Конкурс за заемане на академичната длъжност „ Доцент", по научната специалност „Имунология", шифър 01. 06. 23, в катедра „Клинична лаборатория, имунология и алергология"



Дата06.05.2017
Размер86.42 Kb.
ТипКонкурс



До Ректора на

Медицински университет, Плевен

Проф., д-р Григор Горчев, дмн



Р Е Ц Е Н З И Я

По конкурс за заемане на академичната длъжност „ Доцент”,

по научната специалност „Имунология”, шифър 01.06.23, в

катедра „Клинична лаборатория, имунология и алергология”

към Факултета по обществено здраве при Медицински университет-

Плевен., обявен в Държавен вестник бр.21, от 16 март 2010 г. .


От проф., д-р Райна Иванова Георгиева, дбн,

Институт по биология и имунология на размножаването ”Акад.К.Братанов”,

Българска академия на науките.
Уважаеми г-н Ректор,

Уважаеми членове на Научното жури,

На обявения конкурс за доцент се явява само един кандидат, д-р Румен Георгиев Русев, дм. Д-р Русев е роден 1952 г. в София. През 1978 г. завършва медицина в Медицинска академия, София. 1980 г. постъпва на работа като терапевт - вътрешни болести, Окръжна болница Монтана. В периода 1982 - 1985 г. е редовен аспирант към Кръвна банка и тъканно типизиране, Институт по спешна медицинска помощ „Н.И.Пирогов”, София. 1985 г. е назначен в същия Институт като ординатор по имуно-хематология и тъканна съвместимост, а от 1987 г. за старши асистент, Директор на лаборатория по репродуктивна имунология в Институт по акушерство и гинекология, МА, София. 1990 г. д-р Русев заминава за САЩ за след-докторска специализация в Център по репродукция и трансплантационна имунология в Методистка болница на Индиана, Индианополис, Индиана, където 2 години е ръководител на летни студентски научно-изследователски програми и 1 година – член на Група по диференциални диагнози в същата болница. В периода 1993-1996 г. е ръководител на Лаборатория по репродуктивна имунология в Институт по генетика и IVF, Феарфакс, Вирджиния, САЩ, след което се премества в Чикаго, САЩ и до 2000 г. заема длъжността Мениджър на Лаборатория по репродуктивна имунология, в Център по човешка репродукция. В периода 2000 - 2009 г. е Директор-мениджър на Миленова имунологични лаборатории, Чикаго, САЩ. От 2004 до 2010 г. е и Директор и съ-основател на CARI Институт по репродукция в Чикаго. Трябва да се отбележи, че от 2009 г до днес той е Научен директор на лаборатория по фертилитет и криогенетика в Елджин, Илинойс, САЩ и хоноруван професор и консултант по репродуктивна имунология към Институт по Акушерство, гинекология, биология и имунология на репродукцията в Ангелес Педрегал болница в Мексико Сити, Мексико. От 2010 г. д-р Румен Русев е научен директор на Медицински Център „Клиничен Институт по Репродуктивна Медицина” – Плевен.

В своето научно и професионално развитие д-р Русев проявява изключителен стремеж за повишаване нивото на своите теоретични познания, лабораторни и диагностични умения чрез солидно допълнително професионално обучение и усъвършенстване. Това той постига чрез участие в редица курсове и специализации като: Вътрешни болести – професионални заболявания; завършва 3 последователни курса по имунохематология; курс по техники на флоуцитометрията. Присъждат му се редица национални и международни почетни позиции и награди като: награда за темата „Имуномодулираща терапия при спонтанните аборти от ДКНТП - България, за проекта „Проучвания на анти-ендотелни антитела при отхвърляне на бъбречни транспланти”, от Националната бъбречна фондация от Индиана, САЩ; получава наградата „Екселанс в клиничното проучване” от Асоциацията на американските лекари; медал „акад.Братанов” и грамота за постижения и приноси в репродуктивната имунология и развитието на Международен Координационен комитет по имунология на репродукцията от МККИР. Член е на Board of Governors American Honors Society; признат е за виден учен на 20-ти век, Кембридж, UK; вписан е в Американския регистър на видни професионалисти; избран е за почетен член на Константиниос Изследователски център по молекулярна медицина и биотехнология, Солун, Гърция; Поканен член е на Ню Йоркската Академия на науките, включен е в „Кой кой е в света” и др.

Свидетелство за международното признание на д-р Русев като специалист в репродуктивната имунология са многобройните му покани за изнасяне на пленарни лекции в областта на репродуктивната имунология на редица международни научни форуми – общо 16. Рецензент е на научни статии в редица специализирани списания – American Journal of Reproductive Immunology, Human Reproduction, Fertility and Sterility, RB&E (e-journal, USA), Theriogenology. Член е на ред. колегиите на сп. Clinical Application of Immunological Investigation. Publ.House of Univ. School of Medicine, Pleven, Bulgaria; Reproductive Biology and Endocrinology (RB&E), USA, e-journal. Член е на 8 международни асоциации по репродуктивна медицина и имунология.

Д-р Румен Русев е представил за рецензиране списък от 113 публикации, свързани с научната дейност. От тях 47 научни труда в пълен размер, публикувани в научни списания, като 6 са свързани с докторската дисертация, 4 са в български списания и 43 от трудовете са публикувани в международни списания с импакт фактор. Участвал е в написването на една монография и глави от 3 книги, 2 от които са отпечатани в чужбина. Научни разработки, обобщени в 65 съобщения, чиито резюмета са в документите, са докладвани на научни форуми, като 50 от тях са публикувани в чуждестранни списания с импакт фактор. Общият импакт фактор на трудовете е 198.64 – от статии в списания – 73.76, от резюмета в списания – 124.88. От представената справка на цитиранията се вижда, че трудовете са цитирани 534 пъти, от които 13 в български списания, 521 в чуждестранни източници с импакт фактор

Научните интереси и изследователската дейност на д-р Русев компетентно са насочени върху някои научно-теоретични и научно-приложни проблеми от областта на имунологията, репродуктивната имунология и патология. Общата характеристика на научните трудове съответства на областите на неговите професионални интереси и като цяло се отнасят до проучване ролята на имунната система при стерилитета, асистираните репродуктивни биотехнологии и спонтанните аборти, разработване, валидизиране и внедряване в практиката на комплекс от методи и тестове за диагностика на нарушенията в репродуктивния процес и определяне на правилната терапия за успешно решаване на проблема.

Научното израстване на д-р Русев започва като докторант, насочвайки се върху научно-теоретичите аспекти от имунологията и бременността, които успешно са продължени и в по-късни периоди от творческото му израстване. В обширно проучване върху значението на HLA антителата по време на бременността, за първи път е доказано, че през всички фази същите присъстват в плацентата, в резултат на абсорбция от трофобластните клетки и „плацентарните” лимфоцити, и не са вредни за протичането и изхода на бременността (тр.1, 2, 3). В проучване върху фенотипната характеристика на нормални човешки плацентарни мононуклеарни клетки за първи път са доказани разлики в съотношението на левкоцитните субпопулации – Т, Тh, Тc, В и NK лимфоцити, между перифераната циркулация, пъпната връв и плацентата при нормална бременност, прееклампсия и интраутеринно задържане в растежа, като в диференциалното преразпределение на плацентарните лимфоцити основна роля се отдава на прогестерона и неговият рецептор (8, 25).

Оригиналните проучвания на д-р Русев, проведени за първи път, с които се доказва, че човешки анти-ендотелиални антитела разпознават ендотелиални антигени и могат да предизвикат отхвърляне на плацентата и ало-трансплантирани органи чрез дифузни микротромбози представляват значим научно-теоретичен принос с особено значение за клиничната практика. Доказано е, че отговорът на ендотелните клетки към хепаринов дефицит е компенсаторно повишаване способността им да свързват антитромбин към плазмената мембрана (10, 20, 54, 59, 61).

В поредица от дългогодишни проучвания върху връзката на редица имунологични фактори (ембриотоксини, анти-фосфолипидни, анти-нуклеарни, анти-тиреоидни антитела , NK клетки и др.), с нарушения в репродуктивния процес - невъзможност за забременяване или загуба на бременността, д-р Русев постига редица оригинални приноси. Данните от тези фактори се ползват като диагностични маркери за причините при нарушения в репродуктивния процес и мониторинг на терапията. Доказано е, че присъствието на ембриотоксични фактори в кръвния серум на жената може да бъде причина за „неизяснено” безплодие, спонтанни аборти или неуспешни ин витро процедури (9, 11, 16, 22, 23, 58, 63, 68); За първи път е доказано, че изследването на CD56+ субпопулация NK клетки в периферната кръв е прогностичен маркер за протичането и изхода на бременността, което допринася и за по-доброто разбиране на клетъчните механизми на имунната толерантност по време на бременността. Установено е, че увеличението на активационните маркери CD69 и CD161 експресирани на NK клетките, както и NK цитотоксичността са рискови имунологични фактори за неуспешна имплантация (15, 16, 22, 27, 28, 33, 36, 57, 63 и др.). В обширни дългогодишни клинико-лабораторни изследвания са постигнати важни приноси за значението на специфичните анти-фосфолипидни антитела при различни форми на нарушения на репродуктивния процес и са намерени възможности за повлияването им от различни терапевтични подходи (16, 18, 21, 22, 23, 40 62, 63, 65, 100, 103, 104)

Заслужават изключително висока оценка приносите относно доказаното наличие на разтворимата форма на HLA-G (sHLA-G) в хранителната среда на 3-дневни ембриони и доказаната за първи път възможност, секрецията на sHLA-G в средата на индивидуално култивираните 3-дневни човешки ембриони да отразява имплантационният им потенциал. С това постижение се поставя рационалната научна основа за трансфера на ограничен брой, 1 или максимум 2, ембриона при асистираните репродуктивни технологии , с което се избягва риска от многоплодна бременност. В тази поредица от проучвания за първи път е доказано, че няма връзка между анеоплоидията при ембрионите и концентрацията на sHLA-G в хранителната им среда (29, 34, 37, 71, 77, 82, 83, 85, 87, 93, 94, 99, 107).

За първи път е доказано, че множествените тромбофилни генни мутации са рисков фактор не само за хабитуални усложнения при късна бременност, но и за неуспеха на имплантацията. Доказано е, че гените които кодират тромбогенните протеини са ангажирани, както в коагулацията и фибринолизата, така и с оплождането, ембрионалното развитие и тъканното ремоделиране, участвайки в инвазията на трофобласта (30-32, 35, 76, 78)

Въз основа на оригинални проучвания на анти-овариалните антитела се приема , че анти-овариалните антитела, нивата на ФСХ, и Инхибин В в серума на жената могат да служат като независими маркери за овариална дисфункция при „неизяснени „ форми на безплодие (24, 26, 75).

Трябва да се подчертае, че цялостната теоретична и научно-приложна дейност в областта на репродуктивната имунология и патология, д-р Русев подчинява на поставянето на точна диагноза като важен елемент от лечението на семейните двойки със социално-значими репродуктивни проблеми, което изисква определянето на правилната комбинация от методи и тестове за доказване на отклоненията от нормата на редица важни за репродукцията фактори. В този смисъл значими са неговите научно-приложни приноси в разработването, валидизирането и внедряване в клиничната лабораторна практика на редица методи и тестове, като: Метод за получаване на имуноглобулинов реагент за HLA типизиране от плацентарни ИгГ елуати (патент за изобретение, 1-6, 111); Метод за диагностика на имунологично застрашена бременност (изобретение, 51,112); Имуностимулиращ агент от алкил-производни на ксантогеновата киселина (изобретение, 113); Доказване на ембриотоксини в серума на жени (11, 58, 63); Доказване на пре-имплантационен фактор-PIF, (12-14, 17, 19, 55, 56); Високочувствителен ELISA метод за определяне количеството и качеството на PIF в биосреди за рутинно приложение в практиката (88, 89, 95, 97, 98); Тест за функционалната активност на NK клетките, внедрен широко в лабораториите на много страни (27,33, 36, 69 и др.). С важна научно-приложна значимост е проведеното адаптиране на теста за анализ на фрагментацията на ДНК в ядрото на сперматозоида за хуманната медицина. Доказано е, че нивото на ДНК фрагментацията е допълнителен, независим от стандартния спермален анализ, маркер за оплодителния потенциал на сперматозоидите, неуспешни IVF процедури, или неизяснени форми на безплодие. Тези резултати популяризираха рутинното използването на теста в Институтите и IVF центровете в България за оценката на мъжкия стерилитет (38, 39, 43-45, 74, 92, 106, 109).



Изложеното в настоящата рецензия показва, че в творческата си дейност д-р Русев е постигнал редица значими научно-теоретични и научно-приложни приноси. Представената справка за цитиранията показва, че приносите му са високо оценени от международната научна общност. Д-р Русев е изграден, високо ерудиран учен и специалист в областта на имунологията, репродуктивната имунология и патология. Показал е изключителни данни самостоятелно да планира, провежда и ръководи научни изследвания, да обучава и ръководи млади специалисти, той е желан лектор от международни форуми. Представената документация по конкурса показва, че са спазени всички изисквания по конкурса и д-р Русев надхвърля критериите и показателите за присъждане на академичната длъжност „доцент”. С убедеността, че познавам основната част от литературата, учените и специалистите работещи в областта на репродуктивната имунология и асистираните репродуктини биотехнологии мога да твърдя, че д-р Румен Русев би получил висока оценка и от най-изтъкнатите световно известни учени в тази област, като рецензенти.

Заключение: Обстойният анализ на трудовете и цялата документация по провеждания конкурс ми дават основание да заключа, че д-р Румен Русев е изграден и високо ерудиран учен в областта на имунологията, репродуктивната имунология и патология , със значими научни постижения и способност да ръководи научни проекти и млади учени, да изнася лекции на съвременно научно ниво. Всичко това е сериозно основание да бъде хабилитиран. Убедена съм, че д-р Русев ще бъде полезен и ще допринесе за бъдещото научно-теоретично, научно-приложно и образователно развитие на Медицински университет - Плевен. Той покрива показателите и критериите за заемане на академичната длъжност „Доцент” и с убеденост препоръчвам да му бъде присъдена.
29 юни 2011 Рецензент:

София (Проф., д-р Р. Георгиева, дбн)
Каталог: procedures -> acad
acad -> Фармакоикономически анализ на лечението на захарния диабет през периода на бременност
acad -> Проучване ефективността на масовата специфична имунопрофилактика при епидемичния паротит
acad -> Резюмета на публикации на д-р Цветелина Валентинова Митева, д м
acad -> С т а н о в и щ е от професор д-р Филип Цонев Куманов, д м. н
acad -> Конкурс за академичната длъжност „доцент" към катедрата по Неврология и Неврохирургия при факултет „Медицина" на му плевен, обнародван в дв бр. 45 / 14. 06. 2011 год
acad -> Конкурсът за доцент е обявен в Държавен вестник бр. 21/16. 03. 2011 г по научната специалност "Имунология"
acad -> От проф д-р Цветанка Цанкова Маринова, д м. н., Катедра "Биология, медицинска генетика и микробиология", Медицински факултет, су "Св
acad -> Конкурс за „Доцент (Заповед №892/31. 05. 2011г на Ректора на му плевен ) о т н о с н о
acad -> Конкурс за получаване на научно звание „Доцент по биология с шифър 01. 06. 00


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница