпит)
фак
2+0
2
ас. Николай Шаранков
Курсът има за цел да запознае студентите със сведенията за палеобалканските езици и да ги въведе в проблемите на изучаването на реликтни езици. Палеобалканската проблематика се разглежда в контекста на етническите и езикови взаимоотношения в античния свят. Обръща се специално внимание на тракийския езиков материал от българските земи. Разглеждат се запазените у античните автори (най-вече в речника на Хезихий) глоси, проблемите при интерпретацията им и спекулативният характер на редица от съвременните изследвания. Студентите се запознават със запазените текстове на палеобалкански езици.
3
Зараждане и развитие на гръцката епиграма (изпит)
фак
1+1
4
гл. ас. д-р Димитър Илиев
Предлаганият курс е допълнение към курса „Старогръцката литература през и след елинизма“, специфично насочен към един конкретен жанр, процъфтял през разглеждания период - гръцката епиграма. В хода на курса се проследява развитието на епиграматичния жанр в неговия по-широк литературен, културен, социален и езиков контекст. Засягат се също теми като история и рецепция на текста, история на научноизследователската проблематика, развитие на епиграмата в по-късни епохи и др. Общотеоретичната основа, положена от цикъла лекции, се допълва от практически упражнения, в които подбрани пасажи оригинален поетичен текст се тълкуват, превеждат, коментират и разполагат в съответния им жанрово-културен контекст.
Дисциплини за предишен/ следващ курс, но се предлагат и за студенти, които не са ги прослушали
1
Римската литература през Сребърния век (текуща оценка)
спец
1+1
4
доц. д-р Йоана Сиракова
В курса се разглеждат откъси от романа на Петроний Сатирикон, като четат, превеждат и интерпретират предложените пасажи, разглеждат различни аспекти на литературния, културния и исторически контекст и взаимовръзката им с художественото изображение. На анализ се подлагат отличителни лексикални употреби или фразови структури в контекст, характеризиращи литературните сцени и образи. Изследват се отраженията в лингвистичния план на текста на живота на града, на неговия modus vivendi. Търсят се и се дискутират разнородните белези на социалното в неговите художествени прояви в перспективата на обрисовката на бит, обстановка, външен облик и поведение на героите, участващи в пиршеството.
2
Увод в романското езикознание (изпит)
фак
2+0
2
гл. ас. д-р Димитър Илиев
Целта на предлагания избираем курс е да запознае студентите в бакалавърските програми на специалностите Класическа филология, Испанистика, Португалистика, Италианска филология и Румънска филология с основните понятия от областта на историческата граматика на латинския език, народния латински и романското езикознание. Придобиват се базисни практически умения в работата с несложни публицистични, научни и научнопопулярни текстове на даден романски език. Напредването на студентите се оценява с възлагане на тестови задачи, с изпълнението на превод или сбит преразказ на текст от областта на романистиката и с крайния изпит, състоящ се от тестова и устна част.
3
Лингвокултурология
(текуща оценка)
спец
2+0
4
Проф. дфн Петя Янева
Лингвокултурологията представя пред студентите антропоцентричната научна парадигма, която преобразява подхода за избор на общи принципи и методи на изследване. Тя има за цел изследването на културния фактор в езика и на езиковия фактор в човека и в този смисъл е от особено значение за изучаването на древните езици, откъснати от съвременната културна среда и непрекъснато боравещи с основните понятия на лингвокултурологията – архетипи, митологеми, обреди, поверия, ритуали, обичаи, символи и др. Закрепени в езика, посочените явления могат да бъдат по-пълно изучавани, но дават също така и богата обратна връзка, обясняваща редица невидими на пръв поглед закономерности.
4
Класическо изкуство в земите, населени с траки (изпит)
спец
0+4
3
Проф. док. изк. Юлия Вълева
В началото на курса лекциите засягат развитието на социалната организация и институциите, от които пряко зависи появата на елитното изкуство, тъй като формирането на интернационален елит улеснява проникването на елементи на чуждите култури с подчертано предпочитание към репрезентативните форми, а общото засилване на търговските връзки в средиземноморския регион дава възможност и за демократизация на културните процеси: така с течение на времето все по-широки слоеве от населението получават достъп до импортни стоки и културна информация, както и възможност да поръчват създаването на произведения на изкуството. Лекциите се провеждат във вид на презентации с богат илюстративен материал.
5
Старогръцката литература през епохата на класиката (изпит)
фак
1+1
4
доц. д-р Невена Панова
Целта на лекционния курс към дисциплината „Старогръцката литература през епохата на класиката“ е да запознае студентите с паметниците и характера на старогръцката литература от периода V-ІV в пр. Хр. Разискват се специфични въпроси, отнасящи се до жанра на разглежданите паметници и възгледите за литературата, засвидетелствани в тях.
В семинарните упражнения към дисциплината „Старогръцката литература през епохата на класиката“ се работи с преводни или оригинални текстове на авторите, представени в лекциите.
6
Санскрит – II част
(изпит)
(Модул III)
спец
2+2
4
Хон. преп. Стефан Стефанов
В курса се разглеждат сандхи на съгласни; склонението на имената, завършващи на съгласна с една, две и три основи; сегашните и миналите причастия, неизменяемото причастие и инфинитива. Студентите изучават употребата на локатив и генитив абсолют, както и структурата и синтаксиса на сложните изречения в санскрит. Превеждат се откъси от Панчатантра, Упанишади, Веталапанчавимшатика, Ригведа, Махабхарата, Рамаяна и др.
