Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме


Премиерът Бойко Борисов при откриването на седмия иновационен форум в София



страница5/5
Дата19.10.2018
Размер0.58 Mb.
ТипЛекции
1   2   3   4   5

Премиерът Бойко Борисов при откриването на седмия иновационен форум в София:
Преди двадесет години в България сме обучавали в пъти повече чуждестранни студенти по медицина. Ако бях на мястото на министър Игнатов, щях да помисля да се предложи дали, когато една държава дотира един студент, той да може да стане и да си тръгне, без да има ангажимент към тази държава. Защо да го дотираме, вадим от парите на данъкоплатеца, за да подготвим специалист за друга държава. Вземете футбола, така ли е? Не, има трансфер.


Лекарите не бягали масово от България
Българските лекари не бягали в чужбина. Това показва справка на здравното министерство. Оттам посочиха, че броят на издадените удостоверения за признаване на професионална квалификация, които дават право на работа на медиците в други държави, са 188 за периода 2 януари - 16 май 2010 г. От ведомството заявиха също така, че не всички доктори, получили такова удостоверение, са емигрирали.

По данни на министерството под 50 на сто от тези лекари са реално заминали. Очакванията за тази година са, че броят на емигриралите медици няма да са покачи. От министерството отрекоха твърденията на БЛС, че процентът на медиците, заминаващи да работят в чужбина, се покачва драстично.

Същевременно от НЗОК съобщиха, че районните здравноосигурителни каси ще издават временни удостоверения на хората, които ще пребивават в други държави от ЕС в рамките на 2 месеца.


Уникално хапче против затлъстяване ще се произвежда в България

Световноизвестният учен разработва електронен микропроцесорен панкреас
Йордан Йорданов

Мартин Павлов Минчев е български инженер и експериментален хирург, понастоящем редовен хабилитиран професор по електроника в университета на Калгари, Канада, и външен професор по експериментална хирургия в университета на Алберта, Едмънтън, Канада, директор на лаборатория по нискочестотни инструменти към университета на Калгари. Завършва електронна техника в Техническия университет, София, през 1987 година със специализация "Медицинска и ядрена електроника". През 2007 г. е избран за Fellow of the American Institute for Medical and Biological Engineering със седалище във Вашингтон, ДС, САЩ. Той е и старши член на IEEE, член е на Американската гастроентерологична асоциация. Бил е член на комисиите по оценка на научни грантове на Националната фондация за наука (САЩ) и на Научния съвет по естествени науки и инженерство (Канада). Носител е на най-високите награди за преподаване и научна дейност на университета на Калгари, Алберта, Канада. Почетен професор на Международната медицинска асоциация (България).

- Проф. Минчев, имате много достижения и патенти в областта на науката. След броени дни ще презентирате в България и хапчето, което намалява глада и помага в борбата със затлъстяването. Може ли да ни кажете на какъв принцип действа то, кога и как ще започне производството му?

- Най-напред искам да ви благодаря за вниманието, което приемам, че е не само към мен, но и към многобройните български учени, работещи в чужбина. Научното име на изобретението, което ще представя, е временен, контролен стомашен псевдобезоар. Безоар е термин, означаващ чуждо тяло в стомаха. Нашето устройство е псевдобезоар, защото го създаваме по изкуствен начин. След поглъщане то се раздува в стомаха до достигане на обем от около 20-25 мл, с което не може да напусне организма по естествен път. След няколко дни престой в стомаха обаче този голям нехранителен „залък”, който бе наречен от ваши колеги от „Лос Анджелис таймс” „псевдохрана”, се саморазпада на съставните си фибри и едва тогава напуска стомаха. Затова този псевдобезоар е временен. Постоянното присъствие на няколко такива нехранителни „залъка” довеждат до лесно засищане при хранене и съответно до поемане на по-малко количество храна, защото общият обем на стомаха е намален по неинвазивен начин. Работя по този проект от 2005 г. и първото поколение продукт е вече на пазара под името „Залак Б”. Произвежда се в България. Съвсем скоро ще предложим нов, подобрен и по-ефективен вариант на изделието, който ще се раздува по-дълго в стомаха. Клиничните тестове също ги направихме в родината ми и именно резултатите от тях ще съобщя на конференцията в Албена. Убедих моите канадски колеги, с които работим по този проект, че страната е отлично място както за научно-развойна дейност, така и за производство на продукта. Хапчето против затлъстяване ще се произвежда в България. Те ме избраха за изпълнителен директор на канадската компания, занимаваща се с неговото създаване, тестване, производство и разпространение. От 2009 г. нашата компания EDF има филиал в София.

- След като прочетох биографията ви и видях всички признания, които сте получили, се чудя кои от тях бихте казали, че са най-важни? Кои са най-важните изобретения, които сте патентовали?

- Вярно е, че съм получил най-различни награди и признания както за научната работа, така и за преподаване. Независимо от това, за мен най-важно си остава първото признание в родината, получено през 2001 г. - почетна професура от Международната медицинска асоциация (България).

- Занимавате се с хирургия и доколкото знам сте специалист в коремната област, преди това сте завършили инженерство. Впоследствие започвате да създавате революционни начини за трансплантиране на миничипове в човешкия организъм, чрез които да се подава информация за различните органи. Разкажете ни за тази си работа. В бъдеще човекът ще бъде ли микс между хуманоид и машина, както много често гледаме по филмите?

- Ние и днес разполагаме с технологии, които ни позволяват да имплантираме електронни микросистеми в тялото, с които да контролираме и коригираме работата на различни органи. Сърдечните стимулатори, мозъчните невростимулатори, както и стомашно-чревните невростимулатори, по които работя, са примери в това отношение. Това, че тези устройства се управляват от микропроцесори, не ги прави много по-различни от пасивни импланти както зъбните например. Нима човек със зъбен имплант или коронка е по-различен от останалите? Наличието и ползването на микроелектронните технологии не ги прави по-малко хора, напротив. То е демонстрация на нашата цивилизационна еманципация.

- Ще може ли скоро човечеството да намери лек за най-смъртоносните болести?

- Току-що представих пред широка аудитория на международната годишна конференция на американската гастроентерологична организация в Чикаго устройството за ранна, неинванзивна ендоскопска диагностика на рак на дебелото черво. Никога няма да спрем да мечтаем, да мислим и да работим, за да се преборим с болестите. В това се състои и същността на самото ни съществуване като хора, като хуманисти и учени. Искаме да откриваме тези болести рано, да вникваме в тях добре, да ги разбираме, да ги познаваме на възможно най-ниските и възможно най-високите нива на познанието. Затова трябват колективни, интердисциплинарни усилия, работа в големи и разнородни екипи и преди всичко високи цели и мечти.

- Всички постижения в науката може би се правят с цел да се удължи животът на хората. В какво вярват учени като вас, какъв е смисълът от съществуването и нужно ли е да живеем 200 г.?

- Аз лично смятам, че повечето постижения в науката се правят с цел да подобрят качеството на нашия живот. Парадоксалното обаче е, че повишаването на качеството на живота не е задължително свързано с увеличаването му. Колкото до смисъла на нашето съществуване, бих ви цитирал мисълта на големия френски художник Дьолакроа, който казва, че той е в непрекъсната борба със скуката и тъгата. Без непрестанно интелектуално любопитство, премахващо скуката, и без радостта от съществуването, премахваща тъгата, едва ли животът има някакъв смисъл.

- Дайте ни съвет как да опазим организма си по-дълго време от болести.

- Това е много сложен въпрос, на който не са могли и не могат да отговорят много по-големи и велики учени от мен. Въпросът е сложен, защото в невъзможния му отговор се преплитат генетични фактори, начин на живот, традиции, цивилизационни дадености, финансови възможности, степен на познаване на собствения си организъм и чувствителност към неговите сигнали и т.н.

- Какви са следващите ви проекти?

- Ще продължавам да разработвам иновационни устройства за диагностика и терапия. Сега развивам една моя мечта, свързана с пионерната научна работа на най-великия канадски учен Фредерик Бантинг, откривател на инсулина. Това е разработването на електронен микропроцесорен панкреас. Първата стъпка е така нареченият електронен комар, устройство, което получи широка медийна популярност през миналата година, но което не сме миниатюризирали достатъчно, за да започне да се ползва повсеместно.

- Вие сте световно признат, чувствате ли се оценен в собствената си страна? И доколко страната ни помага на учени като вас, защото вие сте невероятна реклама и достижение за малка държава като България? Какви са съветите ви към структурирането на българската научна дейност? През есента и зимата имаше доста вълнения покрай БАН.



- Аз бих отговорил, перифразирайки знаменитата реч на президента Кенеди – ние, българските учени, работещи в чужбина, не би следвало да питаме какво ни е дала или ще ни даде нашата страна, а да се питаме дали ще й дадем на нея. По втората част на вашия въпрос съм имал възможност да изразя мнението си другаде, но тук накратко ще кажа, че научната дейност в България страда от разделението й от преподаването в университетите. Няма по-ентусиазирани и амбициозни научни работници от студентите и аспирантите. Колкото по-рано един студент бъде въвлечен в научна дейност, толкова по-добре не само за него, но и за нашата наука. Не само това, студентите от регулираните професии като инженерство, фармация, медицина, зъболекарство, химия, право, архитектура и прочие трябва да се учат и да работят в интердисциплинарни екипи. В България университетите са все още сегментирани, а самият смисъл на думата „университет” е да предлага широкообхватни знания в много области на познанието. В това отношение БАН е ненадминат в своята научна широкообхватност. За сметка на това обаче академията не е университет и връзката с преподаването и въвличането на студенти в научния процес се губи. Тези противоречия трябва да се разрешат. България има нужда от мултидисциплинарни университети, в които студентите са ангажирани в научно-развойна дейност още от първите години на тяхното бакалавърско образование. Както виждате, в един специализиран университет по, да речем, инженерство трудно може да се прави интердисциплинарна научна работа, свързана с медицината. В един специализиран медицински университет пък трудно може да се правят инженерни разработки за медицински изследвания. Тук не става въпрос за пари. Сегментирането на университетите у нас е не само абсурдно, то е в противоречие със световните научни тенденции за интердисциплинарност за научните процеси. Прибавете към това и липсата на механизми за ранно въвличане на студенти в научната дейност и нещата се усложняват. В това отношение БАН има какво да даде за решаването на тези проблеми, защото сама по себе си академията притежава необходимата научна широкообхватност и интердисциплинарност. Успехът й според мен за в бъдеще се мери с това колко широкомащабна тя може да бъде. Особено в обучението на студенти и въвличането им отрано в научния процес на всички нива, от бакалавърското до докторантското.

Болниците не използват пълноценно информационните технологии, показа проучване
92% от болниците в Европа са свързани чрез широколентова връзка, 81% поддържат електронни записи на пациентите, но едва 4% предоставят онлайн достъп до тях. Това сочат резултатите от проучване, проведено по поръчка на Европейската комисия и огласено на форум за електронното здравеопазване в Будапеща миналата седмица. На форума е присъствал и българският здравен министър д-р Стефан Константинов.
Според данните от доклада от проучването, което е проведено в 906 болници в 27-те държави-членки на ЕС и Хърватия, Исландия и Норвегия, eHealth играе нарастваща роля в европейските болници. Наблюдават се обаче сериозни регионални различия, а най-напреднали са скандинавските държави. 54% от болниците в Европа осигуряват WiFi достъп, 30% работят с електронни рецепти за лекарства, 8% предлагат телемедицински решения за проследяване на пациентите у дома, 5% използват някаква форма на електронен обмен на данни с доставчици на здравни услуги в други държави от ЕС. 39% от болниците ползват видеоконферентна връзка, основно за консултации на лекари от болницата и външни специалисти. В 71% от болниците има възможност пациентите да си запазят час за консултация по електронен път. Отличници в това отношение са 7 държави, в които на практика всички болници предлагат eBooking – Хърватия, Естония, Унгария, Ирландия, Люксембург, Малта и Великобритания. В България само една от 15 болници предоставя такава възможност, пише в доклада.

Електронният профил на България е под средния за ЕС с изключение на два показателя, отчита проучването.

Докладът предоставя полезна информация за сформираната работна група от експерти в здравния сектор, фармацевтичната и ИТ-индустрията и пациентски организации, оглавявана от президента на Естония Томас Хендрик Илвс. От работната група се очаква да предложи начини за ускоряване на иновациите в сферата на здравеопазването с помощта на съвременните информационни технологии, в полза на пациенти и доставчици на здравни услуги.

Европейската комисия разчита информационните и комуникационни технологии да помогнат за справянето със съвременните предизвикателства пред здравните системи, каквито са застаряването на населението, увеличаването на хроничните заболявания и недостига на медицински кадри. Според Еврокомисията, eHealth има потенциала да се превърне в третата по размер индустрия в здравния сектор след фармацевтичната и производството на медицински изделия.



Сътрудничеството и споделянето на информация между специалистите в здравеопазването имат най-голям краткосрочен потенциал за улесняването на иновацията в здравния сектор, показа друго проучване, представено на форума в Будапеща. То е проведено от Принстънската международна изследователска асоциация за проучване, по поръчка на Групата за интернет бизнес решения на „Сиско”. В рамките на проучването лидерите в здравеопазването в 16 държави на шест континента – Австралия, Бразилия, Канада, Чили, Англия, Франция, Германия, Индия, Йордания, Кения, Мексико, Нигерия, Саудитска Арабия, Шотландия, ЮАР и САЩ - са изказали мненията си относно водещите проблеми и възможности за предлагането на здравни услуги за гражданите. Главното предизвикателство за лидерите в предоставянето на услуги в здравеопазването е лошото разпределение на здравните специалисти, сочат данните от проучването. Според 35% от мненията това е най-трудната задача. Недостатъчният брой здравни специалисти е следващото главно предизвикателство, определено от 20% от анкетираните като най-трудната задача. С оглед на най-големите си и всеобхватни проблеми, глобалните лидери приоритизират достъпа, ефикасността и качеството на услугите пред „предлагането на здравни услуги, които може да си позволи нашата държава”. Само 10 процента от анкетираните оценяват евтината услуга като най-важна.

Повечето от участниците в проучването са видели възможност за потенциален пробив в здравеопазването в своите страни с помощта на телемедицината. Сътрудничеството с помощта на информационни и комуникационни технологии за диагностицирането и лечението на пациенти е определено като възможност с висок потенциал от 65% от анкетираните. Елекронното споделяне или електронен достъп до диагностични изображения, видео или биометрични данни на пациентите също са определени от 65% от анкетираните като високопотенциален подход.


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница