Konstantin
Изтегляне 2.18 Mb. Pdf просмотр
|
| Вторичната социализация е всеки следващ процес, който въвежда вече социализирания индивид в нови сектори на обективния свят на неговото общество [17, с. 156]. Тя се основава на първичната, но не е неизбежна. Свързана е с интернализиране на институционални подсветове (ролевоспецифични речници, скрити разбирания, оценки и афекти). Докато в миналия етап значимите други се схващат като лица, то тук те стават институционални функционери, представители на множество от светове, или казано с други думи, индивидът 41 трябва да овладее знанието за определени роли и свързани с тях езикови реалии. Вторичната социализация препотвърждава вече постигнатия от първичната социализация резултат (доколкото той е нейна предпоставка), но не го видоизменя. Докато процесът на ресоциализация е пряко обвързан с възможността субективната реалност да бъде променяна или модифицирана. Тези модификации на реалност Бъргър и Лукман наричат прелом. За да се случи такъв прелом, е необходимо определена опосредена от значими други ефективна структура на правдоподобност да измести всички други светове за индивида и особено света, обитаван от индивида преди прелома [17, с. 187]. Интерпретацията на Бъргър и Лукман е важна, тъй като проблематизира начините, по които индивидите и групите участват в създаването на възприетия от тях социален свят. Социалното конструиране на реалността е непрекъснат и динамичен процес, в който реалността се възпроизвежда от индивидите, действащи въз основа на техните интерпретации и на тяхното знание за реалността. А техните всекидневни представи се развиват, поддържат, променят в конкретен социален контекст. В този смисъл обществото може да бъде изследвано едновременно като обективна реалност и като субективна реалност, като социален контекст и като човешко мислене, като структури от значения и слоеве на преживяване. |