Ключов въпрос Какви са били температурите в България през 2010? Ключово послание
Изтегляне 1.65 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Сектор „Индустриални процеси”
- Сектор „Селско стопанство”
- Сектор „Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство”
- Фиг. 7, 8, 9 Дял на основните източници на емисии на ПГ през 2010 г.,%
ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА
Характеристики на валежите и температурата Ключов въпрос Какви са били температурите в България през 2010? Ключово послание  19 от последните 22 години след 1989 г. са с положителни аномалии на средната годишна температура на въздуха в България спрямо климатичната норма на базисния период 1961 – 1990 г.;
За периода 1971-2010 г. средната приземна температура на въздуха в страната се е увеличила с 1,5оС; Тенденцията към затопляне, започнала от края на 1970-те продължава и през 2010 г. ; 2010 г. е между 10-те най-топли години, а десетилетието 2001-2010 г. е по-топло от предходното (1991 - 2000г.); Средната годишна температура през 2010 г. е с 1°C над климатичната норма. Това е поредната 13-та година с температури по-високи от обичайните за страната; Лятото на 2010 е с 1,7оС по-топло от климатичните стойности, със средномесечни температури през август, по-високи от тези през обикновено най-топлия месец на годината – юли; През второто полугодие на 2010 г., още един месец е по-топъл от предходния. В редица метеостанции са регистрирани рекордно високи средномесечни температури през ноември.
Условията на температурата и валежите и по-общо казано, състоянието и динамиката на атмосферата (т.е. метеорологичните условия), влияят върху броя на природни и антропогенни процеси, които влияят върху състоянието на околната среда. Високите температури увеличават образуването на тропосферен озон през лятото и поради по-висока скорост на изпарение, те намаляват влажността на почвата, засягат отводняване, увеличават еутрофикацията на стоящите води, и не на последно място могат да доведат до пожари. Метеорологичните условия също влияят върху някои сектори на националната икономика и по този начин увеличават натиска върху околната среда от тези сектори. Температурата влияе върху консумацията на енергия за отопление и климатизация, като по този начин засяга замърсяването на въздуха, свързано с производството на енергия. Температурата и валежите също оказват и значителен ефект върху селското стопанство, чрез употребата на вода за напояване, торене, агрохимикали, разпространение на вредители и количеството на добивите. Други засегнати сектори включват горското стопанство и в малка степен, услугите. Екстремни метеорологични условия, като наводнения, дългосрочни периоди на суша и силни ветрове, могат да причинят големи щети на националната икономика. Температурата на въздуха също оказва влияние върху човешкото здраве. Извънредно високи температура, които са все по-чести през лятото, носят рискове за здравето, като например повишен риск от инфекции и по-висок стрес, което може да доведе, например, до тежки пътнотранспортни произшествия. Метеорологичните условия изискват широк спектър от стратегии и поставяне на политически цели за качеството на въздуха, качеството и количеството на водните ресурси, управлението на водите, енергетиката, селското стопанство, горското стопанство и опазването на човешкото здраве.
Източник: НИМХ Колебания в средната стойност на годишните, максималните денонощни валежи, снежната покривка Годишната сума на валежите е била около нормалната (110%). Особено валежни са били януари, октомври и декември, когато месечните валежи са достигнали 200-220% от нормалните. По-сух е бил периодът април-септември. Най-големите измерени денонощни валежи не надвишават 80-90 mm. Средно в ниската част на страната през зимните месеци се образувала снежна покривка в 10-15 дни. Най-много сняг е имало през февруари, когато средната височина на снежната покривка е била 24-30 cm. Снежна покривка се е образувала и в отделни дни (средно 3-5) и през март. Най-голямата измерена дебелина на снежната покривка е в Добруджа – 115 cm.
Източници на информация НИМХ – БАН http://weather.bg/ ЕМИСИИ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ Ключов въпрос Изпълнени ли са националните и международните цели на Р България, относно емисиите на парникови газове? Ключови послания  За периода 1988 – 2010 г, емисиите на основните парникови газове имат тенденция към намаляване. През 2010 г. са емитирани общи емисии на ПГ – 61472,06 Gg CO2-екв. или 47,8 % от емисиите през базовата година.
Емисиите на парникови газове на човек от населението намаляват от 14,3 тона СО2- екв. през 1988 г. до 8,2 тона СО2- екв. през 2010 г. По този показател България се доближава до средния за Европейския съюз.
Анализът на данните от националните инвентаризации за периода до 2010 г. спрямо целта от Киото показва, че емисиите на парникови газове са значително по-ниски в сравнение с базовата 1988 г. и в момента България има необходимия резерв, който осигурява изпълнение на ангажиментите, поети с подписването на Протокола от Киото.
Дефиниция на индикаторите
Референции към съществуващи стратегически документи Законодателният пакет „Климат и енергетика” очертава рамката на активната политика на ЕС по изменение на климата за периода 2013-2020 г. и е приет от Европейския парламент и Съвета в края на 2008 г. Пакетът включва четири основни нормативни акта, както следва:
Пакетът се допълва от още два законодателни акта, които бяха приети по същото време и са предназначени да стимулират мерки в транспортния сектор:
Европейската схема за търговия с квоти на емисии парникови газове е пазарен механизъм на Общността, установен през 2005 г., за стимулиране на инвестициите в производство с ниски нива на въглеродните емисии. Схемата функционира на принципа „определи таван и търгувай” („cap and trade”) и през първите два периода на търговия (2005-2007 г. и 2008-2012 г.) се регламентира от Директива 2003/87/ЕО. На ниво държави-членки механизмът функционира на базата на разработените от всяка страна и одобрени с решения на ЕК национални планове за разпределение на квоти (НПРК). България е включена по право в ЕСТЕ след присъединяването й към ЕС през 2007 г., но на практика реалното й участие започва след одобряване на НПРК за втория период на търговия (2008-2012 г.) с решение на ЕК от април 2010 г. Към момента на одобряване на НПРК схемата за търговия с квоти на емисии в България обхваща 132 инсталации. Общо квотите за разпределение се определят на малко под 206 млн. (205 892 286), включващи както квотите за обхванатите от схемата инсталации, така и тези в резерв за нови участници и за проекти по механизма „Съвместно изпълнение”(СИ) на Протокола от Киото. От установяването й през 2005 г. до сега ЕСТЕ обхваща емисиите на въглероден диоксид (СО2) от електроцентрали и други горивни инсталации, нефтени рафинерии, коксови пещи, желязо- и стоманодобивни заводи и инсталации за производство на цимент, стъкло, вар, тухли, керамика, целулоза, хартия и картон. С Решение 406/2009/ЕО (Решението за разпределение на усилията) се въвеждат правила за определяне приноса на държавите членки при изпълнението на поетите ангажименти от Общността за периода 2013-2020 г. за намаляване на емисиите парникови газове от източници, непопадащи в обхвата на схемата за търговия с емисии (строителство, селско стопанство, транспорт, отпадъци). За всяка държава-членка са определени индивидуални цели за секторите извън схемата, които да доведат до общо намаляване на емисиите в ЕС от секторите извън ЕСТЕ с 10% спрямо нивото им през 2005 г.
Данните от инвентаризацията на емисиите на ПГ за 2010 г. показват, че общите емисии на ПГ в CO2 - екв. са 61472,06 гигаграма (Gg) без отчитане на поглъщането от сектор “Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство” (ЗППЗГС). Нетните емисии (с отчитане на поглъщането от ЗППЗГС) са 52795,78 Gg. В Таблица 1 са посочени емисиите на основните ПГ, сумарните емисии (без отчитане на ЗППЗГС) и делът на общите емисии от емисиите през базовата 1988 г., приети за 100 %. Табл.1. Агрегирани емисии на ПГ (без сектор “Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство”), Gg CO2-екв. и дял в проценти на общите годишни емисии спрямо базовата година
Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2010 г, Анализът на разпределението на основните ПГ в общите емисии (в CO2 – екв.) за 2010 г. показва, че емисиите на CO2 имат най-голям дял от общите емисии на ПГ – 78,17 %, емисиите на CH4 - са на второ място с 13,58 %, а емисиите на N2O с дял 7,77 % остават на трето място, F - газове са с дял от 0,48 % - на четвърто. Фиг.4. Тенденция на емисиите на основните ПГ - CO2, CH4 и N2O и общата емисия на ПГ (в това число HFCs, PFCs и SF6) за периода 1988-2010, Gg CO2 – екв.
