Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън

Изтегляне 3.87 Mb.

страница	69/161
Дата	10.01.2023
Размер	3.87 Mb.
	#116181
Тип	Изложение

1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 ... 161

dni na vazdaianie
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai

11 – КРАЯТ НА НАЧАЛОТО

Двамата свидетели срещу Ерусалим (11:1-14)

1 И даде ми се тръстика като тояга; и един каза: Стани та измери Божия храм и олтара и ония, които се кланят в него;

2 но двора, който е извън храма, остави, и недей го измерва, защото той е даден на народите, които ще тъпчат светия град четиридесет и два месеца.

3 А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двесте и шестдесет дни, облечени във вретища.

4 Те са двете маслини и двата светилника, които стоят пред Господаря на земята.

5 И ако някой поиска да ги повреди, огън излиза от устата им, та изяжда неприятелите им; и ако поиска някой да ги повреди, така трябва той да бъде убит.

6 Те имат власт да заключат небето, та да не вали дъжд през времето, за което те пророкуваха; и имат власт над водите да ги превръщат на кръв и да поразяват земята с всяка язва, колкото пъти биха поискали.

7 И когато свършат свидетелствуването си, звярът, който възлиза от бездната, ще воюва против тях, ще ги победи и ще ги убие.

8 И труповете им ще лежат по улиците на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, гдето и техният Господ биде разпнат.

9 И мнозина измежду людете, племената, езиците и народите ще гледат труповете им три дни и половина и не ще позволят да бъдат положени труповете им в гроб.

10 И земните жители ще се зарадват за тях, ще се развеселят, и един на друг ще си правят подаръци, защото тия два пророка са мъчили жителите на земята.

11 А след трите и половина дни влезе в тях жизнено дишане от Бога, и те се изправиха на нозете си; и голям страх обзе онези, които ги гледаха.

12 А те чуха силен глас от небето, който им казваше: Възлезте тука. И възлязоха на небето в облак; и неприятелите им ги видяха.

13 И на часа стана голям тръс, и десетата част от града падна, та измряха в тръса седем хиляди човека; и останалите се уплашиха, та отдадоха слава на небесния Бог.

14 Второто горко премина; ето, иде скоро третото горко.

