Още един метод за проверка на истинността на

Символът на змията е преизпълнен със значения. Може би няма по-удачен и подходящ символ. Не само Кундалини, но и змията са претърпели множество промени, когато са били разнасяни като символи по страни и континенти. Няма нито една религия в света, в която в една или друга форма да не се използва символът на змията. Причината за това е, че змията притежава много качества, асоциирани с Кундалини.

Първото, което идва на ум при споменаването на змията, е пълзящо, прокрадващо се движение. Действително, за пръв път Кундалини се преживява като нещо движещо се отвътре - нещо пълзи, като змия. Втората асоциация е свързана с това, че змията няма крайници и все пак се движи. Змията няма средства за придвижване, а само енергия, и все пак се движи. Третата асоциация е свързана с това, че в спокойно състояние змията лежи навита на пръстени. Спящата в нас Кундалини също почива в тази форма.

Когато дългото създание трябва да се вмести в ограничено пространство, то се свива на кълбо, няма друг начин. Огромна сила е съсредоточена в малко пространство, затова й се налага да се свие. Събуждайки се, змията разтваря своите пръстени един след друг. Пръстенът се разтваря според обема. Същото усещаме при издигането на енергията на Кундалини ъ нас.

Понякога змията игриво поставя върха на опашката си в устата. Подобно положение на опашката е много символично. Мнозина признават ценността на този символ. Той предполага, че когато Кундалини се пробуди напълно, тя се превръща в кръг, образувайки собствен вътрешен енергиен кръг. Ако символът е предназначен за обозначаване на мъжката садхана, мъжката духовна практика, змията държи върха на опашката в устата си -изображението е агресивно. Ако символизира женската садхана, женската духовна практика, върхът на опашката само докосва главата. Това е предаваща се, подчиняваща се опашка. В това е единствената разлика.

Самата опашка на змията е преизпълнена със смисъл. Опашката е много по-тънка в сравнение с масивната глава. При пълното събуждане Кундалини достига са-хасрара. Тя се разтваря като качулка на кобра, разширява се до огромни размери, което напомня внезапното разцъфване на хиляди цветове. Тогава опашката изглежда много малка.

Великолепен е видът на змията, издигаща се в цял ръст - тя стои много изправена само на върха на опашката си. Това прилича на чудо. Змията е безгръбначно, няма кости, и все пак е в състояние да извърши такова действие, което е невъзможно само с помощта на вътрешната жизнена енергия, тъй като змията не притежава други средства за поддържане на тялото си във вертикално положение. Тя стои само благодарение на собствената си воля, без да има материална основа, на която да се опре. Същото се случва и при пробуждането на Кундалини - няма никаква физическа подкрепа, само нематериална енергия.

Това са някои причини за избора на змията като символ. Има и други основания. Змията сама по себе си е много невинно същество, затова бог Шива, наричан още "невидимият Шива", се изобразява със змия на главата. Сама по себе си змията никога не причинява вреда, но ако бъде разтревожена, тя се превръща в най-опасното създание. Същото може да се каже и за Кундалини, Това е много невинна сила. Тя няма да ви тревожи. Но ако бъде обезпокоена по неправилен начин, вие ще се окажете в много трудно положение. Кундалини е много опасна. Затова символът на змията ни напомня, че не трябва да тревожим Кундалини напразно.

По цял свят змията се смята за символ на мъдростта. Исус учи: "Бъдете мъдри като змията, кротки като гълъба". Змията е много умно създание - бдително, внимателно и бързо. Кундалини също притежава такива качества. Чрез нея се достига висотата на мъдростта. Тя е мълниеносна и могъща.

Във времената, когато змията е била избрана за символ, може би не е имало по-прекрасно същество. Дори днес е трудно да се намери такова. Може би в бъдеще ще се появи нов символ - например ракета. Бъдещите концепции могат да открия асоциативна връзка между Кундалини и междупланетните кораби, чието пътешествие е подобно на Кундалини - корабът лети от една планета до друга, между които има само вакуум, пустота. Всяко време избира своя собствен символ.

Символът на змията е бил избран през времената, когато човекът е бил близо до животинското царство. Всички символи от това време са асоциации с едни или други животни, защото тогава за човешкото знание е било достъпно само това.

Тогава не сме могли да кажем, че Кундалини напомня електричество, но днес използваме нашироко този термин. Преди пет хиляди години от електричеството не е имало и помен. Но змията притежава качеството на електричеството. Трудно е да го повярваме, защото много от нас нямат собствен опит. За нас змията остава мит.

Неотдавна в Лондон се провело допитване, в хода на което се изяснило, че седемстотин хиляди деца никога не са виждали крава. Децата, които не са виждали жива крава, най-вероятно нямат никакво понятие от змиите. Затова целият им способ на мислене и рефлекси, както и символизма, ще бъде съвършено различен.

Сега змията вече не играе важна роля в живота ни. Някога тя е обитавала в съседство с нас двадесет и четири часа в денонощието. Именно тогава човекът е видял нейния ум, бързина на реакциите, лекота на движенията. Именно в онези времена човек е разбрал колко опасно създание може да се окаже разтревожената змия. Възникнали много легенди за това как змията пази малки деца, тя е толкова невинна... имало е случаи, когато змията е встъпвала в битка с много силен човек и е излизала победител. Така че двете възможности присъстват в едно.

Човек трябва да бъде крайно бдителен в присъствието на змия. Знанието за Кундалини се е появило приблизително по същото време, затова хората наблюдавали сходството в качествата на Кундалини и змиите. Всички символи са преизпълнени със смисъл, ако са дошли до нас от дълбините на вековете - те определено носят в себе си своя ритъм и съответствие. Но днес всичко е на границата на разрухата. Символът на змията няма да оцелее дълго. Ние не можем да наричаме Кундалини змийска енергия, защото къде днес са бедните змии? Те повече не живеят край нас, всички връзки са прекъснати. Ние не ги виждаме дори по пътищата. Затова възниква подобен въпрос - причината е в отсъствието на връзка. Такъв въпрос не би могъл да възникне преди, когато змията е била единственият символ.

Има един известен израз: "Пробуждащата се Кундалини се храни с плът и кръв". Какво означава това?

Подобно изказване е изпълнено със смисъл. Когато Кундалини се издига, в тялото настъпват множество трансформации. Когато и да възникне новата енергия, предишният химически състав на организма напълно се променя. Измененията са неизбежни. Функциите на човешкия организъм са толкова разнообрази, че ние не се досещаме за много от тях. Да вземем например скъперничеството. На пръв поглед това е само качество на ума, но ето че и тялото става скъперническо. Тялото на такъв човек започва да събира тези вещества, които могат да му потрябват в бъдеще. То продължава да ги трупа без никаква причина, докато не се превърнат в препятствие, внасящо дискомфорт.

Сега да поговорим за страхливеца. Неговият организъм събира всички елементи, провеждащи страха. Да предположим, че тялото е готово да трепери от страх, но няма нужните средства - как ще постъпи в този случай? Вие изисквате от тялото страх, а то не притежава нужните секрети и хормони - какво да прави? Затова тялото прави запаси с оглед на вашите изисквания. Човек, който изпада в ужас и се облива в студена пот, има на свое разположение мощни потни жлези. Подобна подготовка е крайно необходима, защото в продължение на един ден могат да настъпят многократни изисквания да се изплаши. Затова тялото натрупва елементи в съответствие с изискванията на нашия ум и дори повече.

При промяна в ума се променя и тялото. Когато Кундалини се издига, настъпва тотална промяна на целия организъм. В процеса на такава трансформация може да се намали мастната тъкан, да се съкрати кръвообращението, но намаляването ще бъде в строго съответствие с вашите потребности. Ще останат толкова плът и кръв, колкото са нужни за нормалната жизнена дейност на организма в новото състояние. Всичко останало ще изгори. Само тогава вие накрая ще се почувствате леко, само тогава ще можете да излетите във вътрешните небеса.

Изказването, че пробудената Кундалини се храни с плът и кръв, е вярно. Медитиращият трябва да се придържа към особена диета и начин на живот, иначе ще се появят проблеми. При издигането на Кундалини се изработва огромно количество вътрешна топлина, защото това е електрическа сила. Това е енергия с високо напрежение. Символът на Кундалини не е само змията, но и огънят. Този символ също е добър.