Анализът на фиг. 4 показва, че за периода 1988 – 2010 г, емисиите на основните ПГ имат тенденция към намаляване. През 2010 г. са емитирани общи емисии на ПГ – 61472,06 Gg CO2-екв. или 47,8 % от емисиите през базовата година, като минимума и бил през 2009г . Тенденции в емисиите на парниковите газове по сектори от класификацията на IPCC Сектор „Енергия” В съответствие с номенклатурата на IPCC в енергийния сектор са включени емисии от изгаряне на горива за получаване на енергия. В този сектор са включени и неорганизирани емисии при добив, пренос и разпределение на твърди, течни и газообразни горива. В България сектор „Енергия” има ключова позиция в националната икономика. Той е източник на 88,0 % от агрегираните емисии на ПГ за последната година на инвентаризация - 2010 г. Най-голям дял от агрегираните емисии на ПГ в сектора заемат емисиите на CO2 – 96,2% от емисиите на сектора . Най-голям дял от емисиите на ПГ имат горивни процеси за производство на енергия – 67,8 % от сумарните емисии на сектора. През 2010 г. се наблюдава увеличение на емисиите на ПГ с 2159,4 Gg CO2-екв. спрямо 2009 г. Сектор „Индустриални процеси”Емисиите на ПГ от сектор “Индустриални процеси” се получават в резултат на технологичните процеси на производство и/или консумация на материални продукти. При този вид емисии не участват процесите на изгаряне. Тези процеси са източник на емисии на всички основни ПГ и ПГ- прекурсори. Секторът емитира 6,3% от националните емисии на ПГ. Най-голям дял в емисиите на ПГ от сектор “Индустриални процеси” за 2010 г. има CO2 – 85,4 %. В сектора най-значими източници на ПГ са: - производството на вар (CO2); - производството на цимент (CO2); - производството на амоняк (CO2); - употреба на варовици в десулфоризиращи инсталации в енергетиката (CO2);
На фиг. 5 ясно се вижда, че в периода след 2000 г. се наблюдава тенденция за намаляване на емисиите на СО2 от производство на метали, което се дължи на преустановяването на дейността на комбинат „Кремиковци”, поради което през 2010 г. се наблюдава най-големия минимум на ПГ за разглеждания период. Сектор „Използване на разтворители” Емисиите на ПГ в сектор “Използване на разтворители” са в резултат на процесите на производство и използване на бои и лепила, използване на разтворители в леката промишленост и бита, химическо почистване на дрехи, производство на растителни масла и производство на лекарства, Основно в този сектор се емитират неметанови летливи органични съединения (NMVOCs) и N2O. Секторът не е ключов източник на емисии на ПГ. Емисиите на NMVOCs и СО2 за 2010 г. намаляват спрямо 2009 г. с 4 %, което се дължи на засиления контрол при използване на летливи органични съединения съгласно съществуващото законодателство и закриване на инсталации. Източник на емисии на N2O за 2010 г. е използването на N2O за анастезия. Наблюдава се намаление на емисиите на N2O за 2009 г. спрямо 2009 г. с 15 %. Сектор „Селско стопанство”Емисиите на ПГ от сектор “Селско стопанство” се получават в резултат на дейностите и процесите на производство и преработка на селскостопанска продукция, торене на почвите и третиране на животински отпадъци. Процесите и дейностите в този сектор са източници основно на CH4 и N2O. Най-голям източник на емисии на CH4 (като СО2 - екв.) в сектора е ентеричната ферментация при селскостопанските животни – 20,4 % от емисиите на сектора. Най-значителни са емисиите на N2O (като СО2 екв) от селскостопанските почви, като техният дял през 2010 г. е 56,1 %. При изгарянето на растителни отпадъци от стърнищата се емитират известни количества ПГ- прекурсори на ПГ - CO и NOx.
Емисиите на CO2 в атмосферата от сектора са свързани с прочистване и изгаряне на гори с цел създаване на селскостопански земи, както и от промени в органичните съставки на почвите вследствие на ерозия или обработка с химикали. В тази категория се включват дейности, които също водят до промени в потоците на CO2 от и към атмосферата. Това са дренажи на почви, изместване на периодите на култивация на растителни култури (основно в тропическите региони), както и редуване на по-дълги и по-къси периоди на култивация, наводняване вследствие изграждането на хидротехнически съоръжения, изменения в подземните води поради антропогенни или природни въздействия. В инвентаризацията на ПГ за 2010 г., както и за предходните години, е определено нетното поглъщане на CO2 от категория “Изменение на горите и други горски източници на биомаса”. Поглъщането на CO2 се формира от нетния баланс на усвоявания от атмосферата С и отсеченото количество биомаса /дървета/, което се използва за отопление, производство на хартия и други дейности, консумиращи биомаса.
Емисиите на ПГ в сектор “Отпадъци” се получават в резултат на процесите на събиране, съхранение и третиране на твърди отпадъци от бита и обществения сектор и след третиране на отпадъчни води от домакинствата и промишлеността. Твърдите отпадъци могат да се третират посредством депониране на сметища, рециклиране, изгаряне с цел унищожаване или за получаване на енергия. В този сектор се определят емисиите на ПГ само от процесите на гниене на депонираните твърди отпадъци, Депонираните твърди отпадъци емитират СН4 в резултат на процесите на анаеробно и аеробно разграждане на органичното им съдържание. В инвентаризацията за 2010 г., емисиите на метан от този източник са на първо място в България, емитирайки 3801,6 Gg (СО2 - екв.). Вторият голям източник на СН4 в този сектор е третирането на отпадъчните води в пречиствателните съоръжения, като се разглеждат самостоятелно третирането на индустриалните отпадъчни води и третирането на отпадъчни води от домакинствата и обществените сгради.
На следващата фигура са представени общите емисии на ПГ по сектори за периода 1988 - 2010 год. в Gg СО2- екв. Включени са и количествата погълнат СО2 от горите, което води до понижаване на емисиите. Фиг. 6. Общи емисии на парникови газове по сектори за периода 1988 – 2010 г., Gg CO2 - екв. 
Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2010 г. През 2009г. емисиите на ПГ са най-ниски за целия обследван период и са под 60 000 Gg CO2 - екв. (58895 Gg CO2 екв.). Анализът на фигурата показва, че сектор “Енергия” има най-голям дял от общите емисии на ПГ през 2010 г. – 75,6 %. На второ място е сектор „Селско стопанство” – 10,4% и на трето е сектор “Отпадъци” с 7,6 % от националните емисии. Сектор „Индустриални процеси” от трета позиция през 2008 г. вследствие на намалените производствени мощности заема четвърта позиция през 2010 г. На следващите три графики са представени количествата на основните парникови газове, емитирани от различните сектори.
Източник: ИАОС , Национален доклад за инвентаризация на емисиите на ПГ за 2010 г. Годишни емисии на парникови газове на човек от населението Основен индикатор за оценка на емисиите на парникови газове в международен аспект са емисиите на парникови газове на човек от населението. Фиг. 10 Годишни емисии на парникови газове на човек от населението, тона СО2 - екв. 
Източник: ИАОС Емисиите на парникови газове на човек от населението намаляват от 14,3 тона СО2- екв. през 1988 г. до 8,2 тона СО2- екв. през 2010 г. Най-ниски са били нивата през 2000 г. - 7,7 тона СО2- екв. По този показател България се доближава до средния за Европейския съюз. Фиг. 11. Емисиите на парникови газове в тон CO2 еквивалент на човек за отделните страни през 2008г., тона СО2 - екв. 
Източник:ЕАОС Средните годишни емисии на ПГ на човек от населението за ЕС през 2008 г. са около 10 тона СО2-екв. Годишни емисии на парникови газове за единица БВП Емисиите на парникови газове са тясно свързани с икономическия растеж, тъй като с нарастване на икономическата активност нараства и потреблението на енергия и природни ресурси. Намаляването на тази зависимост е признак за устойчивост на развитието, поради което годишните емисии на парникови газове за производство на единица брутен вътрешен продукт (БВП) представляват важен индикатор. На следващата фигура са представени данни за този показател за България в периода 1999 – 2010 г. Фиг. 12 Годишни емисии на парникови газове за единица БВП, тона СО2 - екв. за 1000 лева 
Източник: ИАОС За периода емисиите на парниковите газове, получени при създаване на 1000 лева брутен вътрешен продукт значително намаляват- от 2,62 тона СО2 - екв. за 1999 г. през 2010 г. те достигат до 0,87 тона СО2 – екв. Намаляването на емисиите за единица БВП е признак на устойчиво развитие на икономиката на страната. Между 1990 г. и 2007 г. емисиите на единица БВП намаляват в ЕС-27 с повече от една трета. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АНГАЖИМЕНТИТЕ НА СТРАНАТА СПРЯМО ЦЕЛИТЕ НА ПРОТОКОЛА ОТ КИОТО Анализът на данните от националните инвентаризации за периода до 2010 г. спрямо целта от Киото показва, че емисиите на парникови газове са значително по-ниски в сравнение с базовата 1988 г. и в момента България има необходимия резерв, който осигурява изпълнение на ангажиментите, поети с подписването на Протокола от Киото. В България се осъществяват два от „гъвкавите“ механизми на Протокола от Киото, международна търговия с емисии, съгласно чл. 17 и проекти „съвместно изпълнение“, съгласно чл. 6. С цел прилагане на международната търговия, през октомври 2010 г., чрез изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда бе създадена Националната схема за зелени инвестиции. Схемата предвижда оползотворяване на приходи от продажба на Предписани емисионни единици, за финансиране на проекти, водещи до намаляване на емисиите на парникови газове в България. През април 2010 г., министърът на околната среда и водите утвърди Инструкция за одобряване на проекти по Процедура 1 на механизма „съвместно изпълнение“. С въвеждането на инструкцията бе постигнато опростяване и усъвършенстване на процедурата и правилата за одобряване и администриране на проектите, и за издаване и трансфериране на редуцираните единици емисии. Към 2010 г. България е одобрила 25 проекта по механизма „съвместно изпълнение“. Осъществяването на проектите предвижда да доведе до намаляване на около 8 млн. тона СО2 екв. за периода 2008-2012 г. Европейският съюз (ЕС) е отговорен за между 11 и 12% от глобалните емисии на ПГ, като в същото време в ЕС живее 8% от населението на света. По отношение на общото количество на емисии, ЕС е на трето място след Китай и САЩ.
Най-големите източници на емисии са: Германия – 19% от общото за ЕС количество, Великобритания - 13%, Италия и Франция около 11%. България емитира под 1,5% от общите количество ПГ на страните – членки на ЕС. Текущи данни за емисиите потвърждават, че страните от ЕС-15 са на път да постигнат своята обща цел за намаляване на емисиите с 8% в сравнение с базовите годишни нива - 1990 г. за повечето страни - по време на първия период на задължения съгласно Протокола от Киото: периода от 2008 до 2012. Намаленията в ЕС-27 са още по-големи отколкото в ЕС-15, вътрешните емисии на парникови газове са намалели с около 11% между 1990 и 2008 г.
ИАОС
МОСВ НСИ
ЕАОС http://www.ipcc.ch/publications_and_data/publications_and_data_reports.shtml Препратки към допълнителна оценка на индикаторите, методология и допълнителна информация http://eea.government.bg/ http://www3.moew.government.bg/ http://www.nsi.bg/index.php http://www.eea.europa.eu/ http://www.ipcc.ch/ 1 необходимост от период с ниски температури за развитието на някои растения Каталог: cms cms -> До районен прокурор гр. Казанлък м о л б а cms -> Правила за условията и реда за предоставяне на стипендии за специални постижения на студентите във висшето училище по застраховане и финанси cms -> Мароко-екзотика от „1001 нощи” 11-16. 10. 2010 cms -> Организиране и ръководене на организирана престъпна група за извършване на измами и по cms -> Мотиви към присъда №125 постановена на 19. 07. 2012 г по нохд №123/2012г по описа на Районен Съд – Гълъбово cms -> Съвет на европейския съюз Изтегляне 1.65 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
