Що се отнася до защитата на правата върху обекти на индустриална собственост, в българското законодателство съществуват три вида защита: административни наказания, гражданска и наказателна отговорност

Що се отнася до защитата на правата върху обекти на индустриална собственост, в българското законодателство съществуват три вида защита: административни наказания, гражданска и наказателна отговорност.

Съгласно чл.81 от Закона за марките и географските означения “лице, което предлага, пуска на пазара или съхранява с тези цели стоки, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.”. Посочената административно-наказателна разпоредба предвижда също така и отнемане на стоките-предмет на нарушението в полза на държавата, независимо чия собственост са те, и тяхното унищожаване. В отменения Закон за търговските марки и промишлените образци съществуваше подобна разпоредба, която обаче не предвиждаше унищожаване. Разпореждаше се иззетите стоки да се предоставят на органите на местно самоуправление и след изличаване на марката от стоките същите да се пускат за продажба, като приходите, получени от тях, се внасят в републиканския бюджет. новата разпоредба беше хармонизирана със съответните разпоредби на законодателството на Европейския съюз, като целта, която се преследва, е стоките, нарушаващи чужди права, да не бъдат допускани до търговската мрежа.

Случаите на нарушения на търговска марка се проверяват по искане на притежателя на правата върху марката. През 2000г. в Патентното ведомство са подадени 50 искания. със съдействието на Икономическа полиция са проверени 30 случая. Съставени са 28 акта за нарушение и 2 констативни протокола за липса на нарушение. Издадени са 18 наказателни постановления. Както вече беше посочено, наказателните постановления подлежат на обжалване пред съответния районен съд. изминалата година са заведени 24 дела, като 10 от тях са приключили. Осем наказателни постановления са влезли в сила и са изпратени за изпълнение на съответните органи на местната власт. Разпоредбата на чл.81 от Закона за марките и географските означения се прилага и в случаите, когато без правно основание се използва регистрирано географско означение или неговата имитация.

Идентична правна норма съществува и в Закона за промишления дизайн. Съгласно чл.65 от Закона “лице, което произвежда, предлага, излага на пазара или съхранява за тези цели продукти, изработени чрез копиране или използване на дизайн, включен в обхвата на закрила, без съгласието на неговия притежател, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.”. Както и при марките, нарушаващите чужди права продукти се отнемат в полза на държавата, независимо чия собственост са, и се унищожават. обаче, в чл.65, ал.3 изрично е предвидено, че продуктите не се унищожават “в случаите, когато е възможно преработването на продукта, към който е приложен или към който е включен дизайнът - предмет на нарушението, така че да не се нарушава правото на притежателя върху дизайна”. Но при повторно или при следващо нарушение винаги се извършва унищожение.

Както и при марките, случаите на нарушения на промишления дизайн се проверяват от Патентното ведомство по искане на притежателя на правата. През 2000г. във ведомството са подадени 2 искания: проверен е един случай, издадено е едно наказателно постановление, което е обжалвано пред съответния районен съд.

Гражданско-правната защита на индустриалната собственост се свежда до възможността да се предявяват различни видове граждански искове, които са детайлно регламентирани в Закона за патентите (чл.28), Закона за марките и географските означения (чл.76), Закона за промишления дизайн (чл.57), Закона за топологията на интегралните схеми (чл.34) и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни (чл.29).

Исковете могат да се отнасят до: установяване на факт на нарушение; преустановяване на нарушение; обезщетение за понесени щети. Наред с горепосочените искове може да се претендира за преработване или унищожаване на предмета на нарушението, а при умисъл - и на средствата, с които то е извършено, а също така и за публикуване на решението на съда в 2 всекидневника за сметка на нарушителя.

В гореспоменатите закони изрично е регламентирано какво представлява нарушение на права върху интелектуална и индустриална собственост, кои лица имат право на иск, както и кой съд е компетентен да разглежда делата за нарушение - и това е Софийски градски съд.

Особено важни мерки за борбата срещу нарушенията на права върху обекти на индустриалната собственост и по-специално върху марки и промишлен дизайн са предвидени в Закона за марките и географските означения и в Закона за промишления дизайн. Предвиждат се мерки за граничен контрол, чиято цел е да не се допуска пренасянето през границите на България на стоки, които нарушават горепосочените права.

Чл.78 от Закона за марките и географските означения предвижда, че стоки, пренасяни през границата на Република България и носещи регистрирана марка, без съгласието на притежателя й, или нейна имитация, се задържат от митническите органи възоснова на писмена молба от притежателя на марката. Подобна възможност съществува и в чл.62 от Закона за промишления дизайн - по отношение на стоки, пренасяни през границата на Република България, изработени чрез копиране или използване на дизайн, включен в обхвата на закрила, без съгласието на неговия притежател.

Съгласно посочените разпоредби митническите органи могат да действат не само по молба на притежателя на правата, но и по своя инициатива или по искане на държавен орган.

За реда и начина за осигуряване на правата върху обекти на индустриална собственост чрез граничен контрол Министерският съвет прие и от 01.12.2000г. е в сила Наредба за граничните мерки за защита на права върху интелектуална собственост. В Наредбата изчерпателно са изброени реквизитите, които трябва да съдържа молбата, подавана до митническите органи; срокът на задържане; действията на митническите служители; задълженията на притежателя на правата; начинът за установяване на факта на нарушение; начинът за обезщетяване на предполагаемия нарушител при недобросъвестни действия от страна на притежателя на правата; действията ex officio на митническите органи.

Наказателната отговорност е регламентирана в чл.227 от Наказателния кодекс, съгласно който лице, което “без съгласието на притежателя използва в търговската дейност марка, промишлен дизайн или топология на интегрална схема са наказва с лишаване от свобода до 3 години или с глоба до 5000 лева”. Това е нов текст, който беше възприет с приемането на Закона за марките и географските означения. В стария вариант наказанието се свеждаше до лишаване от свобода до 1 година или поправителен труд.

В допълнение на гореспоменатите мерки, Република България е страна по международно-правни актове, съдържащи разпоредби за борба срещу пиратството и фалшификациите, както следва:

- Бернска конвенция за закрила на литературни и художествени произведения от 1921г. и Парижки протокол към нея от 1971г. - ратифицирана през 1975г.

- Универсална конвенция за авторското право - “Женевска конвенция” - България е страна от 1974г.

- Римска конвенция за закрила на артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации - България е страна от 1995г.

- Женевска конвенция за закрила на продуцентите на звукозаписи срещу неразрешено възпроизвеждане на звукозаписи - България е страна от 1995г.

- Конвенция за създаване на СОИС - България е страна от 1990г.

- Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуална собственост (TRIPs) - ратифицирано на 24.10.1996г. от Народното събрание със Закон за ратифициране на Протокола за присъединяването на Република България към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация. Законът изрично предвижда и ратифициране на петте приложения към Маракешкото споразумение, между които фигурира и Приложение 1В, озаглавено “Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуална собственост”.

- Парижка конвенция за закрила на индустриалната собственост - България е страна от 1921г.

- Мадридска спогодба за преследването на фалшивите или заблуждаващи указания за произхода на стоките - ратифицирана през 1975г.

• 
  попълване на оперативния състав чрез допълнително назначаване на квалифицирани кадри;
  
• 
  провеждане на системни работни срещи, обмен на информация, работа по съвместни планове;
  
• 
  създаване на система за международен обмен на информация;
  
• 
  организиране и провеждане на курсове и семинари за оперативния състав от ДНСП и РЗБОП с участие на лектори от МВР, граждански ведомства, неправителствени организации и чуждестранни лица;
  
• 
  организиране през 2001г. на Международна конференция за полицейски органи от Централна и Източна Европа по проблемите на борбата срещу пиратството в областта на звукозаписната индустрия.
  

Правоприлагащите органи - полицията, митниците и изпълнителната власт - работят в тясно сътрудничество.

Съветът за закрила на авторското право и сродните му права към Министерския съвет продължава своята дейност. В състава на Съвета влизат представители на Главно управление "Митници", Върховна касационна прокуратура, дирекция Национална служба "Полиция", Национална служба "Борба срещу организираната престъпност" към Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на културата. За подобряване на ефективността от работата му, в Съвета бяха включени и представители на Държавната комисия по далекосъобщенията и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

При правоприлагането в областта на правата върху интелектуална собственост от голямо значение е сътрудничеството между Министерството на културата, в частност отдел "Инспекторат по авторско право", и органите на следствието и полицията. Служителите от Инспектората заедно с органите на полицията участват в съвместни проверки по спазването на законодателството по авторско право. Те също участват като експерти и свидетели по наказателни дела.

Министерството на културата работи заедно и с митническите органи. Сътрудничеството е подобрено след приемането на Наредбата за граничните мерки за закрила на права върху интелектуална собственост.

митническите органи играят много важна роля като източник на информация относно приложението на законодателството по авторско право. Съгласно проекта на Наредба, на основание чл. 26 от ЗАПСП, който се отнася до възнаграждението при презаписване за лично ползване, митническите органи ще предоставят на Министерството на културата данни за вноса на празни звуко- и видео-носители и на апаратура, предназначени за репрографско възпроизвеждане на произведения, защитени с авторско право. По този начин ще бъдат решени проблемите, свързани с определянето на субектите, които следва да начисляват и да изплащат компенсационните възнаграждения по реда на посочената проекто-наредба.

На 6 ноември 2000г. в София представители на Инспектората по авторско право участваха в заседание на Националния съвет по радио и телевизия, който взе решение за координиране на действията относно излъчването чрез спътник и предаването по кабел на обекти на закрила по ЗАПСП. В тази връзка беше прието важно решение относно заинтересуваните институции, които да извършват съвместни проверки на кабелните оператори по правилното прилагане на ЗАПСП и ЗРТ (Закона за радио и телевизия). Вече е налице практика за взаимен обмен на информация в случаите на нарушения на посочените нормативни актове.

Основна стъпка към подобряването на сътрудничеството с полицейските органи ще бъде осъществена чрез изготвянето и приемането на Инструкция за взаимодействието между органите на митниците и на МВР. Друга форма за подобряване на сътрудничеството между полицията и митниците е провеждането на съвместно обучение.

В Закона за МВР са регламентирани възможностите на Националната полиция за координация и взаимодействие със службите от министерството на вътрешните работи, с органите на съдебната власт и с други държавни институции, включително митниците. В рамките на Националната полиция е изградена действена система за обмен на информация и сътрудничество при разкриване и документиране на този вид престъпления. Мерките за подобряване на координацията с други правоприлагащи органи са конкретни за всеки отделен случай, като се изготвят съвместни планове за работа, както и общи, съгласно установените по закон функции.

Създадени са и ефективно работят междуведомствени организационни структури за обединяване усилията на държавните органи при противодействието на тези престъпления.

Непрекъснато се подобряват техническите възможности за комуникация чрез внедряване и използване на съвременна електронна техника.

Съществуват и други неправителствени организации, осъществяващи дейност в областта на защитата на правата върху интелектуална и индустриална собственост. Някои от тях са:

• 
  Българска стопанска камара, Център по интелектуална собственост
  
• 
  Съюз на патентните специалисти в България
  
• 
  Съюз на изобретателите в България
  
• 
  Асоциация на представителите по индустриална собственост
  
• 
  Алианс за индустриална собственост във фармацията, химията и биологията
  
• 
  Асоциация за закрила на интелектуалната собственост в България
  
• 
  Българска национална група на AIPPI (Международната асоциация за закрила на индустриалната собственост)
  
• 
  Български комитет на Сдружението на издателите на бизнес софтуер (Business Software Alliance - BSA).
  

Както беше посочено по-горе, проверките по чл.81 от Закона за марките и географските означения и по чл.65 от Закона за промишления дизайн за установяване на нарушения върху права, произтичащи от регистрирана марка, географско означение или промишлен дизайн, се осъществяват от Патентното ведомство със съдействието на Икономическа полиция. Законовата рамка за това сътрудничество е чл.6, т.8 от Закона за Министерството на вътрешните работи, съгласно който една от основните задачи на МВР е да оказва съдействие на други държавни органи. Вече 6 години Патентното ведомство работи съвместно с МВР, като в резултат на това сътрудничество са разкрити множество административни нарушения.

С влизането в сила от 01.12.2000г. на Наредбата за граничните мерки за закрила на права върху интелектуална собственост ще се разшири сътрудничеството между Патентното ведомство и митническите органи, които, особено в случаите ex officio, ще се обръщат за съдействие към Патентното ведомство за разясняване на правния статус на засегнатите обекти на индустриалната собственост.

Мерки за обучение на прилагащите органи в областта на правата върху интелектуална и индустриална собственост?

В Университета за национално и световно стопанство (УНСС) има курс за бакалавърско обучение по икономика на интелектуалната собственост. със сътрудничеството на Академията на СОИС са разработени курсове за магистрати, митничари и полицаи.

Има програми за едногодишна следдипломна квалификация на патентни агенти, служители в Патентното ведомство и във фирмите. Патентни школи има в Техническия Университет - София и в УНСС - София.

До настоящия момент обучение на оперативния състав на МВР, работещ по линия на защитата на интелектуална собственост, е проведено през 1996 и 1997г. със съдействието на Британския съвет в България. не е провеждано друго обучение по програмите на Съвета на Европа и Европейския съюз. Периодично се организират курсове и семинари от неправителствени организации и чуждестранни ведомства - FBI, IFPI, BSA, БулАКТ, БАМП, Арсис консултинг, ВИПОНД-МВР и др.

Относно професионалното обучение и специализация на полицейските служители е изготвена дългосрочна програма в НИП - ДНСП, в която са набелязани мероприятия за своевременно информиране на оперативните работници за промените в оперативната обстановка, изготвяне на обзори за специфични случаи на престъпления по чл.172а от НК, разработване на методики за разкриване и документиране на тези престъпления и за прилагане на полицейско дознание при тях.

Продължават и контактите с обществени антипиратски организации за спонсориране на семинари за практическо обучение на оперативния състав, работещ по тези проблеми.

В България дружествата за колективно управление на авторски права са: “Музикаутор” (дружество на композитори и автори за колективно управление на авторски права при публично изпълнение или механичен презапис); “Филмаутор” (дружество на автори на филми и други аудиовизуални произведения); ”Театераутор” (дружество на автори на драматични произведения и преводачи); “Профон” (дружество на продуценти на звукозаписи); “Артистаутор” (дружество на артисти-изпълнители); Съюз на архитектите (сдружение за защита на авторски права в архитектурата); “Иза-арт” (дружество за колективна защита на авторски права в областта на изобразителните изкуства); Българска изпълнителска асоциация - БИА (дружество на артисти-изпълнители); Фотографска академия и Фотографски информационен център (дружества на автори на фотографски произведения); “софтаутор” (дружество на автори на компютърни програми); “АртПроМузика” (дружество на артисти-изпълнители, продуценти на звукозаписи и радио- и телевизионни организации); Съюз на преводачите в България; "БулРепро" (сдружение на автори и издатели за колективно управление на правата за възпроизвеждане по репрографски начин).