Всичко, което се говори по този повод, трябва да бъде съобразено с всички тези детайли. Горното изказване е доста грубо, защото изкуството за изразяването в онези времена не е било развито в достатъчна степен, а и самият подход е суров, незавършен. Но изречението е истинно - плътта ще гори, както и кръвта, както и мозъка, защото ще настъпят тотални изменения. Вие ще станете абсолютно различни хора. Всички предишни конструкции са подложени на изменения. Медитиращият трябва постоянно да помни за това и съответно да се готви за преживяването.

9

ОКУЛТНИТЕ ДЪЛБИНИ НА КУНДАЛИНИ И ДУХОВНОСТТА

В медитативния лагер в Наргол вие казахте, че всички йога практики - асани, мудри, пранаяма и бандха, са били открити в медитативни състояния. В различните медитативни състояния тялото приема определени позиции, по които може да се съди за дълбочината на медитацията. Накратко казано, възможно ли е да се създаде такова вътрешно състояние, приемайки определена поза? В такъв случай, може ли да се достигне до медитация, използвайки разнообразни асани, мудри и т.н.? Какво е тяхното използване и значение?

Първо ще се обърнем към преживяването в медитацията. Именно в нейния процес е била открита способността на тялото да заема определени пози в зависимост от определено състояние на ума. Например, когато сте изпълнени с любов, изразът на лицето ви е един, когато се гневите - съвършено друг. В гнева си стискате зъби, свивате юмруци, а тялото е готово за нападение. Ако сте в състояние на прощаване, изразът на очите е мек, дланите са разтворени. Човек, изпълнен със състрадание, не е способен да стиска юмруци. Точно както свитите юмруци са знак за готовност за борба, така и затворените длани свидетелстват за свобода от желание за свада. Разтворените длани символизират уверение в защитеност. Свитият юмрук предупреждава другия за опасността.

Природата на тялото е такава, че то действа в съответствие със състоянието на ума. Тялото следва ума -то винаги е отзад. Затова обикновено знаем как ще постъпи човек в състояние на гняв и как от любов. Но не ни е известно как ще реагира той на по-дълбоки състояния на ума.

При възникването на дълбоките състояния на ума много неща се случват и с тялото. Мудрите, асаните, жестовете разказват за вътрешните промени. Асаните са възникнали по време на подготовката за определени вътрешни състояния. Мудрите са се появили по-късно, те информират за вътрешното състояние на личността.

В процеса на вътрешни изменения тялото е принудено да се приспособява към тях. При пробуждането на Кундалини тялото е принудено да заема най-необичайни пози, за да помогне за свободното протичане на енергията. Гръбнакът се извива, позволявайки на енергията да се издига. В това взима участие и главата. Да вземем един пример: при пробуждането тялото заема вертикално положение, когато спим, тялото лежи - не може да стои или да седи.

Да предположим, че на Земята има човек, който от рождението си не знае какво е сън - той никога не е лягал. Ако след тридесет години той поиска да заспи, за пръв път в живота си ще легне. Първо се е променило състоянието на ума и той заспива. Но новото положение го заинтригува, тъй като никога преди тялото му не е заемало хоризонтално положение. До този момент е седял, ходил, но никога не е лягал. Сега е принуден да легне, за възникнат вътрешните условия за съня. Ако тялото лежи, умът много по-лесно навлиза в определено състояние. Но всички хора приемат различни пози по време на сън, защото състоянието на ума на всеки човек е различно.

Например, дивакът от примитивно племе няма да използва възглавница, но за цивилизования човек е немислимо да заспи без нея. Дивакът мисли толкова малко, че притокът на кръв в главата му е незначителен. За съня е крайно важно притокът на кръв да бъде колкото се може по-малко. Ако притокът е твърде силен, не можете да заспите. Ако нервните окончания на мозъка не са отпуснати, не можете да се отпуснете и вие - кръвта ще продължи да се движи към мозъка. Тогава вие поставяте още една възглавница, и още една. Колкото по-образован и цивилизован е човек, колкото е по-културен, толкова повече възглавници са му нужни. Шията трябва да бъде в почти вертикално положение, за да се предотврати притокът на кръв в мозъка на такъв човек.

Положението на тялото съответства на състоянието на ума. Затова при пробуждането на вътрешната енергия и нейното движение започват да се формират различни асани. Различните чакри също водят тялото до различни асани. При зараждането на определено вътрешно състояние се променя положението на ръцете, изразът на лицето и очите. Същото се случва и в медитация. В резултат човек започва да се замисля за възможностите на обратното - може ли да влезе в състояние на медитация, ако заеме определена асана? Това трябва да се разбере.

В медитацията всички тези процеси се случват и все пак те не са задължително условие. Накратко казано, не всички медитиращи преминават през еднакви положения на тялото. Едно условие трябва да запомните веднъж завинаги - състоянието на тялото и ума на един медитиращ се различава от състоянието на тялото и ума на друг медитиращ, затова не всички ще преминат през едни и същи асани. Например, ако притокът на кръв в главата е недостатъчен, то медитиращият, без сам да знае това, заема сиршасана - стойка на глава. Не всички медитиращи трябва да стоят на главата си, защото притокът на кръв към главата на всекиго е различен. Затова асаните се формират индивидуално в зависимост от необходимостта.

Ако ние сами си изберем асаните, а след това ги практикуваме, ние не знаем коя от тях е полезна или необходима. Асаните могат да причинят вреда, а не само да носят полза. Ако определен медитиращ не се нуждае от тях, асаните могат да причинят само вреда, ако се нуждае - помощта им ще бъде голяма. Една от трудностите е в неувереността. Друга е в това, че когато нещо се случва вътре и едновременно нещо започва да става отвън, енергията се стреми навън. Ако извършваме външна постъпка, тя може да остане просто като физически жест. Както вече казах, в гнева юмрукът се свива автоматично. Обаче съвсем не е задължително при свиване на юмруците да се разгневим. Може да разиграем престорен гняв, като оставаме абсолютно недокоснати отвътре. Обаче ако желаем да провокираме вътрешен гняв, свитите юмруци могат много да помогнат, но не може със сигурност да се каже, че резултатът ще бъде положителен. Ако избираме между свиването на юмруците и тяхното неизползване, възможността да възникне вътрешен гняв в първия случай е по-вероятна. Ако човек е в състояние на покой, ръцете му заемат необходимата мудра. Но ако той практикува тези мудри, не е възможно да се гарантира, че умът му ще достигне до състояние на покой. И все пак определени положения на тялото помагат на ума да се успокои. Тялото показва своята готовност за сътрудничество, останалото зависи от ума. Но измененията на тялото не означават задължително изменения на ума и причината е в това, че тялото винаги следва ума. Именно затова след изменението на състоянието на ума се променя и тялото, то създава възможност за изменение на ума. Макар че измененията не са задължителни.

Оттук и опасността от илюзиите. Човек може да продължи да изпълнява асани и мудри, смятайки, че е достигнал всичко. Такова нещо се случва. Хиляди години хората са практикували асани и мудри, смятайки, че практикуват йога. В резултат концепцията за медитация постепенно се е изгубила в йога. При думата йога-садхана в ума веднага се появяват асани, мудри, прана-яма и т.н., затова винаги настоявам, че ако потребностите на медитиращия са напълно разбрани, определени позиции на тялото оказват огромна полза. Но резултатът не винаги е задължителен. Затова отдавам предпочитание на вътрешната работа, а не на външната.

Ако нещо започва отвътре, може да се постигне неговото значение. Да предположим, че медитиращият седи в медитация и аз чувствам, че вътре в него всичко е готово да се разплаче, но той отчаяно се сдържа. Виждам и това, че ако се разплаче, ще започне да се движи и Ще настъпи катарзис. Но той се страхува да плаче и се въздържа. Ако го посъветвам да не се сдържа, а да плаче, в началото той ще се преструва. Но след две-три минути риданията ще станат истински - накрая импулсът към риданията ще изскочи отвътре навън. Процесът на сълзите ще премахне бариерата и това, което трябва да излезе, ще излезе.

Друг медитиращ желае танца, но също се сдържа. Ако го помолиш да танцува, в началото ще има представление - танцът не е дошъл отвътре. Но с първите танцови стъпки ще възникне възможността танцът да пробие навън и външният танц ще се разтвори във вътрешния. Обаче ако вътре няма танц, а ние караме медитиращия да танцува, нищо няма да се случи.

Необходимо е да се отчитат множество фактори. Условията са твърде много. Ако не искате да си изясните всичко поради сложността му, по-добре е да започнете с вътрешното и да позволите на всичко да се случва спонтанно. Не спирайте външните събития, не се борете с тях. Тогава всичко ще стане от само себе си.

Каква е физическата и психическата разлика, която се проявява при седящо и лежащо положение по време на Динамична медитация!

Разликата е огромна. Както казах по-рано, дълбоко вътре всяко положение на тялото е свързано със съответно състояние на ума. Лежащият човек лесно заспива. Стоящият по-лесно остава буден. И обратното. Съществува страх, че медитиращият може да заспи. Ако той стои, това помага за преодоляване на този страх.

Втората част от техниката е фокусирана върху състоянието на наблюдение, свидетелстване, осъзнаване. За начинаещия е трудно да запази осъзнатост в легнало положение, но с практиката идва и навикът. Ако стоим, намалява се възможността за хипноза на началния стадий, водещ до транс.

Съществува и още нещо. Когато стоите, движенията на тялото са свободни. Когато легнете, вие не позволявате на тялото да се движи по свое желание. Ако седите, половината тяло не участва в това, което се случва. Да предположим, че краката искат да танцуват, а вие седите - значи, те не могат да изразят себе си в танца. Вие дори не ще почувствате това желание, защото сте лишили краката си от възможността да се изразяват. Ако стоите, стъпалата сами ще започнат да се повдигат и вие ще узнаете за тяхното желание. В седнало положение е невъзможно да се улови толкова фин намек.

Традиционната поза за медитация се е появила с цел потискане на всички телесни движения. Сиддхаса-на, падмасана и сукхасана усилено се практикуват преди началото на обучението в медитация, за да се изработи възможността за спиране на тялото. Но възможността за издигане на енергията съществува от самото начало, в резултат на което се случват много неща. Вие чувствате желание да скачате, бягате, пеете, танцувате. Подобни емоционални действия винаги се асоциират с умопобъркване. Малоумните в повечето случаи плачат, смеят се, танцуват или скачат. Ако медитиращият постъпва по същия начин, той ще създаде впечатление за безумие.

Всички седящи асани се практикуват за пълен контрол над тялото, за да не приличаме на безумни в очите на обществото. В такова положение медитиращият изглежда напълно прилично. В наши дни при практикуването на подобни асани краката напълно отичат. Долната част на тялото е твърде тежка, като храм или пирамида -широка в основата, тясно горе. При такова положение на тялото възможността за движение се свежда до нула.

По време на стоеж възможността за движение достига своя максимум - в това положение сдържащият фактор е изключен. Когато кръстосате крака и седнете,

създавайки неподвижно положение, голяма част от вашето тяло е притисната от гравитацията. Но и това не е достатъчно - ръцете също заемат фиксирано положение което ги лишава от възможността за движения. Гръбнакът е прав и неподвижен. Преди да ви позволят да влезете в медитация, вие трябва достатъчно дълго да практикувате подобни асани.

При моя подход проблемът е право противоположен. От моя гледна точка, между нас и побърканите няма фундаментална разлика. Ние само потискаме своето безумие. Може да се каже, че ние сме "нормални луди" или нормално безумни. Толкова много общо има между нас и побърканите... тези, които са отишли малко по-напред в безумието се оказват в затруднение, но безумието е заложено в нас и то се опитва да намери изход.

Когато сте разгневени, за кратко загубвате ума си. В такива моменти извършвате постъпки, които не сте и сънували в съзнателно състояние. Обсипвате другия с оскърбления, хвърляте камъни, чупите мебели. Можете дори да скочите от прозореца и въобще да направите каквото искате. Ако един луд прави нещо подобно, ние можем да разберем постъпката му, но когато "нормален" човек прави същото, ние казваме, че той просто е бесен. Но ако безумието не присъстваше вътре в "нормалния" човек, то не би се проявило и външно. Цялото безумие е в нас, а ние сме просто негови пазители. Според моето разбиране, преди да навлезеш в медитация, необходимо е да изхвърлиш от себе си всичко това. Колкото повече се освобождавате от такива безумства, толкова по-леко става на вашия ум.

Докато за старите техники, използващи сидхасана, са нужни много години, новият метод води до този резултат за броени месеци. При старите методи за реализация отиват много животи, при новите - само месеци. Вътрешното безумие трябва да бъде освободено, но при стария метод катарзисът настъпва на нивото на ефирното тяло, а при новия - на нивото на физическото. Новият метод е съвършено различен, защото смехът, сълзите, танца и т.н. винаги са вътре във вас, така че е съвършено необходимо да ги освободите.

Ако практикувате абсолютно спокойствие на тялото в продължение на много часове, катарзисът настъпва на нивото на ефирното тяло. Тогава това преживяване ще бъде невидимо за околните, този катарзис ще бъде усещан само от вас. По такъв начин вие се защитавате от обществото - в този случай никой няма да узнае, че вие танцувате, смеете се или плачете, тъй като всичко това се случва вътре - като в съня. Вие танцувате вътрешно, смеете се вътрешно, но вашето физическо тяло с нищо не показва вътрешното състояние.

По моему, не трябва се полагат толкова усилия за незначителни неща. Безсмислено е да се кара търсещият да губи цели години за физическа дисциплина, преди да бъде допуснат до медитация. Има и други възможности. Ако човек стане професионалист в контрола над физическото тяло и пълното му потискане, напълно възможно е нито една вибрация да не възникне в ефирното тяло, то да стане абсолютно инертно. При такива условия е напълно възможно да не възникнат по-дълбоки вътрешни процеси, вие просто сте се научили да седите неподвижно, като жива статуя. В подобни условия, когато всички вътрешни процеси са потиснати, напълно са основателни опасенията, че индивидуумът може да си загуби ума.

В миналото мнозина медитиращи са си губили Ума. Предлаганият от мен метод, практикуван сред психично болни в продължение на няколко месеца, ги е извеждал от измененото състояние на психиката. Едва ли нормален човек ще си загуби ума, практикувайки Динамична медитация, защото при тази методика вътрешната лудост не се потиска, а излиза навън. Старите методи са довели мнозина до умопобъркване, но този факт внимателно е крит зад завоалирани фрази. За такъв човек казвали: "В своя екстаз той достига до безумие, но този екстаз е Божествен, - той е светец". Но фактът си остава факт — човекът става напълно луд. Той с такава сила потискал някои неща в себе си, че те напълно излезли изпод контрола му.

Методът на Динамичната медитация изпълнява две задачи: първата - очиства ви от натрупаните нечистоти в момента на катарзиса. Първо трябва да станете леки, след това започва вътрешното пътешествие. Това, което изглежда безумие в тази техника, в действителност е процес на освобождаване от вътрешното безумие. По моето разбиране това, което се крие вътре, трябва да излезе навън, а заедно с него ще си отидат тежестта, напрежението, безпокойството.

Най-интересното е това, че когато ви обхване безумието, не се опитвайте да го контролирате. Именно вие сте господари на собственото си безумие. Щом дойде осъзнаването на този факт, безумието вече никога няма да ви хване.

Погледнете човека, който танцува, пее, плаче по собствена воля - той постъпва като безумец. Но има една разлика - при безумните всичко това става само, докато медитиращият сам го привнася. Без пълното съдействие на медитиращия такова безумие няма да продължи и секунда. По собствено желание той е способен да спре безумните действия във всеки един момент. Такъв човек никога няма да си загуби ума, защото той е преживял безумието, като го е наблюдавал. Сега за него то се превръща в доброволен акт. Оттук нататък безумието е напълно управляемо.

Нашата култура е направила всичко, за да ни лиши ОТ възможността да контролираме безумието, което се е превърнало в недоброволно събитие в живота ни. Затова, когато то идва, ние не сме в състояние да направим нищо с него.

Аз смятам метода на Динамичната медитация за много ценен за бъдещите поколения, защото цялата цивилизация с всеки изминат ден се доближава до абсолютното безумие. Тази техника е подходяща за всички без изключение като защита от настъпващото безумие и друг способ няма.

Ако човек в продължение на час се избави от вътрешното безумие, околните постепенно ще свикнат с подобен вид медитация. Хората ще узнаят, че той медитира. Но ако правят същото насред пътя, могат да се окажат в психиатрична клиника. Ако някой започне да се освобождава от вътрешния гняв, като се нахвърля върху познатите и колегите, едва ли някой ще иска да общува с такъв човек.

Безумието трябва да се прояви с един или друг способ, иначе трудностите са неизбежни. Ако човек доброволно не изхвърли безумието, той ще открие хиляди способи за неговото проявление. Понякога се наливаме с алкохол, опитвайки се да отхвърлим товара от натрупаното безумие. Понякога изразяваме безумието си в огнен танц. Но за какво са нужни такива крайни мерки? Новите видове танц - например туист - не са се появили случайно.-Тялото се нуждае от движение, а ние не сме му оставили никаква възможност за това. Затова то само предприема необходимите подготвителни мерки и се обърква в саморъчно изплетената мрежа.

Медитацията изхвърля безумието без никаква предварителна подготовка. В медитацията ние изхвърляме всичко, което се е натрупало у нас. Ако ни обучават на такъв катарзисен метод от детството, количеството безумни хора значително ще се съкрати. С безумието ще бъде приключено завинаги. Но вместо това с ускоряването на прогреса ние отбелязваме все повече случаи на умопобъркване.

Цялата ни култура ни учи на потискане. Етикетът не допуска бурен плач и гръмък смях. Не е позволено от гледна точка на общественото мнение да се танцува и крещи така, както ти се иска. Всичко трябва да бъде "прилично". Нормите на общественото поведение ни притискат от всички страни, в резултат на което всички необходими вътрешни преживявания се оказват потиснати. Но ето че в един прекрасен ден натрупаното потискане на тези емоции се взривява и ситуацията напълно излиза изпод контрол. Затова катарзисът е първата стъпка в техниката на Динамичната медитация, чрез която ние се освобождаваме от натрупаните емоции.

Именно по тази причина ви съветвам да стоите по време на изпълнение на тази техника, тъй като в такова положение осъзнавате най-малкото вътрешно движение и можете свободно да се движите. Идеалното условие за изпълнение на тази медитация е затворена стая. Тялото трябва да бъде напълно голо, нито една частица материя да не се превръща в препятствие, в сдържащ фактор. Трябва да позволите да се случва всяко движение, така че нито една част от личността да не скрие своето движение. Само при такива условия е възможен бърз прогрес. Тогава това, за което отиват години и дори животи

при практикуването на хатха-йога и други йоги, ще се случи в броени дни.

Практикуването на традиционните йоги е неуместно в наши дни - съвременните хора не могат да си позволят да прекарват в упражнения дни и часове. Нужни са ни методи, носещи бързи резултати. Ако в продължение на седем дни човек редовно практикува Динамична медитация, със завършването на този период той неизбежно ще почувства - с него нещо се е случило. След седем дни той ще стане съвършено друг човек. Ако опитът дава резултат след седем живота, никой няма да си прави труда да се занимава с подобно нещо. Старите методи носят плодове след много раждания. Техният девиз е: "Изпълнявай тези практики през целия си живот, а резултатът непременно ще дойде в следващия". Предишните хора са били по-спокойни и търпеливи. Те продължавали заниманията, независимо че резултатът бил обещан за следващите животи. Днес не ще намерите нито един човек с подобно отношение. Ако резултатът е невъзможен точно сега, никой няма да чака дори утрешния ден.

Кой може да разчита на утре? След като над Хирошима и Нагасаки бяха хвърлени атомните бомби, "утре" изчезна от живота ни. Хиляди американски младежи и девойки отказват да постъпват в колежи. Аргументът е един: "Нима светът ще остане същият по време на завършването на образованието? Никой не знае какво може да се случи утре". Те чувстват, че това е празно губене на време. Младежите бягат от училищата и колежите. Спорят с родителите си: "Ще съществува ли светът след шестте години, прекарани в университета? Можете ли Да гарантирате това? Защо напълно да не се насладим на тези шест безценни години от нашия живот?"

Там, където "утре" е станало неопределено, е безсмислено да се разсъждава с термини за много животи. Никой не е готов да слуша за реинкарнация, и никой не слуша. Затова повтарям: "Практикувайте днес и усещайте резултата веднага". Ако човек може да ми даде един час за провеждането на опита, той непременно ще усети резултат при изтичането на този час. Само в такъв случай той ще се съгласи да ми предостави един час и на следващия ден - иначе едва ли утре ще го изразходва за медитация. Съвременният век има своите изисквания. В света на волските впрягове всичко се е движело бавно, затова и медитацията се е движела постепенно. Сега сме в атомната ера - медитацията не може да си позволи да не бърза. Тя трябва да набира скорост.