ДВАДЕСЕТ - НАПРЕЖЕНИЕТО ОТ ПРОМЯНАТА

ДВАДЕСЕТ - НАПРЕЖЕНИЕТО ОТ ПРОМЯНАТА

КОГАТО ПРЕЖИВЯВАМЕ ПРОМЕНИ, враждата получава възможност да се промъкне в живота ни. Не всеки обича промените. Даже и да са положителни, ще има хора, на които те няма да се харесат. Един работодател например може да чувства, че трябва да направи промени, но разбира се, не всички служители ще са съгласни с това.

Докато служението ни нарастваше, трябваше да правим определени промени. Начинът, по който вършехме нещата преди, когато имахме само петима служители, сега е просто неприложим. Наскоро променихме работното си време и увеличихме времето за обедна почивка. Преди работният ни ден бе от 8. 00 до 4. 30 часа, с половин час почивка за обяд. Когато служението ни започна и телевизионни излъчвания, искахме офисът да е отворен възможно по-дълго време, за да могат хората да правят заявки за касети. Никой от служителите не се оплака тогава, но съм сигурна, че на някои промяната им е допаднала, а на други - не.

Всички ние си имаме лични предпочитания за нещата. Някои промени се оказват по-добри за нас отколкото други. Ето защо хората, които стоят начело на определена организация, трябва да предприемат най-доброто за цялостната ситуация, а не просто да се опитват да угодят на всеки един поотделно. Никой не може всеки път да удовлетвори всички просто защото хората са много различни.

Забелязали сме, че когато един пастор усеща, че Святият Дух го води в нова посока, част от църквата се съгласява с него, а друга част - не. В повечето случаи чувствата на хората са основани на лични предпочитания, но е погрешно да смятаме, че нашият водач не следва Божията воля само защото ние лично не сме съгласни с промяната.

Един пастор например може да смята, че Бог води църквата да навлезе в широкомащабна евангелизаторска програма за работа. Някои хора от църквата му може да решат, че това е чудесно, докато други ще чувстват, че е по-добре да започнат програма за достигане на собствения им град. Когато хората не успеят да осъзнаят, че чувствата им зависят от мнението и предпочитанията им, те могат доста бързо, като дадат израз на несъгласието си, да отворят вратата за вражди.

Невероятно е колко много разногласия, произтичащи от промените, които не всички разбират и не всички са съгласни, възникват в църквите и носят разруха. На хората, които идват при нас със своите проблеми, казвам, че трябва първо да изчакат известно време след промяната, за да разберат как точно ще се установи тя. След това те трябва да поговорят за своите безпокойства с пастора, а не с останалите членове на църквата. Често пъти, ако поне малко се опиташ да разбереш ситуацията, това би променило цялостното ти виждане по въпроса.

И накрая, ако откриеш, че вече не можеш да се почувстваш удовлетворен в конкретната църква поради настъпилите промени, намери си друго място, което да посещаваш, но живей в мир. Не си тръгвай с убеждението, че всички там грешат. Това, което те правят, може да е правилно за тях, но да не е подходящо за теб. Трябва да си даваме един на друг свобода и да не се осъждаме.

Същото нещо се случва и когато жените на средна възраст преминават през голямата промяна в живота си. Телата им са подложени на огромни промени и вече не са в състояние да извършват нещата, които са вършили през целия си живот. На някои жени тези промени се отразяват силно, а на други - по-слабо, но за по-голямата част от жените това е период на промяна, който може да отвори вратата за неразбирателства и вражди във взаимоотношенията. Неща, които досега жената е приемала и е харесвала, може внезапно да се окажат напълно неприемливи. Или пък може изобщо да не иска вече да понася нещата, които досега са я дразнели, но ги е приемала.

Равнището на търпението й е доста снижено и ако нивото на шума в дома й е високо, резултатът може да е кавга. Ако съпругът не й показва привързаността и обичта, които желае, тя ще е още по-лесно ранима. Може да се оттегли и да започне да се държи по начин, с който семейството й не е свикнало. Нуждата й от прояви на обич, различни от секса, може да нарасне през този период. Тя се нуждае да бъде прегръщана, но нищо повече от това.

Жена в подобно положение не трябва да забравя, че съпругът й не може да й чете мислите. Тя може да се променя, но семейството й си остава съвсем същото както и преди. Те не се чувстват по същия начин като нея и от тях не може да се очаква да я разбират, без преди това да са били поне малко образовани.

Когато аз самата преминавах през промяната на менопаузата, открих, че много ми помагаше просто да си кажа: "Джойс, ти усещаш тези промени, но всичко ще бъде наред." Говорете си сами понякога, поприказвайте искрено на сърцето си. Не позволявайте на промяната толкова да ви дезориентира, че да стане причина за кавги.

Когато хората се преместват, сменят си работата, разделят се с някого или пък завързват нови познанства, както и когато преживяват хиляди други видове промени, те се намират под определена степен на напрежение. Промяната изисква от нас повече внимание, отколкото при нормалния ритъм на живот. За да се задоволи нуждата от повече внимание към промяната, може да се наложи някои други неща да претърпят загуба или да минат на заден план.

Всеки път, когато сте изправени пред промени от какъвто и да било вид, спомнете си, че дяволът ще се опита да се възползва от това. Той се надява да ви хване неподготвени, така че да го пуснете в живота си, без да осъзнавате какво точно става. Бъдете нащрек за духа на раздора и му откажете достъп до сърцето си.

Хората желаят промяната и въпреки това много често се страхуват от нея. Промяната означава да се справяте с нещо непознато. На нас ни се иска всичко да върви точно по план и на всяка стъпка от пътя да знаем какво се случва. Когато започвате нови взаимоотношения с някого например, трябва да научите как реагира този човек във всяка ситуация. Какви неща обича и какво мрази? Как е приемливо да му говорите и кое би било недопустимо? Ще се обиди ли, ако го подразните?

Да се изгради едно ново взаимоотношение изисква повече енергия, отколкото ако просто си прекарвате времето с някого, когото познавате отдавна. Може да е изпълнено с много напрежение и понякога заради това може да ви изгърмят бушоните в други области. Внимавайте и се пазете от враждите през периодите на промени.

Друго напрежение, което може да отвори вратата за раздори, се появява, когато Бог ви променя. Той ни променя, като ни води към все по-голяма слава (вижте II Коринтяни 3:18). Евреи 12 глава ни учи, че Бог ни наказва за наше добро, но докато трае наказанието, не ни е особено приятно.

Направете прави пътеки за краката си; изберете Божието Слово, което да е "лампа за краката ви и светлина за пътеката ви" (Псалм 119:105, Нов завет на Уоръл); не само за ваше добро и за Божия слава, но и заради другите, на които ще помогнете или ще нараните чрез вашия пример.

Тези наставления ни показват как да откликнем на периодите на наказание и промяна (времето, когато Бог ни променя). Тези наставления продължават и в стих 14, където ни се казва, че трябва да се "стремим да живеем в мир с всички и да преследваме онова освещение и святост, без които никой (никога) няма да види Господа". Докато преследвате светостта и позволявате на Бога да работи във вас и да ви променя, не забравяйте и да се стремите да живеете в мир с всички хора.

Понякога се чувстваме объркани, когато Бог работи в нас, тъй като не можем да проумеем всички онези неща, които чувстваме вътрешно. С Дейв се научихме да си споделяме тогава, когато вярваме, че Бог работи над нас. Може да си кажем: "Бог прави нещо с мен. Все още не съм сигурна за какво точно става въпрос, но знам, че вътре в мен става нещо. Ето защо, ако се държа малко необичайно или ти изглеждам някак по-мълчалива, това е причината."

Преди да започнем да правим това, периодите на личностни промени често се превръщаха във възможности за неразбирателство. Когато Дейв не разбереше защо се държа странно и ако и аз не си правех труда да му обясня причината, той изведнъж млъкваше. Тогава аз започвах да си мисля, че нещо не е наред с него. Това ме вбесяваше още повече, защото смятах, че вече имам достатъчно неща, с които да се справям, без да е нужно и той да се държи странно.

Сигурно разбирате, че ако не съществува общуване или себевладеене, дяволът ще се възползва от подобни моменти. Нещо друго, което научих, бе, че нямам право да давам израз на всяко свое чувство. Ако Бог ме променя, трябва да Му позволя да го направи, без да драматизирам нещата и да ги изкарвам далеч по-трагични, отколкото са в действителност.

За нас е полезно да страдаме мълчаливо. Можем да се научим да преминаваме през промените, които Бог внася в живота ни, без да изливаме объркването си върху другите. Ние можем и сме задължени да се научим да принасяме добрия плод на Святия Дух по време на промяна. Изразете това, което е нужно да бъде изказано, но продължете да си вършите работата и позволете на Бог да свърши онова, което е решил. Колкото повече се съпротивлявате, толкова повече време ще е необходимо. Понякога ние се молим Бог да ни променя, а после, когато се опита да го направи, започваме да се борим с Него. Искаме промяна, но се боим от нея.
ПРОМЯНАТА НОСИ НАПРЕДЪК
Промените имат за цел да водят до напредък, а сатана винаги ще иска да се противопостави на напредъка. Ако вървите напред, той ще ви се противопоставя постоянно. Когато Бог работи вътре във вас, целта на тази работа е да осъществи и външни промени. Божият план е да ви въведе в едно ново равнище на славата, но на сатана му доставя удоволствие да ни разсейва и да ни пречи да напредваме в Бога.

Много пъти Бог е работил върху мен относно определено неправилно поведение, например нещо, от което искрено желаех да бъда освободена и за което убедено желаех да постоянствам, докато достигна свободата си. Често, докато изучавах Словото и се молех, усещах, че съм на крачка от пробива, от който се нуждаех, но тогава в живота ми отново настъпваше безпорядък.

Това безредие ме караше да забравя всичко онова, което Бог изработваше вътре в мен и да започна отново да обръщам внимание на проблемите си. След няколко седмици или месеци Святият Дух започваше отново да работи с мен по същия въпрос. Тогава си спомнях, че съм била толкова близо до свободата си преди, но в невежеството си съм позволила на сатана да ме разсее и да ме отклони от пътя. Често "проблемът", който дяволът използваше за това, бе нещо, което отваряше вратата за раздори, било вътре в мен или с някой друг.

Искрено вярвам, че това е област, която се нуждае от изключително внимание. Размишлявайте върху това и се надявам да видите подобна следа, която е белязала и вашия живот. Обръщали ли сте внимание, че когато се опитвате да напреднете в някоя област от живота си, сатана използва разногласия или вражди в някоя друга област, за да забави напредъка ви?

Вярвам, че наближаваме време, когато ще видим много физически изцеления в Тялото Христово. Имала съм потвърждение относно това и от други хора в служение, които също са усетили, че Бог ни води в тази посока.

През годините на моето служение съм разбрала, че Святият Дух ми показва нещата, когато те са още на хоризонта и тепърва предстоят да се случат, за да мога да започна да се подготвям в тази област. За да бъдеш употребен от Бога, жизненоважно е да си подготвен. Тъй като в този случай виждах какво предстои, аз разбрах, че трябва да започна да уча, да се моля и да търся Бога относно изцелението на болните.

Бог ми говори за това как иска от мен да постъпя и аз започнах. В рамките на двадесет и четири часа пред мен се разкриха четири възможности да вляза в конфликт. Първоначално не разбирах какво става, а точно това иска сатана. Когато има заблуда, това означава, че врагът ни владее положението и ние не разбираме какво се случва. Само за един ден трима от служителите ми се нуждаеха от сериозно поправление. С това не искам да кажа, че който и да било от въпросните трима е "лош" човек. Просто така действа сатана. Той би раздухал и най-малката искра само за да ни отвлече от целта. Той използва враждите, за да попречи на израстването ни. Ще се опита да използва каквато и слабост да има въпросният човек (а всички ние имаме по няколко), и то в момент, когато ни предстои да навлезем в съвършено ново ниво на слава в живота си.

И тримата ми служители са скъпоценни хора, с наранявания и болки от миналото си, от които се опитват да се излекуват. Ние се стремим да им помагаме и когато го правим, понякога се налага да се справяме с определени проблеми. Те са били наранени емоционално и понякога чувствата им стават малко неконтролируеми. И врагът знае, че като натисне определено копче, може да разпали тези чувства.

Рано или късно тази слабост ще бъде овладяна от Святия Дух и ще стане силна страна за тези хора. Но засега това все още е област, която сатана може да използва, ако те не осъзнаят коварните му манипулации. Тъй като работят за мен, ако той успее да раздуха в тях недоволство, накрая се налага аз да се справям с това. За мен стана очевидно, че когато и тримата се оказаха с проблеми в един и същи ден, в ситуацията имаше пръст някой, когото не виждах с очите си.

През същите тези двадесет и четири часа ми бе предоставена и една златна възможност да се скарам със съпруга си. Ставаше въпрос за сина ни и за различните ни мнения относно това как да се справим с него в една конкретна ситуация. На всеки родител се налага от време на време да се справя с подобни ситуации. Аз усещах нещата по един начин, а Дейв ги виждаше по друг. Не беше някакъв огромен проблем, но всеки път, когато се появеше, трябваше да стъпча собствените си чувства и да си спомня, че Дейв е главата на нашето семейство.

Когато не сме съгласни помежду си, аз мога да кажа какво мисля с нужното уважение, но после трябва да оставя крайното решение на него и да бъда спокойна. Макар че знам какво трябва да направя, действителното му извършване все още изисква голяма част от моето внимание. Ето защо, сатана бе планирал този конкретен инцидент да се случи точно тогава, когато знаеше, че това ще ме обезпокои и ще предизвика спорове със съпруга ми.

Определено дяволът не желае аз да израствам в из-целителното служение. Той не желае да изучавам Словото и да получавам нови откровения. Не иска да мога да помагам на повече хора и да виждам как страданието им бива облекчено. Той воюва срещу Църквата и срещу напредъка й в много неща, но враждите си остават едно от любимите му оръжия за заблуда. Грешката, която правим ние, е да мислим, че проблемът се намира в хората, а всъщност истинският ни враг е духът на раздора.

Разумно е да сме бдителни и да не позволяваме на сатана да използва проблемите ни, за да възпрепятства Господното дело в живота на човека до нас. Нищо чудно, че в Матей 26:41 се казва, че трябва да "бдим и да се молим". Трябва да бдим над себе си и да внимаваме за това как врагът се опитва да работи чрез други хора или обстоятелства, за да попречи на растежа ни.

Как трябваше да постъпя в тези четири ситуации? Отговорността да се справя с належащите проблеми беше моя, но също толкова важно бе и да продължа усърдно да напредвам в изучаването на изцелението на болните. Трябваше да се справя по праведен начин с всеки от хората, които бяха въвлечени, и да не допусна всички да се разгневят и раздразнят от това.

Понякога се случва наистина да се разгневя заради нещо. Дейв често ми е казвал, че ако отделя толкова време, за да се справя с проблема, колкото прекарвам като се гневя, то той ще бъде разрешен и ще приключи доста бързо. Той, разбира се, е прав, но за да науча това, на мен ми беше нужно време.

Най-накрая, трябваше да разбера, че на всеки, който отговаря за много хора, постоянно му се налага да се справя с различни неща. Това не означава, че хората са лоши, просто така е устроен животът ни. Бог иска да ходим в любов и да се подкрепяме един друг, като се назидаваме, укрепяваме и взаимно съдействаме за израстването си.

Сатана желае вражди, спорове, осъждение, обиди и слабост. Той знае, че може да отслаби силата на която и да било група, като внесе разединение. Имам нужда да се моля и да се доверя на Бога, за да ме води да мога да им кажа правилните неща. Няма нужда да прекарвам цял ден и цяла нощ, като "отрепетирам" в ума си това, което ще им кажа. Сатана иска да изпълни ума точно с такива безполезни мисли.

Колко често се случва да прекарваме часове, като репетираме думите си към някого, с когото ни се налага да се справим, а когато дойде моментът, не казваме нищо от подготвеното? Цялото това време, прекарано в мислене, е било пропиляно. Можело е да го прекараме, като размишляваме над Словото или мислейки за Божията доброта.

Ако уповаваме на Господа, Той ще ни води в това, което трябва да кажем на правилното време. Трябва да отделя достатъчно време, за да помисля какво трябва да кажа, за да съм правилно подготвена, но ако изпадна в крайност, така позволявам на дявола да ми губи времето и да пречи на израстването ми.

Запомнете, че дяволът може да се опита да употреби раздора, за да ви попречи да вървите напред през периодите на промяна. Често тези периоди са мъчителни, но те ни водят в нови измерения на славата. Бдете и се молете и с мъдрост разпознавайте стратегиите и измамите на врага.