Дружествата за колективно управление на авторски права играят важна роля в правоприлагането. С промените в ЗАПСП правомощията им се разширяват - те могат да представляват своите членове и съответните организации, с които имат договори за взаимно представителство, а също и членовете на тези организации пред всички правораздавателни и административни органи; могат да предявяват граждански искове и да искат налагане на обезпечителни и гранични мерки.

Дружествата за колективно управление на права ще играят важна роля в процеса на събиране на т.нар. компенсационни възнаграждения в случаите на презапис и на възпроизводство по репрографски начин за лична употреба (в съответствие с чл.26 от ЗАПСП).

Детайлното разработване на механизма на прилагане на разпоредбите на чл.26 от ЗАПСП ще се извърши с Наредба.

Съгласно чл.58, ал.2 от ЗАПСП даването на съгласие за препредаване на произведения по кабел или чрез друго техническо средство се извършва само от организация за колективно управление. Хипотезата се прилага по аналогия и за продуцентите на звукозаписи, филмовите продуценти и артистите-изпълнители.

Нараства ролята на организациите за колективно управление на права при изготвянето на нормативни актове. техни представители участват в целевите работни групи и при обсъждането на проекти на нормативни актове в областта на авторското право и сродните му права. изразените от тях становища са от съществено значение при окончателните редакции на въпросните актове.

относно предложените от Европейския съюз механизми за фармацевтичните продукти, продуктите за растителна защита и търговската марка на Общността?

При разглеждане на предложените от Европейския съюз механизми за фармацевтичните продукти, продуктите за растителна защита и търговската марка на Общността, Република България държи да подчертае високото ниво на закрила на правата в областта на индустриалната собственост, постигнато до момента.

Република България счита, че е изпълнила задълженията си, произтичащи от чл.67 на Европейското споразумение за асоцииране (ЕСА), сключено между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Република България, от друга страна, като е предоставила в своето релевантно законодателство ниво на закрила, сходно на съществуващото в Европейския съюз. Необходимо е да се обърне внимание и на факта, че чл.67 предвижда сходно, а не еднакво ниво на закрила. Едва след присъединяването на България към ЕС може да се очаква достигане на еднакво ниво на закрила, като българското правителство се ангажира да продължи работата си в тази насока.

В последния Редовен доклад за напредъка на България в процеса на присъединяване към ЕС Европейската комисия също изрично потвърждава, че законодателството в областта на закрилата на индустриалната собственост е до голяма степен в съответствие с acquis comunnautaire.

Република България напомня, че при оценяване нивото на защита на правата върху индустриалната собственост е необходимо да се разгледа цялостното българско законодателство в тази област. Освен това, следва да се има предвид, че поради техния характер регламентите на ЕО не могат да се прилагат директно преди присъединяването на страната, а само във възможната степен на транспониране в националното законодателство. Необходимо е да се отбележи, че в правото на ЕО съществуват разпоредби, с които законодателството на една нечленуваща държава не може да бъде разумно и основателно съгласувано, тъй като се отнасят до понятия и правни категории, които могат да съществуват само във Вътрешния пазар - например, Търговската марка на Общността, изчерпване на правата в рамките на ЕС и пр.

оценявайки изпълнението на Европейското споразумение за асоцииране и в частност на чл.67, заслужава още веднъж да се подчертае, че въпреки едностранния характер на задълженията, поети от страната на базата на чл.67 от ЕСА за хармонизиране на законодателството в областта на индустриалната собственост, България е осигурила ниво на закрила не по-ниско от съществуващото в Общността, като по този начин е изпълнила горепосочените задължения.

Отчитайки изложените факти и съображения, становището на България по предложените от ЕС механизми в областта на защитата на индустриалната собственост е, както следва:

Както вече е заявила в своята позиция, България ще въведе Сертификат за допълнителна защита на фармацевтичните продукти и на продуктите за растителна защита, считано от датата на присъединяването ни към Европейския съюз.