Лекции изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт между 28. и 27. 1924 г

ЦИКЪЛ от 11 лекции

изнесени в Арнхайм, Торки, Лондон и Щутгарт

между 28. 1. и 27. 8. 1924 г.

превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД


изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – сканиран от копие

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

1. СКАЗКА ПЪРВА Арнхайм, 18 юли 1924 г……..........................4

Предопределението за Антропософското Движение. Предишното съв­ме- с­т­но дейс­т­вие в ду­хов­на­та област. Провеждането на един свръх­се­ти­вен култ в мощ­ни има­ги­на­ции ка­то пре­лю­дия на Михаеловото уче­ние на Земята. Течението на Михаел и но­во­то Християнство. Двете групи: умо- рените от християнството души и копнеещите за Христос души. Обя- снение меж­ду пла­то­ни­ци­те и аристотелците.
2. СКАЗКА ВТОРА Арнхайм, 19 юли 1924 г……………..............20

Някои въп­ро­си вър­ху раз­ви­ти­ето на свър­за­ни­те с хо­ра­та ду­хов­ни Съще- ства. Епохата на Михаел. Небесна ин­те­лек­ту­ал­ност и соб­с­т­ве­но мислене. Отпадналата от Слънцето Интелигентност. Арабизмът и ес­тес­т­ве­на на- ука. Харун ал Рашид и Бейко от Верулам. Школата от Шартр и Схола- стиката. Приготовленията в ду­хов­ния свят за оду­хот­во­ре­ние на пад­на­ла­та на Земята Интелигентност. Съпротивлението на де­мо­нич­ни­те ари­ма­ни­чес­ки същества.

Свръхсетивната Школа на Михаел от 15-то до 18-то столетие. Насрещна- та шко­ла на Ариман. Интелигентността, ко­ято на Земята се е пре­вър­на­ла в змия, тряб­ва да бъ­де зав­ла­дя­на и оду­хот­во­ре­на от Михаел. За та­зи цел тряб­ва да слу­жи с буд­ност ан­т­ро­по­соф­с­ки­ят дух.

Приветствие. Относно Коледното Тържество ка­то жив ду­хо­вен импулс. Задълбочено раз­би­ра­не за ис­то­ри­чес­ки­те им­пул­си чрез уче­ни­ето за пов­та­ря­щи­те се зем­ни съществувания. Меродавни им­пул­си на на­ше­то време: християнство и непроникнатата още от християнството наука. Бей- кън, Дарвин. Настъпването на епо­ха­та на Михаел и из­ти­ча­не­то на Кали-Юга. Въпроси на Обществото. Относно сек­ци­ите и класовете.

Карл Велики, Харун ал Рашид. Дворецът на Харун ал Рашид ка­то цен­тър за раз­ви­тие на ед­на мощ­на ду­ховно­-кос­ми­чес­ка култура. Мъдрият съ­вет­ник на Харун ал Рашид. Духовна сре­ща меж­ду Харун ал Рашид и не­го­вия съ­вет­ник с Аристотел и Александър в свръх­се­тив­ния свят по вре­ме на ос­мия все­лен­с­ки съ­бор в 869 г. Чрез Аристотел и Александър им­пул­сът на Михаел се на­соч­ва към ед­но за­дъл­бо­че­но Християнство с ог­лед на но­ва­та епо­ха на Михаел. Харун ал Рашид и не­го­ви­ят съ­вет­ник дейс­т­ву­ват чрез мохамеданизма.

Чрез Михаел в чо­веш­ко­то фи­зи­чес­ко и етер­но тя­ло про­ник­ват кос­ми­чес­ки слън­че­ви сили. Космическата Интелигентност, ко­ято Михаел уп­рав­ля­ва­ше по-рано, е от­пад­на­ла от него. Тя се струи пър­во ка­то соб­с­т­ве­на ин­те­ли­гент­ност в ду­ши­те на хората. Михаел тряб­ва от­но­во да я на­ме­ри в сър­ца­та на хората. В Тинтагел, къ­де­то по­-ра­но се е на­ми­рал за­мъ­кът на Артус, и днес в ца­ру­ва­не­то на при­ро­да­та мо­же да се ви­ди дейс­т­ви­ето на Слънцето в зем­на­та материя. Тази бе­ше същ­нос­т­та на ези­чес­ка­та религи- озност. Дванадесетте ри­ца­ри на Артус во­де­ха бор­ба за външ­на­та цивили- зация. В про­ти­во­по­лож­ност с те­че­ни­ето на Артус стои те­че­ни­ето на Граала, ко­ето тър­си ду­хов­но­то ес­тес­т­во на Слънцето по­ве­че в сър­ца­та на хората. Школата от Шартр сто­еше меж­ду те­че­ни­ето на Артус и те­че­ни­ето на Граала. Среща на на­пус­на­ли­те Земята учи­те­ли от Шартр със сли­за­щи­те на зе­мя­та аристотелци. Школата на Михаел в ду­хов­ния свят.

Тези сказ­ки дър­жа­ни са­мо пред чле­но­ве на Антропософското Общество са оп­ре­де­ле­ни ка­то ра­бо­тен ма­те­ри­ал за та­ки­ва читатели, ко­ито са за­поз­на­ти с на­пи­са­ни­те тру­до­ве на Рудолф Щайнер и с из­не­се­ни­те от не­го сказки. Текстът се при­дър­жа кол­ко­то е въз­мож­но към сте­ног­раф­с­ки­те записи. Отказахме се от при­ба­вя­не­то на за­бе­леж­ки и указания, за да за­па­зим ин­тим­ния ха­рак­тер на те­зи ус­т­ни съобщения, от­на­ча­ло не пред­наз­на­че­ни за пе­ча­та­не Относно пре­да­ва­не­то на дру­ги хо­ра на ка­за­но­то в те­зи сказ­ки Рудолф Щайнер от­бе­ляз­ва в сказ­ка­та от 22 юни 1924 година, че то не тряб­ва да ста­ва по друг начин, ос­вен чрез четене на точния текст.

НАПЕЧАТАНО КАТО РЪКОПИС

"Съдържанието на те­зи пе­чат­ни из­да­ния бя­ха за­мис­ле­ни ка­то ус­т­ни съ- общения, не­оп­ре­де­ле­ни за печатане.

Никъде в тях не е ка­за­но и до на­й-­мал­ка сте­пен нещо, ко­ето да не е чист ре­зул­тат на из­г­раж­да­ща­та се Антропософия... Който че­те те­зи час­т­ни пе­чат­ни издания, мо­же да ги взе­ма в пъл­ния сми­съл ка­то това, ко­ето има да ка­же Антропософията. Ето за­що без колебание... мо­жах­ме пър­во­на­чал­но да при­емем ед­на та­ка­ва форма, те­зи пе­чат­ни из­да­ния да се раз­п­рос­т­ра­ня­ват са­мо в кръ­га на чле­но­ве­те на Антропософското Общество. Трябва са­мо да се има предвид, че в неп­рег­ле­да­ни­те от ме­не из­да­ния мо­гат да се на­ме­рят ня­кои грешки.

едно съждение върху съдържанието на едно такова печатно издание се приз­на­ва са­мо за онзи, кой­то познава, как­ви пред­пос­тав­ки се до­пус­кат за не­го­во­то произнасяне. А за по­-го­ля­ма част от те­зи пе­чат­ни из­да­ния то­ва е ан­т­ро­по­соф­с­ко­то поз­на­ние на чо­ве­ка и на Космоса, до­кол­ко­то същ­нос­т­та на то­ва поз­на­ние е из­ло­же­но в Антропософията, а съ­що и поз­на­ни­ето на това, ко­ето се на­ми­ра ка­то Антропософска История в съ­об­ще­ни­ята от ду­хов­ния свят".

Кармата на антропософското общество и съдържанието на антро- пософското движение