Кодекс за социално осигуряване (ксо) чл. 54а, 54з кодекс на труда



Дата14.03.2018
Размер156.23 Kb.
ТипКодекс

Обезщетения при безработица


Действието на разработката е регламентирано от: КОДЕКС за социално осигуряване (КСО) - чл. 54а, 54з КОДЕКС на труда (КТ) - чл. 325 - 326, чл. 330 ЗАКОН за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) - чл. 47

ЗАКОН за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г. (ЗБДОО) ЗАКОН за държавния служител (ЗДСл) - чл. 103, чл. 105, чл. 107 ЗАКОН за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) -чл. 128 - 128а, чл. 128в

ЗАКОН за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) - чл. 253 НАРЕДБА за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица

Същност
Обезщетението за безработица представлява периодично парично плащане от фонд "Безработица". То се предоставя на безработните лица, за да компенсира загубеното от тях възнаграждение по прекратено трудово правоотношение.

От казаното по-горе могат да се направят следните изводи:

- Обезщетението за безработица се изразява в изплащане на парична сума.

- Изплащането става периодично. Периодът на плащане е месечен, което се дължи на факта, че целта на обезщетението е да замести загубеното трудово възнаграждение.

От това правило чл. 47 от ЗНЗ въвежда едно изключение: лице или липа, които са безработни с право на парично обезщетение и желаят самостоятелно или заедно да започнат стопанска дейност, могат да получат еднократна парична сума вместо парично обезщетение за безработица след одобряване на бизнеспроект от поделение па Агенция по заетостта и молба от лицето, с която то заявява, че желае да получи еднократна парична сума вместо парично обезщетение за безработица (виж Насърчаване на заетостта).
Субекти на правото на обезщетение
Субектите на правото на обезщетение за безработица са посочени в чл. 54а от КСО. Това са безработните, които са осигурявани или са подлежали на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването.
Възникване на право на обезщетение при безработица
Правото на обезщетение при безработица възниква при наличието на следните предпоставки, които трябва да съществуват едновременно:


  1. На първо място, за да има право едно лице на обезщетение за безработица, то трябва да е безработно. Безработен е лице, регистрирано в дирекция "Бюро тю труда", което не работи, търси работа и има готовност да започне работа в 14-дневен срок от уведомяването му от дирекцията "Бюро по труда", съгласно § 1, т. 1 от ЗНЗ.

  2. Наличие на определен трудов стаж. Според чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение имат лицата, които са осигурявани или са подлежали па задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяването на осигуряването и това време се зачита за трудов стаж.

Виж Осигуряване на работещите по трудови и нетрудови правоотношения лица.

За да възникне правото на обезщетение, безработното лице трябва да е подлежало на задължително осигуряване най-малко 9 месеца. Не е нужно през тези девет месеца ефективно за него да са били внесени дължимите осигурителни вноски. Достатъчно е то да е подлежало на осигуряване за всички осигурени социални рискове.

На второ място, за да се счете, че тази предпоставка е налице, е нужно 9-те месеца да са придобити през определен период от време, а именно 15 месеца преди

прекратяването на осигуряването.

"Последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването" с оглед определяне на правото на парично обезщетение за безработица обхващат периода от 15 месеца до датата на прекратяване на правоотношението.

Например, при прекратено правоотношение, считано от 19.01.2005 г., 15-те месеца обхващат периода от 19.10.2003 г. до 18.01.2005 г. включително.

3. Да има регистрация в дирекция "Бюро по труда" по постоянен адрес - чл. 18 от ЗНЗ, направена в тримесечен срок от прекратяване на трудовото правоотношение.

Значението на регистрацията в дирекция "Бюро по труда" е, че е извършването й безработното лице декларира факта на настъпването на безработицата и отправя искане за влизане в действие на всички активни и пасивни мерки на пазара на труда спрямо него.

Пропускането на 3-месечния срок за регистрация не води до погасяване правото на обезщетение. Ако закъснението се дължи на уважителни причини, обезщетението се дължи за целия законов срок, в противен случай срокът на обезщетението се намалява с периода на закъснението.

Лицата е отпуснато парично обезщетение за безработица подават декларация обр. Б-6 (за промяна в обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица) само при промяна в обстоятелствата, декларирани от тях при подаването на заявлението за регистрация.



  1. Лицето да не е придобило право на пенсия за осигурителен етаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране.

  2. Лицето не упражнява трудова дейност, за която подлежи иа задължително осигуряване по чл. 4 от КСО.


Размер на обезщетението за безработица
Съгласно чл. 546, ал. 1 от КСО размерът на паричното обезщетение за безработица па лицата, които са работили при пълно работно време, е 60 на ето от средномесечния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за последните 9 месеца, през които са подлежали на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове, но не по-малък от минималния и по-голям от максималния размер на обезщетението за безработица, които се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За 2008 г. те са съответно 100 лв. и 200 лв., съгласно чл. 10 от ЗБДОО за 2008 г. Определеният минимален размер се отнася и за обезщетенията за безработица, отпуснати преди 01.01.2008 г., които ще се изплащат през 2008 г. Промяната в размера им се извършва служебно, като се издава разпореждане за изменение решението на директора на Дирекция "Бюро по труда" за отпускане на парично обезщетение за безработица.

Виж Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица.

Размерът на обезщетението за безработица се определя в процент от средномесечния осигурителен доход на безработния преди прекратяването на осигуряването и може да се изчисли по следната формула:

Обезщетението = СМОД х 60% Където:
СМОД - средномесечния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски.
Доходите, които се вземат предвид при определяне на средномесечния осигурителен доход, са регламентирани в чл. 9 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица.

Вземат се предвид доходите за последните 9 месеца, през които лицата са подлежали на задължително осигуряване за всички социални рискове, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски.

Когато в периода, от който се определя средномесечният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно:

• за времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете, на неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане и на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година - месечната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;



  • за времето на платен отпуск за временна неработоспособност' и за отпуск за бременност и раждане - доходът, от който е определено паричното обезщетение;

  • за времето, зачетено за осигурителен стаж но законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна -минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния период.

Средномесечният осигурителен доход, от който се определя паричното обезщетение за безработица, се изчислява, като сборът от доходите, посочени по-горе се раздели на 9.

В КСО са предвидени случаи, когато безработни лица получават минималния размер на обезщетението за безработица, независимо от осигурителния доход, върху който са правени осигурителни вноски. Това са случаите, когато:



  • безработните лица по собствено желание са прекратили правоотношенията си;

  • правоотношенията на лицата са били прекратени поради виновното им поведение;




  • правоотношения на лицата са прекратени на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и чл. 330 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105 и 107, ал. 1, т. 1 - 4 от Закона за държавния служител, чл. 128 . т. 1, 7 и 8, чл. 128а и чл. 128в, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и чл. 245, ал. 1. т. 4, 6 и 8 от Закопа за Министерството на вътрешните работи, чл. 165, ал. 1, т. 2. 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт;

  • безработните лица са придобили право па парично обезщетение но чл. 54а от КСО преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото па обезщетение за безработица.

Според чл. 546, ал. 5 от КСО "Размерът на паричното обезщетение на безработните лица, работили на непълно работно време, се определя пропорционално па уговореното време. В този случай размерът на обезщетението не може да бъде по-малък от съответната пропорционална част на определения минимален размер на обезщетението за безработица.

Според чл. 546, ал. 6 от КСО лицата, наети на работа на непълно работно време в срока за изплащане на паричното обезщетение и получаващи възнаграждение, по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, имат право на обезщетение за безработица в размер 50 на сто от полагащото им се парично обезщетение за оставащия период на изплащането по чл. 54в, ал. 1 от КСО.

Виж Спиране и прекратяване получаването на обезщетение за безработица.

Начало на изплащане на обезщетението за безработица
Съгласно чл. 54а, ал. 4 от КСО паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението за отпускане на обезщетение е подадено в 3-месечен срок от тази дата. Ако заявлението е подадено след този срок по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаша за периода но чл. 54в от КСО, намален със закъснението.

Обезщетението се отпуска въз основа на писмено заявление до ТИ на ПОИ. към което се прилагат документите, изброени в чл. 1, ал. 1 от Наредбата.

Това означава, че дори ако безработното лице изчака края на тримесечния срок за регистрация, дължимото му обезщетение ще се изплати със задна дата от момента па настъпване на безработицата.

Срок на изплащане на обезщетението при безработица
Продължителността па срока на изплащане на паричното обезщетение за безработица зависи от продължителността на осигурителния стаж на безработното мине и е следната:




ПЕРИОД ЗА ИЗПЛАЩАНЕ

ОСИГУРИТЕЛЕН СТАЖ

НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО

(ГОДИНИ)

(МЕСЕЦИ)







до 3

1

от 3 до 5

4

от 5 до 10

6

от 10 до 15

9

от 15 до 2 0

10

от 20 до 2 5

11

над 2 5

12

Срокът на получаване на обезщетението е определен в зависимост от осигурителния стаж на безработното лице, тъй като по-продължителният осигурителен стаж, от една страна, указва по-продължително внасяне на осигурителни вноски във фонд "Безработица", а от друга така се отчита фактът, че по-възрастните безработни по-трудно намират работа в сравнение с по-младите. За осигурителен етаж се зачита трудовия етаж по Кодекса на труда, служебния етаж по Закона за държавния служител, етажа по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за съдебната власт, натрупан до 31 декември 2001 г., времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО са осигурени за безработица след I януари 2002 i., включително и времето зачетено въз основа на документ, удостоверяващ осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която Република България има международен договор в областта на социалното осигуряване (чл. 8 от Наредбата).



Обезщетение за дълготрайна безработица

Право на парично обезщетение за дълготрайна безработица имат лицата, конто са регистрирани като безработни в съответното ТП на Агенцията по заетостта и отговарят на следните условия (чл. 54и, ал. 1 от КСО):

1. след получаване на обезщетение за безработица са останали без работа и най-малко 12 месеца, преди месеца на подаване на заявлението, редовно са поддържали регистрацията си като безработни. Това обстоятелство се удостоверява е документ,издаден от териториалните поделения на Агенцията по заетостта. Обстоятелството, че лицето е получавало парични обезщетения за безработица, се установява от регистър "ПОБ" на Националния осигурителен институт и Регистъра на осигурените лица, а за периоди преди 1.01.2002 г. - чрез заверен трудов стаж от дирекция "Бюро по труда" в
трудовите книжки на лицата или в образец УП-3;

2.имат навършени 60 години и 6 месеца за мъжете и 57 години и 6 месеца за жените;

3. сборът от възрастта и осигурителния им стаж е до 60 месеца по-малък от
изискуемия по чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО. Изчисленията но тази точка се нравят от длъжностните лица от дирекция/отдел "Пенсии" в ТИ на НОИ по искане на лицето при представяне от негова страна на всички документи за общ трудов н/или служебен, и/или осигурителен стаж;

4. нямат отпусната пенсия;

5.не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително
осигуряване по чл. 4 от КСО.

Паричното обезщетение за дълготрайна безработица се отпуска въз основа на заявление до ТП на ПОИ и се изплаща ежемесечно от датата на подаване на заявлението за период, не по-дълъг от 30 месеца. Обезщетението е в минималния размер, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната календарна година (за 2008 г. - 100 лв.).

Изплащането му се прекратява по условията на чл. 54д от КСО, както и при отпускане на пенсия, независимо от вида й.

Право на обезщетение за дълготрайна безработица се придобива само веднъж (чл. 54и, ал. 5 от КСО).



Получаване на обезщетението за безработица заедно с други обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение
Според чл. 54в, ал. 3 от КСО в сроковете за получаване на обезщетение за безработица не се включва срокът на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КГ, по чл. 106, ал. 2 и чл. 107, ал. 3 от Закона за държавния служител и по чл. 58. ал. 3 от Закопа за висшето образование, като изрично е предвидено, че двете обезщетения не могат да се получават едновременно.

Обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ се дължи в следните хипотези:

  • уволнение поради закриване на предприятието или на част от него;

  • уволнение поради съкращаване на щата;

  • уволнение поради намаляване обема на работа;

  • уволнение поради спиране на работата за повече от 15 дни.

Обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя и се изплаща за времето, през което той е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, е колективен трудов договор или е трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил па работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право па разликата за същия срок.

По аргумент на противното от чл. 54в, ал. 3 от КСО може да се направи извод, че заедно е обезщетението за безработица могат да се получават всички други обезщетения, дължими от работодателя на работника/служителя при прекратяване на трудовото правоотношение - виж чл. 222, ал. 2, чл. 224 от КТ (виж Обезщетения, регламентирани от Кодекса на труда).


Получаване на обезщетение за безработица едновременно е пенсия
Една от основните характеристики на безработните е тяхната физическа и умствена способност да полагат труд и именно поради това липата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не се смятат за безработни, тъй като при наличието на предпоставките, обуславящи възникването на това право (натрупване на осигурителен стаж и достигането на определена възраст), законодателят по презумпция е изключил възможността имащите право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране да са трудоспособни (чл. 54а, ал. 1, т. 2 от КСО).

Изключение от това правило е въведено за лицата:

1. получаващи пенсия за инвалидност поради общо заболяване или трудовапзлополука или професионална болест, за които с решение на ТЕЛК е установена възможност да полагат труд, тоест за които е преценено, че имат остатъчна трудоспособност;

2. получаващи социална пенсия за инвалидност.

Изключението е допуснато е оглед на разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от Конституцията на Република България, че "лицата с физически и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото".
Данъчно облагане на паричните обезщетения за безработица
Според чл. 13. ал. 1, т. 15 от Закона за данъците върху доходите па физическите лица, не подлежат на данъчно облагане паричните и непаричните доходи от социално подпомагане, получени на основание на нормативен акт, и обезщетенията и помощите при безработица.
Необходими документи
Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на лично заявление до териториалното поделение на НОИ по постоянния адрес па лицето. Към заявлението ее прилагат (чл. Кал. 1 от Наредбата):


  1. документ за peine грация като безработен от съответното териториално поделение на Агенцията но заетостта;

  2. декларация, че не е отпусната пенсия за осигурителен етаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране и че не се упражнява дейност - основание за задължително осигуряване но чл. 4 от КСО.

  3. акт за прекратяване на правоотношението, което е пораждало задължение за задължително осигуряване;

4. документи, удостоверяващи общ и/или служебен трудов етаж н/или
осигурителен етаж, и/или стаж, зачетен на основание на международен договор в областта
на социалното осигуряване, но който Република България е страна;

5. справка-декларация (обр. Б-4 или обр. Б-4-1 /обр. Б-4-2), изготвена от осигурителя, за размера на осигурителния доход преди прекратяването на


правоотношението.

Паричните обезщетения за дълготрайна безработица, придобити при условията на чл. 54и от КСО, ее отпускат въз основа на заявление, към което ее прилагат (чл. I, ал. 2 от Наредбата):



  1. документ от Агенцията по заетостта за редовно поддържана регистрация като безработен в съответното 111 на агенцията най-малко 12 месеца, предхождащи месеца на подаване на заявлението;

  2. декларация, че не е отпусната пенсия и не се упражнява дейност - основание за задължително осигуряване по чл. 4 КСО;

3. документи, удостоверяващи общ и/или служебен трудов етаж, и/или осигурителен етаж, и/или стаж, зачетен па основание на международен договор в областта на социалното осигуряване, но който Република България е страна;

4. удостоверение за недостигащ сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, издадено от териториалното поделение па НОИ.

Ако при подаване па заявлението има някакви нередовности, III на ПОП в 7-дневен срок уведомява лицето за тях и му дава писмени указания за отстраняването им. Ако нередовностите не бъдат отстранени в 15-диевеи срок от уведомяването, преценката на правото и определянето па размера на паричното обезщетение за безработица ее прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4 КСО и от Регистъра на лицата, които работят по трудово правоотношение.

Според чл. 3 от Наредбата обезщетението за безработица се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението е подадено в 3-месечен срок от тази дата.

Когато заявлението е подадено след 3-месечния срок но уважителни причини, удостоверени е официален документ, обезщетението се изплаща от датата па прекратяване на осигуряването за определения в КСО период. Уважителни причини са: задържане от органите на властта, явяване в съд или друг държавен орган, отбиване па наборна военна или мирновременна алтернативна служба, участие във военноучебен сбор или преподготовка; заболяване и други подобни обстоятелства, удостоверени е официален документ, за които териториалното поделение на НОИ е уведомено своевременно. Уважителна причина е и неработоспособността поради бременност, раждане и майчинство, удостоверена с болничните листове.

Когато заявлението е подадено след този срок по неуважителни причини, обезщетението се изплаща от датата на подаване на заявлението за определения в чл. 54в от КСО период, намален със закъснението. Например, ако заявление е подадено на петия месец от прекратяването на осигуряването, а обезщетение се дължи за 8 месеца, то ще е се изплаща само три месеца.



Приложения:

Парични обезщетения за безработица


обр.Б-1. Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ)
обр.Б-1-1. Заявление за отпускане на парично обезщетение за дълготрайна безработица
обр.Б-2. Декларация за обстоятелствата за отпускане на ПОБ
обр.Б-2-1. Декларация за обстоятелствата за отпускане на парично обезщетение за дълготрайна безработица
обр.Б-3. Опис на документите за стаж
обр.Б-4-2.Справка-декларация за размера на осигурителния доход (за лица, чиито правоотношения са прекратени след 31.12.2004 г.)
обр.Б-4-3.Справка-декларация за размера на осигурителния доход (за лица, чиито правоотношения са прекратени след 31.12.2006 г.)
обр.Б-6. Декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане на ПОБ
обр.Б-34. Удостоверение за изплатени обезщетения
обр.Б-35. Заявление за отпускане на ПОБ по чл. 233 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ)
обр.Б-36. Декларация за обстоятелствата за отпускане на обезщетение по чл. 233 от ЗОВСРБ.
Каталог: docs demo
docs demo -> Бизнес план на “вертен” оод – софия съдържание резюме 4 увод 5
docs demo -> Закон за дружествата със специална инвестиционна цел
docs demo -> Годишните корекции в размера на частичния данъчен кредит по зддс
docs demo -> Предварителен договор за наем
docs demo -> Notificatio n
docs demo -> Как се пише бизнес план представянето на бизнес-плана пред потенциалните кредитори или инвеститори преминава през няколко фази
docs demo -> Областна инспекция по труда
docs demo -> Инструкция за безопасна работа със стругове


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница