66
които предизвикват асоциално поведение у децата, настанени в социални услуги.
макросоциалният, който се определя от социално- икономическите условия на обществото;
психолого-педагогическият, който се проявява с грешки на училищното и
семейното възпитание;
социално-психологическият, който разкрива неблагоприятни особености на взаимодействието на подрастващите социалните услуги, семейството, на улицата, в училището;
личностният, който се проявява поради акцентуации в характера, отрицателно отношение към нормите и ценностите на своето обкръжение, към възпитателните въздействия на
социалната услуга, семейството, училището, обществото.
Арт терапията за децата от социалните услуги концептуално се базира на теорията на
Е. МАСЛОУ [56], според която личността е мотивирана да търси и да постига лични цели и това прави живота й значителен и осмислен.
Човек представлява "желаещо същество", което рядко постига пълна задоволеност, тъй като пълното отсъствие на желанията и потребностите е краткотрайно – при задоволяването на една потребност се появява друга и насочва усилията и вниманието на личността към нея.
Хипотезата на А. Маслоу се състои в това, че всички потребности на човека представляват йерархична система от приоритети:
потребност от самоактуализация или потребност от личностното усъвършенстване;
67
потребност от самоуважение;
значение, компетентност;
потребност от принадлежност, приемане, присъединяване;
потребност от безопасност;
физиологични потребности.
Доминиращите потребности, които се намират на
най- ниски нива на системата, трябва да бъдат задоволени преди човек да осъзнае наличието и мотивацията за задоволяването на потребностите на по-високите нива. Колкото по-високо може да се издигне човек в тази йерархия, толкова по-голяма индивидуалност, личностни качества и жизнена задоволеност може би ще достигне
. Изхождайки от постановките на Маслоу
арт терапевтите, чрез своите действия и модели на практика могат да предизвикат у децата настанени в институции най-вече потребност от самоактуализация, потребност от личностно усъвършенстване и потребност от самоуважение, значимост, компетентност. Това се отнася най-вече за деца с агресивно поведение, деца жертви на агресия, деца без контрол и грижи. Към Арт терапия могат да бъдат привлечени и такива деца от институции, които реализират гранични модели на поведение между норма и отклонение –
деца с така наречени акцентуации на характера и деца
с повишено ниво на конформност, което може да провокира лесно възприемане на деструктивни модели на поведение.
Децата с повишена конформност и несформирана първична социализация (в това число и емоционална), са такива, които все още не са в групата на девиантните деца, но са готови да направят всичко възможно само за да получат социално признание и внимание от техните връстници, за да бъде запълнена огромна емоционална празнота. При липсата на положителните ориентири и мотивации поради различни
68
причини, предимно от социален характер, такива деца представляват потенциален източник за попълване на групи с повишен риск. Децата от социалните услуги обикновено са извън вниманието на педагозите и учителите, тъй като представляват една почти незабележима маса без особени таланти и когнитивни способности и стават предмет на внимание едва тогава, когато вече представляват сериозен проблем. Тук е важната роля на арт терапевта за включването им в дейности, обезпечаващи социализационен поток към тях.
Арт терапевтът в социалната услуга за деца има за цел преди всичко пробуждането на душите на неговите клиенти
(в дадения случай децата) с цел мобилизиране на техния вътрешен потенциал, а при необходимост и целенасочената работа за корекция или изграждане на необходимите базисни качества за самореализация в съответствие с конструктивните нагласи на човешкото общество. В
този смисъл, реализираният синергетичен подход, включващ Арт терапията, формира ключови социални компетенции, които могат да послужат за откриване на
оптимални пътища при реализация на жизненния проект в условията на неопределеност.