1-2 На св. Йоан е заповядано да измери Божия Храм (буквално, вътрешното светилище на Храма, светото място), и олтара, и онези, които се покланят в него. Образът е взет от Езекиил 40-43, където ангелският свещеник измерва идеалния Храм, Божият народ на Новия Завет, Църквата (сравнете Марк 14:58; Йоан 2:19; 1 Коринтяни 3:16; Ефесяни 2:19-22; 1 Тимотей 3:15; Евреи 3:6; 1 Петрово 2:5; Откровение 3:12). Р. Дж. Макелви обяснява как идеята за Храма се тълкува в Посланието към Евреите: “Според автора на посланието до евреите, светилището в небето е модел (typos), т.е. оригиналът (сравнете Изход 25:8f.), а този на земята, използван от юдейството е ‘подражание и сянка’ (Евреи 8:5, RSV). Следователно небесното светилище е истинското светилище (Евреи 9:24). То принадлежи на хората на новия завет (Евреи 6:19-20). Нещо повече, фактът, че Христос нашият Първосвещеник е в това светилище, означава, че ние, макар все още на земята, вече участвуваме в неговото поклонение (10:19ff., 12:22ff.). Какъв е този Храм? Авторът ни подсеща, когато казва, че небесното светилище е било очистено (9:23), т.е. пригодено за използване (сравнете Числа 7:1). Събранието на първородните (Евреи 12:23), тържествуващата Църква, е небесният Храм.”^³⁹⁶
Трябва да е ясно, че това е имал предвид св. Йоан, и от това, което вече видяхме, защото голяма част от действието в тази книга се извършва или произтича от вътрешното светилище. Още повече, онези, които се покланят при олтара на тамяна в Святото Място, са свещеници (Изход 28:43; 29:44): Св. Йоан ни е казал, че ние сме царство от свещеници (1:6; 5:10; сравнете Матей 27:51; Евреи 10:19-20), и ни е показал Божиите хора принасящи своите молитви при олтара на тамяна (5:8; 6:9-10; 8:3-4).
Св. Йоан трябва да измери вътрешния двор, Църквата, но трябва да остави двора, който е извън Храма, и конкретно му е заповядано: Не го измервай. Измерването е символично действие използвано в Писанието да “разграничи святото от светското” и така да покаже божествената закрила от унищожение (вижте Езекиил 22:26; 40-43; Захария 2:1-5; сравнете Еремия 10:16; 51:19; Откровение 21:15-16). “В цялото Писание свещениците са онези, които измерват размерите на Божия храм, като най-очевидният пример е човекът с мерилото от Езекиил 40ff. Такова измерване, както даването на свидетелство, съдържа виждане, и е предпоставка за съд, както видяхме тези неща в Божиите заветни действия в Битие 1. Свещеническата характеристика на измерването и свидетелствуването може да се види в това, че то е свързано с пазенето, защото поставя и утвърждава граници и дава свидетелство дали тези граници са спазвани. Можем да кажем, че царската функция е свързана със запълването, а свещеническата с разделянето, първата с подобряването, а втората с ревността, благоприличието и закрилата.”^³⁹⁷
Между Шестия и Седмия Печат, 144 000 светии от Истинкия Израел са защитени от идващия съд (7:1-8). Това действие тук съответствува на измерването на вътрешния двор от св. Йоан между Шестата и Седмата Тръби, защитавайки сега Истинския Храм от изливането на Божия гняв. Външният двор (“дворът на езичниците”) съответно представлява отстъпилия Израел (сравнете Исая 1:12), който ще бъде отсечен от верния Заветен народ, Божието обиталище. На св. Йоан, като упълномощено свещеник на Новия Завет, е заповядано да остави (отлъчи) невярващите. Този глагол (ekballō) е използван общо в Евангелията за изгонване на зли духове (сравнете Марк 1:34, 39; 3:15; 6:13); той също се използва, когато Христос изгонва среброменителите от Храма (Матей 21:12; Марк 11:15; Йоан 2:15). Исус предупреди, че невярващият Израел ще бъде напълно изхвърлен от Църквата, докато вярващите езичници ще се съберат в Царството и ще получат благословенията, обещани на Потомството на Авраам:

Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат, след като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: “Господи, отвори!”

А Той в отговор ви каже: “Не ви зная откъде сте.”
Тогава ще почнете да казвате: “Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици си поучавал.”
А Той ще рече: “Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.”
Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исаак и Яков и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън [ekballō].” И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство. (Лука 13:24-29; сравнете Матей 8:11-12)

Невярващият Израел е изключен от защитното измерване, защото е бил даден на народите, и те ще тъпчат с крака святия град за четиридесет и два месеца (виж Лука 21:24). Бог гарантира Своята защита на Църквата, но Ерусалим е бил предаден за разрушение. Четиридесет и два месеца (които са равни на 1260 дни и три години и половина) са взети от Данаил 7:25, където символизират ограничен период, през който нечестивите тържествуват; той също говори за време на гняв и съд поради отстъпничество, напомняне за трите години и половина суша между първата поява на Илия и поражението на Ваал при хълма Кармил (3 Царе 17-18; сравнете Яков 5:17). Докато седем се използва, за да представи цялостност и завършеност, три и половина изглежда като строшена седмица: скръб, смърт и разрушение (сравнете Данаил 9:24; 12:7; Откровение 12:6, 14; 13:5). Периодите от време, споменати в раздела с Тръбите, са подредени обратно паралелно, още един признак за тяхната символична същност:

А. 11:2 – четиридесет и два месеца
Б. 11:3 – хиляда двеста и шестдесет дни
В. 11:9 – три дни и половина
В. 11:11 – три дни и половина
Б. 12:6 – хиляда двеста и шестдесет дни
А. 13:5 – четиридесет и два месеца
Този вид образност се използва в цялата Библия.^³⁹⁸ В своето Евангелие св. Матей отделя място, за да привлече нашето внимание към числото четиридесет и две, подреждайки така своя списък от предци на Христос, че да се получи именно това число: “И така, всичките родове от Авраам до Давид са четиринадесет; от Давид до преселението във Вавилон, четиринадесет рода; и от преселението във Вавилон до Христос, четиринадесет рода” (Матей 1:17)^³⁹⁹ – общо четиридесет и две, числото на очакването от обещанието до изпълнението, от робството до изкуплението. Но сега в Откровение, времето се съкращава: Църквата няма нужда да чака четиридесет и две поколения, а само четиридесет и два месеца. Така посланието на тези стихове е, че Църквата ще бъде спасена през идващата Голяма Скръб, по време на която Ерусалим ще бъде унищожен от нашествие на езичници. Краят на този период ще означава пълното установяване на Царството. Така текстът съответствува на Елеонската беседа (Матей 24; Марк 13; Лука 21), където Исус пророкува разрушаването на Ерусалим, изпълнено в Римското нашествие през 70 г. от Хр.^⁴⁰⁰
3-4 Но преди Ерусалим да бъде разрушен, св. Йоан чува още едно свидетелство за неговата вина, обобщение на отстъпническата история на Града, съсредоточено върху вечното гонение на пророците. Бог казва на св. Йоан, че Той е заповядал на двама Свидетели да пророкуват за хиляда двеста и шестдесет дни, броят на дните в идеализираните четиридесет и два месеца (всеки по тридесет дни). Следователно това число се свързва (но не е идентично) на четиридесет и двата месеца, и продължава да изразява същността “четиридесет и две” на периода, предшествуващ пълното установяване на Царството.^⁴⁰¹ Свидетелите са облечени във вретище, традиционното облекло на пророците от Илия до Йоан Кръстител, символизиращо тяхното страдание поради националното отстъпничество (4 Царе 1:8; Исая 20:2; Йона 3:6; Зах. 13:4; Матей 3:4; Марк 1:6). Библейският закон изискваше двама свидетели (Числа 35:30; Второзаконие 17:6; 19:15; Матей 18:16; сравнете Изход 7:15-25; 8-11; Лука 10:1); идеята е повтаряща се тема в библейските пророчества и символизъм. Така едно предварително заключение относно двамата Свидетели е, че те представляват редицата от пророци, завършила в Йоан Кръстител, които свидетелствуваха срещу Ерусалим през цялата история на Израел.
Двамата Свидетели са определени като двете маслинени дървета и двата светилника, които стоят пред Господаря на земята. В този момент образите стават много по-сложни. Св. Йоан се връща отново към пророчеството на Захария за светилника (Захария 4:1-5; сравнете Откровение 1:4, 13, 20; 4:5). Седемте светила на светилника са свързани с двете маслинови дървета (сравнете Псалм 52:8; Еремия 11:16), от които тече непрекъснатият поток от масло, символизиращ изпълващото и даващо сила дело на Святия Дух във водачите на Неговия заветен народ. Значението на символа се обобщава в Захария 4:6: “Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ на Силите.” Същият текст в Захария също говори за двама Свидетели, двама синове на маслото (“помазани”), които водят Божия народ: Исус свещеникът и Зоровавел царят (Захария 3-4; сравнете Ездра 3, 5-6; Агей 1-2). Накратко, Захария ни казва за съвкупност от маслинено дърво/светилник, представляваща служителите на завета: два Свидетелски образа, царският дом и на свещеничеството. Книгата Откровение свободно свързва всичко това, говорейки за два светещи светилника, които са двете маслинови дървета, които са също двамата Свидетели, цар и свещеник – всички представляващи вдъхновеното от Духа пророческо свидетелство на Царството от свещеници (Изход 19:6). (Както видяхме, главна част от посланието на св. Йоан е, че новозаветната Църква напълно наследява обещанията като истинско Царство на свещеници, царското свещенство, в което “всички Господни хора са пророци.”) Че тези Свидетели са членове на Стария Завет, а не на Новия, се показва, освен останалите признаци, от вретището – облеклото, характерно за старозаветното лишение, а не за новозаветната пълнота.
5-6 Сега св. Йоан говори за двамата Свидетели като за двамата велики свидетели на Стария Завет, Мойсей и Илия – Законът и Пророците. Ако някой желае да ги повреди, огън излиза от техните уста и поглъща враговете им. В Числа 16:35 огън излезе от небето по думата на Мойсей и погълна лъжепоклонниците, които се разбунтуваха срещу него; и подобно, огън падна от небето и погълна враговете на Илия, когато той говори словото (4 Царе 1:9-12). Това се превръща в стандартен символ за властта на пророческото Слово, като че наистина огън излиза от устата на Божиите Свидетели. Както Господ каза на Еремия, “Ето, Аз ще направя Моите слова в устата ти огън, и тия хора дърва, и ще ги пояде” (Еремия 5:14).
Разширявайки образите, св. Йоан казва, че Свидетелите имат властта да затворят небето, за да не вали дъжд по време на тяхното пророкуване, т.е., за хиляда двеста и шестдесет дни (три и половина години) – същото времетраене на сушата, причинена от Илия в 3 Царе 17 (вижте Лука 4:25; Яков 5:17). Като Мойсей (Изход 7-13), Свидетелите имат властта над водите, да ги превръщат в кръв, и да поразяват земята със всякакво бедствие колкото често те пожелаят.
И двата пророчески образа сочат отвъд себе си към Великия Пророк, Исус Христос. Последното послание на Стария Завет ги споменава заедно в пророчеството за идването на Христос: “Помнете закона на слугата Ми Мойсей. . . . Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия. . . .” (Малахия 4:4-5). Малахия продължава, за да каже, че служението на Илия ще се повтори в дните на Йоан Кръстител (Малахия 4:5-6; сравнете Матей 11:14; 17:10-13; Лука 1:15-17). Но Йоан, като Илия, беше само Предвестник, приготвящ пътя за Този, Който идеше след него, Първородния, който имаше двоен – всъщност безмерен – дял от Духа (сравнете Второзаконие 21:17; 4 Царе 2:9; Йоан 3:27-34). И като при Мойсей, след Йоан следваше “Исус Навиев,” Исус Победителят, който щеше да заведе заветния народ в тяхното обещано наследство. Следователно, двамата Свидетели обобщават всички свидетели на Стария Завет, завършили в свидетелството на Йоан.
7 Сега сцената се сменя: Свидетелите са – както изглежда – победени и смазани. Когато те завършват своето свидетелствуване, Звярът, който идва от Бездната, ще воюва срещу тях, ще ги победи и ще ги убие. Това е първото споменаване на Звяра в тази книга, но св. Йоан определено очаква от своите читатели да разберат за какво говори. Наистина, темата за Звяра е позната в библейската история. В началото ни се казва как Адам и Ева отказаха да станат “богове” чрез покорство към Бога,^⁴⁰² и вместо това потърсиха автономен и върховен начин да станат богове. Като се покориха на един звяр (Змията), те самите станаха “зверове” вместо богове, с белега на бунта на Звяра, изобразен на челата им (Битие 3:19); дори при изкуплението те останаха облечени в кожите на зверове (Битие 3:21).^⁴⁰³ По-късна картина на Падението е показана в падението на Навуходоносор, който беше като Адам, “цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава” (Данаил 2:37). Но заради гордост, заради търсенето на автономна божественост, той беше осъден: “Той беше изгонен измежду човеците, ядеше трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса догдето космите му пораснаха като на орли, и ноктите му като на птици” (Данаил 4:33). Бунтът на човека срещу Бога също се изразява чрез бунта на животните срещу човека; така нечестивите гонители на Христос при разпъването са наречени “кучета” и “васански бикове,” и са оприличени с “грабещ и ревящ лъв” (Псалм 22:12-13, 16).
Друг израз на “зверството” на бунта се съдържа в старозаветните жертвени/диетични изисквания срещу “нечистите” животни, както отбелязва Джеймс Джордан: “Всички нечисти животни приличат на змията по три начина. Те ядат ‘пръст’ (гниеща мърша, тор, отпадъци). Те се движат докосвайки ‘пръстта’ (пълзят по корем, плътта по краката им допира земята, без люспи, които да пазят кожата от допир с водната среда). Те се бунтуват срещу човешкото господство, като убиват хора и други зверове. В символизма на Стария Завет такива сатанински зверове представляват сатанинските народи (Левит 20:22-26), защото животните ‘изобразяват’ хора.^⁴⁰⁴ Да се ядат сатанински животни в Стария Завет е било да се ‘яде’ сатанински начин на живот, да се ‘яде’ смърт и бунт.”^⁴⁰⁵
Затова врагът на Бога и на Църквата винаги е Звяр, в различните му исторически проявления. Пророците често говорят за езическите държави като ужасяващи зверове, които воюват срещу Заветния народ (Псалм 87:4; 89:10; Исая 51:9; Данаил 7:3-8, 16-25). Всичко това ще бъде събрано заедно в Йоановото описание на Рим и отстъпилия Израел в Откровение 13. Но трябва да помним, че тези гонители са само непосредствени проявления на вековния враг на Църквата – Змея, който официално бива представен в 12:3,^⁴⁰⁶ но който е добре познат на всеки библейско грамотен човек сред читателите на св. Йоан. Християните вече са знаели истинското лице на Звяра, който се надига от Бездната. Това е Левиатан, Змеят и старовременната Змия, която многократно излиза от своя затвор в морето, за да мъчи Божия народ. Бездната, тъмните, бушуващи Дълбини, е мястото, където Сатана и неговите зли духове са държани затворени, освен при временни пускания, за да мъчат хората, когато те отстъпват от вярата.^⁴⁰⁷ (Забележете, легионът зли духове в демонично обладания герасинец молеше да остане извън Бездната; с божествена заблуда, Исус ги изпрати в стадо свине, и свинете се втурнаха право към морето: Лука 8:31-33). Гонението на Заветния народ никога не е било само “политически” спор, независимо по какъв начин се опитват нечестивите държави да украсят своите нечестиви действия. То винаги започва от дълбините на ада.
През цялата история на изкуплението Звярът воюва против Църквата, конкретно против нейните пророчески свидетели. Върховният пример в старозаветния период е войната на Ирод срещу Йоан Предвестника, когото той победи и уби (Марк 6:14-29); и кулминацията на тази война срещу пророците беше убийството на Христос, окончателния Пророк, на Когото всички останали пророци бяха образи, и Чието свидетелство те носеха. Христос беше разпнат от съюза на римските и юдейските власти, и това съдружничество в гонението продължи през цялата история на ранната Църква (вижте Деяния 17:5-8; 1 Солунци 2:14-17).^⁴⁰⁸
8-10 Мъртвите тела на старозаветните Свидетели “от праведния Авел до Захария” (Мат. 23:35) лежат метафорично по улицата на Големия Град, който духовно [т.е. чрез откровение от Святия Дух] се нарича Содом и Египет. Този град, разбира се, е Ерусалим; св. Йоан обяснява, че това също е мястото, където техният Господ е бил разпнат (за Израел като Содом, вижте Второзаконие 29:22-28; 32:32; Исая 1:10, 21; 3:9; Еремия 23:14; Езекиил 16:46). Коментаторите като цяло са неспособни да намерят библейски сведения, сравняващи Израел (или Ерусалим) с Египет, но това е старият проблем да не се вижда гората заради дърветата, защото доказателството се съдържа в цялото послание на Новия Завет. Исус постоянно е считан за новия Мойсей (Деяния 3:20-23; Евреи 3-4), новия Израел (Матей 2:15), новият Храм (Йоан 1:14; 2:19-21) и в действителност живо повторение/картина на цялата история на Изхода (сравнете 1 Коринтяни 10:1-4).^⁴⁰⁹ На Планината на Преображението (Лука 9:31) Той говори с Мойсей и Илия (друга връзка с този текст), наричайки Своите бъдещи смърт и възкресение “Изход” (гръцката дума е exodon). Следствие от всичко това е езикът на самото Откровение, който говори за египетските язви, изливащи се над Израел (8:6-12; 16:2-12). Войната на Свидетелите с отстъпилия Израел и езическите държави е описана в същите изрази като първоначалния Изход от Египет (сравнете също Облака и огнения стълп в 10:1). Ерусалим, святият преди, сега отстъпил град, е станал езически и извратен, угнетител на истинските хора на Завета, съюзен със Звяра в атаките върху тях и тяхното умъртвяване. Ерусалим е този, който е виновен за кръвта на старозаветните Свидетели; той е върховният убиец на пророци (Матей 21:33-43; 23:34-38). Всъщност, каза Исус, “не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим” (Лука 13:33).
При смъртта на Свидетелите, техният глас на осъждение замлъква; и сега онези от хората и племената и езиците и народите считат самата Църква за мъртва, открито показвайки своята ненавист към Божиите хора, чиито мъртви тела лежат непогребани по улицата, под очевидно проклятие, защото те няма да позволят техните тела да се положат в гроб (сравнете 3 Царе 13:20-22; Ереия 8:1-2; 14:16; 16:3-4). Желанието за влизане в Обещаната Земя при смъртта беше главна грижа на верните Свидетели от Стария Завет, като залог за тяхното бъдещо възкресение (Битие 23; 47:29-31; 49:28-33; 50:1-14, 24-26; Изход 13:19; Исус Навин 24:32; 1 Царе 31:7-13; Деяния 7:15-16; Евреи 11:22). Угнетяването на Царството от свещеници от страна на езичници често се изразява със следните думи:

Боже, народите дойдоха в наследството Ти,

Оскверниха светия Твой храм,
Обърнаха Ерусалим на развалини,
Мъртвите тела на слугите Ти дадоха за ястие на небесните птици,
Месата на светиите Ти на земните зверове,
Проляха кръвта им като вода около Ерусалим;
И нямаше кой да ги погребва. (Псалм 79:1-3)

Но сега иронията е, че именно тези, които обитават в Земята – самите юдеи (сравнете 3:10) – се съюзяват с езическите народи в угнетяването на праведните. Отстъпниците на Израел се радват и поздравяват; и те ще изпращат подаръци един на друг, защото двата пророка измъчваха онези, които обитаваха Земята (сравнете празненството на Ирод, по време на което Йоан беше заловен и обезглавен: Матей 14:3-12). Цената на световния мир е унищожаването на пророческото Свидетелство; Израел и езическият свят се обединиха в своето злорадство при погубването на пророците, чието вярно двойно свидетелство е измъчвало непокорните с изобличение за грях, принуждавайки ги да извършат убийство (сравнете Битие 4:3-8; 1 Йоан 3:11-12; Деяния 7:54-60). Естествени врагове се помиряват един с друг чрез своето съюзяване в убийството на пророците. Това е особено вярно при убийството на Христос: “В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди това враждуваха един против друг” (Лука 23:12). При Христовата смърт всякакви хора се радваха и подиграваха: управителите, свещениците, враждуващите религиозни групи, римските войници, слугите, престъпниците; всички се събраха да се радват на Неговата смърт (сравнете Матей 27:27-31, 39-44; Марк 15:29-32; Лука 22:63-65; 23:8-12, 35-39); всички се съюзиха със Звяра срещу Агнето (Йоан 19:15). Опитът да бъдат унищожени Свидетелите изглежда успешен, не само за смълчаването на отделните пророци, но и за премахването на самото Свидетелство на Завета. Нарастващата война срещу Словото достига своя връх с убийството на Христос; това е върховното престъпление, което доведе разрушението на Ерусалим. Мойсей беше научил народа на Израел за идещия Пророк, предупреждавайки ги, че ще бъдат проклети, ако откажат да Го послушат (Второзаконие 18:15-19); мъченикът Стефан цитира това пророчество (Деяния 7:37), и заключи:

Коравовратни и с необрязано сърце и уши! Вие всякога се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие. Кого от пророците не гониха бащите ви? А още и избиха ония, които предизвестиха за идването на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци. (Деяния 7:51-52)

Засега гонителите са победоносни, и се радват в продължение на три и половина дни. Както предишните числа, 42 месеца и 1260 дни, това също не е буквален период. Както отбелязахме, “три и половина” представлява пречупена седмица, период на тъга и угнетяване. Във всеки раздел на Откровение числата на св. Йоан са в съгласие едно с друго: Присъдите на Печатите са на четвърти, присъдите на Тръбите са над третини, а числата в глави 11-13 отговарят на три и половина (42 месеца и 1260 дни са равни на три и половина години). Поетичната симетрия на св. Йоан продължава този символизъм: Дните, по време на които праведните са угнетявани и техните тела са обругавани, са три и половина, време на скръб, когато нечестивите тържествуват. Но злото време е кратко, ограничено до само три и половина дни. Така тук се събират няколко образни линии; и св. Йоан запазва този период в общо съгласие с трите дни на слизането на Христос в ада. В Неговата смърт цялата Заветна общност и нейното Свидетелство лежат мъртви по улиците на Ерусалим, под Проклятие.

11-12 След трите и половина дни Свидетелите биват възкресени: Дъхът на живота от Бога влезе в тях в Новото Създание (сравнете Битие 2:7; Езекиил 37:1-14; Йоан 20:22) и те се изправиха на своите крака (сравнете Деяния 7:55), причинявайки ужас и смайване в своите врагове. Голям страх обзема онези, които ги виждат (сравнете Деяния 2:43; 5:5; 19:17; обратно на Йоан 7:13; 12:42; 19:38; 20:19) и има причина за това: Чрез възкресението на Христос стана невъзможно Църквата и нейното Свидетелство да бъдат спрени. В единство с Христос в Неговото Възнасяне в слава (Ефесяни 2:6), те стигнаха до небесата в Облака, и техните врагове ги видяха.^⁴¹⁰ Свидетелите не оцеляха по време на гонението; те умряха. Но в Христовото възкресение те се издигнаха до сила и господство, които съществуваха не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Божия Дух, самият дъх на живота от Бога. “Ние не сме господари на историята и не управляваме последствията от нея, но имаме увереността, че има господар на историята и той управлява последствията. Нуждаем се от теологично тълкувание на бедствията, което признава, че Бог действува в такива събития като плен, поражения и разпятия. Библията може да бъде тълкувана като поредица от Божии победи, преоблечени като катастрофи.”^⁴¹¹
Св. Йоан очертава тук важно съответствие, което не трябва да бъде пропускано, защото е близо до същността на значението на текста. Възнасянето на Свидетелите е описано със същите думи като възнасянето на самия св. Йоан:

4:1 След това видях, и ето врата отворени на небето; и предишния Глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Възлез тук. . . .

11:11-12 А след трите и половина дни . . . те чуха силен глас от небето, който им казваше: Възлезте тука. . . .

Следователно разказът за двамата Свидетели е разказ за свидетелствуващата Църква, която е получила божествената заповед Възлез тук, и е възлязла с Христос в небесния Облак, при Престола (Ефесяни 1:20-22; 2:6; Евреи 12:22-24): Сега тя притежава имперско разрешение да управлява над земните краища, да научи народите на покорството на вярата (Матей 28:18-20; Римляни 1:5).

13-14 Едно от последствията от възнасянето на Христос, както Той предсказа, ще бъде гибелта на отстъпилия Израел, разтърсването на небето и на земята. Писанието свързва като едно теологично Събите – Пришествието – Христовото раждане, живот, смърт, възкресение, възнасяне и изливането на Неговия Дух върху Църквата през 30 г. от Хр., и изливането на Неговия гняв върху Израел през Холокоста от 66-70 от Хр.: Така в този Ден имаше голямо земетресение (сравнете Откровение 6:12; Езекиил 38:19-20; Агей 2:6-7; Захария 14:5; Матей 27:51-53; Евреи 12:26-28). Тъй като победата на Христос означава поражението на Неговите врагове, една десета от града падна. В действителност, целият град Ерусалим пада през 70 г. от Хр.; но както видяхме, присъдите на Тръбите не се простират още до действителния край на Ерусалим, но (очевидно) се отнасят само до първата обсада на Ерусалим, от Цестий. В съответствие с естеството на Тръбата като предупреждение, Божието вземане на “десятък” от Ерусалим през първата обсада е било предупреждение към Града.
По явно символични, библейско-теологични причини, св. Йоан ни казва, че седем хиляди души са били убити при земетресението. В крайна сметка разтърсването на Земята и на Небето, донесено от Новия Завет, убива много повече от седем хиляди. Но числото представлява точно обратната ситуация на тази в дните на Илия. В 3 Царе 19:18 Бог каза на Илия, че 7000 в Израел са останали верни на завета. Дори тогава това най-вероятно е било символично число, показващо съвършенство (седем) умножено по много (хиляда). С други думи, Илия не трябва да бъде обезсърчен, защото не е сам. Божиите праведни избрани са многобройни, и целият им брой е налице и е преброен. От друга страна, обаче, те са малцинство. Но сега, при Новия Завет, положението е обратното. Илиевците от последните дни, верните свидетели в Църквата, не трябва да бъдат разтревожени, когато нещата изглеждат сякаш Бог унищожава целия Израел, а верните са твърде малко. Защото този път отстъпниците, поклонниците на Ваал са тези, които са “седем хиляди в Израел.” Нещата са обърнати. В Стария Завет съществуваха само “7000” верни; в Новия Завет само “7000” са нечестиви. Те биват унищожени, а останалите – преобладаващото мнозинство – се обръщат и са спасени: Останалите бяха ужасени и отдадоха слава на небесния Бог – библейският език за обръщане и вяра (сравнете Исус Навин 7:19; Исая 26:9; 42:12; Еремия 13:16; Матей 5:16; Лука 17:15-19; 18:43; 1 Петрово 2:12; Откровение 14:7; 15:4; 16:9; 19:7; 21:24). Посоката в новозаветната епоха е осъждение към спасение.
Св. Йоан завършва раздела на Шестата Тръба с тези думи: Второто Горко премина; ето, иде скоро третото Горко. Св. Йоан не ни казва точно кога пристига Третото Горко. Тъй като Първото и Второто Горко се отнасяха за предупрежденията, които Израел получи в цялостната демонична атака върху Земята (9:1-12) и при първото Римско нашествие на Цестий (9:13-21), възможно е Третото Горко да се приеме за Падането на самия Ерусалим; шест Горко (в три двойки) са изброени в бърза последователност в 18:10, 16, 19. Обаче, повече в съответствие на литературната постройка на св. Йоан е да се вижда Третото Горко като следствие от Седмата Тръба (точно както Първото и Второто горко отговарят на Петата и Шестата Тръба: сравнете 8:13; 9:12); Горкото се обявява в 12:12, след поражението на Змея от Михаил, и продължава до края на Глава 14, показвайки “големия гняв” на Змея през неговото “кратко време” на надмощие.

Изтегляне 3.87 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 65 66 67 68 69 70 71 72 ... 161