Кожно-диагностични проби
Проверяване състоянието на алергия е от извънредно голямо значение при поставяне на диагнозата нри редица заболявания. Чрез нея се съди за наличието на антитела в организма към даден причинител, а оттам за наличие или отсъствие на този причинител в организма. Създадени са множество технически прийоми за осъществяване и поддържане контакта на антигена със сенсибилизираните тъкани на кожата.
Видове проби
I. Епикутанни проби:
1. Пластирни (лейкопластни) - върху специален пластир се поставя капка от алергена в количество колкото лещено зърно, отгоре се покрива с левкопласт и не позволява на алергена да се изпарява. Мястото не се обработва предварително с никакви дезинфекционни разтвори.Отчита се след 24 ч, а късната проба – на 48 ч. Тази проба е неточна - не се знае какво количество от алергена ще попадне в кожата.
2. Капкови проби (открити)
-
Проба на Ведров - поставя се една капка върху кожата на горната част на корема 3-5 см встрани от средната линия. Използва се за изследване на водни разтвори.
-
Проба на грония клепач – поставя се 1 капка посредством стъклена пръчка върху края на горния клепач, като се внимава капката добре да е изсъхнала преди отварянето на клепачите. Отчитане на 24 и 48 ч.
-
Перкутанна проба на Моро – веществото се нанася върху кожата като се втрива силно с показалец. За установяване на туберкулинова алергия и за изпитване чувствителността на яйчен белтък.
II. Кутанни /скарификационни проби/.
-
Скарификационна проба
-
Проба с убождане – поставя се капка върху кожата и се прави повърхностно убождане с леко завъртане със стерилна игла през капката
-
Модифициран тест с убождане (прик тест) – иглата се вкарва през капката под остър ъгъл в повърхностните слоеве на епидермиса и след това върхът се повдига леко нагоре
III. Интракутанни кожни проби – алергена се инжектива в най-повърхностните слоеве на кожата, при което се осъществява най-тесен контакт между строго дозираното количество от алергена и сенсибилизираната тъкан.
Правила при извършване:
-
Пробата да е назначена от лекар
-
При извършване на пробата болния да не е взимал противоалергични лекарства
-
Спазване на абсолютна асептика и антисептика на инструментите
-
Отчитане резултатите от пробата в присъствието на лекар като същия запише резултата със знака плюс и минус.
-
Пробите са противопоказани при болни с хипертония 3 степен, диабет, бъбречни заболявания, бременност
-
При проготвяне на алергена се използва работна концентрация на разтвора, като за разтворител се използва само физиологичен разтвор
Епикутанни проби
Необходими принадлежности:
-
стерилни памучни тампони
-
спирт
-
гота-тест /специално лейкопласт за изпитване на кожна чувствителност/
-
унгвент или спринцовка с разтвор на антибиотик
Подготовка на сестрата:
-
Измиване и дезинфекция на ръцете.
-
Поставяне на ръкавици.
-
Подготовка на необходимите принадлежности.
-
Подготовка на пациента.
Подготовка на пациента:
-
Информиране и получаване на съгласие за предстоящата манипулация.
-
Заемане на необходимото положение - лежащо или седящо.
Начин на извършване
-
Пациентът се осведомява за предстоящата манипулация.
-
В спринцовка се аспирира разтвора на антибиотика
-
Прави се върху непроменена, здрава кожа на флексоралната страна на предмишницата
-
Мястото се почиства с памучен тампон напоен със спирт.
-
Изчаква се да изсъхне.
-
Върху гота–теста се накапват 1-2 капки от антибиотика или тънък слой унгвент
-
Гота–теста се залепва на кожата
-
Прави се контрола с физиологичен серум по аналогичен начин.
-
Отразява се извършената проба в: рапорта, тетрадката за назначения, температурен (реанимационен) лист и ИЗ на пациента с дата, час (на извършване и отчитане) и името на сестрата, която я е направила.
-
Пробата се отчита от лекар след 24 h и резултатът се отразява в рапота и ИЗ на пациента, като дежурния лекар се подписва.
-
Пробата се смята за положителна, когато на мястото на приложението има зачервяване, папула, инфилтрат, сърбеж
-
При получаване на общ и локален сърбеж или други общи реакции пробата веднага се прекъсва, без да се изчакват 24 h и се отчита като положителна.
Извършване на скарификационна проба
Основни правила:
-
кожата на вътрешната страна на предмишницата трябва да бъде здрава
-
отчитането се извършва на 30-ата мин. и след 24h.
-
пробата се смята за положителна, когато на мястото на приложението има зачервяване, папула, инфилтрат, сърбеж
-
кожните проби се считат за положителни когато измененията са над 5mm.
Начин на извършване:
-
Постави болния в удобно за него положение, обясни му манипулацията
-
Дезинфекцирай воларната част на предмишницата
-
Направи успоредни надрасквания със игла или ланцета на епидермиса – те трябва да бъдат толкова повърхностни, че да не се появи кръв или лимфа и все пак да бъдат достатъчно дълбоки, за да отстранят роговия слой на епидермиса.
-
Правят се толкова скарификации, колкото алергени и контроли ще се поставят.
-
Разстоянието между отделните скарификации трябва да бъде 2,5 - 4 см.
-
Постави известно количество от алергена върху надрасканото място, след което втривай леко с иглата.
-
Направи контрола върху най-долната скарификация.
-
Върху ръката отбележи дата и часа на пробата
-
Отчети реакцията на 30-та мин. И късна - 24-тия час. (Извършва се от лекар).
-
Запиши в: рапорта, тетрадката за назначения, температурен (реанимационен) лист и ИЗ на пациента- дата, час (на извършване и отчитане) и името на сестрата, която я е направила.
Проба на Манту (Mantoux) - Туберкулинова проби
Изпитва се чувствителността към туберкулозните бактерии.
БЦЖ – за изграждане на имунитет (прави се на лявото рамо – 0,1 мл).
Манту е най – точната и прецизна проба утвърдена от СЗО. Извършва се с ППД (пречистен протеинов дериват). Отпуска се в ампули от 1 мл, с концентрация – 10 Е (за възрастни), 5 Е (за деца). Една ампула се използва за 8-10 пациента. За всяко изследвано лице се използват отделна спринцовка и игла.
Туберкулиновите проби се извършват по лекарско назначние. Въвежда се САМО 0,10 мл от 1 мл. назависимо от това дали ще се появи габар. Несполучливо Манту може да се повтори едва след 1 месец. Правенето и отчитането на пробата се извършва от лекар или от специално обучена МС под контрола на лекар. Отворена ампула се използва едномоментно, остатъкът се изхвърля. Туберкулиновите ампули се съхраняват в хладилника на тъмно при тмпература от -2 до +8
Необходими пособия
-
Табличка
-
Прецизна спринцовка
-
Игла с късо и тънко тяло и остър връх (2 см)
-
Спирт
-
Памучни тампони
-
Ампула ППД
-
Бъбрековидно легенче
-
Съпровителна бележка
Пример:
¾ Иван Петров – 48 год.
Mantoux ППД
Направено: 27 март 07г. – 13 часа
Отчетено: 29 март 07 г.
Начин на извършване
-
След почистване със спирт ампулата се отваря
-
Разтворът се изтегля с дълга стерилна игла, поставена на туберкулинова спринцовка
-
Инжектирането се извършва на вътрешната повърхност от средната трета на предмишницата
-
Мястото на убождане се почиства със спирт или етер
-
Изчаква се кожата на ръката да изсъхне
-
С лявата ръка кожата се опъва встрани
-
С дясната ръка бавно се въвежда разтвора в доза 0,10 мл
-
При инжектирането спринцовката се поставя успоредно на предмишницата
-
Изважда се иглата без да се попива мястото на убождане
-
Пациентът трябва да изчака 20 мин.без да спуска и стегне ръкава
-
Върху ръката се пише какво е направено (Пр: 27 март 07г - М)
-
При добре извършена туберкулинова проба на кожата се образува мехурче
-
Туберкулиновата реакция се отчита на 48 или 72 час след извършване на пробата.
Отчитането се извършва като се измерва напречния диаметър на инфилтрата с прозрачна милиметрова линийка. Зоната на еритема не се отчита. Реакция от:
-
0 - 5 мм – (-) отрицателен (няма имунитет към тубер.бактерии, прави се БЦЖ)
-
5 - 10 мм – (+) положителен (има изграден имунитет)
-
10 – 15 мм – (+ +) силно положителна (организма има много добър имунитет)
-
Над 15 мм – задължителна консултация с диспансера. Тук организма реагира мнго бурно и може да има туберкулинов процес (но не винаги говори за туберкулоза)
Източници на грешки
1. Неспазване правилата за асептика и антисептика
2. Неправилно направени скарификации
3. Неточна концентрация на антибиотика
4. Направена проба с различен антибиотик от назначения.
5. Непредупреждаване на пациента да не избърсва накапванията
6. Неспазване времето за отчитане
7. Неправилно отчитане на пробата
Сподели с приятели: |
