Лекции на д-р К. Таков /за вту/ Предмет и система на общата част
Изтегляне 2.48 Mb.
|
| Разработени въпроси по ГП по лекции на д-р К.Таков /за ВТУ/
1. Предмет и система на общата част. В съвременния юридически език терминът ГП е многозначен. С него се означават четири различни правни категории: 1.ГП като отрасъл на действащото обективно право-представлява съвкупност от правни норми с определено съдържание; 2.В литературата с понятието “обективно гражданско право” се означават конкретни възможности на лица; то е основно понятие в теорията на гражданските правоотношения; 3.Означава се и онази част от правната наука, която представлява система от знания за основните понятия и институти на ГП като обективно право; 4.Учебна дисциплина; ГП е обективно право, съвкупност от правни норми , които уреждат положението на гражданско - правните субекти и отношенията на равнопоставеност между тях. Това определение почива на общи белези на частното право и не е достатъчно за характеризиране на ГП като един от отраслите на частното право. Необходимо е да се възприемат допълнителни разграничителни белези: 1. Нормите на ГП се отграничават от останалите отрасли на частното право, по това, че те са общи норми. ГП е съвкупност от правни норми, които нямат самостоятелно съществуване. Правните норми уреждат явления със правни средства и по правен начин. ГП има за предмет две групи явления: - гражданско-правните субекти (уреждат се правоспособността, дееспособността, индивидуализиращите белези на ФЛ и статута на ЮЛ - образуване, преобразуване и прекратяването им) - равнопоставеност на отношенията между тях – основен метод. От съществено значение при определяне мястото на ГП, като обективно право е делението на действащото право на публично и частно. Широко разпространен критерий за деленето на правото на частно и публично е правното положение на страните по правоотношенията, които възникват въз основа на съответните правни норми. Правните норми , които третират субектите на правоотношенията като автономни, независими и равнопоставени се отнасят към частното право. ПН, които уреждат отношения на власт и подчинение се отнасят към публичното право. Системата на ГП обхваща - критериите и начина за разпределение и подреждане на правните норми /ПН/. Системата на ГП има както теоретическо, така и практическо значение. Тя е необходима за научно изследване и за изучаване на ПН на ГП. В своето развитие ГП се свързва с две известни системи: - институционна - в нея са възприети начините за подреждане на институтите на ГП(за първи път приложена в Институциите на Гай, въз основа на нея е изграден ФГК от 1804г.) - пандектна – създадена от гражданско-правната теория през ХVІІІ и ХІХв. И възприета от ГГЗ от 1896г. За нея е характерно, че общите правила които важат за всички или за повечето граждански правоотношения са обособени в обща част на гражданския кодекс. Останалите норми се подреждат в специални части по клонове:вещно, облигационно, авторско, семейно и наследствено право. Поради предимствата, които предлага е придобила широко разпространение в много страни. В нашето ГП преобладава, разбирането което структурира съвкупността на гражданско-правните норми по образец на пандектната система. На първо място се поставя общата част на ГП. Тя обединява общите правила за гражданско-правните норми и общи институти за отделните граждански правоотношения /ГПО/. В нея най-напред се поставят нормите за обективното ГП: - за източниците, действието на ГП норми по време, място и спрямо лицата, - за критиката и тълкуването и за преодоляването на празнотите в него. Следващите дялове на общата чат се отнасят до ГП - субекти, съдържанието и обектите на гражданските правоотношения, правните сделки, като типичен юридически факт на ГП. Представителство и погасителна давност. За разлика от класическата пандектна система в нашата теория преобладава разбирането, че след общата част следва да се постави вещното право, на второ място облигационното, след това авторското, семейното, наследственото, търговското и патентно право. 2. Съпоставяне и ограничаване на ГП от търговското, трудовото, гражданско-процесуалното и международното частно право. ГП е общо частно право и като такова е част от обективното право. Със своят специфичен предмет на разглеждане и регламентиране то се разграничава от другите клонове на правото. І. ГП и Търговско право Отделни институти на ТП се открива още в правото на античните държави, но като обособен отрасъл ТП възниква през Средновековието, за да отговори на нуждите на търговския обмен. У нас след Освобождението се обособява ТП след влизане в сила на ТЗ(1897г.) и редица други актове на търговското законодателство. През 1951г. ТП е ликвидирано. През 1991г. се изработва и влиза в сила ТЗ и по този начин ТП намери отново своето място в системата на действащото обективно право. Търговското право е специално частно право. ГП и ТП се отнасят помежду си като общо към специално. Нормите на ТП определят специалните изисквания на които трябва да отговарят физическите и юридическите лица за да придобият качеството търговец /чл. 1 и 2 от ТЗ/. Адресати на неговите правила са лица ,които притежават това качество. По съдържание нормите на ТП въздействат върху отношенията на производство и реализиране на стоки и услуги на пазара. Това са изключително само възмездни отношения, докато нормите на ГП регламентират според волята на правните субекти както възмездни така и безвъзмездни отношения по предоставяне на имуществени или не имуществени блага. ТП в много по- малка степен в сравнение с ГП поставя изисквания за форма, като условие за действителност на правните действия или за доказване, за да не се спъва търговският оборот. Нормите на ТП установяват по-строги правила за отговорността на търговците, тъй като те притежават специални знания и умения при упражняване на дейността си. Така например по-широко се прилага солидарната отговорност и отговорността без вина при неточно изпълнение на задълженията от търговеца, като по този начин в по-голяма степен се гарантират търговските отношения, правата на потребителите на стоки и услуги. ТП се отличава с по-голям брой императивни норми в сравнение с ГП. Това се налага за гарантиране на сигурността на търговския оборот и за защита на правата на лицата, които участват в него. /ТП защитава в по-голяма степен интересите на кредиторите, а в ГП обратно./ Търговският обичай намира приложение като източник на правни норми в ТП, докато в ГП той до голяма степен е загубил своето практическо значение. Производствата за защита на субективни права по граждански и търговски правоотношения са едни и същи с изключение на универсалното принудително изпълнение при несъстоятелност, което се прилага спрямо търговците. Спорните търговски правоотношения се разглеждат от общите граждански съдилища. ІІ.ГП и Трудово право Трудовото право се заражда и съществува продължително време като частно ГП и носи всичките му родови белези. Страните по трудовите правоотношения са ФЛ и ЮЛ, а правопораждащият юридически факт - договор. Нормите на ТрП регламентират отношенията по реализацията на пазара на работна сила като една особена стока. Работодателят осигурява средства и условия за осъществяване на трудова дейност, той носи риска от нейното неблагоприятно протичане и развитие, поради което на него принадлежи правото да установява реда и дисциплината при изпълнение на трудовите задължения, докато в ГП изпълнителят по договора за изработка е самостоятелен и независим - сам организира работата си. В трудовите правоотношение работникът е зависим от условията и реда за полагане на труд, който работодателят установява. Трудовите спорове са разглеждат от общите граждански съдилища. Понятието "Гражданско дело" обхваща процесите за защита на трудове права. Не е възможно прилагането на ТрП вън и независимо от ГП. ІІІ.ГП и семейно право При изграждане на гражданските кодекси през ХІХв. се изхожда от разбирането, че семейното право е част от ГП като отрасъл на обективното право. Но в редица страни нормите, уреждащи семейните отношенияса отделени в специални кодекси, което дава основание на някои теоретици да смятат семейното право като оделен отрасъл на обективното право.При СП отношенията между субектите са отношения между лица, свързани с брак, произход или осиновяване. Семейните имуществени отношенияса тясно свързани с личните, поради което при тях не се извършва есвивалентна размяна на имуществени блага. ІV. ГП и ГПП Гражданското процесуално право /ГПП/ представлява самостоятелен отрасъл на публичното право. Процесуалните граждански правоотношения са властнически, при тях едната страна е държавен правозащитен орган. Нормите на гражданския процес в преобладаващия си брой са императивни. Въпреки съществената разлика между характера н съдържанието на нормите на ГП и на ГПП между тях съществува тясна функционална връзка. Както ГП не може да съществува без ГПП. така и ГПП няма смисъл без ГП и останалите отрасли на частното право. V. ГП и МЧП - Нормите на международното частно право са тясно свързани е ГП. Голяма част от тях се прилагат към граждански правоотношения с международен елемент. Нормите на МН частно право са част от националното законодателство на отделните страни. Чрез тях се решават стълкновенията между законодателствата, с които са свързани съответните правоотношения, поради което се наричат “колизионни норми”. Проблемът за мястото на тези норми в системата на обективното право е дискусионен.тъй като колизионните правни норми нямат самостоятелно съдържание, те се отнасят към несамостоятелните правни норми, т.е когато е необходимо те препращат към съответното законодателство – българско или чуждестранно. Нормите на МЧП, които се отнасят до граждански правоотношения се съдържат в гражданското законодателство /чл.422 от ЗЗД . Гл.9 чл. 129-143 от СК / 3. Основни принципи на ГП. Развитие на българското ГП. Принципите на ГП са основни идеи и правила, които проявяват своето обвързващо действие в цялото ГП или в някои негови клонове. Правните принципи могат да бъдат закрепени в нормативни текстове или да бъдат изведени по логически път от правни норми, в които те са изразени. Най-често правните правните принципи се формулират не като общи правила за поведение с хипотеза диспозиция и санкция, а като общи изисквания спрямо определени субекти или правоотношения или като техни общи характеристики. Характерно за принципите на ГП е тяхната стабилност и трайност. Принципите на ГП не са формулирани изрично в нашето гражданско законодателство поради . което те се извеждат от него от теорията и съдебната практика. За ГП като най-общи са характерни 4 принципа. I. Самостоятелност на ГП - субекти и свобода за участие в ГП - живот. Този принцип намира много широко положение във всички клонове на ГП и чрез него то се характеризира и отличава от другите правни отрасли. Чл.9 от ЗЗД признава възможността на ГП субекти свободно да определят вида и съдържанието на договорите, които сключват, стига те да не противоречат на повелителни правни норми и на добрите нрави. II. Справедливост в гражданските правоотношения. Този принцип означава да се закриля и защитава всеки признат от нормите на ГП интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти. III. Равнопоставеност на ГП субекти. Състои се в това, че нормите на гражданското законодателство третират еднакво ГП субекти, като им предоставят равни възможности за придобиване на права, за тяхното осъществяване и защита , за участието им в ГП живот. IV. Изискване за правна сигурност В гражданските правоотношения. От голямо значение интересите на всички участници в гражданския оборот и за обществените интереси е правната сигурност в гражданските правоотношения. Установяването на изисквания за форма, като условие за действителност на правните сделки и на други правомерни правни действия е продиктувано главно от съображения за правна сигурност. ГП съдържа редица разпоредби чрез които защитава интересите на лица, които не знаят и не са могли да узнаят определени обстоятелства. Тези лица се наричан добросъвестни трети лица и в определен случай законодателят защитава техните интереси ,като допуска изключения от утвърдени в ГП принципи като например : "никой не може да прехвърля права, които не притежава" чл.17 ал. 2 и 3 , чл. 33 ал. 3, чл.88 ал.2 от ЗЗД. V.Обезпечаване на адекватна защита на нарушени субективни права По отношение на субективните права могат да се извършат редица нарушения. Поради това ГП урежда редица форми на защита на нарушени или заплашени от нарушение субективни права. В редица случаи правните субекти могат да избират между две и повече средства за защита-напр. купувачът по договор за продажба може да запази некачествената вещ и да иска намаляване на цената и обезщетение за причинени вреди или да развали договорът – чл.195 от ЗЗД. 4. ГП в различните правни кръгове – романски, германски и англосаксонски. Развитието на българското ГП и принадлежност на българската гражданска доктрина към отделните кръгове Възникването и развитието на българското ГП може да се проследи научно само на фона на зараждането и усъвършенстването онези правни системи на континента, с които нашето обективно право има сходни черти. Според френския юрист Рене Давид правните системи биха могли да се разграничат в няколко групи или фамилии, като се изхожда от философските, политическите и икономическите основи, на които почиват, и от чисто правни белези като източниците на правни норми, основните принципи и методи, с които си служат юристите. Според него това са романо-германската правна фамилия, фамилията на общото право или наричана още англо-саксонско право, социалистическите правни системи, философските и религиозните правни системи. Българското право принадлежи към романо-германската правна фамилия. Създаването на романо-германските правни системи се свързва с Възраждането в Западна Европа през 12-13 век, когато постепенно престават да смесват религията и морала с гражданския порядък в правото. Заслуга за създаването на правната система имат старите университети в Западна Европа, в които се преподавало римско и каноническо право. Така римското право е усъвършенствано и приспособено към новите социал.-икономич-ки условия и се превърнало в модерно пандектно П. Втори източник за формиране на Романо-германската система имат и местните правни обичаи от неримски произход. До 18в. обичайното право имало преобладаващо значение пред НА. Каноническото право е послужило също като източник за формиране на романо-германското право. Църквите имали широка юрисдикция в средновековието. В Англия въз основа на съществуващите правни обичаи, чрез решения на висшите съдебни инстанции се създава нова правна система - Англо-саксонска. 1. Произход - създава се на базата на обичаите на старогерманските племена. Процесът започва през 11 век, когато Нормандската династия установява централизирана монархия в Англия и създава система от кралски (Уестминстърски) съдилища, успоредна на системата на заварените графски съдилища. Тези кралски съдилища са изключителни, те са органи на кралската власт, те се произнасят директно от името на краля, те не са обвързани от съществуващите заварени правни обичаи и нормативни актове, те имат за цел да потвърдят или да отхвърлят властта на краля да дава правна милост и правна справедливост, те разглеждат само дела, в които е присъствувал засилен кралски интерес. Всички решения на другите (графските) съдилища им отстъпват по своята юридическа сила. Неизпълнението на решенията на кралските съдилища означавало бунт срещу краля, което се е наказвало направо и единствено със смърт. Кралските съдилища противостоят на графските съдилища, които правораздават на базата на заварените стари местни обичаи (правото на справедливостта). Семейството на общото право възниква като специфична съдебна технология, по пътя на която се утвърждават правомощията на кралската власт. Общото право се утвърждава най-напред като "процедура за обосноваване на допустимостта на едно решение", после като "ред за гледане на делото" и едва накрая като "материален закон, регулиращ отношенията между страните". Всеки статут и всеки прецедент установяват собствен регулативен режим, който задължит. подлежи на стеснително тълкуване. Развитието на българското ГП преминава през три периода : 1. От Освобождението (1878г.) до 09.09.44 г. След Освоб-нието у нас до създаването на българското гражданско законодателство продължава да се прилага турското религиозно право – Шериата, заедно с обичайното ГП, с цел да се избегнат сътресения в правния живот. След приема на Търновската К-я се пристъпва към създаване на либерално гражданско законодателство. В продължение на три десетилетия след Освобождението се приемат основните граждански закони – З-н за ипотеките, З-н за настойничеството, З-н за припознаване на незаконно родените деца, за узаконяването им и за осиновяването, ЗЗД , З-н за наследството, З-н за давността. След първата световна война, по силата на Ньойския мирен договор България е задължена да приеме закони за авторското право и патентите(те влизат в сила през 1921г.) За този период е характерно, че семейното право и въпроси на личния статут на ФЛ остават в компетентността на църковните общности. Законодателството от този период е демократично, либерално по съдържание, с известни изключения след започване на Втората световна война, когато се приема З-н за защита на нацията(1941г), с който се въвеждат ограничения на правоспособността на определени групи български граждани. 2. От 09.09.44 г. до м.01.1990г. а/ След 09.09.44 г. новата власт веднага отменя някои закони, които квалифицира като дискриминационни. Част от завареното законод-тво се запазва временно, но се прилага в съответствие с идеите за право и справедливост. Започва създаването на ново гражданско законодателство по образец на съветското. Семейното право и актовете за гражданско състояние на ФЛ се изземват компетентността на църквата и правният им режим придобива светски характер. Със закон от 1951г. се отменят заварени към 09.09.44 г. законодателни актове. Престава да съществува търговското право,като отделен правен отрасъл. Въпреки напредналата работа по изготвяне на гражданския кодекс през 60-те, 80-те години, до приемането му не се стига. Взето е партийно решение за изготвяне на стопански кодекс. През този период влизат в действие отделни граждански закони като: ЗЛС, З-н за авторското право, З-н за изобретенията и рационализациите. б/ През 1990г.се започва с изменение на К от 1971, (отменена е ръководната роля на БКП), в последващите изменения на К и на действащото законодателство са възприети нови принципи, като равнопоставеност на всички форми на собственост, стимулиране на частната стопанска инициатива, отпадане на привилегиите за отделни социални групи. С приемането на К(1991г)и влизането и в сила бяха отменени разпоредбите на завереното законодателство, които противоречат на нейните правни норми. През последните години са приети редица з-ни с важно практическо значение за ГП, като З-н за имената но българските граждани, З-н за възстановяване на собствеността върху отчуждени земи, З-н за банките и кредитното дело, З-н за приватизацията. Периодът, в който се намираме, би трябвало да бъде преход към постепенно създаване на ново гражданско законодателство, демократично по съдържание, което да възприеме положителното от националните традиции и да бъде ориентирано към бъдещето. Въз осново на действащата к бяха приета множество закони-ЗСПЗЗ, ЗАвПСП, ЗДС, ЗОС и правилниците за приложението им. През този период се осъществиха редица правни актове, засягащи международните отношения на страната ни, които определят нейното бъдеще. През 1998г. РБ-я започна преговори за пълноправно членство в ЕС, като до настоящия момент почти е приключило сближаването и хармонизирането на българското с европейското законодателство. Определящи тенденции за бъдещото развитие на ГП можем да посочим: • създаване на гаранции да равнопоставеност на гражданскоправните субекти и защита срещу неравноправни клаузи в договорите; • равнопостовеност на държавната, общинската и частна собственост; • отпадане на всички необосновани ограничения и затруднения при упражняване на субективните права; • създаване на обща уредба за защита на личните права и законните интереси на личността; • обогатяване на облигационното право с нови договорни видове като фючърсни сделки, прехвърляне на дълг срещу собственост, договори за спонсориране и др. 5. Източници на ГП. Понятие . Видове. Нормативните актове и правните обичаи като източници. Терминът “източник”е познат още на римското право.У нас той се използва с различно значение.Според едни автори това са материалните условия на живот на обществото; според други-това е писмен документ(акт), който съдържа правни норми; а според трети-тава са особен вид юридически факти, които установяват или отменят правни норми. Нормите на ГП, както и на всеки друг правен отрасъл, се признават и гарантират от определен ДО и изразяват неговата воля.В този смисъл държавната воля се явява източник на ГП, но това не е достатъчно-тя ще стане източник, когато се изрази в определена форма при спазване на определен ред, когато придобие писмена форма на нормативен акт.Поради това нормативните актове, в които са формулирани общозадължителни правила за поведение, признати или установени и гарантирани от държавата са основен източник на правото. Източник на ГП е юридически факт, който според установения правен ред има за последица поставяне в действие на нови гражданскоправни норми, изменение, тълкуване или спиране действието на преди това влезли в сила ГП норми. Едни от източниците се създават целенасочено въз основа на правни актове на държавни органи. Други се формират стихийно, но държавата ги признава като източници. Според това как се формират и от къде черпят своята правна сила, могат да се разграничат 5 вида източници на ГП - нормативни актове, правен обичай, тълкувателни решения и постановления на ВКС, правила на морала и справедливостта. За нормативния акт е характерно това, че той е волеизявление, което се извършва от овластени от закона лица при съблюдаване на определен ред и има за последица поставяне в действие на нови правни норми и /или изменение, отмяна, тълкуване или спиране действието на влезли в сила преди това правни норми. По принцип НА се издават от държавни органи /ДО/ с призната от К или законите нормотворческа компетентност. НА издадени от ДО се подреждат в йерархия според мястото на органа ,който ги е издал. Със силата на върховен закон се ползва К, поради което е недопустимо останалите НА да й противоречат. - Кодексите, законите и другите актове на НС - Постановленията, правилниците, наредбите, инструкциите и разпорежданията на МС - Нормативните актове на министри и ведомствени ръководители - Нормативни актове на органи на местно самоуправление А/ К. е основен закон и има важно значение като източник на основните принципи , които се прилагат в отделните клонове на ГП , а също и поради конкретните разпоредби , които уреждат правата и задълженията на ГП субекти. Конституционните норми имащи значение за ГП се делят на три групи - 1. Норми за характера и насоките за развитие та ГП. 2. Норми за обществено-икономическите отношения. 3. Норми за субектите на ГП - ф.л и ю.л. Б/ След К, като източник на ГП идва законът. Законът или кодексът са основен източник на ГП. Всички други НА са под законови. Подзаконовите правни НА се издават въз основа на законите , които съдържат основните ПН и с тях се доразвиват или конкретизират з-ните и се организира тяхното приложение. При подзаконовите актове източници на ГП следва да се провери от правоприложителя основанието за издаването им и компетентността на органа от който изхождат. В/ Международните /МН/ договори са друг източник на ГП. Според действащата К. те пораждат задължителна сила за правните субекти у нас след ратификация или потвърждаване от МС и след публикуване в ДВ и влизането им в сила. Тези актове, които отговарят на тези изисквания стават част от вътрешното право, без да е необходимо да се издава вътрешен НА, който да възпроизвежда съдържанието им. Г/ Исторически най-ранният източник на право е обичайното неписано право. Признаци на правния обичай Изтегляне 2.48 Mb. Сподели с приятели:
|