Девета глава: Бог снабдява нашите нужди

Девета глава: Бог снабдява нашите нужди

В Тимор имаме болница, но след съживлението не можете да намерите християни там. Повечето са невярващи – езичници и мюсюлмани, и само няколко християни. Защо? Защото, когато се разболеят, християните се молят и уповават на Бога Той да ги изцели веднага. Забелязах, че в Америка, когато ви заболи глава вземате аспирин, след това отивате при Исус. Повечето от вас, когато се разболеете отивате на лекар и никога не идвате при Исус. В Индонезия, обаче, след съживлението ние отиваме при Исус преди да отидем в болницата или да вземем аспирин. За вас е странно, но когато уповаваш на Исус, не се нуждаеш от нищо за твоята глава или стомах, той отнема страха и тревогата, а когато имаш Неговия мир – не се разболяваш. Може би това е странно за Америка и затова вземате милиони и милиони таблетки аспирин. Вие не познавате истинския мир на Исус.

Една медицинска сестра веднъж ми каза: «Брат Мел, това съживление, за което говорите е лошо.» «Защо?» – попитах. «Защото ние нямаме достатъчно пари за болницата.» «За какво са ви нужни? Едва ли в болницата в Тимор имат» – отговорих. «Но така хората могат да бъдат здрави.» «Добре, ако чрез молитвата Бог ги е излекувал, защо се сърдите на нас и ни обвинявате за това?» – попитах аз. Тогава започнах да є говоря за спасението в Исус Христос. Казах є как Бог може да є помогне. Малко след това тя повярва, помоли се и Господ я благослови. Сега, когато тази жена отива по селата, за да помага с медицицина, много често се моли за хората. Веднъж я попитах кое предпочита повече – да се грижи за хората или само да се моли за тях. Тя отговори, че предпочита да се моли за болните.
Светлина през джунглата

Често пъти трябва да пътуваме през нощта или да минаваме през джунглата. Нямаме пътеводител или карта, но Бог ни каза да се молим за светлина. Той даде на израилтяните светлина, защо да не даде и на нас? Библията никога не се променя!

Светлината, която Бог ни даде след като се молихме, беше подобна на светлината при приземяването на самолет. Когато тя отиваше наляво, отивахме наляво, а когато се движеше надясно, отивахме надясно. Когато продължаваше напред, ние продължавахме също. И така, тази светлина ни водеше до селото или до църквата, където трябваше да служим. Много пъти Бог ни е водил по този начин. Не знаем пътя, само следваме светлината и винаги биваме отвеждани до точното място, където Бог иска да отидем.
Облаците стават «чадъри»

Друг път пък се е налагало да пътуваме през деня, а в Индонезия е много горещо. Често горещината достига до 50-60 градуса. Но Бог ни даде облачен стълб. Той постави облака в небето и сянката му се движеше около нас. Когато вървяхме напред, тя също вървеше напред. Изглеждаше, като че вървим под чадър и ние славехме Бога за това. Библията казва: „А Моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Исус Христос.“ Аз вярвам, че ако имате нужда от хляб, Бог ще ви даде хляб. Вярвам, че ако имате нужда от пари, Бог ще ви даде пари. Ако имате нужда от физическо изцеление, Бог ще ви даде изцеление. Той задоволява всяка ваша нужда, когато Му се доверите. Ще ви даде и духовно изцеление, ако имате нужда от такова.

Християнската дейност не е трупане на пари. Аз не мога да се примиря с този факт в Америка. Това просто оскърбява духът ми. По време на индонезийското съживление Господ ми каза, че не ни е позволено да казваме, че нямаме пари. „Ако се нуждаете от пари, вие трябва да кажете само на мене“ – каза ни Бог. Докато Неговата благодат е вътре в нас, ние никога на никого не казваме за пари, или че имаме нужда от тях.

Знаете ли какво става с църквите в Америка? В много случаи се угася действието на Святия Дух. Често пъти се е случвало да се проповядва само 5 мининути за Исус, а 25 мининути за парични нужди. Веднъж в една от църквите, докато служех, пастирътт ме прекъсна с думите: „Господ ми каза, че тук има 33 души, които ще дадат по 250 долара за новата ни сграда в името на Исус.“ „О, мили Исусе, – мислех си аз – как мнозина използват Твоето име, за да получават пари.“ Чрез наемници няма благословение. Галатяни 1:6 казва: „Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат и така скоро преминавате към друго благовестие (друго учение или друго благословение).“ Пастирът каза още: „Сега всички ще се молим и ще видим кой ще отговори на Божия зов. Дяволът ще ви каже, че можете да направите нещо по-голямо за Бога утре – продължи той, – така че бъдете внимателни, Бог иска да дадете днес.“ Тогава той перефразира библейския стих от Притчи 27:1: „Утре не е твоето днес, а днес.“ „Сега – попита той – кой ще даде 250 долара?“ Не искам да кажа, че тези пари ще се използват неправилно, но прилагането на страх и заплаха не е духовния начин за получаване на пари. Това става в нашите църкви. Може би мотивът е духовен, но начинът на действие е плътски. В резултат на това ние оскверняваме Евангелието. В моето служение Бог никога не е допускал да вземам пари. Въпреки това Той е снабдявал всяка моя нужда в служението ми в САЩ и където и да ме е водил.

Петдесетте цента, които имах в джоба си, когато дойдох в Америка, бяха като делвата на вдовицата. Когато вземете дарение, открито съществуват две опастности. Понякога има хора, които не искат да дадат, но за да не разберат другите, те пускат нещо в дискуса. Това не е добро! Нито човекът, нито църквата ще бъдат благословени. Втората опасност е когато хора дават по 20 или 200 долара, за да ги видят другите че дават. Този вид даване е също лош. Там наблизо може да има радостен дарител, който има само няколко стотинки и той ще се засрами. Но когато даваме пари, защото Бог ни е казал, ние ги даваме с молитва и Той наистина благославя дарението.

Не искам да важнича в Америка, но това ми дава Бог да кажа. В едно от събранията в САЩ едно хипи дойде при мен, за да намери Господа като свой личен спасител. Но се случи нещо ужасно заради дарението. Това хипи имаше само една малка монета и когато мина дискуса той я пусна в него. Този, който събираше даренията му отправи поглед, който казваше: „Много си евтин!“ Хипито се почувства ужасно. „Ако това е християнство, аз не бих го пожелал никога“ – ми каза той. Колко жалко, че една малка монета може да покаже разликата между небето и ада за това момче. О, аз се моля да видим Божия начин, когато става въпрос за пари в църквата.