Конкурс за "доцент" по професионалното направление Философия към секция Култура, ценности и морал

Становището е част от процедурата по обявения в бр. 89/ 11.ХІ.2011 г. на Държавен вестник конкурс за “доцент” по професионалното направление 2.3. Философия към секция Култура, ценности и морал при ИИОЗ на БАН. Изложението е съобразено с чл. 27.1 от Закона за развитие на академичния състав и чл. 61.1 от Правилника за неговото приложение. До участие в конкурса е допуснат един кандидат: гл.ас. д-р Ивелина Димитрова Иванова.

През 2004 г. имах удоволствието да рецензирам нейния дисертационен труд. Тя представи един мащабен (430 компютърни страници), ерудирано и компетентно написан текст, чийто достойнства надхвърляха обичайните изисквания за придобиване на образователната и научна степен „доктор”. Текстът беше убедителна заявка за продуктивното бъдеще на д-р Иванова като изследовател. От тогава следя публикациите ù в специализирания печат и те подкрепят това ми очакване. Още при обсъждането на дисертационния труд с авторката стигнахме до общото виждане, че първата част на изследването, озаглавена “История и интерпретация” и по-специално първите две глави, както и отделни параграфи от трета глава, могат да се обособят, доразвият и представят като самостоятелно изследване, тъй като: Първо – тематично те бяха изпълнени далеч по-детайлно и бяха поставени в значително по-широк теоретичен контекст, отколкото това налагаше методологическото им ангажиране с целите на изследването; Второ – дебатът от последната четвърт на ХХ век за трансформациите, които търпи философско-историческото знание беше слабо познат на професионалната ни общност и самото му критично представяне вече би било принос в националната ни философска култура. За мен двете ù самостоятелни монографии са решение на творческото предизвикателство, пред което тогава тя беше изправена. В тях Ивелина Иванова очертава теоретичните метаморфози на философско-историческото с оглед променящите се условия на контекстуализация; прокарва паралели между този процес и развитието на историята като университетска дисциплина; маркира проблемната полоса, стояща пред историческото знание при използуването на съвременните информационни технологии. Ключови за авторовата концепция са и решенията на проблема за “историческата интерпретация” като специфичен тип епистемологична процедура. Искам също специално да отбележа, че чрез текстовете на д-р Иванова немалка част от българските читатели, вероятно за пръв път, се запознават било с отделни тези, било с емблематични решения на проблеми от автори като Мишел дьо Серто, Йорн Рюзен, Доминик Лакапра, Хейдън Уайт, Робърт Бъркхофър, Франк Анкерсмит и др., белязали с присъствието си разбирането за природата на историческото знание от втората половина на миналия век. Двете монографии добре представят авторовата гледна точка към базисните проблеми на критическата философия на историята, фокусирани през ключови теоретични инструменти и фактори на контекстуализация. Този тематичен цикъл считам, че е определящ за облика на Ивелина Иванова като изследовател и автор.

Около него се структурират една втора група текстове из областта на политическата философия и социо-културните изследвания, които в повечето случаи са съдържателно свързани с работата на авторката по един или друг научен проект. Между третираните в тях проблеми са тези за културната ни идентичност с оглед процесите на реинтеграцията в обединена Европа; проблемите свързани с легитимирането на социалните неравенства и съвременните политики на сигурност и др. Фактът, че Ивелина Иванова подхожда към решаването на посочените проблеми от позициите и с инструментариума на критическата философия на историята придават допълнителна аргументативна дълбочина на нейните анализи. Правят впечатление и сполучливите ù опити, там, където е възможно, да държи теоретичните си занимания радикално открити към българския исторически дискурс, което дава интересни и обещаващи резултати.
Съзнавам неудобството сам да представиш справка за научните си приноси и все пак ми се искаше те да бяха формулирани по-сбито и ясно, а не като тематично резюмиращи авторовите ангажименти текстове.
Прибавим ли към казаното до тук нейните преводи, съставителства и редакторства, заключението може да бъде само едно - резултатите от научно-изследователската и преводаческа дейност на гл.ас. д-р Ивелина Димитрова Иванова напълно покриват изискванията на Закона за развитие на академичния състав предвидени за придобиване на академичната длъжност “доцент” и убедено препоръчвам тя да ù бъде присъдена.

20.02.2012 г.