Толерантност и свръхтолерантност Що е толерантности що е свръхтолерантност? Толе рантността е отношение към детето, с което приемаме детинското в него. Това означава, че приемаме, че детето си е дете, че чистата фланелка няма да е чиста дълго време, облечена от нормално дете, че детето предпочита да тича, вместо да върви, че дърветата са за да се катериш потяха огледалата - за да правиш пред тях най-различни муцуни. Смисълът на толерантността е да приемем, не де цата са хора, които имат конституционното право да изпитват всички видове чувства и желания. Свободата да желаеше абсолютна и неограничена. Всички чувства и фантазии, всички мисли и желания, всички мечти и копнежи, независимо какви, трябва да се приемат и уважават ида бъде позволено да се изразяват по подходящ начин. Рибите плуват, птиците летят, а хората чувстват.Децата не отговарят затова, което чувстват, но теса отговорни за начина, по който изразяват тези чувства. Затова ние не можем да очакваме да отговарят за чувствата си, а само за поведението си. Не трябва да им се позволява деструктивно поведение. При деструктивно поведение родителите се намесват иго пренасочват в словесно изражение или други символни канали. Подобни разрешени символни канали са например злобните рисунки, обиколките около блока, злите желания, записани на касетофон, съчиняване на саркастични стихчета, писане на криминални истории и т.н. Накратко, толерантността е приемането на въображаемите желания и символното им осъществяване. Свръхтолерантността е позволяването на нежелател ни действия. Толерантността и приемането на всички чувства като допустими вдъхва увереност на детето и все понарастваща способност да изразява тези чувст ва и мисли. Свръхтолерантността причинява тревога и нарастващи претенции за привилегии, които са недо пустими.