Лекции по увод в програмирането


октомври – семинарни занятия



страница3/16
Дата25.07.2016
Размер0.96 Mb.
#5224
ТипЛекции
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

10 октомврисеминарни занятия



Команди на DOS – вътрешни (dir, del, copy и т.н.) и външни (com, exe)

    • x: - установявана на физическо устройство

    • format x: [/s] – форматира физическо устройство (/s го прави системно)

    • dir [/w] [/p] – преглежда файловете в директория

    • copy file1 path/file2 – копиране на файл в друга директория или заменяне на файл с друг файл

    • del file/path – изтриване на файл или на файловете от цяла директория

    • md name – създаване на директория

    • cd name – подмяна на текущата директория

    • rd name – премахване на директория

    • cd\ - установява кореновата директория като текуща

    • cd .. – установява предишната директория като текуща

    • tree – извежда дървото на всички директории

    • ver – извежда версията на операционната система

    • date – за промяна на датата

    • time – за промяна на часа

    • rename file1 file2 – преименуване на файл

    • sys x: - установяване на устройство като системно

    • comp file1 file2 – сравняване на два файла

    • type file – извеждане съдържанието на файл върху екрана

    • print file – извеждане съдържанието на файл на принтер

    • path name1;name2… - установяване на редица от директории като винаги достъпни от текущата

    • autoexec.bat – команди, които се изпълняват веднага след зареждане на операционната система

    • config.sys – файл за конфигуриране на системата

Бройна система – система от символи и правила за тяхната употреба, чрез които се изобразяват цифри

Една бройна система е позиционна, ако позицията на цифрата в записа на едно число има значение при определяне на стойността му


Операции с двоични числаумножение, събиране, логически операции (отрицание, конюнкция, дизюнкция, изключваща дизюнкция)



10 октомври
Програма на машинен език – списък от краен брой команди; една команда е едно правило от алгоритъма; тя е съставена от код на операцията и адресна част. Адресната част може да бъде едноадресна, двуадресна, триадресна, четириадресна в зависимост от това колко адреса има записани в нея. Обикновено, компютрите приемат команди с един до три адреса. Адресна част в редки случаи може да липсва. Има компютри, които които приемат само едноадресни команди, други които приемат само двуадресни. Компютрите с CISC архитектура приемат команди с различен брой адреси, докато всички компютри с RISC архитектура приемат три адреса.

Пример +А1А2А3; операцията е “+”, адресът на първия операнд е А1, адресът на втория е А2, а резултатът трябва да се запише в А3.


Видове адреси:

    • непосредствен – операндът е записан направо в него

    • абсолютен – съдържа препратка към регистър от централния процесор или поле от оперативната памет

    • косвен – съдържа адрес на регистър от процесора в който се съдържа самият адрес; по този начин се използват толкова бита, колкото е процесора, което обикновено е значително повече от битовете за един адрес

    • относителен – съдържа две полета: адрес на регистър и отместване А = (R) + D; по този начин ако адресът на регистъра е 4 бита (има 16 регистри), а отместването е 12; то при положение, че регистърът е 32 бита, получаме 16 битов адрес, който всъщност може да използва 32 бита;

предимства на относителния адрес:

    • регистърът може да е базов; той се ползва, когато програмата се модифицира в зависимост от това къде е разположена в оперативната памет; всички команди, които зависят от това къде е разположена програмата използват базов регистър, в който е записан адреса на началото на програмата

    • индекс-регистър – когато се програмират цикли, при всяко изпълнение се менят адресите, които се използват; за това адресирането се извършва спрямо този индекс-регистър, който се коригира при всяка итерация на цикъла

    • адресирането може да се направи и без базов регистър, ако отместването препраща към адреса на следващата команда



Видове команди:

    • аритметични – събиране, изваждане, умножение, деление

    • логически – логическо събиране, умножение, отрицание, “изключващо или”

    • управляващи – безусловен преход, условен преход, предаване на управлението към подпрограма, предаване на управление с възврат, команди за обмен на данни (между регистри и оперативната памет)

    • за работа с периферни устройства

4. Периферни устройства и външна памет. Начин на представяне на числата.


Периферните устройства са:

    • за въвеждане – най-често мишка, клавиатура и др.

    • за извеждане – най-често монитор и принтер

    • за въвеждане и извеждане – външна памет

Съществуват т.н. компютърни ферми, които представляват множество компютри свързани в мрежа; един компютър е управляващ и потребителят управлява фермата от него; в този случай обикновено само той е снабден с периферни устройства


Монитори – характеристики – дължина на диагонала на екрана (в инчове); брой на пикселите върху екрана; мониторът се управлява от видео контролер, който има памет; определен брой пъти в секунда записаното в паметта се изобразява на екрана чрез лъч, който минава по пикселите ред по ред; за да не трепти мониторът, честотата на опресняване (Refresh Rate) трябва да е поне 72 Hz; лъчът на някои монитори обхожда пикселите през ред (interlacing) и това може да увеличи минималната необходима честота на опресняване
Принтери – използват се за извеждане; най-разпространените са три вида:

    • матрични – подобно на старите печатни машини, иглички се забиват върху лента (матрица) и по този начин се отпечатват върху листа; предимството им е, че са евтини и че могат да се използват с индиго, за правене на копия

    • мастилено-струйни – главата впръсква мастило в листа; евтини са, но поддръжката им е скъпа

    • лазерни – работи чрез барабан, в който има светлинно изображение на това, което трябва да се печата; към него е прикачен тонер, който оцветява листа; той се управлява посредством лазер, който разчита изображението

HDD – hard disc device (твърд диск) – характеристики – бързина и обем; съставен е от няколко плочи една върху друга, заградени от две повърхнини, които се намагнитват; всяка повърхнина се състои от концентрични окръжности (писти), всяка писта се състои от сектори; пистите с един и същи радиус върху плочите образуват цилиндър; освен това твърдият диск има две глави – една, която чете и друга, която записва
FDD – floppy disc device (флопи-диск, дискета) – преносими дискети; застой, кръстопът в техническото развитие; най-големите са 1.44 MB, 3.5 инча; правени са опити за увеличаване на обема, но те са или неуспешни или дискетите са прекалено скъпи и пазарът ги отхвърля
CD – compact disc – обемът им е от порядъка на 600M; вече са основна средство за дистрибуция на софтуер; CD ROM – след еднократно записване върху тях могат само да бъдат прочетени
DVD – най-новите компакт дискове, за които има перспективи да достигнат до 20 пъти по-голям обем от обикновените дискове
Магнитна летна – за голям обем важна информация; в големите учреждения обикновено се обработва чрез големи роботизирани машини
Скенер – периферно устройство за въвеждане на снимки, фотографии, картини и текст
Видеокамери – за въвеждане на филми и клипове
За звук – въвеждане чрез микрофон, извеждане чрез тонколони
Плотер – за извеждане (отпечатване) на чертежи, скици
Фото-наборен автомат – използва се от фотографите за получаване на фотолентата
Офсето-наборен автомат – чрез него се получава фотографската плака



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница