Използване на интерактивния наръчник

Този наръчник е част от програмата Европейска Антибулинг Кампания насочена срещу тормозът училище. Целта на наръчника е същественото разбиране от позицията на учениците на насилствения феномен чрез тяхното пряко участие. Наръчникът се състои от два видеоклипа, единия от които представя физическото, психологическото и вербално насилие, докато другия се занимава с проблема на кибер тормоза. И в двата видеоклипа имаме възможността да проследим историите през гледната точка на трите главни действащи лица: дете, което тормози останалите, тормозено дете и наблюдател.

Използващите наръчника, имат възможността да изберат гледната точка, през която желаят да участват в историята, докато в същото време има възможност да се избере развитието и, в зависимост от „реакциите на героите”, които са представени.

Препоръчва се използването на наръчника да има следната форма:

Среща 1 : Въведение към феномена тормоз в училище

Среща 2 : Първа история : От гледната точка на тормозеното дете

Среща 3 : Първа история : От гледна точка на детето, което тормози

Среща 4 : Първа история : От гледна точка на наблюдателя

Среща 5 : Извод

Среща 6: Въведение в история 2 – феномена кибер тормоз

Среща 7 : История 2 – От гледна точка на тормозеното дете и детето, което тормози

Среща 8 : История 2 – От гледна точка на наблюдателя

Среща 9 : Извод

Среща 10 : Препоръчани действия за разбиране

Изборът на конкретните реакции е направен така, че учителите да се включат в решение на проблема (въз основа на резултатите от изследването), а също и с цел да насърчава хората да търсят помощта на специалист. От друга страна се появява пасивното поведение на героите. Учителя в класната стая има възможност да анализира горепосочените избори.

Всяка среща може да има продължителност от 2 учебни часа (минимум) и ще включва прожекцията на специфичните кадри и свързаните с нея, както и дискусия по тема. Това ръководство дава на учителя, който е координатор на екипа, възможността за повдигане на конкретни въпроси, свързани с феномена насилие.

Стъпка 1 : Запознаване на групата

Учителят и останалите членове на групата се запознават. Могат да имат генерален разговор за феномена на насилие и по-специално за феномена на тормоз в училище.

Стъпка 2 : Тормоз в училище

Феноменът тормоз в училище за първи път бе изучен в Норвегия през 1978г., и 9 години след това, през 1987г., терминът се появи с множество научни публикации. Въпреки факта, че явлението бе посочено и записано през годините от 1970, не се е появявало от тогава. Освен това е още едно проявление на агресивно поведение, което съществува от раждането на човечеството.

Във феномена тормоз в училище се намесват много части:

• 
  Тормозеното дете
  
• 
  Детето или малката група, които прилагат тормоз
  
• 
  Наблюдателите на феномена
  
• 
  Учителите
  
• 
  Родителите
  

В историята за Оливър Туист – която заема място в 19ти век- има значителни доказателства за насилие сред деца, поведение, което оцелява и до днес.

Според Олвеус, училищното насилие и тормоз се случват, когато дете :

„е изложено многократно за период от време на негативни действия от страната на едно или повече лица”

Терминът „ негативни действия” се отнася до действия, които :

"Индивид причинява умишлено вреда или емоционални проблеми на друго лице чрез физическо докосване, устно или по други начини."

Тук е значителна идеята за повторение и на дисбаланс на силите. Феномътна насилие не е изолиран факт. Не е просто случайна борбата между две деца в двора на училището. В допълнение, тя включва липса на енергия или силов баланс между тормозещия и детето, което е тормозено.

В резултат на това действие е вторият основен параметър. Действията на тормоз имат като резултат или биха могли да имат физическа вреда или емоционални проблеми (поведенчески проблеми) на детето.

Последният параметър е свързан с формата на тормоз, която може да се осъществи физически, словесно или под някаква друга форма.
Общо казано, насилието между деца може да включва :

• 
  Физическо насилие, удряне, щипане, ухапване, бутане
  
• 
  Умишлено повторно изключване на някои ученици от социална дейност, социална изолация или изключване от училище
  
• 
  Сексуално безпокойство
  
• 
  Използване на обидни изрази или подигравки
  

2Дан Олвеус е професор по психология в университета в Берген, Норвегия, който има значителен научен труд относно тормоза и феномена на виктимизация сред децата

• 
  Заплахи и изнудване
  
• 
  Обидни изрази относно раса, националност,религия, физически увреждания или сексуална идентичност на жертвата
  
• 
  Планирано отчуждаване от приятелите
  
• 
  Разпространяване на неверни слухове
  
• 
  Кибер тормоз (кибер тормозът е описан като "многократна и умишлена вреда, която е причинена чрез използването на персонални компютри, мобилни телефони и други електронни устройства". Извършва се в интернет и се появява по-често в уебсайтове, където са се събрали множество юноши)
  

Олвеус подчертава разликата между тормоз и "закачка" в рамките на играта. "Закачката" обикновено става между приятели и не включва причиняването на физическа болка на другите. Напротив, тормоза в училище включва лицата, които нямат приятелски отношения между тях. Характерният дисбаланс на властта, както Олвеус споменава в своя очерк, може да се позове на индивидуални или социални характеристики на тормозещия и дете, което преживява тормоз. "Закачките" може лесно да се обърнат в насилие, ако това се случи за дълъг период от време и, най-вече, когато детето чувства, че действията на другите не са смешни вече и не се провеждат в рамките на игра.

В този момент, учителят може да поиска от децата да изразяват мнението си за наличието или липсата на феномена насилие, без обаче да споменава конкретни случаи от тяхната среда. Напротив, учителя и учениците могат да се позовават на репортаж, свързан с явлението (учителят може да намери информация на http://www.e-abc.eu/gr/nea/teleutaia-nea-tou-horou

Стъпка 4 : Организиране
Докато организира групата, учителят ще постави цел на групата, той / тя ще даде конкретни указания за времето и мястото на срещите им, както и за графика на срещите, докато той / тя може да предостави специфични роли на учениците.

Пример:

• 
  съхранение на записите
  
• 
  относително проследяване на репортажите
  
• 
  отговорност за техническото оборудване
  

Освен това, всичко друго, от което би могла да се нуждае групата.

Стъпка 1:

Представяне на историята в която Филипосис е тормозен от Бабис. Бабис и най-добрият му приятел дразнят Филипосис по много начини, в и извън класната стая, в училищните коридори и двора.

Стъпка 2:

Изясняване на термина „ тормозено дете”

Бележка за учителя
Учителя може да получи допълнителна информация на линк http://www.e-abc.eu/gr/sholikos-ekfovismos/to-paidi-pou-vionei-ekfovismo/ също и от статиите http://www.e-abc.eu/gr/psifiaki-vivliothiki/psifiaki-vivliothiki-2/

Децата, които избират кого да тормозят го правят по специфичен и неслучаен път :

• 
  детето да е различно от останалите ( идва от друга държава, има различна религия, носи скоби, дете различно от обичайния ученик)
  
• 
  не се очаква някой да му помогне ( говорим за самотни деца, които трудно създават приятелства)
  
• 
  които са по-слаби физически
  

Общо казано, някои от характерните черти на тормозеното дете го правят лесна жертва.

На този етап, бихме могли да кажем, че тормозеното дете показва следното:

• 
  Слабост при решаването на проблеми
  
• 
  Елементи на депресия
  
• 
  Емоционални проблеми
  
• 
  Чувство на самота
  
• 
  Ниски оценки в училище
  
• 
  Поведенчески проблеми
  
• 
  Психологични / психосоматични проблеми (главоболие, стомашни болки, проблеми със съня)
  
• 
  Стрес
  
• 
  Ниска самооценка
  
• 
  Страхове
  
• 
  Невъзможност да остава само
  
• 
  Избягване на контакт очи в очи
  

Гняв

Срам

Вина

Страх

Комбинацията гняв – страх – срам и вина кара децата да не разказват на никого какво се случва и съответно не искат помощ

Тази емоционална ситуация докарва децата до тотална изолация.

Стъпка 3:

Гледане на профила на Филипос и на инцидента

Първа тема на разговор: Тормоз в училище ли преживява Филопос

Училищен тормоз е, дисбаланса на силите е очевиден ( „ някои деца в училище,… и специално Бабис и неговите приятели” група деца срещу едно дете) но също и честотата ( „ те ме притесняват вече година” и „ напоследък не си прекарвам особено добре в училище”) са знаци че това не е нито инцидент, нито закачка.

Тема на разговор 2 : Защо точно това дете е избрано?

Бележка за учителя

На този въпрос учениците могат свободно да изразят мнение, основано на техния опит или гледна точка. В същото време учителя трябва да фокусира вниманието им върху това да си различен и върху дисбаланса на силите.

Тема на разговор 3 : Как се чувства детето?

Бележка за учителя

През цялото време Филипос навежда главата си, говори бавно и е много близо до камерата ( сякаш споделя тайна). Всичко това е знак на срамът, който изпитва. Срамът се забелязва и в изказа му „ … не знам къде да споделя, с кого да говоря, чувствам се засрамен да говоря за това с учителите или с някое друго дете…

Страхът се представя и тук : „ Часовете, моментите в училище ми се струват цяла вечност”

Емоционалната и физическа изолация е очевидна в думите му : „ Вече нямам приятели” –„ надявам се… да не съм съвсем сам”.

Освен това чувството за безпомощност е очевидно, особено тук : „ И не знам къде да кажа, с кого да говоря. Срамувам се да говоря за това с учителите или друго дете, докато не мога да говоря за това със семейството си защото те си имат техни проблеми, финансови, и … не искам да ги притеснявам с моите проблеми”.

Стъпка 4:

Начинът, по който са представени изборите им, не се оценява, защото е въпрос за избор.

Изборът може да се направи с гласуване. Всички избори ще бъдат представени, започвайки с този с най- много гласове.

Обикновено, решенията които децата избират са многобройни и зависят от личностните им характеристики, характеристиките на семействата им, климатът в училище, учителите, вида на тормоза и много други.

В конкретната история героя може да реагира по 3 начина :
„НЕ РЕАГИРА” : В този случай интересното е емоционалния свят на детето, който е изписан на лицето му – страх и срам. То „замръзва” когато хулиганът го вика и няма усилие от негова страна да си тръгне. Още нещо, героят избира абсолютното мълчание, поема ударите и закачките без да се опита да ги спре.

Според професор Дан Олвеус, това е най-често срещания тип дете – мишена, което приема безмълвно случващото се, не реагира и няма приятели в класа. Всъщност това не е решение, защото така тормозът продължава.

„ЛИНИЯ ЗА ПОМОЩ” : Това е възможно решение, което детето може да избере ако помощта е оказана навреме, безплатна е и детето може да говори със специалист, който е обучен и трениран в това да даде отговори на проблемите на детето. Да снеме чувството на страх, срам и вина, помощта да е анонимна и да се приложат всички основни правила за поверителност.

Телефонното обаждане не предоставя решение… но подходящото разработване на инцидента, дава възможността на детето да вземе решения, които могат да се пробват и по този начин да се избегне момента на избор от вида „НЕ РЕАГИРАМ”.
„ ДА ГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ” : По време на инцидент на тормоз в училищната среда, учителят е този, който ще допринесе най-много за решаването му. Детето в този случай дискутира с учителя относно начините за намиране на решение на ситуацията. Обикновено, децата отхвърлят този начин на решаване на проблема, защото имат чувството, че никога няма да бъдат приети от останалите деца и от хулиганите. Учителите трябва да подчертае следното:

• 
  Инцидентът ще бъде повторен, освен ако не се предприеме незабавно действие ( комбинация с избора ДЕТЕТО ПРИЕМА СЛУЧИЛОТО СЕ ПО ПАСИВЕН НАЧИН)
  
• 
  Основната характеристика на тормоза в училище е дисбаланса на силите, докато учителят е този който може да възвърне баланса
  
• 
  Разликата в идеята „ да помоля за помощ” и „ искам някой да бъде наказан”. Когато дете помоли за помощ той/тя го прави за да се почувства в безопасност, а не за да бъде наказан някой
  
• 
  Учителят може да помогне за постепенното решаване на проблема. В тази история, след намесата на учителя, хулиганът повече не напада жертвата си. Очите му показват намерението му да тормози, но не го прави. Постепенно и с правилните действия това явление може да бъде премахнато.
  

Стъпка 5:

Гледане на историята, въз основа на избора на децата. Въвеждане на допълнително предложени избори от страна на децата и учителят. Той е посочен в:

• 
  Възможността за комуникация с родителите
  
• 
  Възможността за комуникация с хора на същата възраст
  

Общи разговори и заключения от името на групата

Стъпка 1:

Изясняване на термина „ дете насилник”

Бележка за учителя:

Учителят може да получи подробна информация от линка http://www.e-abc.eu/gr/sholikos-ekfovismos/to-paidi-pou-ekfovizei също така и от статиите http://www.e-abc.eu/gr/psifiaki-vivliothiki/psifiaki-vivliothiki-2/

Говорейки за манифестирането на феномена насилие в училище, това което е интересно е детето ( или групата деца) които тормозят, които много често мотивират противоречиви чувства. Много хора чувстват гняв и чувство на неудовлетвореност, докато други разпознават нуждата от подкрепа на детето.

Винаги трябва да помним, че зад образа на детето, което тормози ще срещнем

• 
  Нужда за доминиране над останалите
  
• 
  Неумение за контрол на импулсите
  
• 
  Намалена способност за самоконтрол
  
• 
  Неумение за спазване на норми и ограничения
  
• 
  Необичайни нива на стрес
  
• 
  Завишена самооценка
  
• 
  Липса на мярка
  
• 
  Популярността им е на средно или ниско равнище и става все по-ниска с постъпването в по-високи класове
  
• 
  Агресивност към близката заобикаляща среда ( особено към учители и родители
  
• 
  Пълна липса на емпатия
  
• 
  Възможно е да е заобиколено от съученици, които също тормозят останалите, но индиректно, и насърчават това, което детето прави
  

Ако не се вземат подходящи грижи веднага е налице повишен процент на бъдещето

• 
  Престъпно поведение
  
• 
  Druguseχρήσης ουσιών και
  
• 
  Проблеми със закона
  

Децата, които тормозят имат пряко агресивно поведение. Въпреки това, много пъти е споменато, че те развиват пасивно-агресивно поведение. Деца с пасивно-агресивно поведение независимо дали сами за изпитали насилие и тормоз в училище или приемат такова предизвикателно поведение с цел мотивиране на друго дете срещу тях.

Стъпка 2:

Гледане на интерактивния наръчник ( част : детето, което тормози)

В първата част, детето насилник се представя. Има някои интересни гледни точки, които учителят може да използва, за да предизвика дискусия.

.

Тема 1: Той притеснява или прилага училищен тормоз?

Повечето от децата, сред тях и тези, които тормозят, предполагат, че просто се забавлява.

„Всички ме харесват, имам много приятели и се забавляваме, смеем се…”казва Бабис. Поведението на съучениците им в развитието на историята подпомага самоувереността им. В подобни ситуации дали това е забавление или не зависи от това, как детето, което приема информацията се чувства относно това.

Тема 2: Защо го прави?

Детето казва: …” Говоря си с баща ми и се смеем, защото той е правил същите неща като дете и е много готино…” Семейната среда играе главна роля във формирането на агресивно поведение. Изследванията показват, че бащи, които са били насилници в училище може да имат синове, които също да са насилници ( Смитетал , 2003). Думата на детето дава друга информация относно семейната среда „ Ок, е, баща ми понякога става доста строг…” В семейство без нежна грижа е обичайно насилието да се превърне в начин на комуникация и правилата за дисциплина да станат заместител ( в конкретния пример … смеем се… и от друга страна баща ми понякога става строг) (Смитетал, 2003). Много деца се възползват от слабостта на тормозеното дете, за да бъдат приети и да увеличат популярността си „ всички се смеят и е много готино”, и продължава като казва „ и учителите дори не разбират какво става..”.Фактът, че представя такива отношения с учителите, съответства на мнението, че децата които използват насилие, са повлияни от много ранна възраст от антисоциални действия, с които да се покаже неподчинение на правилата ( Паносис 2008). Фразите „ харесва ни да закачаме някои деца, защото е много забавно” и „ е истински идиот… всеки ден намираме нещо ново… залепен е за майка си, циври” показват жестокостта и липсата на симпатия към децата жертви. (Паносис 2008), и в същото време тяхната неспособност да усетят сантименталния свят на детето-цел.

Тема 3: Защо точно това дете е избрано?

Бележка за учителя

„Харесва ни да тормозим някои деца, защото е много смешно” .

• 
  Е различно по някакъв начин от другите ( идва от различна страна, с различна религия е, носи брекети, различно е от обичайната представа за ученик)
  
• 
  Не е обичайно някой да му помогне ( говорим за самотни деца, които не създават лесно приятелства)
  
• 
  Които са по-слаби
  

• 
  Залепен е за майка си, циври. Това са характеристики, които го отдалечават от типичния образ на момче в юношеска възраст
  
• 
  Филопос изглежда да е по-слаб от Бабис или мисли че е и не реагира
  

Стъпка 3:

На този етап децата трябва да бъдат помолени да изберат развитие на историята.

Редът, в който са представени изборите не е класиран, тъй като това е въпрос на избор.

Изборът може да бъде направен чрез гласуване. Всички избори, обаче, ще бъдат представени, като се започне от този, който има най-много гласове. Развитието на историята зависи от персоналните характеристики на детето, от семейството, климатът в училище, учителите, вида на тормоза и много други. В конкретната история от поведението на детето, което използва насилие.

Продължение: Няма реакция спрямо акта на насилие. Детето, което използва насилие ще продължи.

Спира след намесата на наблюдател: Фразата „всички се смеят и е много готино” изглежда губи силата си в този случай, и детето което използва насилие не получава одобрение за да продължава по същия начин. В този случай учителят може да раздели идеята да бъдеш популярен от това да всяваш страх, след като изречението губи силата си след време.

Спира след намесата на учителя: В този случай интересното е да се постави поведението на детето в рамките на рехабилитацията му, и да се промени статуса на репликата „ учителите дори не разбират какво става”. Думите на учителя не са представени, но навременната реакция кара детето насилник да бъде поставена рамка на поведението му. Настроението му може да остане същото, но феномена на насилие е обезвреден. Ученикът не е наказан, но е уплашен. Първата стъпка към решението е комуникацията и разбирането, че всеки може да бъде различен.

Четвърта среща

Историята на физическо, психологическо и вербално насилие От гледна точна на наблюдателя

Цел: Разбирането на сантименталния свят на наблюдателя и представяне на възможностите за избор

Средство Интерактивен наръчник( Вербално и физическо насилие, история на наблюдателя)

Стъпка 1:

Обща информация за наблюдателя

Бележка за учителя

Учителят може да получи информация от http://www.e-abc.eu/gr/sholikos-ekfovismos/ta-paidia-theates както и от статиите http://www.e-abc.eu/gr/psifiaki-vivliothiki/psifiaki-vivliothiki-2/

По време на манифестирането на феномена училищно насилие са изтъкнати ролите на дете, което използва насилие, тормозеното дете и на наблюдател (Смитетал, 2003 ). По данни от изследването също могат да се разграничат ролите на последователи на побойника и на такива, които защитават детето, което страда от насилие. Международните изследвания показват важността на поведението на наблюдателя. Някои изследвания от Йорк Университета в Торонто показват, че 60% от привидно неутралните ученици се възползват от възможността да имат приятелски отношения с насилниците, а повече от половината от тях насърчават детето насилник.

Стъпка 2:

Една от гледните точки на историята е тази на дете, което наблюдава развитието на феномена насилие.В зависимост от избора който прави тя/той автоматично ще остане наблюдател или ще стане защитник на тормозеното дете.

Тема 1: Как се чувства наблюдателя?

Отговорите ще бъдат безброй, лесно е за повечето деца да разберат ролята на наблюдателя. Ще е от помощ учителя да се съсредоточи върху чувството за безпомощност, чувство, което е познато на дете в същото положение. Тя се чувства безпомощна, защото я е страх ( …” никой не може да го спре, дори Филипос” но също „ гледайки ме сякаш моли за помощ, и аз присъствам, но не мога да му предложа такава” ) и също така безпомощна, защото не знае как да реагира „ не знам какво да правя, какво следва да направя”. Страхът и игнорирането блокират децата, невъзможно им е да реагират.

Стъпка 3:

На този етап децата ще бъдат помолени да направят своя избор за развитието на историята. Начинът, по който следва тя да се развие, не е посочен, защото е въпрос на избор. Изборът може да се определи от гласуване. Всички избори ще бъдат представени, започвайки с този с най-много гласове.

„Подкрепяне на детето, което тормози”

В този случай учителя може да даде главната роля на наблюдателя. Реакции като тази на наблюдателя и на останалите ученици, като смях, усмивки, незаинтересованост, разговор с човека до себе си и коментар какво става, дали е позитивно или негативно, или наблюдение без действие, имат за резултат:

• 
  Специфичната реакция подкрепя поведението на насилника, защото когато се смеят/усмихват или коментират инцидента, това дете мисли че е успяло да привлече вниманието им.
  
• 
  Други реакции, като незаинтересованост или не предприемане на действия или нямат влияние или провокират агресивно поведение в детето за да привлече вниманието им.
  
• 
  От друга страна, специфичната реакция оказва влияние върху насилника. Смях, усмивка, незаинтересованост или не предприемане на действия засилва чувството за самота, което детето изпитва и на следващо ниво те също влияят подкрепящо на детето насилник, и накрая, като резултат, подпомагат тормозеното дете да се чувства виновно.
  
• 
  Допълнително, коментирането на инцидента подбужда срам и също така самотата, което детето изпитва.
  

Стъпка 4:

Поглед върху историята от гледна точка на изборите на децата. Запознаване с предложените решения. Следните са споменати:

• 
  Възможността за разговор с родителите
  
• 
  Възможността за разговор с някой на същата възраст
  

Общи разговори и заключения от името на групата

Стъпка 1:

Представяне на историята в зависимост от изборите, направени на предните срещи

Стъпка 2:

Дискусия относно решенията. На този етап учителя може да представи други решения. Всеки член на групата може да напише своето решение, което смята за най-ефикасно, анонимно, след което да го постави в кутия, за да могат след това да създадат списък с възможни решения.

Запис и описание на дейността.

Стъпка 3:

Дискусии и предложения относно начини за превенция на училищното насилие. Всеки член на групата може да напише анонимно своето превантивно действие след това, да пристъпи към съответната оценка и да заключи кое от предложенията е най-приемливо.

Запис и описание на дейността.

Стъпка 4:

Мълчание

Шеста среща

Въведение в историята за феномена кибертормоз – Феномена кибертормоз

Цел: Презентация на феномена кибертормоз – въвеждане в историята на героите от втората история и техния сантиментален свят.

Средство: Интерактивен наръчник ( историята кибертормоз – детето насилник, тормозеното дете и наблюдател)

Стъпка 1:

Първата група деца представят условията, които са открили и са свързани с феномена. Втората група деца представя историята на децата.

Цялата група дискутира съвместимостта на условията на конкретната история. Учителят изяснява условието „кибертормоз”.

Учителят може да намери информация по темата от статиите

Кибертормозът се отнася до съзнато агресивно поведение от името на едно лице (или група от лица) към друго лице, което не може да се защити. Това, на практика, е прехвърлянето на използването на насилие (в каквато и да е форма) от реалния живот, в кибер свят. Атаките обикновено се извършва чрез Интернет или по друг електронен носител (например мобилен телефон), а някои от по-характерните примери са предаване на заплашителен или подигравателни имейли, тормоз чрез текстови съобщения, публикуване на лични данни и снимки без съгласието на самия човек.

Стъпка 2:

Като използва наръчника, учителя представя кибертормозът от гледна точка на:

• 
  Детето насилник
  
• 
  Тормозеното дете
  
• 
  Наблюдателя
  

Стъпка 3:

Базирайки се на предни срещи, учителят анализира чувствата на въвлечените лица

ТОРМОЗЕНО ДЕТЕ: Елеана започва да говори с въздишка, която показва дълбока тъга и скръб, които тя преживява. Паузите в речта и и между фразите показват отчаяние и може би срам, че това се случва. Следните Нейни фрази са наистина интересни: "това се случва всеки ден и става все повече и по-интензивно" и "всичко това става по-лошо от ден на ден", които са фрази, които показват ескалация на явлението. Въпросът за чувството на самота, става все по-ярко с фразите: "другите деца също са започнали да участва в това, така че нямам никакви приятели вече и съм винаги сама", "Не мога да говоря с никого у дома за това защото те са много заети с проблемите си ".

ДЕТЕТО НАСИЛНИК: Беседата на Йо е много решителна, без пауза или препъване. Тя лежи на леглото по удобен начин и говори за собствената си гледна точка. Най-интересните са фразите "В училище си прекарвам страхотно, не обръщам никакво внимание на уроци или нещо подобно, но аз просто имат огромна компания, много приятели и ние много се забавляваме". В този момент Йо пояснява, че в нейните очи училището и реда означават просто да се забавлява, докато това, което я забавлява, е огромната компания. Тя пояснява "Ние дразним някои деца, които подсмърчат, които са жалки, наистина сами ", с други думи, те дразнят децата, които са различни в сравнение с нея и допълнително са самотни. Защо се прави това? Когато говори за реакциите на Елеана, става ясно ", тя се страхува ... тя е сгушена ... тя се крие". Йо не може да почувства болката на хлапето, което тормози, докато този вид страх я кара да се чувства "важна".

Завистта обаче, че Елеана има за красивo гадже е очевидна: "Смешното е, че тя има гадже ... най-вероятно е, че той и изневерява". И докато Йо има многобройни приятели и всички се грижат за нея, родителите и "Не ги интересува, те си имат собствени проблеми ... нямат възможност да се занимават с всичко, което правя".

В този момент учителят може да се отнасе до семейните проблеми и как поведението на децата може да бъде повлияно от тях.

НАБЛЮДАЕЛ: Наблюдателя започва с фразата „малко съм притеснен” и продължава „в началото го намирах за смешно… бях част от групата, която тормозеше останалите…но…” дори той в началото не е бил способен да разбере болката на Елеана. Думата „но” показва факта, че той е осъзнал самотата на Елеана „ те спряха да и бъдат приятели” , „ сочат я и и се смеят”, „коментират всичко, което публикува във Фейсбук”.

Той се чувства игнориран и може би стреснат и не знае как да и помогне, след като казва „ Какво бихте направили на мое място?”.

Стъпка 4:

Обобщение и мълчание

Седма среща

История за кибертормоз Гледна точка на насилника и тормозеното дете

Цел: Оценка на реакциите и на насилника и на тормозеното дете

Средство: Интерактивен наръчник (историята за кибернасилие – тормозеното дете и детето, което тормози)

Стъпка 1:

Групата гледа историята отново от гледна точка на тормозеното дете.

На този етап децата трябва да направят избор за развитието на историята.

Изборите, които са представени не се оценяват, защото са въпрос на избор.

Изборите могат да се направят с гласуване. Всички избори ще бъдат представени, започвайки с тези с най-много гласове.

Като цяло решенията, които могат да бъдат избрани от едно дете, което преживява насилие са многобройни и те зависят от личностните характеристики на детето, характеристиките на семейството, климатът в училище, учителите, естеството на тормоз и много други. В конкретната история главния герой може да реагира по два начина:
ОБЩУВАНЕ С БОЛКАТА: Този избор показва героят как обявява на всички какво се случва с нея и казва, че след време тя ще бъде свободна. В историята, превърнала се в основа на сценария, тя се отказва от кибер света след изтриване на всичките си приятели и профила си. В този момент децата могат да обсъждат какво е свободата за тях в такава ситуация и след това вижте обяснение на термина според историята. Терминът СВОБОДА, в тази конкретна история, може да има три форми:

Изоставяне. В този избор, учителят може да остави децата да дадат оценка на ефективността на решението. Идеята е, че изоставянето никога не дава решение, а вместо това създава повече проблеми.

Въвличане на приятелите. В този избор, учителят може да остави децата да дадат оценка на ефективността на решението. Идеята е децата да се фокусират върху това как се променя отношението на героя и как участието на наблюдателите могат да променят развитието на историята.

Намеса на майката. В този избор учителят може да остави децата да дадат оценка на ефективността на решението. Идеята е децата да се фокусират върху незабавната намеса на майката. Освен това, групата може да се съсредоточи върху значението на информирането на родителите за такова явление.

Телефонна линия за подпомагане: Това решение може да се избере от децата, ако е навременно и безплатно докато децата могат да говорят с група специалисти, които са специално обучени в решаването на проблеми с деца. Като се вземат предвид чувствата страх, срам, вина телефонната линия за помощ е анонимна и се прилагат всички правила за поверителност. Телефонният разговор не дава решение ... но подходяща сантиментална обработка на инцидента, дава на детето възможността да реализира набор от решения, които могат да бъдат изпробвани.

Децата могат да дискутират други възможни решения и реакции.

Стъпка 2:

През втората част на срещата, групата отново гледа историята от гледна точка на тормозеното дете.

На този етап децата правят избор относно развитието на историята.

Направените избори не се оценяват. Изборът може да се направи с гласуване. Всички избори се представят, започвайки с тези с най-много гласове.

Развитието на ситуацията за насилника е с безкрайни варианти и зависи от личностните характеристики на детето, семейните такива, климатът в училище, учителите, природата на насилието и много други. В конкретната история поведението, което използва насилие може

ДА ПРОДЪЛЖИ НО…

Тя осъзнава: На този етап е важно да се отбележи, че Йо, изглежда да осъзнава за първи път чувства на Елеана. Това не трае повече от няколко секунди. Въпреки това, в този момент тя спира тормоза. Учителят може да обсъди с децата, дали тя ще запази това отношение в бъдеще или не.

Намеса на учителя: Ключовата фраза в този момент е "Преди да е станало твърде късно, бих искал да те посъветвам да се мисли сериозно за това, което правиш, преди бъдещето ти да се промени". Учителят реагира пряко и по определен начин и в зависимост от развитието на историята по един много ефикасен начин. Йо не променя отношението си поради страх. Тя осъзнава дългосрочния ефект от нейните действия. В този момент, учениците могат свободно да обсъдят ефекта.

Стъпка 4:

Възлагане на задача на група деца да намерят информация за:

Как могат те самите или други да бъдат споменати в нежелани или обидни публикации

• 
  Начини за ограничава на качване на коментари от името на друг
  
• 
  Деактивиране на профила
  

Стъпка 1:

Представяне на историята от гледна точка на наблюдателя

На този етап децата трябва да направят избор за развитието на историята

Изборите, които са представени не се оценяват, защото са въпрос на избор.

Изборите могат да се направят с гласуване. Всички избори ще бъдат представени, започвайки с тези с най-много гласове.

Говорейки общо решенията, които децата могат да изберат са безбройни. Зависят от личностните характеристики, от семейните такива, от климатът в училище, учителите, природата на насилието и много други. В конкретната история героят може да реагира по два начина:

Да насърчи детето насилник: Наблюдателят в конкретния избор подкрепя поведението на детето насилник и го прави да изглежда важно. Детето насилник получава съобщение да продължава да прави същото нещо и има одобрението на групата.

Да попречи на детето насилник: Наблюдателят в този случай осъзнава чувствата на детето, което страда и се намесва директно, блокирайки потребителя, който използва насилие. Така подкрепя тормозеното дете.

Да говори с учителя: решението на проблема на тормозеното дете идва от наблюдателя. Той комуникира относно ситуацията с учителя който незабавно прекратява това поведение.

На този етап учителят може отново да разясни разликата между това да кажеш на някой и да поискаш помощ. Идеята да се запази тайна не съществува когато някой е в опасност.

Стъпка 2:

Дискусия за реакциите. В този момент всеки член на групата може да напише анонимно реакцията, която мисли за най-успешна и да бъдат събрани в кутия, за да създадат списък с възможни реакции.

Записване и описание на реакциите

Стъпка 3:

Презентация и дискусия на резултатите от изследването относно

- Как те или други лица могат да бъдат посочени в нежелани или обидни публикации

-Начини за ограничаване на коментари от името на другите

- деактивиране на профила

Стъпка 4:

Гледане на историята според избраното развитие

Създаване на три подгрупи

ГРУПА 1. ТОРМОЗЕНОТО ДЕТЕ

ГРУПА 2. ДЕТЕТО НАСИЛНИК

ГРУПА 3. ДЕЦА НАБЛЮДАТЕЛИ

Базирайки се на всяка от двете истории, групата ще трябва да подготви текст за детето, с което се занимава и да представи чувствата на детето, също така и реакцията, която групата е избрала за него.

Стъпка 1:

Презентация на първата група ТОРМОЗЕНОТО ДЕТЕ

Коментиране и списък със съвети

Стъпка 2:

Презентация на втората група ДЕТЕТО НАСИЛНИК

Коментиране и списък със съвети

STEP 3:

Коментиране и списък със съвети

Стъпка 4:

Мълчание

Десета среща

Предложени действия за разбиране

Цел: Представяне на изводите на всички членове на училището

Средство: Интерактивен наръчник – докладите на децата

Стъпка 1:

По време на последната среща, групата трябва да реши как ще представят решенията на останалите ученици от училището.

Предложени пътища за постигане на целта:

• 
  Организиране на конференция
  
• 
  Създаване на училищен вестник
  
• 
  Създаване на листовка
  
• 
  Създаване на плакат
  

След като групата избере начина на комуникация, организационен комитет ще бъде натоварен с предприемане на нужните действия.

Трябва да има времеви график за завършване на действията, а те трябва да бъдат резултат на работната група.

Стъпка 3: