Конституционализмът-възникване, развитие и същност. Основни начала на Конституцията на Република България от 1991 г
Административна принуда – понятие и видове
Изтегляне 3.6 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 35. Административно наказателна отговорност- обща характеристика. Админ. нарушение.
34. Административна принуда – понятие и видовеДвата основни метода на дейност на държавната администрация са методът на убеждението и методът на държавната принуда. Държавната принуда е неизбежна в държавно организираните общества. В основата й стои правното нарушение. То може да бъде вече извършено или да има непосредствена опасност да бъде извършено. Като цяло държавната принуда е “необходимо зло”, което представлява в същото време социална ценност. Методът на държавната принуда е способ за управленско въздействие от страна на държавните органи и длъжностни лица върху психиката, съзнанието и волята на адресатите с оглед осигуряване на тяхното правомерно поведение или правно санкциониране. Тя е правнопозволена дейност. Тя се основава на правно установени основания (норми), субектите и обектите на принудата са също правно определени. В зависимост от вида на нарушението, основа за реализиране на правната принуда, тя бива административно правна, финансово правна, трудовоправна, наказателно правна и т.н. Админ. принуда е вид държавна принуда, тъй като се прилага при извършено административно нарушение. Като вид държавна принуда тя също е правна – основава се на правни норми. Когато се изразява в санкциониране за извършени административни наказания тя се нарича административно-наказателно правораздаване. Админ. принуда се осъществява преобладаващо от държавната администрация, за която не е необходима санкция на друг орган (съдебен). Контролът за законност върху нея е по критерии последващ. Админ. принуда се осъществява в сферата на извънслужебни отношения. Обикновено тя се налага с индивидуални и общи АА-ове. По своята същност админ. принуда е принудително управленско въздействие върху отраслите, което влече неблагоприятни последици и има за цел да формира мотиви за правомерно поведение. Според предназначението си админ. принуда бива 2 вида: административно наказание и принудителна административна мярка (ПАМ). Наказанието има за цел да се реализира държавна репресия спрямо нарушителя. ПАМ има за цел да предотврати извършването на нарушение или ако извършването е започнало, да го преустанови. Наказанията се налагат, а ПАМ се прилагат, тъй като в първия случай се прилага санкцията, а във втория – диспозицията на приложимата правна норма. При ПАМ няма санкция. Админ. принуда може да бъде от морален или материален характер. Правната уредба на админ. принуда е в Конституцията, в някои основни закони като ЗАНН, ЗМСМА, ЗСВ, НПК и др. Паралелно се прилагат и двата правни режима – обща клауза на процеса за реализиране на админ. принуда и специализираната клауза, която има приоритет пред общата. 35. Административно наказателна отговорност- обща характеристика. Админ. нарушение.Админ.-наказателна отговорност (АНО) . С адм.наказание се реализира един от видовете правни отговорности по нашата правна система – АНО. АНО е по-лека от углавната и не влече последици за съдимост. Реализира се от самата администрация и се съобразява с настъпилите положителни промени до момента на наказанието. Основен НА в тази област е ЗАНН. В него не са посочени какви точно са админ.нарушения, защото това е материя на специални закони. В закона са определени реда за установяване на АН, за налагане на адм.наказания и изпълнението им. По въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие- приготовлението и опитът, се използва общата част на нак.право. Случаите на адм. наказателна отговорност по НК са два. И двата засягат маловажни случай на престъпления. Маловажен случай е този, при който извършеното престъпление e с оглед на личността или незначителността на вредните последици или други смекчаващи вината обстоятелства, представлява по-ниска степен на ОО-ст. Първият случай е визиран в чл. 78а на НК. -пълнолетно лице може да бъде освободено от наказателна отговорност от прокурора след завършване на предварителното разследване, като му се наложи адм. глоба от 50 до 100 лв. Условия за това е за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до 1 година или друго по-леко наказание,когато е умишлено или лишаване от свобода до 2 години, когато е извършено по непредпазливост , лицето да не представлява голяма ОО-ст, целите на наказанието да бъдат постигнати по този начин. И трите посочени условия трябва да бъдат изпълнени. Условие за освобождаване от НО е да бъдат възстановени причинените вреди. Този член не се прилага в случаи, когато извършителят е осъждан за престъпление или освобождаван вече от отговорност..Когато за извършено маловажно престъпление е предвидено само глоба и друго по-леко наказание, административно наказание не може да превишава размера на глобата. Маловажните престъпления продължават да се считат за престъпления, а не административни нарушения, но санкцията е заменена от наказателна в административно– наказателна. Вторият случай за реализиране на административно-наказателна отговорност по НК се съдържа в текста на чл.218б от НК. -маловажни случаи на престъпления. Те са дисквалифицирани като престъпления и са превърнати в административни нарушения. Поради това административно наказание за тези вече административни нарушения се осъществява от администрацията.Съгласно разпоредбите на чл.218б, когато стойността на предмета е до 2 минимални работни заплати се налага глоба в определени размери по административен път. Глобата варира от 5 до 100 лв. Тези разпоредби ще се приложат в маловажни случаи на кражба, за които е предвидено наказание лишаване от свобода до 1 година и поправителен труд или глоба до 5 хил. лв.При маловажни случаи на кражба,на длъжностно присвояване, на противозаконно присвояване на чужда вещ, и при други маловажни случаи на престъпни деяния.Освобождаването от наказателна отговорност с цел реализирането на адм. наказания по НК се извършват в рамките на наказателния процес Административното нарушение е в основата на административната принуда. То е деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Адм. нарушение прилича на престъплението от гледна точка на това, че е винаги човешко деяние. Адм. деяние е и противоправно (нарушава установения ред на държавните учреждения).Белези на адм.нарушение: човешко деяние, противоправно,ОО-но деяние (в по-малка степен от престъплението). Деянията, които съставляват административно нарушение се определят със закон или указ. За да бъде наказуемо по българските закони адм. нарушение трябва да е било извършено в пределите на Р. България или на чужда територия, но да засяга интересите на страната. Адм. нарушение трябва да е извършено виновно. Без вина няма отговорност.Отговорност носят само вменяемите пълнолетни лица и навършилите 16 г., които разбират значението на деянието и последиците от него. Останалите не носят адм. отговорност. Деянието е извършено умишлено, ако деецът е съзнавал ОО-я му характер и е предвиждал ОО последици и е целял или допускал настъпването им. Умисълът- пряк и косвен. Непредпазливостта- небрежност и самонадеяност. Адм. нарушения се извършват предимно по непредпазливост и именно това,както и по-малката им степен на ОО-ст ,обяснява различието между АНО и НО по НК. Небрежност има, когато деецът е допуснал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е можел да ги предотврати. Самонадеяност има, когато деецът е допускал настъпване на обществено опасни последици, но самонадеяно се е надявал, че ще ги предотврати. Това са основен вид административни нарушения.. Не се считат за административно нарушение деянията, извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост. Не се наказва приготовлението, а опитът за административно нарушение / при определени случаи/.Подбудителите, помагачите и укривателите на административното нарушение със съучастие се наказват само в някои изрично предвидени със закон случаи. Адм. нарушение е наказуемо. Извършителят се наказва с административно наказание. Санкционирането става по административен ред от административните органи и длъжностни лица. Характерните белези на административното нарушение характеризират обективната и субективната му страна. И двата вида белези трябва да са налице, за да се реализира административно-наказателна отговорност. Към първия тип белези спадат: деянието, обществената опасност, насоченост на деянието, наказуемост и ред, по който се наказва нарушението. Към втория тип белези –вина, мотиви, цели за извършване на нарушението. Адм. нарушение се установява със съставен акт от актосъставителя. Това е на практика констативен акт. Той не поражда преки правни последици (освен в редки случаи – глоба с фиш или квитанция.) Съставният акт има 3 основни функции – установителна, обвинителна и сезираща. Съгласно ЗАНН тежестта на доказване на вината на обвиненото в нарушение лице лежи върху актосъставителя и адм.-наказателния орган. Тези три функции придават на съставения акт характеристика на административен акт от установително естество. Актосъставителите са определени изрично от закона лица: ръководители на ведомства, организации, областни управители, управители, кметове на общини, на които е възложено приложението или контрола по прилагане на административните актове. За да е налице адм. нарушение, деянието трябва да притежава присъщите правни белези. Ако някой от тях липсва, то административно нарушение няма въобще. Когато е извършено при крайна необходимост и неизбежна отбрана, извършителят не носи отговорност, тъй като нарушението се дисквалифицира. Белезите на нарушението са налице, но то е дисквалифицирано по волята на законодателя. Когато деянието е малозначително (маловажно и явно маловажно), административното нарушение не се дисквалифицира, а се приемат съответни по-малки форми на санкциониране – глоби с квитанция или фиш и пр. Адм. нарушение може да представлява приготовление, опит и съучастие (подбудителство, помагачество и укривателство). Това са умишлени адм. нарушения.
Принципът е основно ръководно начало. В сферата на правото говорим за правни п-пи. Те са част от действащия правен ред. П-пите могат да се формулират в съответните ПН или да се зиведат от действащите норми! АПроцес се ръководи от следните принципи, визирани в нормите на АПК (чл.4-14):
Производствата по реда на АПК се водят на бълг.език. Тези които не владеят БЕ могат да се ползват от родния си език. В този случай му се назначава преводач. Р-ките за преводач са за с/ка на лицето по чиято иницатива е открито АПр, освен ако в з-н или МД е предвидено друго! Участници, субекти и страни в адм.процес : УЧАСТНИЦИ - във връзка с издаването на АА, ОИВл влизат в различни ПО с всеки от субектите на АП, тъй като всеки Су е потенциален адресат на ИАА. Следователно кръгът от участници в АПц е твърде широк. Участници в АПц са всички лица, органи и организации, които имат определени процесуални П и З при протичането на различните видове производства! По АПК администрацията има х-ка на изп.орган и нейната дейност е изпълнителна. Но в процеса по ЗАНН, дейността в процеса по издаване на НПост.не е типично изпълнителна, тя е правораздавателна, защото АНОрган решава адм.спор м/у актосъставителя и нарушителя. Докато производството по АПК завършва с издаване или отказ да се издаде определен АА. Тогава спорното производство по АПК възниква едва след подаване на жалба или протест, като жалбата влече тнар.”контролна фаза”. По ЗАНН тази контролна фаза възниква едва с подаването на жалбата или протеста с/у НП, докато първата фаза - установяване на Нш не е чисто производство. Затова казваме, че в производството:
СУБЕКТИ - в АПц са лица, органи или организации, които имат някакви П и И, които защитават пред администрацията или съда, те се отличават от останалите участници (свидетели, преводачи, експерти) по това, че могат да започват, да движат или да приключват АПц! СТРАНИ - съобразно чл.15 от АПК - Страни в АПц могат да бъдат адм.орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито П, С или закон.интереси са или биха били засегнати от АА или от съд.решение или за които те биха породили П или З! О.Адм.орган (§1, т.1 АПК) - органът който принадлежи към с-мата на ИВл, както и всеки носител на адм.правомощия, овластен въз основа на з-н. Но когато говорим за подаване на сигнал или предложение, то лицето което го депозира не е необходимо да има личен и пряк правен интерес. 37 ПРОИЗВОДСТВО ПО ИЗДАВАНЕ на АА Процедурата обхваща издаването на: индивид.АА, общи АА и нормативни АА! Важно е да се отбележи, че разпоредбите на АПК не се прилагат за:
По своята същност, производството по издаването на АА представлява съвкупност от процесуални адм.норми. на чиято основа се развива с-ма от целесъобразни д/я, насочени към решаването на материалноправни адм.въпроси. Това АПр има и превантивен ефект, тъй като то предпазва администрацията от вземане на незаконосъобразни и неправилни решения! Това общо производство уредено в АПК обобщава процесуалните правила, за разлика от спец.производство, визирано в съответните спец.закони. ИАА : С поставяне в действие на АПК се включва освен издаването на конститутивните ИАА, но и декларативните и удостоверителните, т.е по-широк обхват на понятието ИАА. Чл.21 - Конститутив.ИАА - изрично волеизявление или изразеното с д/е или безд/е волеизявление на АО или на др.овластен със з-н за това орган или организация, с което се създават П или З или непосредствено се засегят П, С или ЗИ на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Ал.2 - Декларатив.ИАА - волеизявление с което се декларират или констатират вече възникнали П или З. Ал.3 - Удостоверит.ИАА - волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на П или З, както и отказът да се издаде такъв документ. Ал.4 - ИАА е и отказът на АО да извърши или да се въздържи от определено д/е! Не са ИАА - волеизявленията, д/ята и безд/ята, когато представляват част от производството по издаване или изпълнение на ИАА или ОАА или са част от производствата по издаване на НАА! Пр.предложение от Акад.съвет на ВУЗ определено лице да стане професор! Изключващи норми за прилагане на АПр - АПр по АПК не се прилага за:
Когато НА не определя органа който да издаде АА, когато става въпрос за компетентност на общински органи, то АА се издава от кмета на общината, съответно от кмета на кметство, или район, съобразно правомощията им. Но когато става въпрос за актове свързани с управлението на държ.собственост, актовете се издават от областния управител, ако няма спец.уредба за съответния въпрос. Инициатива за начало на АПр - произв.по издаване на ИАА започва:
Дата на започване на АПр:
За започналото АПр по издаването на ИАА се уведомяват всички известни заинтересовани граждани/организации (Г/О), освен заявителя. Спожред чл.57 - ИАА се издава в срок от:
Ако срокът за приключване на АПр е по-дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информ.за датата, до която трябва да бъде издаден актът. Ако за Г/О не се разполага с адрес или др.начини за уведомяване, то съобщаването се извършва по реда на чл.61 (съобщението се поставя на таблото за обявления на органа, в Интернет-страницата или се оповестява по др.обичаен начин). Конституиране на страните - с подаването на искането за започване или участие, както и с получаване на уведомлението за началото, то заявителя, привлечените и встъпилите заинтересовани Г/О стават страни в АПр по издаването на ИАА! Предпоставки за допустимост участието на страните - АО проверява :
АО при упражняване на правомощията е длъжен да осигурява на Г/О общодостъпна, достоверна и разбираема инф/я, както и да оказва съдействие за попълване на необх.формуляри. , указва сроковете и таксите, осигурява подходящо РВ. Форма на искането - ако не е посочено друго в спец.з-н /СЗ/, то искането за издаване на ИАА се подава писмено или устно. Писменото искане съдържа имената адреса, естеството на искането, дата и подпис (също телефон или ел.адрес /ако има такива/)! ДЛ приело искането отбелязва писмено внасянето му. Утните искания се отразяват в протокол, който се подписва от заявителя и ДЛ съставило протокола. Писмените искания се приемат от ДЛ в рамките на цялото РВ, а устните - в рамките на РВ за работа с посетители. Ако АО изразява съмнения в подписа на искането, или не е подписано искането, то заявителя се уведомява за това и се иска потвърждение със собственоръчен или ел.подпис в 3 днев срок от съобщаването за проблема. При непотвърждаване в срока, производството се прекратява. Ако искането има недостатъци - относно изискванията на з-на, то заявителя се уведомява и му се дава същия 3 днев срок за отстраняване на недостатъците, као му се указва, че неотстраняването ще влече прекратяване на АПр. Срокът за АПр започва да тече от датата на отстраняване на недостатъците! Ако АО започнал АПр установи, че друг орган е компетентен да издаде искания ИАА, той му изпраща незабавно преписката, с уведомление до новия орган по чия инициатива е започнало АПр, а също привлечените до момента Г/О. Искането внесено в срок макар ПРЕД НЕКОМПЕТЕНТЕН ОРГАН, се счита внесено в срок! Ако от искането не може да се определи компетентния орган или пък от данните в него е явно, че то трябва да се адресира до съда, то органът приел искането го връща на заявителя с кратки писмени указания! Отвод на АО - не може да участва в АПр ДЛ което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения пораждащи съмнение в безпристрастното му решаване на въпроса. Отстраняването се извършва по свой почин или по искане на участник в АПр. ДЛ което установи основания за отвъд извършва сомо действията които не търпят отлагане, за защита на важни държ.или обществени интереси, с цел да се предотврати сериозни препятствия по изпълнението на АА или защита на особено важни интереси на Г/О. Спорове по отвода се решават от непосредствено по-горестоящ орган, ако има такъв. ПРАВА на страните (чл.34) - право да преглежда документите по преписката, право да прави бележки и извадки, при технически възможности и копие от документи за своя с/ка. АО е длъжен да му осигури възможност за реализация на тези права! Страните имат право да изразят становище по събраните д-ва или насрещни искания, като АО определя срок за становището до 7 дни. Имат право да правят също искания или възражения. Ако страната е с увредено зрение, АО прочита преписката или го запознава по др.подходящ начин. По изключение, при наличе на важни държавни или обществени интереси, както и за защита живота или здравето на гражданите, АО може да откаже горните права, в случай, че решаването на въпроса по преписката не търпи отлагане! ДОКАЗАТЕЛСТВА - събират се служебно от АО. Страните са длъжни да оказват съдействе на АО, а също да представят д-вата на АО когато се намират в тях. Това са данни свързани с факти и обстоятелства от значене за П или З или ЗИ на заинтересованите страни, като се установяват по реда на АПК. Факти известин служебно на АО, а също такива които са общоизвестни, а също презумираните от з-на, не подлежат на доказване. АО едлъжен да запази в тайна всички онези обстоятелства засягащи личния живот на страните, или други тайни, освен ако з-на предвижда друго. Изтегляне 3.6 Mb. Сподели с приятели:
|